М
Мортиша
Гост
Духове на мрака, от духовния свят и свалянето им в царството на човеците през есента на 1879 г., е от огромно значение. Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една война, която продължи няколко десетилетия. Тази война, започнала в началото на 40-те години (на 19 век), завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като “подстрекатели” в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция. Следователно, сега те живеят сред нас и то по такъв начин, че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти.
Хората едва ли ще разберат цялата важност на съвременните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, както и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днешните хора са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията.
А когато човек обгърне с поглед това важно събитие, той стига до заключението: “Да, аз дълбоко съм се заблуждавал, когато съм разглеждал света единствено с понятия и дефиниции, а не чрез едно живо и непосредствено наблюдение.” Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия и започват да задават въпросите: “Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии?” Така питат те и си въобразяват, че когато разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа.
Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци. Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: “Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.” Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: “Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Според дефиницията, това следва да бъде един човек!”
Всъщност има безброй много дефиниции, които са съставени по този образец, и голяма част от така наречените “научни дефиниции” се отнасят към действителния свят по абсолютно същия начин. Обаче в антропософията ние не бива да си служим с подобни дефиниции. До най-злополучното познание се стига, когато разчитаме на понятия, на абстракции. Разбира се, ние бихме могли да дефинираме понятието за Духовете на мрака, за ариманично-луциферичните Същества, обаче с това няма да постигнем нищо. Когато казваме, че през 1879 г. Духовете на мрака са, ако можем да си послужим с този израз, свалени от Небето долу на Земята, ние стигаме само до една твърде обща представа. Защото тези Духове на мрака, които сега бродят всред нас, са от същата категория, от която бяха онези Духове на мрака, които в древни времена също бяха отхвърлени от духовния свят и свалени тук долу на Земята; техните задачи бяха тясно свързани с Гръцко-латинската епоха. Впрочем техните задачи се отнасяха за цялата Атлантска епоха, но обхващаха и Гръцко-латинската епоха.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени. Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото “луциферично изкушение” имаше огромно значение за еволюцията на човечеството.
Първоначално луциферичното изкушение възникна от един стремеж на Луцифер. Обаче от този стремеж на Луцифер – а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман – възникна един противоположен стремеж от страна на “добрите Духове” или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на мрака, макар и по свой начин, също искаха да направят нещо добро на хората – искаха да ги тласнат към абсолютната свобода. Нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
Духовете на Светлината отговориха с една противоположна сила. Тази противоположна сила се състоеше в това, че точно тогава човекът беше отблъснат от духовния свят и изпратен на Земята – нещо, което Библията символично описва като изгонването от Рая. Всъщност това означава не друго, а че човекът слиза на Земята и вече става зависим от физичните условия, съответно от своите наследствени качества. Луцифер и ариманичните Същества апелираха към неповторимата индивидуалност на всеки отделен човек. Те искаха да предизвикат едно ускорено одухотворяване на човешките същества. Обаче това не биваше да се случи. Защото човекът трябваше да бъде възпитан именно в условията на Земята, да израсне именно чрез силите на Земята. И това стана благодарение на факта, че човекът се оказа вплетен във физическите, в наследствените връзки, които определяха неговото място във веригата на поколенията. На преден план излезе физическият произход, респективно наследствените качества, които човек получаваше от своите родители. По този начин той беше обременен с чисто земни качества, което съвсем не влизаше в плановете на Луцифер.
Духовете на Светлината противопоставиха на Луцифер тъкмо това – физическата наследствена линия. На човека беше, така да се каже, прикачен един товар, който го правеше зависим от физическия свят. Ето защо всичко, което стои в основата на наследствеността – оплождането, размножението, в основата на любовта, каквато тя изглежда с оглед на земните условия – фактически е свързано с онези духовни Същества, предводител на които ние познаваме като Яхве или Йехова.
Във всички древни религии ние задължително откриваме символите на зачатието, символите на физическата наследствена линия. Ето защо още в юдейското законодателство, а и в другите езически религии, ясно виждаме какво огромно значение се придава на всички подробности, имащи отношение към закона на наследствеността. Хората трябваше да се научат да живеят заедно в своите племена, народи, раси. В основата на земните порядки трябваше да залегне не друго, а кръвното родство.
