Власти
Духовен Търсач
Здравей, как си? Какво правиш?
Аха.. отново ли стана така... съжалявам да го чуя!
...
Ще тръгваш.. но почакай за миг - даваш ли ми нещо да ти прошепна?
Не искам другите да го чуят - то е само за теб. Те ще го разберат скоро, но не още.
Още не са готови...
Чуй.
Аз виждам твоята болка! Тя не идва от там, от където си мислиш.
Не това е причината й!
Знаеш ли - всеки от нас го боли. Дали от липса на средства, дали от безброй лъжи, предателства и излъгани мечти... но чуй ме, ти трябва да знаеш!
Дойде времето да Разбереш!
Всеки човек го боли по една или друга причина...
Да знам, че те са ходили еди-къде си и бяха усмихнати на снимките. Но чуй ме - аз виждам, че тях всъщност ги боли.
Техните усмивки са фалшиви, показност... Те само се опитват да скрият своята болка.
Всички правим така.
Всеки един от нас се опитва да скрие своята болка - да я скрие от другите, да я скрие от Себе си...
Дали като купи мечтаната кола, дреха или пък часовник.. Чрез блясъкът на материалното да заглуши гласът на болката.
Или пък се опитва да я притъпи, да притъпи и да не гледа в нея. В болката. Посредством опиянение на вещества, дроги, екрани... да избяга от болката поне за миг.
Чуй ме - от болката не можеш да избягаш, не можеш да я покриеш, дори и с блясък!
Или пък се заблуждаваш, че някой друг е виновен за твоята болка - любим човек, роднина или пък може би политик?
Лицето А., лицето Б., В. или Г.... ако него го нямаше или пък бе подобаващо наказан за делата си, то твоята болка би я нямало, би изчезнала.
Чуй - има хора, които, макар и несъзнателно разбират как работи Болката във всеки един от нас - болката във всички.
Те я управляват и я насочват за да се обогатят по един или друг начин. Хранят се с, и чрез Болката!
По този начин искат да излекуват собствената си болка.
Мислят си, че щом тях ги боли, значи всички трябва да ги боли.
Без да осъзнават, че Болката е вътре във всеки един от нас, и там Вътре, тя работи, работи без да спира.
Има и хора, които се опитват да лекуват Болката - собствената си болка чрез лекуването на болката на другите.
Да, прощавай станах многословен.
Само последно да прошепна... за да Знаеш.
Смъртта не лекува Болката, макар, че всички ние се заблуждаваме, че е така.
Опитваме се да я прикрием, да притъпим своите сетива, за заблудим и разсеем Разума.
Да покрием Сърцето си.
Чрез хляб и зрелища да минат дните до момента в, който напуснем този свят на Болка и безчестие...
Но не е така! Така няма да се спасим! Болката остава и след това.
Чуй ме - причината за Болката е винаги една.
Единственият начин е да престанем да се оглеждаме в отраженията на Световете.
И да погледнем... да погледнем навътре - вътре в Себе си!
Там някъде Вътре тихо блести истинското ни Аз - една искра, която в тишина очаква да я открием.
Можем да я намерим единствено чрез Тишина.
Тишина към Тишина.
Тишина в Тишина.
Портата към всички тайни...
...
Питаш ме защо ти плачеш, а пък аз седя до теб и се усмихвам.
Аз не само се усмихвам, но и съм радостен. Истински щастлив!
Защото Виждам...
Виждам как бе докосната, докосната от Светлината!
Процесът на лекуване на твоята Болка е започнат...
Твоята искра сияе... усещаш ли меката топлина на Сърцето?
Да.. прекрасна е...
нали?
Чувството на пълнота, на завършеност... някак си всичко счупено в теб вече става на Едно.
Болката вече не може да работи между отделните парченца!
Питаш ме..
как да продължиш процеса, как да се излекуваш, как да намериш Светлината?
Чуй ме:
Стой в Тишина. Утихвай при всяка възможност.
Вглеждай се в Сърцето си.
Осъзнавай, разбирай и уважавай Болката си.
В един момент ще прозреш нейната природа.
Ще я приемеш и обикнеш...
Но не бързай!
Тишина към Тишина...
Тишина чрез Тишина...
Тишина в Тишина.
...
Аз ще трябва да тръгвам, чакат ме във Вкъщи, а и теб така...
Благодаря ти, че ми отдели време за да ме изслушаш, и ми позволи да докосна твоето най-съкровенно...
Твоята божествена искра.
О!
Казваш, че няма за какво и всъщност ти трябва да ми благодариш...
Но нима не разбра?
Не аз Човекът ти прошепнах тези думи.
