Близки светове
(Хипотези за размисъл)
Строителите на космически тела и Сеячите на живота и разума, помощници на Творящия разум, създават малката автономна система с енергиен център (Слънце), 9 видими въртящи се в сложно движение планети с уравновесяващи луни и спътници, и една невидима звезда - резервоар за материя, енергия и разумни форми. Те задействат в населеното пространство и всички защитни механизми, гарантиращи автономно развитие на системата и телата в нея чрез принципите на локалните закономерности и процеси.
Създават и условия планетите да са независими една от друга, но и свързани с мощни полета и енергийни връзки, така че за да функционира системата, трябва да се движат и останалите тела в нея. Катастрофалните измествания от орбитата на въртене на едно от телата застрашават равновесието и на системата.
След критичния праг на завъртане на сътворените планети и след корекции на орбитите и силата на лъченията, Строителите и Сеячите се оттеглят и оставят автоматични наблюдателни станции с прецизна апаратура. С нея се следи движението на планетите от системата, космическото пространство около тях, както и влиянието на лъченията от дълбокия Космос. Подобно наблюдение се извършва и от естествените и изкуствените спътници около отделните планети. Така някога в покрайнините на младата Вселена е породена т.нар. Слънчева система.
Вселенското време отчита, че системата стартира 60 еона след Сътворението. За всяко от новшти космически тела е кодирано да премине по спиралата на еволюцията. От развитието на разумните видове и формите на живот на всяка от планетите зависи как и кога ще разгадаят теста със светлините в мрака на пространството - ще намерят ли закономерности, ще ще открият ли останалите планети и ще ги свържат ли в едно цяло, ще създадат ли изкуствени летателни нела, които да преодолеят гравитацията на родната земя, за да полетят между звездите.
За документиране на еволюцията на отделните планети, на разума и на живота върху тях, на повърхността на всяка в различни места са оставени регистриращи устройства. Информацията периодично се прибира от автоматични разузнавателни и изследователски сонди, въпреки че излъчването се регистрира и в специален център в близката галактика.
Слънчевата система е моделирана от една от първичните разумни раси в сътворената Вселена. Структурата е избрана като кодиран символ на най-важните еволюционни стъпала на разума и материята - 9 (9-те утробни месеца на човешкия зародиш). Планетите, заедно със Слънцето и невидимото тяло приключват един еволюционен цикъл, състоящ се от 12 нива (зодиакът от съзвездията, 12-те месеца на годината). Системата еволюира чрез съставящите я тела, когато те са преминали през еволюционните цикли, кодирани за материята и разума им.
Слънчевата система е възникнала в пространството отвън навътре, което противоречи на човешката логика. Най-външните тела са създадени по-рано, за да имат преднина в развитието, тъй като орбитата им на движение около светилото и по-близките до него планети е огромна. Вътрешните тела, които са по-близо до източника на енергия, светлина и топлина, се въртят по-бързо и за по-малък период, но еволюцията им е по-бавна, а рисковете от самоунищожение или катаклизми - по-големи.
Обитателите на външните планети, преминавайки по-бързо през твърдата, плътната материя към фините тела, както и през промените на повърхността и релефа, освобождават нови земи за обитателите на по-младите планети от т-нар. вътрешен кръг.
Разумният живот на крайните, външните планети има шанс по-бързо от събратята си от вътрешността да предприема пътешествия в близкия и далечния Космос.
Разумната смес, използвана при създаването на планетарните тела, е трябвало да се приспособи към условията на и около всяка отделна планета. Те са различни поради нееднаквата отдалеченост от главното светило. При някои има резки свръхвисоки и свръхниски температурни колебания. В атмосферата около всяко тяло преобладават както общи, тако и специфични газове, елементи и съединения. Различните планетарни орбити на въртене около Слънцето са една от причините за модификациите и разликите в еволюцията на всяко тяло от системата, макар да са от обща космическа "смес".
Нашата Слънчева система може да се приеме като двойник и аналог на подобна група тела в отдалечената част на Вселената. Това е дублиране на сътвореното, за да се гарантира оцеляването поне на едната система. С двойната Слънчева система по-лесно може да се наблюдава и сравнява как еволюират телата и породеният разум и живот, създадени от един и същи модел, но на различни места във Вселената. Дублирането е и предпазна мярка за оцеляването на живота и разумните видове, на уникални растителни и животински видове, на природни образувания, на релефа и на климата на всяко тяло, ако някоя от системите или планетите бъде унищожена по различни причини.