Всичко това беше старателно подготвено по време на Атлантската епоха, но чрез съответните мерки то се повтори главно в Третата (Египетско-халдейска) културна епоха, а после и в Четвъртата (Гръцко-латинската културна) епоха. И ние виждаме как тъкмо в онези епохи, в които се извърши един вид повторение на Лемурийската и Атлантската епоха, се държеше сметка за расовите, народностни и племенни връзки – накратко, за онези наследствени качества, които се предават чрез кръвта. Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки, или както бихме се изразили днес – “държавният строй”, изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство; според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ. С оглед на кръвното родство те създаваха и законите.
Ние не бихме могли да разберем това, което се роди от Мистериите на Третата и Четвъртата следатлантска културна епоха, без едно проучване на расовите, народностни и племенни връзки, което беше провеждано от жреците на Мистериите. А както казах, от тях идваше и цялото законодателство в отделните области на Земята. Общо взето, в отделните области на Земята нищо друго не беше толкова важно, колкото регламентирането на кръвните връзки.
Следователно, в тези времена, когато Духовете на Светлината, така да се каже, се стараеха да регламентират човешките отношения според кръвните връзки, Духовете на мрака, свалени на Земята заедно с човеците, се стараеха да работят срещу всичко, което има нещо общо с кръвната наследственост. И всичко, което откриваме в тези епохи като бунт срещу кръвно-родствените порядки, като различни учения – те се разпространяваха от хората, но всъщност бяха вдъхновявани от Духовете на мрака.
Всичко, което въставаше срещу наследствеността, срещу племенните и расови връзки, което упорито държеше на индивидуалната свобода и искаше да прокарва закони с оглед на индивидуалната човешка свобода, идва тъкмо от свалените Духове. Тези времена се простират до 15 век. Отзвуци от тях откриваме навсякъде, защото установените порядки не изчезват веднага, след като е настъпил един рязък обрат в развитието. Обаче именно до 15 век ние навсякъде откриваме учения, които са насочени срещу чисто природните връзки, срещу родствените, семейните, народностните връзки и т.н.
И така, ние виждаме двете течения. Едното течение покровителства кръвното родство – това е течението на Светлината. От другата страна е течението на мрака, което покровителства всеки опит за разрушаване на кръвните връзки, всеки опит за освобождаване от семейните и наследствени връзки. Естествено, нещата не могат да бъдат прекъснати отведнъж; същото наблюдаваме и в природата. И така, през 1413 г., която е и границата между Четвъртата и Петата следатлантска културна епоха, нещата не прекъсват отведнъж. Напротив, тези две течения съществуват и в наши дни. Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно. Аз вече загатнах за това – появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на мрака, които след 1879 г. живеят сред нас, тук долу на Земята. Дотогава те изпълняваха своите задачи горе на Небето, докато техните родствени Духове, които предприеха това, което току-що описах, бяха на Земята още от Лемурийската, от Атлантската епоха насам.
И така през 747 г. преди Мистерията на Голгота ние имаме един поврат в развитието; през 1413 г. след Мистерията на Голгота имаме друг поврат. А през 1879 г. имаме онзи поврат, който е изключително важен за нас.
През цялото това време Духовете на мрака работят тук долу на Земята, докато друга тяхна разновидност, т.е. Духове на мрака, които са сродни с тези, работещи долу на Земята, се намират горе в духовния свят. През 1841 г. започна битката, която описах. Ceга обаче “горните” Духове слязоха на Земята и се присъединиха към “долните”. Но силата на старите “подстрекатели”, т.е. последиците от действията на Духовете на мрака, които имаха своите задачи в Египетско-халдейската, в Гръцко-латинската и изобщо от Лемурийската и Атлантската епоха насам, тази сила постепенно угасна. И сега започнаха да се проявяват главно онези Същества, които бяха свалени на Земята през 1879 г. Докато техните братя губеха своята мощ, започнаха да набират сили тъкмо тези наскоро паднали Духове. Така че всъщност от последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички отношения.
Продължаващите да действат Духове на Светлината положиха достатъчно усилия за утвърждаването на кръвните, племенни, расови връзки и т.н., защото в хода на еволюцията всичко си има своето точно определено време. Онова, което беше постигнато за утвърждаване на кръвните връзки, не беше никак малко. Ето защо с настъпването на новото време Духовете на Светлината се промениха по такъв начин, че сега именно те вдъхновиха хората с новите импулси на свободата, с едни или други свободни идеи, сега именно те си поставиха задачата да утвърдят индивидуалността на човека. А Духовете на мрака, които са родственици с древните Духове на мрака, сега получиха задачата да работят в областта на кръвните връзки.
Всичко онова, което беше “добро” за древните времена, или по-точно казано, което се ръководеше от Духовете на Светлината, след 19 век то беше предоставено в ръцете на Духовете на мрака. Така че оттогава насам древните импулси, основаващи се на расовите, племенни и народностни връзки, с една дума, основаващи се на кръвта, преминаха под властта на Духовете на мрака. Оттогава насам Духовете на мрака, които по-рано бяха “подстрекатели” в името на свободата, започнаха да влагат в човека именно регламентирането на кръвните връзки.
Следователно, вие се убеждавате, че дефинициите не вършат работа. Защото ако дефинираме Духовете на мрака според задачите им в древните времена, се получава точно обратното на тяхната мисия след 19 век. В древните времена Духовете на мрака имаха следната основна задача: Да работят срещу наследствените качества на хората. А след последната третина на 19 век те изостават, те просто искат да изостанат и непрекъснато да насочват хората отново към племенните, кръвни и наследствени връзки.
Тези неща са един вид продължение на истината, обаче на една истина, която днес е до голяма степен неудобна на хората и те изобщо не искат да чуят за нея, понеже хилядолетия наред те са се осланяли с пълно доверие на кръвните връзки. И само за собствено удобство те предоставят тези свои навици да преминат в ръцете на Духовете на мрака. И така, виждаме, че именно през 19 век започва едно ново позоваване, едно осланяне на племенните, народностни и кръвни връзки и за всичко това се говори като за нещо идеалистично. А всъщност тук сме изправени пред началото на едно упадъчно явление, което засяга цялото човечество. Защото ако всичко онова, което беше изградено върху господството на кръвта, означаваше истински напредък, докато кръвта беше под властта на Духовете на Светлината, сега, под властта на Духовете на мрака то се превърна в едно упадъчно явление.
Както по-рано Духовете на мрака полагаха усилия да подстрекават и да култивират у хората чувството за свобода, докато за наследствените качества отговаряха напредващите Духове, така Духовете на мрака ще полагат неимоверни усилия в посока на новата им задача. А именно през следващите три епохи от общочовешката еволюция, т.е. до очакваната планетарна катастрофа, те ще обременяват човечеството с необходимите упадъчни качества тъкмо чрез “консервирането” на старите наследствени връзки и чрез произтичащата от тях душевна нагласа.
Тук ние отново стигаме до една точка, при която трябва да запазим пълна будност на съзнанието. И ние никога не бихме могли да разберем настоящия момент, ако не знаем каква смяна на функциите настъпи тъкмо през последната третина на 19 век. Ако един човек на 14 век говори за идеала на расите, за идеала на националностите, той изхожда от прогресивните качества на човешкото развитие. Ако обаче един днешен човек говори за идеал, свързан с расовите и племенни връзки, той изхожда от ретроградните, от упадъчните импулси на човечеството. И когато той вярва, че под формата на тези така наречени идеали, той предлага на човечеството нещо добро, нещо прогресивно, това е една неистина. Защото нищо друго няма да тласне към упадък съвременното човечество така, както идеалите, опиращи се на кръвните, наследствени и расови връзки. Нищо друго няма да смути истинския напредък на човечеството, както обстоятелството, че идеалите на един или друг народ ще попаднат под влиянието на голи фрази, чиито корени са скрити в миналите векове, където те са били един вид “консервирани” от луциферично-ариманичните Същества, докато истинските идеали следва да бъдат онези, които можем да извлечем не от кръвта, а от самия духовен свят.
И Христос, който отново трябва да се прояви в хода на 20 век, и ще се прояви по един особен начин, няма никаква представа за онези така наречени идеали, които имат в главите си днешните хора. Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879 г., Михаил ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. Защото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество.
Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред с Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят. Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете. Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди, че по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната принадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман.
Естествено, признаването на една такава истина е твърде неудобно. Днес е много по-удобно да сме в съгласие с цялата фразеология, която залива Земята. Обаче ходът на историята не се определя от голите фрази, а от импулсите, идващи от духовния свят. Всичко онова, което е невалидно за Петата, Шестата и Седмата епоха, няма никакво бъдеще, дори да се прокламира по един толкова удобен, толкова убедителен начин, както това прави Удроу Уилсън в своята Програма.
Хората едва ли ще разберат цялата важност на съвременните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, както и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днешните хора са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията.
А когато човек обгърне с поглед това важно събитие, той стига до заключението: “Да, аз дълбоко съм се заблуждавал, когато съм разглеждал света единствено с понятия и дефиниции, а не чрез едно живо и непосредствено наблюдение.” Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия и започват да задават въпросите: “Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии?” Така питат те и си въобразяват, че когато разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа.
Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци. Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: “Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.” Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: “Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Според дефиницията, това следва да бъде един човек!”
Всъщност има безброй много дефиниции, които са съставени по този образец, и голяма част от така наречените “научни дефиниции” се отнасят към действителния свят по абсолютно същия начин. Обаче в антропософията ние не бива да си служим с подобни дефиниции. До най-злополучното познание се стига, когато разчитаме на понятия, на абстракции. Разбира се, ние бихме могли да дефинираме понятието за Духовете на мрака, за ариманично-луциферичните Същества, обаче с това няма да постигнем нищо. Когато казваме, че през 1879 г. Духовете на мрака са, ако можем да си послужим с този израз, свалени от Небето долу на Земята, ние стигаме само до една твърде обща представа. Защото тези Духове на мрака, които сега бродят всред нас, са от същата категория, от която бяха онези Духове на мрака, които в древни времена също бяха отхвърлени от духовния свят и свалени тук долу на Земята; техните задачи бяха тясно свързани с Гръцко-латинската епоха. Впрочем техните задачи се отнасяха за цялата Атлантска епоха, но обхващаха и Гръцко-латинската епоха.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени. Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото “луциферично изкушение” имаше огромно значение за еволюцията на човечеството.
Първоначално луциферичното изкушение възникна от един стремеж на Луцифер. Обаче от този стремеж на Луцифер – а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман – възникна един противоположен стремеж от страна на “добрите Духове” или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на мрака, макар и по свой начин, също искаха да направят нещо добро на хората – искаха да ги тласнат към абсолютната свобода. Нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
Духовете на Светлината отговориха с една противоположна сила. Тази противоположна сила се състоеше в това, че точно тогава човекът беше отблъснат от духовния свят и изпратен на Земята – нещо, което Библията символично описва като изгонването от Рая. Всъщност това означава не друго, а че човекът слиза на Земята и вече става зависим от физичните условия, съответно от своите наследствени качества. Луцифер и ариманичните Същества апелираха към неповторимата индивидуалност на всеки отделен човек. Те искаха да предизвикат едно ускорено одухотворяване на човешките същества. Обаче това не биваше да се случи. Защото човекът трябваше да бъде възпитан именно в условията на Земята, да израсне именно чрез силите на Земята. И това стана благодарение на факта, че човекът се оказа вплетен във физическите, в наследствените връзки, които определяха неговото място във веригата на поколенията. На преден план излезе физическият произход, респективно наследствените качества, които човек получаваше от своите родители. По този начин той беше обременен с чисто земни качества, което съвсем не влизаше в плановете на Луцифер.
Духовете на Светлината противопоставиха на Луцифер тъкмо това – физическата наследствена линия. На човека беше, така да се каже, прикачен един товар, който го правеше зависим от физическия свят. Ето защо всичко, което стои в основата на наследствеността – оплождането, размножението, в основата на любовта, каквато тя изглежда с оглед на земните условия – фактически е свързано с онези духовни Същества, предводител на които ние познаваме като Яхве или Йехова.
Във всички древни религии ние задължително откриваме символите на зачатието, символите на физическата наследствена линия. Ето защо още в юдейското законодателство, а и в другите езически религии, ясно виждаме какво огромно значение се придава на всички подробности, имащи отношение към закона на наследствеността. Хората трябваше да се научат да живеят заедно в своите племена, народи, раси. В основата на земните порядки трябваше да залегне не друго, а кръвното родство.
Всичко това беше старателно подготвено по време на Атлантската епоха, но чрез съответните мерки то се повтори главно в Третата (Египетско-халдейска) културна епоха, а после и в Четвъртата (Гръцко-латинската културна) епоха. И ние виждаме как тъкмо в онези епохи, в които се извърши един вид повторение на Лемурийската и Атлантската епоха, се държеше сметка за расовите, народностни и племенни връзки – накратко, за онези наследствени качества, които се предават чрез кръвта. Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки, или както бихме се изразили днес – “държавният строй”, изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство; според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ. С оглед на кръвното родство те създаваха и законите.
Ние не бихме могли да разберем това, което се роди от Мистериите на Третата и Четвъртата следатлантска културна епоха, без едно проучване на расовите, народностни и племенни връзки, което беше провеждано от жреците на Мистериите. А както казах, от тях идваше и цялото законодателство в отделните области на Земята. Общо взето, в отделните области на Земята нищо друго не беше толкова важно, колкото регламентирането на кръвните връзки.
Следователно, в тези времена, когато Духовете на Светлината, така да се каже, се стараеха да регламентират човешките отношения според кръвните връзки, Духовете на мрака, свалени на Земята заедно с човеците, се стараеха да работят срещу всичко, което има нещо общо с кръвната наследственост. И всичко, което откриваме в тези епохи като бунт срещу кръвно-родствените порядки, като различни учения – те се разпространяваха от хората, но всъщност бяха вдъхновявани от Духовете на мрака.
Всичко, което въставаше срещу наследствеността, срещу племенните и расови връзки, което упорито държеше на индивидуалната свобода и искаше да прокарва закони с оглед на индивидуалната човешка свобода, идва тъкмо от свалените Духове. Тези времена се простират до 15 век. Отзвуци от тях откриваме навсякъде, защото установените порядки не изчезват веднага, след като е настъпил един рязък обрат в развитието. Обаче именно до 15 век ние навсякъде откриваме учения, които са насочени срещу чисто природните връзки, срещу родствените, семейните, народностните връзки и т.н.
И така, ние виждаме двете течения. Едното течение покровителства кръвното родство – това е течението на Светлината. От другата страна е течението на мрака, което покровителства всеки опит за разрушаване на кръвните връзки, всеки опит за освобождаване от семейните и наследствени връзки. Естествено, нещата не могат да бъдат прекъснати отведнъж; същото наблюдаваме и в природата. И така, през 1413 г., която е и границата между Четвъртата и Петата следатлантска културна епоха, нещата не прекъсват отведнъж. Напротив, тези две течения съществуват и в наши дни. Защото след 19 век, след важните събития, за които стана дума, ние виждаме как се появява нещо съвсем различно. Аз вече загатнах за това – появяват се определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите и точно те са тези, един вид потомци на древните Духове на мрака, които след 1879 г. живеят сред нас, тук долу на Земята. Дотогава те изпълняваха своите задачи горе на Небето, докато техните родствени Духове, които предприеха това, което току-що описах, бяха на Земята още от Лемурийската, от Атлантската епоха насам.
И така през 747 г. преди Мистерията на Голгота ние имаме един поврат в развитието; през 1413 г. след Мистерията на Голгота имаме друг поврат. А през 1879 г. имаме онзи поврат, който е изключително важен за нас.
През цялото това време Духовете на мрака работят тук долу на Земята, докато друга тяхна разновидност, т.е. Духове на мрака, които са сродни с тези, работещи долу на Земята, се намират горе в духовния свят. През 1841 г. започна битката, която описах. Ceга обаче “горните” Духове слязоха на Земята и се присъединиха към “долните”. Но силата на старите “подстрекатели”, т.е. последиците от действията на Духовете на мрака, които имаха своите задачи в Египетско-халдейската, в Гръцко-латинската и изобщо от Лемурийската и Атлантската епоха насам, тази сила постепенно угасна. И сега започнаха да се проявяват главно онези Същества, които бяха свалени на Земята през 1879 г. Докато техните братя губеха своята мощ, започнаха да набират сили тъкмо тези наскоро паднали Духове. Така че всъщност от последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички отношения.
Продължаващите да действат Духове на Светлината положиха достатъчно усилия за утвърждаването на кръвните, племенни, расови връзки и т.н., защото в хода на еволюцията всичко си има своето точно определено време. Онова, което беше постигнато за утвърждаване на кръвните връзки, не беше никак малко. Ето защо с настъпването на новото време Духовете на Светлината се промениха по такъв начин, че сега именно те вдъхновиха хората с новите импулси на свободата, с едни или други свободни идеи, сега именно те си поставиха задачата да утвърдят индивидуалността на човека. А Духовете на мрака, които са родственици с древните Духове на мрака, сега получиха задачата да работят в областта на кръвните връзки.
Всичко онова, което беше “добро” за древните времена, или по-точно казано, което се ръководеше от Духовете на Светлината, след 19 век то беше предоставено в ръцете на Духовете на мрака. Така че оттогава насам древните импулси, основаващи се на расовите, племенни и народностни връзки, с една дума, основаващи се на кръвта, преминаха под властта на Духовете на мрака. Оттогава насам Духовете на мрака, които по-рано бяха “подстрекатели” в името на свободата, започнаха да влагат в човека именно регламентирането на кръвните връзки.
Следователно, вие се убеждавате, че дефинициите не вършат работа. Защото ако дефинираме Духовете на мрака според задачите им в древните времена, се получава точно обратното на тяхната мисия след 19 век. В древните времена Духовете на мрака имаха следната основна задача: Да работят срещу наследствените качества на хората. А след последната третина на 19 век те изостават, те просто искат да изостанат и непрекъснато да насочват хората отново към племенните, кръвни и наследствени връзки.
Тези неща са един вид продължение на истината, обаче на една истина, която днес е до голяма степен неудобна на хората и те изобщо не искат да чуят за нея, понеже хилядолетия наред те са се осланяли с пълно доверие на кръвните връзки. И само за собствено удобство те предоставят тези свои навици да преминат в ръцете на Духовете на мрака. И така, виждаме, че именно през 19 век започва едно ново позоваване, едно осланяне на племенните, народностни и кръвни връзки и за всичко това се говори като за нещо идеалистично. А всъщност тук сме изправени пред началото на едно упадъчно явление, което засяга цялото човечество. Защото ако всичко онова, което беше изградено върху господството на кръвта, означаваше истински напредък, докато кръвта беше под властта на Духовете на Светлината, сега, под властта на Духовете на мрака то се превърна в едно упадъчно явление.
Както по-рано Духовете на мрака полагаха усилия да подстрекават и да култивират у хората чувството за свобода, докато за наследствените качества отговаряха напредващите Духове, така Духовете на мрака ще полагат неимоверни усилия в посока на новата им задача. А именно през следващите три епохи от общочовешката еволюция, т.е. до очакваната планетарна катастрофа, те ще обременяват човечеството с необходимите упадъчни качества тъкмо чрез “консервирането” на старите наследствени връзки и чрез произтичащата от тях душевна нагласа.
Тук ние отново стигаме до една точка, при която трябва да запазим пълна будност на съзнанието. И ние никога не бихме могли да разберем настоящия момент, ако не знаем каква смяна на функциите настъпи тъкмо през последната третина на 19 век. Ако един човек на 14 век говори за идеала на расите, за идеала на националностите, той изхожда от прогресивните качества на човешкото развитие. Ако обаче един днешен човек говори за идеал, свързан с расовите и племенни връзки, той изхожда от ретроградните, от упадъчните импулси на човечеството. И когато той вярва, че под формата на тези така наречени идеали, той предлага на човечеството нещо добро, нещо прогресивно, това е една неистина. Защото нищо друго няма да тласне към упадък съвременното човечество така, както идеалите, опиращи се на кръвните, наследствени и расови връзки. Нищо друго няма да смути истинския напредък на човечеството, както обстоятелството, че идеалите на един или друг народ ще попаднат под влиянието на голи фрази, чиито корени са скрити в миналите векове, където те са били един вид “консервирани” от луциферично-ариманичните Същества, докато истинските идеали следва да бъдат онези, които можем да извлечем не от кръвта, а от самия духовен свят.
И Христос, който отново трябва да се прояви в хода на 20 век, и ще се прояви по един особен начин, няма никаква представа за онези така наречени идеали, които имат в главите си днешните хора. Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879 г., Михаил ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. Защото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество.
Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред с Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят. Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете. Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди, че по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната принадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман.
Естествено, признаването на една такава истина е твърде неудобно. Днес е много по-удобно да сме в съгласие с цялата фразеология, която залива Земята. Обаче ходът на историята не се определя от голите фрази, а от импулсите, идващи от духовния свят. Всичко онова, което е невалидно за Петата, Шестата и Седмата епоха, няма никакво бъдеще, дори да се прокламира по един толкова удобен, толкова убедителен начин, както това прави Удроу Уилсън в своята Програма.