его,шепот на душата

[Мортиша]

Егото и Душата
Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.

За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”.  Когато действа в балансирани ситуации, то  е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.

Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.

Шепот на душата
Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас, когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаете, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е. Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате. Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.

източник и материали-
Памела Крибе,
„Ченълингите на Йешуа“

 

[Мортиша]

Приказка за голямото его и истинското щастие
Някога, преди много време, никой не знае точно кога, се родило едно явление. Необяснимо било то. Някои му викали емоция, други характер, трети изобщо не умеели да го окачествят. Никой не го бил виждал, то само се усещало и се чувало, когато говори. Видими били само следите му. Защото, откъдето минело, оставяло недоизказани истини; чувство за малоценност, скрито зад надменност; самонадеяност и безброй грешни избори за важни и не чак толкова важни неща.

Страната, в която се родило това явление, се казвала Еголандия. Затова и местните жители кръстили това необяснимо нещо Его. То идвало при всеки човек, омайвало го с хубави приказки, приятни въпроси и обещания. Питало го дали иска да бъде най-хубав, най-богат, най-можещ, най-имащ и да има толкова много власт и толкова малко скрупули, че да не му пука за никой и нищо. Хората с охота се съгласявали да станат такива, каквито им предлагало Егото да ги направи, защото това било ново за тях и било нещото, за което тайничко мечтаели отдавна. Така Егото влизало в душата на всеки един човек, променяло го както то си знаело и минавало към следващата си жертва. До когото се докоснело Егото, после той ставал надменен, егоцентричен, безцеремонен, алчен, отмъстителен, неприемащ, недоволен, нетолерантен, в доста случаи и зъл. Това се превърнало в нещо като чума в Еголандия. Страната била като прокълната. С всеки изминат ден, хората, променени от Егото, се множали, докато накрая всички станали такива.

Желанията на Егото били егоистични, не алтруистични. То не обичало толерантността, не приемало никой друг, освен себе си, или само този, от когото имало изгода. Само искало, но хич не му се давало. Трупало, трупало материални блага и после ги пазело и стискало, сякаш без тях ще спре да живее. Егото било и агресивно, нападало хората, задето не му били симпатични; присмивало се на недъгавите; мразело слабохарактерните; неприятно му било, като помагало на нуждаещи се без да има кой да види „жеста” му; без публика, то се чувствало недооценено и се потискало. Завиждало на всеки, който имал нещо, което то нямало. Ако то не било най-имащото, най-можещото, най-красивото, най-богатото, най-властващото, най-съблазнителното, най-добре оценяваното и най-най-най от всеки и всичко, то не можело да диша нормално, не можело да живее нормално. Това бил неговият критерий за нормалност и то го следвало неизменно, защото си мислело, че само така може да съществува и да бъде себе си. И колкото повече хора заразявало, толкова по-могъщо и най се чувствало то.

Променило Егото всички хора в Еголндия. Решило обаче, за всеки случай, да се върне още веднъж и да провери дали не е пропуснало някой. И тогава се натъкнало на един старец, когото било забравило да промени. Отишло то при стареца и започнало с обичайните си обещания и въпроси. Попитало го дали иска да бъде най-най от всеки и всичко, дали иска да има толкова много власт и толкова малко скрупули, че да не пука за никой и нищо…и така заизреждало всяко свое предложение егоцентричното Его, като било изцяло сигурно, че старецът с охота ще приеме предложението му като всички други преди това. Старецът изслушал внимателно Егото и със спокойно изражение отвърнал:
– Не, драго ми Его. Аз ще откажа предложението ти. – след което се усмихнал благородно.

При тези думи Егото се намръщило, ядосало се, обзел го неистов гняв и с истерични и надменни викове изкрещяло:
– Как можеш да ми отказваш? За какъв се мислиш? Досега всеки приемаше веднага това, което му предлагах! – не спирало да мърмори и да се ядосва Егото.
Тогава старецът пак се усмихнал и със спокоен, но убедителен глас рекъл:
– Сега се успокой и ме чуй. Ще ти разкажа една история, моята история. След това, което имам да ти казвам, ще решиш кое е по-правилно и по-добро.

С недоверие Егото се съгласило, защото въпреки че било ядосано от отказа на стареца, все пак му било любопитно какво има да му казва. И така, старецът започнал:

– Преди доста години аз бях като теб, исках да съм най от всеки и всичко, не изпитвах съжаление, а само завист и неистово желание за още и още. Стремях се с всички сили и средства към тази моя заветна цел. Накрая я постигнах или поне така си мислех. Докато един ден паднах от своя връх. Загубих позициите си в обществото и никой не ми подаде ръка по пътя ми надолу, защото не го заслужавах. И нямаше как да го заслужавам, тъй като презирах всеки и не помагах на никого без лична изгода. После се разболях – пак нямаше кой да се погрижи и поинтересува от мен, тъй както аз не се вълнувах от никой болен и страдащ. Имах нужда да споделя с някого трагедията си, но нямаше с кого. Заради болните ми амбиции, се оказа, че нямам ни един верен приятел. Почувствах се сам и изоставен. И тогава разбрах колко погрешно съм живял и колко злини съм причинил на себе си и на другите. Оттогава насам разбрах следното, – Егото загледало стареца още по-любопитно и зачакало да чуе какво следва, – Човек е най-щастлив тогава, когато е в хармония със себе си. А за да си в хармония със себе си, драго ми Его, трябва да приемеш всички като равни, да приемеш техните различия, да преоткриеш красотата на хората и да съумееш да благодариш от сърце, че не сме еднакви. Също трябва да разбереш, че любовта, благата дума и добронамереността дори към враговете ти, е най-добрата формула за щастие и успех. Нужно е също да се научиш да даваш обич и разбиране, а не само да изискваш да получаваш.
Когато сториш всичко това и опиташ да живееш по този начин, ще разбереш, че не нужно да си враждебен и да завиждаш, за да получиш това, което искаш. Ще разбереш, че няма нужда да мразиш хората и да бъдеш егоист, за да постигнеш успех. Ще научиш, че всички мечти и цели са много по-бързо и лесно изпълними с добронамереност и любов към себе си и света, отколкото с омраза и болни амбиции…,– продължавал да обяснява старецът.

Егото го слушало с интерес и усещало, че сякаш чува неща, които винаги е знаело отлично, но някак все са му убягвали. Накрая старецът казал:
– Сега аз имам едно предложение към теб и се надявам, че ще го приемеш.
Егото смръщило вежди, защото не било свикнало да му предлагат нищо, то винаги давало идеите, но този път направило компромис и изслушало стареца. А той казал:
–  Предлагам ти да опиташ за няколко дни да промениш наново всички хора, но така, както ти описах, после опитай и ти да поживееш по този начин. След това ела при мен и ми разкажи.

Егото решило да послуша стареца, въпреки че му било много трудно да се съгласи с чуждо мнение. Започнало един по един да променя всички хора отново, накрая и то се постарало да опита да поживее по начина, който му описал стареца.

Резултатите били невероятни. Всички започнали да си помагат, били толерантни и разбиращи. Нямало омраза помежду им, а желание за приемане на това, което не им харесвало в някого. Поздравите и комплиментите станали част от ежедневието на всеки. Хората започнали да се трудят и работят, всеки в сферата си, като не се вълнували колко продажби има другия, нито колко пари е натрупал. Залагали на собствените си качества и знаели, че има достатъчно за всеки. Еголандия вече била друга. Нямало и помен отпреди. Милосърдието, приемането, доборонамреността и любовта били в основата на цялата промяна. Стремежът на хората да бъдат най във всичко отстъпил място на стремежът им да си помагат взаимно по пътя към целите. Любовта към към себе си, към околните и света изместила завистта и злобата. Еголандия и хората в нея били истински щастливи.

Като видяло Егото колко прекрасно е всичко, осъзнало, че е сбъркало много. Отишло при стареца и започнало:
– Мъдри човече, не зная как да ти се отплатя за прескъпите съвети. Най-накрая осъзнах, че щастието е на една ръка разстояние и успехът е много по-лесен за постигане с тази формула. Къде ми е бил ума?!,– тюхкало се Егото и същевременно подскачало от радост задето открило формулата на истинското щастие…


Източник: http://opoznaisebesi.blogspot.com

 

[inka]

Разликата между духовното възприятие и материалното е в това, че в духовния свят човек чувства намиращото се вътре в него желание да се наслади. А чувството, че светът е извън мен и не се отнася към мен, е този свят.

Разликата между едното и другото се определя от нашия егоизъм, който отделя някакви свойства, които са в мен, извеждайки ги като че ли на навън. Това разделяне се дължи на разбиване на желанията, правещи ги чужди и отделени едно от друго, извън интереса на другите и противни на тяхното желание.

Но именно затова имаме възможност в крайна сметка чрез поправеното желание отново да се съединим, както и в самото начало, но сега вече усещайки, разбирайки своето съществуване, постигайки го в цялата му дълбина. Тъй като сме извървели дълъг път на осъзнаване, изясняване, сравнявайки това, което усещаме вътре в себе си и извън себе си.

Това е възможно благодарение на факта, че егото ми е отделило и отхвърлило далече от мен милиарди видове различни мои свойства: неживи, растителни, животински и човешки, и аз ги чувствам чужди. Сега, поради факта, че ги сравнявам със себе си, приближавам ги със сила, желая или не, с това увеличавам своите чувства, увеличавм своето разбиране, докато не започна да обичам всички останали.

Като ги връщам обратно в себе си, придобивам такова широко възприемане на действителността, което обхваща цялата Безкрайност, 125 духовни степени.

Помислете колко са скрити и не се чувстват процесите, които стават вътре в нас самите. Но извън себе си веднага забелязвам и силно реагирам на всякакви, на най-малките добри или лоши изменения. Тъй като егоизмът ми ги увеличава, разглеждайки ги като под лупа.

По отношение на това, което става вътре в мен, егоизмът не е така претенциозен като към ставащото извън мен. И затова съм толкова чувствителен към всякакви явления около мен, а ако същото би ставало вътре в мен, аз дори не бих забелязал. Затова човек не познава себе си, не чувства, не вижда себе си така, както го виждат другите. Време е да разбере истински какво мислят другите за него. Те му отварят очите, а той не може да повярва, че действително е такъв.

Ние сами себе си не познаваме! Не чувстваме себе си, не познаваме своите свойства. Само искаме да се напълним, но не се оправяме във вътрешните тънкости. Докато всичко, което се случва извън нас, ни вълнува изключително много и съдим с голямо пристрастие кой как постъпва по отношение на нас и какво трябва да направим във връзка с това.

Затова, за сметка на това, че разбиването е изтласкало извън мен всички мои вътрешни свойства и ми е оставило нищожно желание, мога да започна да работя с това, което ми се струва външно и да го внеса обратно вътре, за да съединя в едно: светлината и съсъда – желанието. И благодарение на това, достигам огромна тънкост на възприятието, тъй като трябва да отчета и да разбера всеки един чужд на мен човек. Аз го ненавиждам, но трябва да го обикна, да обърна възприятието си от един полюс на друг.

Това разбиране ми дава огромна, 620 пъти по-мощна светлина и разбиране за това, къде съм и какво чувствам. В контраст със света на Безкрайността, първоначално създаден от Твореца, където творението е само една малка точка. А ние израстваме в тази малка точка до Безкрайност за сметка на това, че внасяме всичко, което се намира извън нас, целия свят – вътре. Съгласно правилото „Обичай ближния си както себе си“.

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 01.06.2012

 

[inka]

Ако човек се прониква от чувството, че неговата война против егоизма е война против тъмните сили, против свойствата, противоположни на Твореца, то по този начин той отделя тези сили от себе си, не се отъждествява с тях, мислено се отдръпва от тях като че ли излиза извън желанията на своето тяло. Продължавайки да ги чувства, той започва да презира, както презират врага и по този начин той може да победи егоизма, наслаждавайки се на неговите страдания. Подобен начин се нарича война на отмъщението за Твореца. Постепенно човек ще може да привикне да усеща нужните цели, мисли, намерения, независимо от желанията, егоистичните изисквания на неговото тяло.

 

[inka]

„Психоанализа”, Чарлз Бренър.


Човешката психика можем да разделим първо на Съзнавано, Несъзнавано и Предсъзнавано
и следните три вида групиране на психичните процеси: Ид (То), Его и Суперего.

Ида представлява психичните процеси породени от работата на нагоните и инстинктите.
Егото са психичните процеси и съдържание, които свързват човека с околната среда и определят начина на взаимодействие с нея. От това определение се разбира, че личните особености, които формират характера на човек (или начина на взаимодействието му със средата), се формират в Егото.
Суперегото се състои от моралните предписания и високите идеали, към които се стремим или чието неизпълнение ни кара да натрупваме психическо напрежение. Суперегото най-вече отговаря за чувството на вина, тревожността и се образува предимствено чрез идентификация с идеалите на родителите. Суперегото е отражение е Обществения Аз, на общоприетия морал.
При раждането на човек цялата психична енергия се използва от Ида. Месеци по-късно от него се отделя (образува) Егото, а към седмата година Суперегото.Ида напълно се покрива с несъзнаваното, а съзнаваното се покрива с Егото. Ида си служи с Егото като с инструмент, за да задоволява нуждите си. С времето конфликтите между Ида и Егото могат да нарастнат и някои желания да бъдат потиснати, т.е. минават в Несъзнаваното.

Например, при изграждане на Егото в детска възраст отношението на родителите може да формира у детето отношенията към сексуалните импулси. Това може да се отрази на начина на възприемане и „разчитане” на емоциите в другите хора. Така мъж може да усети несъзнавано, че жената отсреща го харесва, но потискането на сексуалните импулси оставя това усещане в несъзнаваното. Поражда се усещане за липса на взаимност и мъжът не се решава на действия за сближаване. Егото може дори да подмени нормалните чувства към тази жена, като ги замести с чувство на тревожност и враждебност към нея.
В този и безброй други случаи свързани със сексуалността несъзнаваната мисъл „сексуалността е лоша и мръсна” се намира не в Ида, защото Ида копнее за изразяване на сексуалността. Иначе човек не би изпитвал психическо напрежение. Тя се намира в Егото. Затова не може да се направи точна „карта” между горните два модела. Също така чувството на вина, което няма никакви логически и видими причини, е несъзнавана проява на Суперегото.
Корените на творчеството също се намират в несъзнаваното.

В езотерична структура на човека иамаме разделени на тяло, душа и дух.
Тялото е физическото тяло и най-грубата енергия, която излиза съвсем малко извън границите му. Душата е психиката на човека, неговото мислене. Духът е човешкият дух, който не умира със смърта, а преминава през преражданията, неговите висши чувства, висши идеи и мисли, същност.

 

[inka]

Низшето Его е комбинация от тялото и част от психиката. Егото е комбинация между психиката и въздействието на вечните идеи и същности в него. Висшето Его е интеграция на духа на човек с Божественото.
Висшите творчески импулси пак идват през Висшето Его и както говорихме, те са несъзнавъни, докато не се получи проблясъка, посланието отгоре. Висшето Его ни свързва с окена от висши идеи, мисли и знания.Всичко, дори и науката идва от Висшите Светове и е учудващо как съвременната наука твърди да е материалистическа след като е духовно творение.
Нашето Его живее в нашата психика. За да може егото ни да приеме висшите идеи идващи отгоре, трябва това да бъде позволено от психиката. Психиката, нейните процеси и начини на мислене определят доколко и дали въобще ще схванем Божествените принципи. Суперегото често е свързано и с религията. Всички религии са резултат на висша идея и са дошли от Висшите Светове, но човешките тълкувания са превърнали разбиранията за тях в човешки разбирания и заблуди. Затова религиите са на нивото на душата, а истинската духовност е на нивото на духа.

 

[inka]

Позитивната самоирония представлява психотерапевтичен метод, който цели и постига отстранена дисоциация от преживяваната проблематика. В същността на метода стои парадоксалното намерение и рефрейминг през призмата на благ хумор.