М
Мортиша
Гост
"ЗА ТИТАНИЧНАТА БИТКА МЕЖДУ ЛЪВА И СКОРПИОНА", д-р Калоян Петров
Един друг пример: Сравнението между Лъв и Скорпион е много характерно в Зодиака. Двата знака се намират на 90о един от друг. От всеки един градус на Лъва като направите 90о напред, ще се озовете винаги в градус на Скорпион, т.е. правият ъгъл винаги застава между Лъв и Скорпион. И двата знака са неподвижни – Лъвът е мъжки, огнен, Скорпионът е женски, воден. Това се нарича великата битка между Лъва и Скорпиона в Зодиака. Защото знаете какъв знак е Лъвът, слънчевият знак, могъщият знак на Слънцето, притежаващ несломима воля, вяра, убеденост в себе си. Той е дълбоко убеден, че няма нещо, което да му се опре в този свят – той е рицарят Ланселот. Той е царят, самодържецът, добрият владетел, който от една страна, убеждава другите, че са поданици и в момента, в който ги убеди, вече ги управлява мъдро, доколкото може, и ги управлява със стремеж към светлината, към това животът да бъде по-добър. Ланселот не убива никого, а само събаря, след което подава ръка и казва: „Видя ли кой е по-могъщият, подчини се на добрата сила, бъди един поданик и благоденствай. Служи на твоя цар, който от Бога е помазан!”.
На Скорпиона цялата тази история му изглежда цинична, а ако Скорпионът би имал чувство за хумор, щеше да му изглежда смешна. Той казва на Лъва: „Ти къде живееш, ние с теб живеем на две различни планети, в различни светове. Какво си въобразяваш, та си играеш на войни! Правиш си рицарски турнири, събаряш ги там някакви пешки, после ги дигаш горе обратно! Ако ме закачиш по някакъв начин, оттам нататък няма шест-пет – или ти, или аз. Това не го разбираш, нали? В твоя свят няма такива неща. Ти не можеш да си представиш, че когато протегнеш великодушно ръка, аз ще ти забия камата точно тогава, която ще е намазана с отрова, естествено. Освен това няма никакви правила. За какви правила ми говориш? Рицарски кодекс? Ти си се побъркал. Първо, аз не искам да се бия с никого, защото това ме наранява и аз не си играя на такива неща – за мен животът е сериозно нещо. Аз изживявам такива неща, за които ти и хабер си нямаш. На теб животът ти се струва слънчев – на мен не ми се струва такъв. Реално така стоят нещата – за мен животът е една война. Моята главна задача е болката, която изпитвам, да е поносима, понеже тя много често прескача прага. Чашата с болката ми си седи горе-долу пълна и само някой да сложи няколко капки, и тя се препълва, идва ми в повече. Трябва спешно да взема мерки да възстановя нивото, което е вътре. А ти живееш, все едно светът е твой – какво си въобразяваш?”
Когато Ланселот се сблъска със Скорпион, обикновено дори не разбира, че е станал сблъсък – Скорпионът отива през нощта в шатрата и 65 пъти го намушква яко. На въпроса: „Защо го намушка 65 пъти, като е умрял още от първия?”, отговорът е: „Малко му беше! А той на мен какво ми направи, знаете ли?” „Какво ти направи?” „Знаете ли какво ми каза?” „Е, добре, казал ти е нещо, така ли трябваше да направиш?” „Да, така! Не е въпросът в това, какво като съм го убил, нищо не е това – той за това, дето ми го направи, трябва 10 метра под земята да го стрия на прах и пак му е малко, за да може да ми се поуспокои психиката!”
Ако се сблъскат два Скорпиона, битката най-често е смъртоносна и за двамата – те са като камикадзе, и когато се сблъскат, и двамата гърмят. Дори и в природата битката между два Скорпиона обикновено е смъртоносна и за двамата – взаимно се удрят и се унищожават. Не само това. Това е много интересно животно – по време на любовта страстта между мъжкия и женския скорпион е толкова голяма, че много често единият убива другия. Интересното е, че в природата мъжкият Скорпион обикновено убива женския, за разлика от другите членестоноги, където женската има по-голяма сила и е обратното. И той това го прави от страст, точно на принципа: „Не можах да се сдържа”. Като се въодушеви прекалено много и – хоп с отровното жило. Когато прави любовната игра, се самозабравя и в някакъв момент прави този удар с жилото, след което въпросът е, дали има природен механизъм, при който скорпионите примерно се изяждат един друг, или имат някаква агресия помежду си. Защо се случва това? И изводът е, че скорпионът го прави от неовладени страсти, защото той после остава при женската и продължава да се държи с нея, като че ли ще правят поколение. С мъртвата женска той се опитва да прави поколение. Освен това любовната им игра е много опасен бой, т.е. то направо си е война, и прекалявайки в тази война, те могат да се убият. Това не е широко разпространено в животинския свят. Неслучайно този знак е наречен на скорпиона, защото древните са наблюдавали много внимателно скорпионите, сливали са се с природата им, душевния и духовния свят и са виждали скорпионовата природа каква е. Тя изразява точно тези най-низки и дълбоки неовладени страсти, които в крайна сметка са опасни.
