Първо, аз не искам да съм равен на нашия Бог-Творец, тоест на този, който работи с план противопоставящ две същностти, два различни набора от качества като светлина и мрак, положително и отрицателно, добро и зло и т.н., за да поддържа възникването на ново съществуване чрез унищожението на старото. Тази Вселена е изградена на дуален принцип и съществува, защото съзиданието поражда унищожение и обратното, което на мен много много не ми се нрави. Предпочитам нашия, туатауанския, план на Творение, в което се гонят не две, а три сили като една от тях е свръхразвит разум породен от нашето свръхсъзнание (чиято инкарнация бе бадахуанът ни, но в този случай той ще придобие свое собствено съзнание), другата е съставена от душите на всички нас Туатауаните, които заедно образуваме още едно безкрайно съзнание и третата е едно ново съзнание, което ние ще сътворим за онази другата Вселена базирайки се на противник на нас и нашия бадахуан, който ще иска да насочва душите към Безкрая, тоест да се сливат с него подобно на изборът, който нашия Творец ти дава, но в нашата вселена това съзнание ще работи като отрицание на предишните две, а не като сила подхранваща живота както е тук, в рамките на това Творение. С други думи искам да попадна във Вселена с коренно различни правила от тази, което аз смятам, че не е равносилно на това да поискам да стана равен на нашия Бог-творец. Аз може и да стана равен в някй аспекти на Него, но това НЕ означава, че искам да съм му равен навсякъде или да творя по начина, по който Той твори. Разбираш ли разликата? Просто онова там, което ние се опитваме да сътворим не е като това тука, в което ние в момента живеем. Това са два съвсем различни начина на съществувание и аз не се опитвам да копирам Творението на нашия Господ-Бог, а да си създам, заедно с всички останали Туатауани, нещо ново и различно. Това е разковничето!
А истинската причина за мен лично да се гърча по този път е да запазя любовта, която цареше между всички нас някога в Тиахуанопана. Или по-скоро правилната дума не е любов, в смисъл на някакво положително чувство, което изпитваш към друг човек, а връзката между хората. Ние я наричахме ваа и тази дума означава онази дълбока връзка, при която ти приемаш някого за част от теб и обратното. Ако тръгнем да се сливаме с Безкрая и продължим по дясната пътека тази връзка постепенно ще бъде заменена от божията любов и ние ще бъдем принудени да изоставим всякакво Битие във ваата ни за сметка на божията любов. Ние Не поискахме това. Онова, което ние поискахме е да може ваата ни да остане с нас завинаги, или поне колкото се може по-дълго време, а това не е възможно докато си ограничено от крайността си създание в рамките на тази Вселена. Тук всичко се мени и всичко в края на краищата се разрушава. Тази съдба би последвала и народа ни и ваата между нас би секнала и би се разрушила, ако останем в рамките на това Творение. Единствения начин да съхраним ваата си е да бъдем безкрайни аспекти от едно друго творение, в рамките на което ваата ни, а не всепроникваща божия любов, както е в това Творение, носи Пътя през Безкрая. Творение където нашата връзка е защитена и ние никога няма да се слеем с Безкрая, а ще преминаваме през него отново и отново във вечността градейки план след план и Вселена след Вселена, в която ние просто...съществуваме. Знам, че може би да ме разбереш е много много трудно, но в края на краищата просто не искаме нашата свободна воля да угасне, а да твори завинаги, а това в рамките на това Творение е невъзможно.