• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Цитати от книги.

Няма невъзможна любов.
Има трудна любов.
И няма лесна любов, ако е голяма...
Няма невъзможна любов. Има непотърсена любов.
Няма невъзможна любов. Има неотвоювана любов, поради "не мога", "не знам" и "не искам".
Няма невъзможна любов. Има неповярвана любов.
Няма невъзможна любов. Има отказана и заменена от лесни любови любов.” Камелия Иванова
 
‎"Има само един миг, в който можеш да откриеш и разпознаеш щастието си. Това е този миг - точно сега. Можеш да го задържиш и да живееш с него цял живот. А можеш и да го изпускаш през цялото време и да се луташ в спомени, и да се тревожиш за планове, и да бягаш от вътрешния си мир. А той е тук и сега. Пред теб. В теб. Не се налага да отиваш някъде, за да го откриеш"
                                                              "Кафе за събуждане", Димитър Божанов
 
Всички знаят, че обожавам Стивън Кинг. Може би ме мислите за изратена в този ми избор, но ще ви цитирам нещо, което ще ви убеди в гения на този човек :) Как простичко казва истини, които всички знаем, но понякога се страхуваме да изречем на глас.

" - Нищо не трае вечно - повтори Ричи.Погледна Бил и видя , че по мръсните му бузи се стичат сълзи.
- Освен, може би ЛЮБОВТА - каза Бен
-И копнежа - допълни Бевърли.... "
              ТО- част II
 
"Готов ли си да бъдеш изтрит, изличен, отменен, превърнат в нищо, изпратен в забвение? Ако не си, никога няма да се промениш истински.” Д. Х. Лорънс
 
http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%A7%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD
Емил Чоран е пич
 
‎"Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре..."

"Гняв", С. Кинг
 
In the long history of the world,
only a few generations have been granted the role
of defending freedom in its hour of maximum danger.
I do not shrink from this responsibility  - I welcome it.

John F. Kennedy

 
slavena said:
Черният обелиск”
- Защо умират деца, Рудолф?
- Не зная.
- Защо се раждат, щом веднага трябва да умрат.
- Трябва да питаш един мой приятел. Той твърди, че бог си води книга за всеки косъм, който пада от някоя човешка глава, че и във всичко има смисъл и назидание.
- Бог си води книга? За кого? За себе си? Защо? Нали знае всичко.
- Да. Той е всезнаещ, справедлив, всеблаг, любвеобилен...При все това умират деца и майките, от които те се нуждаят, и никой не зане защо има толкова много нещастие по света.
- Защо хората не са чисто и просто щастливи, Рудолф?
- Не зная. Може би защото иначе бог щеше да скучае.
- Не. Не затова.
- Тогава защо?
- Защото го е страх.
- Страх? От какво?
- Ако всички бяха щастливи, нямаше да имат нужда от бог. Той съществува само заради нещастието. Тогана човек има нужда от него и му се моли. Затова го създава.
- Има и хора, които се молят на бога, защото са щастливи.
- Така ли? В такъв случай те се молят, защото ги е страх, че няма да останат щастливи. Всичко е страх, Рудолф, нима не знаеш това? Страхуваш ли се, Рудолф?
- Не зная. Струва ми се да. Много често се страхувах през войната.
- Не искам да кажа това. Този страх е разумен. Аз имам пред вид безименния струх.
- Кой? Страха от живота?
- НЕ. Преди него.
- От смъртта?
- Не. Защо не говориш?
- Какво са думите?
- Много нежо. Ти страхуваш ли се от тях?
- Навярно всички се страхуваме по малко от големите думи. С тях се  еръгало така ужасно много. Може би се боим и от своите чувства. Не им се доверяваме вече.
- Но човек се нуждае от тях, любими.... Страх ли те е от мене?
„Не – мисля аз и клатя глава.- ТИ си единственият човек, от когото не ме е страх. Дори и когато казвам думи. Пред тебе те никога не са прекалено големи, нито смешни. Ти винаги ме разбираш, защото все още живееш в един свят, в който между думите и чувствата няма разлика, а лъжата и миражът са едно и също нещо.”
- Защо мълчиш?
- Някой път човек не може да каже нищо, Изабела. Често е трудно да дадеш свобода...
- На какво да дадеш свобода?
- На самия себе си. Чувстваш силна съпротива.
- Ножът не може сам да се пореже, Рудолф. Защо те естрах?
- Не зная, Изабела.
- Не чакай много дълго, любими. Иначе ще бъде много късно. Човек се нуждае от думи – прошепна тя. Срещу страха, Рудолф, те са като лампи. Помагат. Виждаш ли, как всичко става сиво? Сега вече никоя кръв не е  червена. Защо не ми помогнеш?
- Ти сладко, чуждо и любимо сърце. Само да можех да ти помогна!
Click to expand...
 
"Какво значи «да опитомиш»?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата."


"Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези."


"…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения."
             
                                                                                                      Малкият Принц
 
"Затова подкарвай колата, подкарвай бързо докато чезнат последните слънчеви лъчи, карай по-надалече от Дери, от спомена... но не и от копнежа. Това ще остане - скъпоценната камея на всичко, което сме били, всичко, което сме вярвали в детството, всичко което е блестяло в нашите очи, когато сме били изгубени и вятърът е нашепвал в нощта.
Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се.
Останалото е мрак." Стивън Кинг, То- част II
 
"Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това" - Стивън Кинг, "Сблъсък"
 
"Малките деца са единствените истински добри човешки същества". Стивън Кинг, "Сблъсък"
                                                               
 
По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?... ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често, и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог".
                                                                                                Стивън Кинг , "ТО"
 
"Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната". — Стивън Кинг, "Особени сезони"
 
"Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не са влюбват. Когато са влюбени, не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това няма какво да си кажат. Ние си имаме всичко. Освен, че нямаме нищо, понеже не сме заедно. Това, което правим е непростимо. Престъпно е да не побързаме да бъдем щастливи, след като най-сетне ни се предоставя случая. Ние сме чудовища към себе си… Дълго ли още ще продължаваме така?".
“Любовта трае три години” -Фредерик Бегбеде
 
Докато ти се лигавиш
с кичозната захаросаност
на едновкусни торти,
аз се храня
с труповете
на неудобни
психически смърти.
Само не ми натяквай,
моля,
че ти развалям
купона!
 
“Ако искаш да развалиш настроенито на някого – дай му куп празни съвети, докато си търсиш инициалите по вратата на клозета – то стига.” - Дж. Д. Селинджър , "Спасителят в ръжта"
 
“Тази пропаст, към която си полетял е особена пропаст, ужасия.Този, който пада в нея, никога няма да почувства дъното. Само пада все по-надолу и по-надолу. Това става с хората, които някога в живота си са търсили нещо, което средата им не може да им даде. Затова те са се отказали а търсят. Отказали са се още преди да започнат да търсят.” -Дж. Д. Селинджър , "Спасителят в ръжта"
 
"Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства". — Стивън Кинг,Гробище за домашни любимци
 
"Аз не говоря за самите неща. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея." "451 градуса по Фаренхайт", Рей Бредбъри
 
Влезте или се регистрирайте за да отговорите.
Back
Top