И най-примитивният Скорпион може да извърши невероятни подвизи не защото е герой, за разлика от Лъва, който е героична натура. Един пример: на летище каца самолет и се запалва, пълно е с пътници вътре. Наоколо е пълно с пожарникари и всякакви спасители, които не смеят да влязат вътре, защото може да не останат живи. Изведнъж изскача един, хвърля се вътре и изважда човек. След това се връща – втори, трети път изважда хора. Като изважда няколко човека, изведнъж вътре се хвърля още един човек неочаквано, не изважда хора от тези, които е най-лесно, а се запилява някъде из самолета и излиза с детска играчка, не с човек. И я дава на едно от децата навън, което е спасено, след което изчезва, не влиза повече в самолета. Другият човек продължава да влиза, самолетът не се взривява и той остава жив. Естествено, според журналисти и всички други той е герой очевидно. „Кой сте вие?” „Ами аз съм Лъвът”. „А не ви ли беше страх?” „Не, аз съм си герой по рождение и тъкмо имаше повод да се види за какво става дума. Аз съм този, който спасява хората и си рискува живота и това ми е природата”. „А гордеете ли се това?” „Естествено, че се гордея!” „А може ли да ви снимаме?” „Ще ме снимате, но изчакайте да се преоблека в парадна униформа. И докато ме снимате може да направя и някакви стойки така”. Рай за журналистите. Но на снимките се забелязва, че и още един човек влиза вътре, но после изчезва. Освен това той изнася детска играчка, а би могъл да извади и дете отвътре. Така или иначе, това е Скорпионът. Търсят къде е вторият герой, но го няма. Не само че го няма, но никой не знае къде е и какъв е бил. Представете си, че един журналист, с невероятен нюх все пак е надушил следите на този, който изчезва, и го намира в града в таванско помещение на някакво невъзможно място. Чука там, никой не му отваря. Той казва: „Знам, че сте вътре, не е нужно да се криете”. Влиза. „Вие ли бяхте този, който влезе в самолета?” „Не”. „Е как не, вие бяхте”. „Не бе, не съм аз, ти си се объркал нещо – аз съм си обикновен човек, остави ме на мира да си живея обикновения живот. Марш навън!” Ако журналистът прояви спортна страст, и той е донякъде Скорпион, той казва: „Не, не, ти беше – още миришеш на пушек”. Въпросът е журналистът да има душевност, която да може да се свърже със Скорпиона и да прояви истински интерес. Тогава Скорпионът би могъл и да говори с него. „Добре де, защо седиш тук, ти си герой”. „Не – ще отговори Скорпионът, – аз не съм никакъв герой и ако още един път го повториш, ще летиш през прозореца навън”. „Добре, защо тогава влезе в самолета?” „Знаеш ли, на мен не ми пука за тези в самолета, дали ще умрат, или ще живеят – голяма работа. Само че, знаеш ли, в някакъв момент си спомних нещо от моето детство. Както си седях кротко и спокойно, дочух някакъв писък вътре от самолета, така ми се стори – дори не съм сигурен, че чух. След което влязох да взема това, което е там вътре, не ме интересуват другите – просто влязох за нещо конкретно, намерих го и излязох навън. И това не съм го направил, за да пишеш ти по вестниците, за да идва някой тук да ме снима и такива неща. Да проявяват към мен такова внимание, за мен е опасно, за психиката ми е опасно. Това е лицемерно, фалшиво и гадно. Така че, ако ти докараш снимачен екип, след това си мъртъв. Защото както влязох в самолета, понеже нещо ми се стори, така ще ми се стори, че и ти не ми харесваш. И както съм си най-обикновен човек и не искам да имам никакви неприятности, така ти ще имаш много големи неприятности и не отговарям за себе си. Не че съм лош човек, просто много трудно прощавам, като ми направят нещо”.
Друг пример. Представете си, че мадам Лъвицата е женена за професора Скорпион, който ако не е нараняван и чувствата му са пощадени, е един много мил, приятен и умен човек. Изключително сетивната природа на Скорпиона не му пречи да развива интелект. Скорпионът не трябва да се възприема като човек, подвластен на чувствата, но с трудно мислене. Той може да има перфектно мислене, стига да не е наранен. Проблемът на неговото мислене е, че то превключва на различни режими – от добронамерено може да стане злонамерено. Освен това неговата атака е внезапна, доста добре подготвена и много трудно може да бъде отблъсната, т.е. идва от нищото, не можете да разберете защо и не можете да спрете процеса. Мадам Лъвицата се е почувствала по някакъв начин пренебрегната от Скорпиона, започва да хвърля чинии, това е характерно, тя е емоционална, гневи се, изпада в свещен лъвски гняв. Скорпионът само пребледнява, известно време нагнетява едно напрежение отвътре и ако Лъвицата не се усети навреме, в някакъв момент Скорпионът я хваща, а те живеят на 10-ия етаж и я изхвърля през прозореца, без да го отваря. След което си запалва една цигара, отива да си направи кафе най-спокойно и след известно време отива да се обади по телефона в полицията, че току що е изхвърлил жена си през прозореца и вероятно е умряла долу. Полицаите, понеже той говори съвсем спокойно, не го взимат насериозно и му казват: „Абе, зевзек, я си гледай работата”. Или: „Да бе, да, добре, знаем ги такива като тебе”. Междувременно Лъвицата е извадила късмет – падайки надолу, е уцелила някакви дървета, въпреки че се е разглобила доста. Освен това комшиите били наблюдателни и я забелязали как пада, защото тя викала, нали си е гръмогласна. Викат линейки и пристига и полиция. Тъй като постъпва още един сигнал от същия адрес, а освен това след 10 минути нашият Скорпион се обажда пак и казва: „Аз не ви ли казах на вас нещо, ако искате, идвайте, ако не искате – не, ваша си работа, аз съм ви се обадил”. Те му отговарят: „Оттам се обадиха и комшиите, за същия случай ли става въпрос?” „Ами, да”. „Знаете ли, че тя може и да е жива”. „Може, не съм проверил”. „А не ви ли интересува?” „Не”. И полицаите пристигат, влизат вътре и гледат един действително спокоен човек, който си допушва цигарата. „Кой сте вие?”, питат те настръхнали. „Ами аз съм професор еди-кой си”. „Бре, да му се не види!” Питат комшиите: „Професорът идиот ли е?” „Не бе, не е, много е свестен! Тук във входа на всички е помагал, възпитан, достоен човек”. „Ами той е хвърлил жена си през прозореца”. „Не може да бъде!!! Странно. Това просто не може да бъде!!! Не е такъв човек, той на мравката път прави.
А? Ти ли хвърли жена си?” „Аз”. „Абе да не лъжеш нещо, да не е скочила сама?” „Не, не е скочила сама, аз я хвърлих”. „И защо я хвърли?” „Ядоса ме”. „Е, добре де, като те ядоса, не можа ли нещо друго да направиш, защо трябваше да я хвърляш точно през прозореца?” „Ами много ме ядоса”. Нея я оперират, него го съдят, естествено, защото той казва, че е виновен. „А искаше ли да я убиеш?” „Да”. „Абе, излъжи бе, човек”. „Нямам причини да лъжа”. „Ще те вкарат в затвора”. „Ами хубаво”. „Край с твоята кариера, с целия ти живот, професура!” „Не ми пука!” „Като не ти пука, тя машината се задейства”. Лъвицата, след като се възстановява и разбира какво се е случило, отива на свиждане в затвора и казва на нашия Скорпион: „Окей, истински мъж. Никакъв развод, ще те чакам да излезеш и ще ти нося твоите любими цигари, и каквото и да било там”. Скорпионът отговаря: „Добре, само внимавай да не ме ядосаш пак!”
Т.е. има една крайност в цялото това нещо, един изключителен драматизъм. На Лъвицата й допада драматизмът. Хубавото е, че тя е оцеляла и тя го възприема като нормално – възможността да умре й се струва малко вероятна. И това, дето той й го е направил като изживяване, няма кой да го направи. Кой друг ще се осмели да й осигури летене от 10-ия етаж без никакви осигурителни работи?! И на нея това й се е видяло (след време, разбира се, защото има един период, в който ще го убие просто от гняв) не чак толкова фатално и тя му прощава, защото в нея има невероятно великодушие. Накрая започва да гледа на всичко откъм хубавата страна и му прощава.
Нашият Скорпион не се смята за виновен. Той казва така: моята правда е такава, не съм Лъв, Овен или някакъв друг, аз съм Скорпион и моята природа е такава – това е истината. И ако приемаш истината – добре. Ако не я приемаш, ще имаш проблем. Аз не съм станал още Орел. Т.е. Скорпионът може да е професор и академик даже, учен с 5 титли и може да извърши някакви абсолютно странни неща.
По принцип Скорпионите престъпници до момента на извършване на престъплението нямат криминално минало и въобще нямат вид на престъпници.
И обратното – когато Скорпионът тръгне по един духовен път, цялата му психика се превръща в съсредоточие на истинност и той е в състояние във всяка една ситуация да покаже кое е истината и да се бори за нея по същия този всеотдаен начин, по който не му пука и изхвърля през прозореца. От него избликва невероятно оживотворяваща сила. Той се превръща в човек, способен да решава такива задачи – някой се е депресирал до такава степен, че иска да умре, навил си го е на пръста и нищо не може да го спре. При това положение само нашият Орел е в състояние да го извади от това състояние.
ЗА ЛЪВА И ТАЙНАТА
Лъвът изключително трудно опазва тайна. Тайни на Лъвове не поверявайте. При цялото им желание да пазят тайна, природата им и толкова силна в обратна посока, че за тях ситуацията се превръща в истинско мъчение. За Лъва да има нещо скрито-покрито е непристойно. Да не забравяме, че именно “тайните” действия и помисли са в основата на всяка интрига. По естеството си, този Неподвижен, Огнен знак на Слънчевото Могъщество не се страхува от директните битки, колкото и неравни да са. С дълбока Вяра в себе си и своята Сила, които подсъзнателно усеща, че извират от Любовта, което ще рече от Бога, Лъвът приема предизвикателствата на Фортуна открито и на осветено. Затова има вродено отвращение от “тайните” и произтичащите от тях неясни отношения. Трудно му е да повярва, че всичко това е “за добро”…!!!
ЛЪВЪТ И ЛЪВИЦАТА НАСТОЯВАТ ЗА ВНИМАНИЕ
Лъвът усеща вътрешното съкровище в себе си, което е в потенциал. Настоява за внимание. До такава степен настоява за внимание, че е типичния знак на актьорите. Лъвът е един актьор в живота, а актьорите обичат да драматизират. Да има повод за страсти и емоции. Затова Лъвовете, когато няма много страсти наоколо си ги измислят и създават. Това се нарича драматизация. Драматизират живота изкуствено дори, само и само да се вихрят повече емоции.
Много прави впечатление, как се борят да привлекат вниманието. Особено децата Лъвчета. Едно Лъвче ще ти отрови живота, само и само да му обърнеш внимание.
Лъвицата си остава жена и мъж не става. Това обаче е много мъжки знак. Жената Лъв трябва да изкара от себе си женската сила, силата на Лъва, но по женският начин. Тя е царицата и единствената разлика с Лъва е, че няма грива. Стои до Краля, а не до някакъв мухльо. Да стоиш до мен трябва голяма сила - можеш ли да се справиш с мен? Защото аз съм Лъвица и разликата й с Лъва е само липсата на грива. И в природата лъвиците движат нещата, ловуват и отглеждат малките - лъвът е предимно за разплод и за царствено величие. Разбира се, когато се налага от сериозни обстоятелства, Лъвът също се включва, и то подобаващо на Силата си. Но в ежедневието Лъвицата е много по-активна и по женски блестяща и очарователна.
Лъвицата е жена, която има голямо самоуважение и доста сериозно самочувствие. Тя е пищна жена в хубавият смисъл на думата. Не е жена, която се крие. Би си сложила например скъпи бижута и свръхскъп тоалет без ни най-малко притеснение и излишна скромност.
Лъвицата оглежда мъжкият свят и казва: “Хайде да видим кой ще бъде удостоен с честта”. Да бъдеш с мен, по-голямо щастие в твоят живот не може да се случи. Представяш ли си какви усилия трябва да положиш, за да имаш честта Аз да седя до теб и да те уважавам? Трябва да струваш най-малкото колкото мен, а аз струвам теглото си в злато.
Проблема с Лъвът възниква когато не го уважаваш. В негово лице трябва да уважаваш достойнството на човека, принципно, защото той го олицетворява. Дори един Лъв да не изглежда съвсем достоен за това, пак изисква да бъде абсолютно уважаван, като че ли е най-достойният.