Във Вселената са фиксирани доста екплозии на звезди и купове. Това се случва не само при изчерпване на енергийния потенциал, при катастрофални сблъсъци или самоунищожение, а и при преминаване в ново състояние, което е свързано с качествени трансформации и промени.
Слънцето е относително стабилен, но не статичен център, който се върти около оста си и спрямо външните му тела от системата. Всяка планета от човешка гледна точка се върти около него обратно на часовниковата стрелка, докато то се движи по нея, като през определен брой цикли сменя посоката на въртене.
Въртенето на планетите около оста им също е по посока на часовниковата стрелка и в същото време - обратно на нея, обикаляйки около Слънцето и вътрешната спрямо тях звезда.
Разстоянието между всяка планета и Слънцето , както и между самите тела е подчинено като че ли на прецизни изчисления и съвършен механизъм от сили, които поддържат системата в равновесие. Планетите от Слънчевата система са близките светове за човечеството, които то трябва да опознае, за да продължи напред и навътре в Космоса.
Разумното начало на отделните планети, пригодено за условията на всяко космическо тяло, еволюира от доста космическо, системно и вселенско време. То е различно за всяка планета, макар че еволюцията се отчита и по универсалното космическо време. Планетите в Слънчевата система са мислещи, разумни творения с автономна програма за развитие, която е в синхрон с останалите видове, но винаги й гарантира оцеляване, ако населяващият разум прояви унищожителна агресивност в планетарен мащаб.
"Горещата смес" на сътворението се е охладила най-бързо в огромните планети от най-външния пояс на Слънчевата система. В сърцевината им процесите не са приключили. Юпитер е междинна звезда със свое място в еволюцията и на вътрешните тела, и на по-големите им събратя. В материята, от която са компактните плътни планетарни тела, има общи смеси, минерали, вещества, но всяка планета има нещо специфично и преобладаващо като химически състав с един или два-три доминиращи елемента - метали, газове или смеси.
"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи
(Хипотези за размисъл)
Строителите на космически тела и Сеячите на живота и разума, помощници на Творящия разум, създават малката автономна система с енергиен център (Слънце), 9 видими въртящи се в сложно движение планети с уравновесяващи луни и спътници, и една невидима звезда - резервоар за материя, енергия и разумни форми. Те задействат в населеното пространство и всички защитни механизми, гарантиращи автономно развитие на системата и телата в нея чрез принципите на локалните закономерности и процеси.
Създават и условия планетите да са независими една от друга, но и свързани с мощни полета и енергийни връзки, така че за да функционира системата, трябва да се движат и останалите тела в нея. Катастрофалните измествания от орбитата на въртене на едно от телата застрашават равновесието и на системата.
След критичния праг на завъртане на сътворените планети и след корекции на орбитите и силата на лъченията, Строителите и Сеячите се оттеглят и оставят автоматични наблюдателни станции с прецизна апаратура. С нея се следи движението на планетите от системата, космическото пространство около тях, както и влиянието на лъченията от дълбокия Космос. Подобно наблюдение се извършва и от естествените и изкуствените спътници около отделните планети. Така някога в покрайнините на младата Вселена е породена т.нар. Слънчева система.
Вселенското време отчита, че системата стартира 60 еона след Сътворението. За всяко от новшти космически тела е кодирано да премине по спиралата на еволюцията. От развитието на разумните видове и формите на живот на всяка от планетите зависи как и кога ще разгадаят теста със светлините в мрака на пространството - ще намерят ли закономерности, ще ще открият ли останалите планети и ще ги свържат ли в едно цяло, ще създадат ли изкуствени летателни нела, които да преодолеят гравитацията на родната земя, за да полетят между звездите.
За документиране на еволюцията на отделните планети, на разума и на живота върху тях, на повърхността на всяка в различни места са оставени регистриращи устройства. Информацията периодично се прибира от автоматични разузнавателни и изследователски сонди, въпреки че излъчването се регистрира и в специален център в близката галактика.