Не аз Човекът те Докоснах.
Аха.. отново ли стана така... съжалявам да го чуя!
...
Ще тръгваш.. но почакай за миг - даваш ли ми нещо да ти прошепна?
Не искам другите да го чуят - то е само за теб. Те ще го разберат скоро, но не още.
Още не са готови...
Чуй.
Аз виждам твоята болка! Тя не идва от там, от където си мислиш.
Не това е причината й!
Знаеш ли - всеки от нас го боли. Дали от липса на средства, дали от безброй лъжи, предателства и излъгани мечти... но чуй ме, ти трябва да знаеш!
Дойде времето да Разбереш!
Всеки човек го боли по една или друга причина...
Да знам, че те са ходили еди-къде си и бяха усмихнати на снимките. Но чуй ме - аз виждам, че тях всъщност ги боли.
Техните усмивки са фалшиви, показност... Те само се опитват да скрият своята болка.
Всички правим така.
Всеки един от нас се опитва да скрие своята болка - да я скрие от другите, да я скрие от Себе си...
Дали като купи мечтаната кола, дреха или пък часовник.. Чрез блясъкът на материалното да заглуши гласът на болката.
Или пък се опитва да я притъпи, да притъпи и да не гледа в нея. В болката. Посредством опиянение на вещества, дроги, екрани... да избяга от болката поне за миг.
Чуй ме - от болката не можеш да избягаш, не можеш да я покриеш, дори и с блясък!
Или пък се заблуждаваш, че някой друг е виновен за твоята болка - любим човек, роднина или пък може би политик?
Лицето А., лицето Б., В. или Г.... ако него го нямаше или пък бе подобаващо наказан за делата си, то твоята болка би я нямало, би изчезнала.
Чуй - има хора, които, макар и несъзнателно разбират как работи Болката във всеки един от нас - болката във всички.
Те я управляват и я насочват за да се обогатят по един или друг начин. Хранят се с, и чрез Болката!
По този начин искат да излекуват собствената си болка.
Мислят си, че щом тях ги боли, значи всички трябва да ги боли.
Без да осъзнават, че Болката е вътре във всеки един от нас, и там Вътре, тя работи, работи без да спира.
Има и хора, които се опитват да лекуват Болката - собствената си болка чрез лекуването на болката на другите.
Да, прощавай станах многословен.
Само последно да прошепна... за да Знаеш.
Смъртта не лекува Болката, макар, че всички ние се заблуждаваме, че е така.
Опитваме се да я прикрием, да притъпим своите сетива, за заблудим и разсеем Разума.
Да покрием Сърцето си.
Чрез хляб и зрелища да минат дните до момента в, който напуснем този свят на Болка и безчестие...
Но не е така! Така няма да се спасим! Болката остава и след това.
Чуй ме - причината за Болката е винаги една.
Единственият начин е да престанем да се оглеждаме в отраженията на Световете.
И да погледнем... да погледнем навътре - вътре в Себе си!
Там някъде Вътре тихо блести истинското ни Аз - една искра, която в тишина очаква да я открием.
Можем да я намерим единствено чрез Тишина.
Тишина към Тишина.
Тишина в Тишина.
Портата към всички тайни...
...
Питаш ме защо ти плачеш, а пък аз седя до теб и се усмихвам.
Аз не само се усмихвам, но и съм радостен. Истински щастлив!
Защото Виждам...
Виждам как бе докосната, докосната от Светлината!
Процесът на лекуване на твоята Болка е започнат...
Твоята искра сияе... усещаш ли меката топлина на Сърцето?
Да.. прекрасна е...
нали?
Чувството на пълнота, на завършеност... някак си всичко счупено в теб вече става на Едно.
Болката вече не може да работи между отделните парченца!
Питаш ме..
как да продължиш процеса, как да се излекуваш, как да намериш Светлината?
Чуй ме:
Стой в Тишина. Утихвай при всяка възможност.
Вглеждай се в Сърцето си.
Осъзнавай, разбирай и уважавай Болката си.
В един момент ще прозреш нейната природа.
Ще я приемеш и обикнеш...
Но не бързай!
Тишина към Тишина...
Тишина чрез Тишина...
Тишина в Тишина.
...
Аз ще трябва да тръгвам, чакат ме във Вкъщи, а и теб така...
Благодаря ти, че ми отдели време за да ме изслушаш, и ми позволи да докосна твоето най-съкровенно...
Твоята божествена искра.
О!
Казваш, че няма за какво и всъщност ти трябва да ми благодариш...
Но нима не разбра?
Не аз Човекът ти прошепнах тези думи.
Не аз Човекът те Докоснах.