Като гледаш Лъва, трябва да се учиш на човешко достойнство. Лъвът несъзнателно, но никога не губи връзка с тази божествена искра вътре в човека, която дава Смисъла на Живота. Може в момента да съм слаб, изплашен, да греша, когато проявявам малодушие и страх, обаче, има хляб в мене. Михаил вярва в мен, Орифиел - не. Така че, Лъвът винаги може да започне от начало - загубил е царството си. Ще си намери друго. Който е бил Цар, никога не започва от нулата - направо отива и става цар. Я да видим, къде е местният дворец, казва той. Посрещайте скъп гостенин!
http://scorpio-reborn.blogspot.com
Един друг пример: Сравнението между Лъв и Скорпион е много характерно в Зодиака. Двата знака се намират на 90о един от друг. От всеки един градус на Лъва като направите 90о напред, ще се озовете винаги в градус на Скорпион, т.е. правият ъгъл винаги застава между Лъв и Скорпион. И двата знака са неподвижни – Лъвът е мъжки, огнен, Скорпионът е женски, воден. Това се нарича великата битка между Лъва и Скорпиона в Зодиака. Защото знаете какъв знак е Лъвът, слънчевият знак, могъщият знак на Слънцето, притежаващ несломима воля, вяра, убеденост в себе си. Той е дълбоко убеден, че няма нещо, което да му се опре в този свят – той е рицарят Ланселот. Той е царят, самодържецът, добрият владетел, който от една страна, убеждава другите, че са поданици и в момента, в който ги убеди, вече ги управлява мъдро, доколкото може, и ги управлява със стремеж към светлината, към това животът да бъде по-добър. Ланселот не убива никого, а само събаря, след което подава ръка и казва: „Видя ли кой е по-могъщият, подчини се на добрата сила, бъди един поданик и благоденствай. Служи на твоя цар, който от Бога е помазан!”.
На Скорпиона цялата тази история му изглежда цинична, а ако Скорпионът би имал чувство за хумор, щеше да му изглежда смешна. Той казва на Лъва: „Ти къде живееш, ние с теб живеем на две различни планети, в различни светове. Какво си въобразяваш, та си играеш на войни! Правиш си рицарски турнири, събаряш ги там някакви пешки, после ги дигаш горе обратно! Ако ме закачиш по някакъв начин, оттам нататък няма шест-пет – или ти, или аз. Това не го разбираш, нали? В твоя свят няма такива неща. Ти не можеш да си представиш, че когато протегнеш великодушно ръка, аз ще ти забия камата точно тогава, която ще е намазана с отрова, естествено. Освен това няма никакви правила. За какви правила ми говориш? Рицарски кодекс? Ти си се побъркал. Първо, аз не искам да се бия с никого, защото това ме наранява и аз не си играя на такива неща – за мен животът е сериозно нещо. Аз изживявам такива неща, за които ти и хабер си нямаш. На теб животът ти се струва слънчев – на мен не ми се струва такъв. Реално така стоят нещата – за мен животът е една война. Моята главна задача е болката, която изпитвам, да е поносима, понеже тя много често прескача прага. Чашата с болката ми си седи горе-долу пълна и само някой да сложи няколко капки, и тя се препълва, идва ми в повече. Трябва спешно да взема мерки да възстановя нивото, което е вътре. А ти живееш, все едно светът е твой – какво си въобразяваш?”
Когато Ланселот се сблъска със Скорпион, обикновено дори не разбира, че е станал сблъсък – Скорпионът отива през нощта в шатрата и 65 пъти го намушква яко. На въпроса: „Защо го намушка 65 пъти, като е умрял още от първия?”, отговорът е: „Малко му беше! А той на мен какво ми направи, знаете ли?” „Какво ти направи?” „Знаете ли какво ми каза?” „Е, добре, казал ти е нещо, така ли трябваше да направиш?” „Да, така! Не е въпросът в това, какво като съм го убил, нищо не е това – той за това, дето ми го направи, трябва 10 метра под земята да го стрия на прах и пак му е малко, за да може да ми се поуспокои психиката!”
Ако се сблъскат два Скорпиона, битката най-често е смъртоносна и за двамата – те са като камикадзе, и когато се сблъскат, и двамата гърмят. Дори и в природата битката между два Скорпиона обикновено е смъртоносна и за двамата – взаимно се удрят и се унищожават. Не само това. Това е много интересно животно – по време на любовта страстта между мъжкия и женския скорпион е толкова голяма, че много често единият убива другия. Интересното е, че в природата мъжкият Скорпион обикновено убива женския, за разлика от другите членестоноги, където женската има по-голяма сила и е обратното. И той това го прави от страст, точно на принципа: „Не можах да се сдържа”. Като се въодушеви прекалено много и – хоп с отровното жило. Когато прави любовната игра, се самозабравя и в някакъв момент прави този удар с жилото, след което въпросът е, дали има природен механизъм, при който скорпионите примерно се изяждат един друг, или имат някаква агресия помежду си. Защо се случва това? И изводът е, че скорпионът го прави от неовладени страсти, защото той после остава при женската и продължава да се държи с нея, като че ли ще правят поколение. С мъртвата женска той се опитва да прави поколение. Освен това любовната им игра е много опасен бой, т.е. то направо си е война, и прекалявайки в тази война, те могат да се убият. Това не е широко разпространено в животинския свят. Неслучайно този знак е наречен на скорпиона, защото древните са наблюдавали много внимателно скорпионите, сливали са се с природата им, душевния и духовния свят и са виждали скорпионовата природа каква е. Тя изразява точно тези най-низки и дълбоки неовладени страсти, които в крайна сметка са опасни.
И най-примитивният Скорпион може да извърши невероятни подвизи не защото е герой, за разлика от Лъва, който е героична натура. Един пример: на летище каца самолет и се запалва, пълно е с пътници вътре. Наоколо е пълно с пожарникари и всякакви спасители, които не смеят да влязат вътре, защото може да не останат живи. Изведнъж изскача един, хвърля се вътре и изважда човек. След това се връща – втори, трети път изважда хора. Като изважда няколко човека, изведнъж вътре се хвърля още един човек неочаквано, не изважда хора от тези, които е най-лесно, а се запилява някъде из самолета и излиза с детска играчка, не с човек. И я дава на едно от децата навън, което е спасено, след което изчезва, не влиза повече в самолета. Другият човек продължава да влиза, самолетът не се взривява и той остава жив. Естествено, според журналисти и всички други той е герой очевидно. „Кой сте вие?” „Ами аз съм Лъвът”. „А не ви ли беше страх?” „Не, аз съм си герой по рождение и тъкмо имаше повод да се види за какво става дума. Аз съм този, който спасява хората и си рискува живота и това ми е природата”. „А гордеете ли се това?” „Естествено, че се гордея!” „А може ли да ви снимаме?” „Ще ме снимате, но изчакайте да се преоблека в парадна униформа. И докато ме снимате може да направя и някакви стойки така”. Рай за журналистите. Но на снимките се забелязва, че и още един човек влиза вътре, но после изчезва. Освен това той изнася детска играчка, а би могъл да извади и дете отвътре. Така или иначе, това е Скорпионът. Търсят къде е вторият герой, но го няма. Не само че го няма, но никой не знае къде е и какъв е бил. Представете си, че един журналист, с невероятен нюх все пак е надушил следите на този, който изчезва, и го намира в града в таванско помещение на някакво невъзможно място. Чука там, никой не му отваря. Той казва: „Знам, че сте вътре, не е нужно да се криете”. Влиза. „Вие ли бяхте този, който влезе в самолета?” „Не”. „Е как не, вие бяхте”. „Не бе, не съм аз, ти си се объркал нещо – аз съм си обикновен човек, остави ме на мира да си живея обикновения живот. Марш навън!” Ако журналистът прояви спортна страст, и той е донякъде Скорпион, той казва: „Не, не, ти беше – още миришеш на пушек”. Въпросът е журналистът да има душевност, която да може да се свърже със Скорпиона и да прояви истински интерес. Тогава Скорпионът би могъл и да говори с него. „Добре де, защо седиш тук, ти си герой”. „Не – ще отговори Скорпионът, – аз не съм никакъв герой и ако още един път го повториш, ще летиш през прозореца навън”. „Добре, защо тогава влезе в самолета?” „Знаеш ли, на мен не ми пука за тези в самолета, дали ще умрат, или ще живеят – голяма работа. Само че, знаеш ли, в някакъв момент си спомних нещо от моето детство. Както си седях кротко и спокойно, дочух някакъв писък вътре от самолета, така ми се стори – дори не съм сигурен, че чух. След което влязох да взема това, което е там вътре, не ме интересуват другите – просто влязох за нещо конкретно, намерих го и излязох навън. И това не съм го направил, за да пишеш ти по вестниците, за да идва някой тук да ме снима и такива неща. Да проявяват към мен такова внимание, за мен е опасно, за психиката ми е опасно. Това е лицемерно, фалшиво и гадно. Така че, ако ти докараш снимачен екип, след това си мъртъв. Защото както влязох в самолета, понеже нещо ми се стори, така ще ми се стори, че и ти не ми харесваш. И както съм си най-обикновен човек и не искам да имам никакви неприятности, така ти ще имаш много големи неприятности и не отговарям за себе си. Не че съм лош човек, просто много трудно прощавам, като ми направят нещо”.
Друг пример. Представете си, че мадам Лъвицата е женена за професора Скорпион, който ако не е нараняван и чувствата му са пощадени, е един много мил, приятен и умен човек. Изключително сетивната природа на Скорпиона не му пречи да развива интелект. Скорпионът не трябва да се възприема като човек, подвластен на чувствата, но с трудно мислене. Той може да има перфектно мислене, стига да не е наранен. Проблемът на неговото мислене е, че то превключва на различни режими – от добронамерено може да стане злонамерено. Освен това неговата атака е внезапна, доста добре подготвена и много трудно може да бъде отблъсната, т.е. идва от нищото, не можете да разберете защо и не можете да спрете процеса. Мадам Лъвицата се е почувствала по някакъв начин пренебрегната от Скорпиона, започва да хвърля чинии, това е характерно, тя е емоционална, гневи се, изпада в свещен лъвски гняв. Скорпионът само пребледнява, известно време нагнетява едно напрежение отвътре и ако Лъвицата не се усети навреме, в някакъв момент Скорпионът я хваща, а те живеят на 10-ия етаж и я изхвърля през прозореца, без да го отваря. След което си запалва една цигара, отива да си направи кафе най-спокойно и след известно време отива да се обади по телефона в полицията, че току що е изхвърлил жена си през прозореца и вероятно е умряла долу. Полицаите, понеже той говори съвсем спокойно, не го взимат насериозно и му казват: „Абе, зевзек, я си гледай работата”. Или: „Да бе, да, добре, знаем ги такива като тебе”. Междувременно Лъвицата е извадила късмет – падайки надолу, е уцелила някакви дървета, въпреки че се е разглобила доста. Освен това комшиите били наблюдателни и я забелязали как пада, защото тя викала, нали си е гръмогласна. Викат линейки и пристига и полиция. Тъй като постъпва още един сигнал от същия адрес, а освен това след 10 минути нашият Скорпион се обажда пак и казва: „Аз не ви ли казах на вас нещо, ако искате, идвайте, ако не искате – не, ваша си работа, аз съм ви се обадил”. Те му отговарят: „Оттам се обадиха и комшиите, за същия случай ли става въпрос?” „Ами, да”. „Знаете ли, че тя може и да е жива”. „Може, не съм проверил”. „А не ви ли интересува?” „Не”. И полицаите пристигат, влизат вътре и гледат един действително спокоен човек, който си допушва цигарата. „Кой сте вие?”, питат те настръхнали. „Ами аз съм професор еди-кой си”. „Бре, да му се не види!” Питат комшиите: „Професорът идиот ли е?” „Не бе, не е, много е свестен! Тук във входа на всички е помагал, възпитан, достоен човек”. „Ами той е хвърлил жена си през прозореца”. „Не може да бъде!!! Странно. Това просто не може да бъде!!! Не е такъв човек, той на мравката път прави.
А? Ти ли хвърли жена си?” „Аз”. „Абе да не лъжеш нещо, да не е скочила сама?” „Не, не е скочила сама, аз я хвърлих”. „И защо я хвърли?” „Ядоса ме”. „Е, добре де, като те ядоса, не можа ли нещо друго да направиш, защо трябваше да я хвърляш точно през прозореца?” „Ами много ме ядоса”. Нея я оперират, него го съдят, естествено, защото той казва, че е виновен. „А искаше ли да я убиеш?” „Да”. „Абе, излъжи бе, човек”. „Нямам причини да лъжа”. „Ще те вкарат в затвора”. „Ами хубаво”. „Край с твоята кариера, с целия ти живот, професура!” „Не ми пука!” „Като не ти пука, тя машината се задейства”. Лъвицата, след като се възстановява и разбира какво се е случило, отива на свиждане в затвора и казва на нашия Скорпион: „Окей, истински мъж. Никакъв развод, ще те чакам да излезеш и ще ти нося твоите любими цигари, и каквото и да било там”. Скорпионът отговаря: „Добре, само внимавай да не ме ядосаш пак!”
Т.е. има една крайност в цялото това нещо, един изключителен драматизъм. На Лъвицата й допада драматизмът. Хубавото е, че тя е оцеляла и тя го възприема като нормално – възможността да умре й се струва малко вероятна. И това, дето той й го е направил като изживяване, няма кой да го направи. Кой друг ще се осмели да й осигури летене от 10-ия етаж без никакви осигурителни работи?! И на нея това й се е видяло (след време, разбира се, защото има един период, в който ще го убие просто от гняв) не чак толкова фатално и тя му прощава, защото в нея има невероятно великодушие. Накрая започва да гледа на всичко откъм хубавата страна и му прощава.
Нашият Скорпион не се смята за виновен. Той казва така: моята правда е такава, не съм Лъв, Овен или някакъв друг, аз съм Скорпион и моята природа е такава – това е истината. И ако приемаш истината – добре. Ако не я приемаш, ще имаш проблем. Аз не съм станал още Орел. Т.е. Скорпионът може да е професор и академик даже, учен с 5 титли и може да извърши някакви абсолютно странни неща.
По принцип Скорпионите престъпници до момента на извършване на престъплението нямат криминално минало и въобще нямат вид на престъпници.
И обратното – когато Скорпионът тръгне по един духовен път, цялата му психика се превръща в съсредоточие на истинност и той е в състояние във всяка една ситуация да покаже кое е истината и да се бори за нея по същия този всеотдаен начин, по който не му пука и изхвърля през прозореца. От него избликва невероятно оживотворяваща сила. Той се превръща в човек, способен да решава такива задачи – някой се е депресирал до такава степен, че иска да умре, навил си го е на пръста и нищо не може да го спре. При това положение само нашият Орел е в състояние да го извади от това състояние.
ЗА ЛЪВА И ТАЙНАТА
Лъвът изключително трудно опазва тайна. Тайни на Лъвове не поверявайте. При цялото им желание да пазят тайна, природата им и толкова силна в обратна посока, че за тях ситуацията се превръща в истинско мъчение. За Лъва да има нещо скрито-покрито е непристойно. Да не забравяме, че именно “тайните” действия и помисли са в основата на всяка интрига. По естеството си, този Неподвижен, Огнен знак на Слънчевото Могъщество не се страхува от директните битки, колкото и неравни да са. С дълбока Вяра в себе си и своята Сила, които подсъзнателно усеща, че извират от Любовта, което ще рече от Бога, Лъвът приема предизвикателствата на Фортуна открито и на осветено. Затова има вродено отвращение от “тайните” и произтичащите от тях неясни отношения. Трудно му е да повярва, че всичко това е “за добро”…!!!
ЛЪВЪТ И ЛЪВИЦАТА НАСТОЯВАТ ЗА ВНИМАНИЕ
Лъвът усеща вътрешното съкровище в себе си, което е в потенциал. Настоява за внимание. До такава степен настоява за внимание, че е типичния знак на актьорите. Лъвът е един актьор в живота, а актьорите обичат да драматизират. Да има повод за страсти и емоции. Затова Лъвовете, когато няма много страсти наоколо си ги измислят и създават. Това се нарича драматизация. Драматизират живота изкуствено дори, само и само да се вихрят повече емоции.
Много прави впечатление, как се борят да привлекат вниманието. Особено децата Лъвчета. Едно Лъвче ще ти отрови живота, само и само да му обърнеш внимание.
Лъвицата си остава жена и мъж не става. Това обаче е много мъжки знак. Жената Лъв трябва да изкара от себе си женската сила, силата на Лъва, но по женският начин. Тя е царицата и единствената разлика с Лъва е, че няма грива. Стои до Краля, а не до някакъв мухльо. Да стоиш до мен трябва голяма сила - можеш ли да се справиш с мен? Защото аз съм Лъвица и разликата й с Лъва е само липсата на грива. И в природата лъвиците движат нещата, ловуват и отглеждат малките - лъвът е предимно за разплод и за царствено величие. Разбира се, когато се налага от сериозни обстоятелства, Лъвът също се включва, и то подобаващо на Силата си. Но в ежедневието Лъвицата е много по-активна и по женски блестяща и очарователна.
Лъвицата е жена, която има голямо самоуважение и доста сериозно самочувствие. Тя е пищна жена в хубавият смисъл на думата. Не е жена, която се крие. Би си сложила например скъпи бижута и свръхскъп тоалет без ни най-малко притеснение и излишна скромност.
Лъвицата оглежда мъжкият свят и казва: “Хайде да видим кой ще бъде удостоен с честта”. Да бъдеш с мен, по-голямо щастие в твоят живот не може да се случи. Представяш ли си какви усилия трябва да положиш, за да имаш честта Аз да седя до теб и да те уважавам? Трябва да струваш най-малкото колкото мен, а аз струвам теглото си в злато.
Проблема с Лъвът възниква когато не го уважаваш. В негово лице трябва да уважаваш достойнството на човека, принципно, защото той го олицетворява. Дори един Лъв да не изглежда съвсем достоен за това, пак изисква да бъде абсолютно уважаван, като че ли е най-достойният.
Като гледаш Лъва, трябва да се учиш на човешко достойнство. Лъвът несъзнателно, но никога не губи връзка с тази божествена искра вътре в човека, която дава Смисъла на Живота. Може в момента да съм слаб, изплашен, да греша, когато проявявам малодушие и страх, обаче, има хляб в мене. Михаил вярва в мен, Орифиел - не. Така че, Лъвът винаги може да започне от начало - загубил е царството си. Ще си намери друго. Който е бил Цар, никога не започва от нулата - направо отива и става цар. Я да видим, къде е местният дворец, казва той. Посрещайте скъп гостенин!
http://scorpio-reborn.blogspot.com