Слънчевата система е моделирана от една от първичните разумни раси в сътворената Вселена. Структурата е избрана като кодиран символ на най-важните еволюционни стъпала на разума и материята - 9 (9-те утробни месеца на човешкия зародиш). Планетите, заедно със Слънцето и невидимото тяло приключват един еволюционен цикъл, състоящ се от 12 нива (зодиакът от съзвездията, 12-те месеца на годината). Системата еволюира чрез съставящите я тела, когато те са преминали през еволюционните цикли, кодирани за материята и разума им.
Слънчевата система е възникнала в пространството отвън навътре, което противоречи на човешката логика. Най-външните тела са създадени по-рано, за да имат преднина в развитието, тъй като орбитата им на движение около светилото и по-близките до него планети е огромна. Вътрешните тела, които са по-близо до източника на енергия, светлина и топлина, се въртят по-бързо и за по-малък период, но еволюцията им е по-бавна, а рисковете от самоунищожение или катаклизми - по-големи.
Обитателите на външните планети, преминавайки по-бързо през твърдата, плътната материя към фините тела, както и през промените на повърхността и релефа, освобождават нови земи за обитателите на по-младите планети от т-нар. вътрешен кръг.
Разумният живот на крайните, външните планети има шанс по-бързо от събратята си от вътрешността да предприема пътешествия в близкия и далечния Космос.
Разумната смес, използвана при създаването на планетарните тела, е трябвало да се приспособи към условията на и около всяка отделна планета. Те са различни поради нееднаквата отдалеченост от главното светило. При някои има резки свръхвисоки и свръхниски температурни колебания. В атмосферата около всяко тяло преобладават както общи, тако и специфични газове, елементи и съединения. Различните планетарни орбити на въртене около Слънцето са една от причините за модификациите и разликите в еволюцията на всяко тяло от системата, макар да са от обща космическа "смес".
Нашата Слънчева система може да се приеме като двойник и аналог на подобна група тела в отдалечената част на Вселената. Това е дублиране на сътвореното, за да се гарантира оцеляването поне на едната система. С двойната Слънчева система по-лесно може да се наблюдава и сравнява как еволюират телата и породеният разум и живот, създадени от един и същи модел, но на различни места във Вселената. Дублирането е и предпазна мярка за оцеляването на живота и разумните видове, на уникални растителни и животински видове, на природни образувания, на релефа и на климата на всяко тяло, ако някоя от системите или планетите бъде унищожена по различни причини.
Във Вселената са фиксирани доста екплозии на звезди и купове. Това се случва не само при изчерпване на енергийния потенциал, при катастрофални сблъсъци или самоунищожение, а и при преминаване в ново състояние, което е свързано с качествени трансформации и промени.
Слънцето е относително стабилен, но не статичен център, който се върти около оста си и спрямо външните му тела от системата. Всяка планета от човешка гледна точка се върти около него обратно на часовниковата стрелка, докато то се движи по нея, като през определен брой цикли сменя посоката на въртене.
Въртенето на планетите около оста им също е по посока на часовниковата стрелка и в същото време - обратно на нея, обикаляйки около Слънцето и вътрешната спрямо тях звезда.
Разстоянието между всяка планета и Слънцето , както и между самите тела е подчинено като че ли на прецизни изчисления и съвършен механизъм от сили, които поддържат системата в равновесие. Планетите от Слънчевата система са близките светове за човечеството, които то трябва да опознае, за да продължи напред и навътре в Космоса.
Разумното начало на отделните планети, пригодено за условията на всяко космическо тяло, еволюира от доста космическо, системно и вселенско време. То е различно за всяка планета, макар че еволюцията се отчита и по универсалното космическо време. Планетите в Слънчевата система са мислещи, разумни творения с автономна програма за развитие, която е в синхрон с останалите видове, но винаги й гарантира оцеляване, ако населяващият разум прояви унищожителна агресивност в планетарен мащаб.
"Горещата смес" на сътворението се е охладила най-бързо в огромните планети от най-външния пояс на Слънчевата система. В сърцевината им процесите не са приключили. Юпитер е междинна звезда със свое място в еволюцията и на вътрешните тела, и на по-големите им събратя. В материята, от която са компактните плътни планетарни тела, има общи смеси, минерали, вещества, но всяка планета има нещо специфично и преобладаващо като химически състав с един или два-три доминиращи елемента - метали, газове или смеси.
"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи