Власти благодаря ти за коментара, но наистина ли смяташ, че е безсмислено да се опиташ да станеш Творец? Да посяваш живот и да гледаш как той расте и се развива? Да се опиташ да издигнеш Духът си до такава степен, че той да може сам да се противопоставя на несъществуването и да е Първоизточник на живот? Да успееш да превърнеш вътрешния си свят във външен такъв? Защо мислиш, че този Път би бил безсмислен?
Иначе аз разбирам дясната гледна точка, че да не се иска нищо и душата да се стреми към сливане с Безкрая, тоест унищожение на свободната воля в рамките на тази Вселена, е привлекателна за много съзнания и освобождаването от материалното, и от живота въобвще, е нещо, което те искат силно. На мен тази гледна точка ми е ясна, но наистина ли си заслужава да определяш противоположното като безсмислие само защото е различно от Пътя по който ти си поел? Аз смятам, че всяка душа си има свой собствен път и следвайки го тя може да си намери своята съдба. Някой искат Битието на свободната им воля да приключи в рамките на тази Вселена, други-искат да си родят нови Вселени. При всеки е различно. Защо един избор да се пренебрегва за сметка на друг?
Казвам, че ми изглежда "безсмисленo" от гледната ми точка, че в момента живеем сред една напълно разделена и разпадаща се Цивилизация, на която й предстоят огромни изпитания. Както и с
Amaya си говорихме - ако сега видиш някой, човек паднал ранен на улицата, кървящ и в предсмъртни мъки - каква ще е ползата да застанеш до него и да му проповядваш - "Всички ТРЯБВА да се грижим за екологията!". Еми то човека, особено ако е истински българин, ще събере последните си сили да те напсува преди да отлети.
Аз лично нямам регресии и за това си живея тук-и-сега, а не в миналото или бъдещето. Уважавам, разбирам и не оспорвам твоята гледна точка и твоят избор по никакъв начин. Но поради липсата на знания за миналото, аз се чувствам небременен от съществуването ми Сега.
В твоят коментар по темата от вчера, на който и аз вчера отговорих, но впоследствие поради грешката с базата данни и двата коментара изчезнаха - беше казал, перифразирам "избрахме да избягаме от страданието на живота", с което аз не съм съгласен. Да наистина в моментното Земно съществуване човек е затънал до шията в Земно, но на вътрешно ниво може да Разбира защо е такова положението и да има една връзка с духовният свят, която го изважда от "страданието". Но извън тази Земна цивилизация има и други цивилизации, които не изпитват "страдание" от съществуването си.
Аз поне не смятам, че човек докато е в земното си, физическо тяло има нужда да се напъва да излиза от него и да става Бог тепърва, след като може да се слее с Бог на вътрешно ниво.
Не мисля, че и битието приключва при сливането с Бог. Както каза вчера в изтритото мнение - има една фаза, която човек достига и съществуването изглежда, като "Прах на вятъра" т.е. "каквото и да правиш е все тая, защото Нещата си вървят по плана", обаче това е само етап от "духовното издигане", а след този етап има и други етапи, които включват и съзнателно творене от по-висша (спрямо земната) перспектива.
Наполовина свършената работа не е свършена работа. Т.е. дори и да сте изскочили за малко от малкият Бог, то това не означава, че сте станали Богове, както и ти сам признаваш.
...са загивали по един или друг начин, защото никой не може да стане равен на Бог!
Исус го разпънаха на кръста, защото бидейки човек се правеше равен на Бог.
Много знайни и незнайни хора тръгнали по духовният път, например някои суфи мистици, са заявявали, че са станали едно с Бог, и са били безмилостно убивани. И разбира се всичко това е ставало с Божие допущение, или като Божие наказание!
Това, че физическото тяло е умряло от насилствена смърт в никакъв случай не означава, че "Бог те наказва" за нещо или те мрази по някакъв начин. Смъртта е етап от процес на съществуване, а не е край.
Иначе да, има го и този момент, когато невежото Его съзнание на човек си каже "Аз СЪМ БОГ" и набързо му бива набивано канчето, но то не е защото Бог го мрази, а просто помага на човек да продължи на човека към следващият етап. Но това не означава, че човек не може да се слее с Бог и да го Осъзнава като процес, но тогава няма да си казва "АЗ СЪМ БОГ", а ще каже "Благодаря ти Боже".
Ето една хубава лекция по темата, за умирането: