М
Мортиша
Гост
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЗА ПАМЕТТА
Постоянно може да се чуе или прочете, че мозъкът правел това и онова, че от него зависело всичко в човешкия живот и т.н. В действителност, функциите на мозъка са силно преувеличени. Но така се получава, когато се отрича съществуването на другите човешки тела, освен материалното, и се налага с техните функции да бъдат набедени материални органи. По същата причина съществува илюзията, че всяка информация трябва да се заучава от книги и учебници и не може да се получи от никъде другаде. Затова ще се опитам да обясня принципите и действието на паметта, която няма нищо общо с човешкият мозък.
Записите в паметта стават по принципите на холограмата в аурата на човека, т.е. в неговите енергийни тела. Получават се нещо като снимки – растерни фотографии. Преди години снимките във вестниците бяха такива, по-тъмните места на изображението се формират от много черни точки една до друга, а по-светлите места черните точки са по-нарядко или въобще ги няма. Така се записва и информацията в човешката памет, като ролята на черните точки изпълняват много малки частици, които са по-нагъсто или по-нарядко и така се получава изображение. Но тези частици не са в една плоскост, а са навсякъде в пространството и достатъчно е промяна само с част от градуса на гледната точка, и вече се вижда или може да се запише ново изображение. Така в малък обем може да се побере огромно количество информация.
Очевидно е, че за да изпълняват функциите на памет, частиците трябва да бъдат неутрални. Ако са положителни или отрицателни, те ще взаимодействат помежду си и записът ще бъде много краткотраен. Именно поради тяхната неутралност, съвременната физика не е намерила начин да ги изследва, а само допуска теоретично тяхното съществуване. В зависимост от конкретния случай, им е дала най-различни имена: фотони, гравитони, основни тухлички на материята и т.н. Трябва да подчертая, че тези частици се намират навсякъде, дори и в твърдите тела – както знаете, между ядрото на атома и електроните има разстояние, което за тези частици, поради техния размер, е огромно. Така че, на практика, човешката памет и аурата, не се намира само около материалното тяло, а и навсякъде вътре в него. Такива неутрални частици има във всеки паралелен свят и са ни познати под названието акаша – в тях оставят своят отпечатък всички енергийни процеси във всеки един свят, включително мислите и чувствата. Записите останали в някой предмет ползван от някого, могат да се прочетат след хиляди години и да разкажат за преживяванията на своя собственик.
Въпреки че записите са много трайни, не може да се каже, че са вечни, защото за всеки запис не се добавят нови частици, а се разместват и част от тези, които вече носят някаква информация. Така с всеки нов запис, старите записи не се изтриват, а само губят по малка част от своя енергиен потенциал или по-точно е да се каже, че с времето записите избледняват и за да се прочетат записи от преди хиляди години, трябва да се погледнат от много по-фин свят. В действителност, нашето материално съзнание не може да чете записите в материалният свят. Материалните частици не могат по никакъв начин да взаимодействат с тези записи, защото са прекалено груби. За да се прочетат записите в материалната акаша и в материалната човешка памет трябва да се използват енергиите на по-фините ни тела: астрално, ментално, душа, дух, и т.н. – само тези по-фини енергии могат да прочетат записите без да ги разрушат, но ние не съзнаваме, че използваме всичките си тела. Нашето съзнание е превърнато във филтър с помощта на внушенията, които са ни правени от най-ранно детство. За реалност ни е внушено да приемаме недействителното, а действителното просто не го забелязваме, защото са ни казали, че е нереално, че си го въобразяваме. По този начин сме загубили достъпа до огромно количество информация, но вече е време да премахнем тъмната преграда около съзнанието си. Именно за това е много важно понятието „разширено съзнание”, което означава да се избавим от повечето внушения на обществото. Затова трябва да престанем да абсолютизираме истините, които ни пречат да разширим съзнанието си.
Дайте си сметка какво става с годините – докато е малко дете, човек не е сигурен в нищо, съзнанието му е отворено максимално и свободно възприема всички впечатления. Тогава осъзнаването на процесите в по-фините тела е много по-лесно и паметта е безгрешна. Колкото повече израстваме, толкова по-сигурни ставаме, съзнанието ни започва да борави с надеждни, приети от всички истини и ние все по-трудно допускаме, че тези истини не са абсолютни, а относителни. Съзнанието ни се затваря все повече. Паметта започва да ни прави малки номера. Когато вече сме възрастни, установени хора, вече е невъзможно да ни убедят в нещо, в което сме сигурни, че не е така. Ставаме все по-консервативни и паметта ни все по-често ни изневерява. Това е механизма, който създава филтрите на съзнанието ни, и който ни изолира от информацията, която е съхранена в различните нива акаша.
Не трябва никога да забравяме, че сме енергийни същества, и че материалното ни тяло е само котва, която ни държи в материалния свят. Затова наши основни параметри са амплитудите и честотите. По тази причина и четенето на записите в паметта е в пряка зависимост от честотите и амплитудите, с които борави съзнанието. Казано в прав текст, колкото е по-подтиснат един човек, колкото повече страхове има, толкова повече съзнанието му е в материалния свят и толкова по-трудно е боравенето с паметта му. Обратно, колкото по-високи са честотите на съзнанието му, колкото е по-вдъхновен, щастлив, целеустремен, толкова е по-лесно осъзнаването на процесите в по-фините тела, следователно, и паметта е безотказна. Мисля, че от тези няколко изречения, трябва да ви е станало ясно, на какво се дължи старческото оглупяване и защо някои хора, дори и на сто години, запомнят бързо и лесно, като децата.
Другият метод, който подобрява осъзнаването на процесите протичащи в фините тела е релаксацията. Успокояването на процесите протичащи в материалното тяло намалява „шума” на материалното, който достига до съзнанието и дава възможност да доловим „по-слабите” сигнали от фините тела. Това подобрява многократно четенето на отслабналите записи в паметта и при разширено съзнание дава достъп до записите в акаша. Това е метода известен от памтивека като медитация. Достъпа на съзнанието до процесите в по-фините тела разширява изключително много възможностите на човека и то не само като четене на записи, а и в някаква степен дава достъп до всички тези способности, които наричаме свръхестествени – телепатия, психометрия, ясновидство и т.н.
Очевидно е, че не можем постоянно в ежедневието си да използваме релаксацията, а само когато има подходящи условия за това. Но без проблеми можем да поддържаме високи честоти на съзнанието, като прогонваме всяка подтискаща мисъл и постоянно мотивираме усещането си за щастие. Това създава условия за установяване на контакт с душата и с други висши индивиди. Ако все пак не успяваме, да не се чудим много защо имаме проблеми с припомнянето. Низките честоти ни правят уязвими на натиска на кафявия газ – гигантската мисъл-форма изработена от масовото съзнание. Това увеличава въздействието на хаоса и излизането от това състояние е много трудно. Зациклянето на низки честоти на съзнанието се подпомага от филми на ужасите, новини за насилие и тероризъм, от въздействието на хард и метъл музиката. Обратно, по-честото пребиваване сред природата, естетическите наслади и неагресивната музика повдигат честотите на съзнанието.
Много важно значение е силата (амплитудата) на импулсите, които записват съответния запис. Както съм споменавал многократно, съзнанието е енергиен диспечер и ако то не е концентрирано максимално върху това, което искаме да запомним, записа може да се получи доста слаб. Както знаем от собствен опит, слабите записи могат да се засилят с многократно повторение на това, което искаме да запомним. Получава се натрупване на енергията, което води до много по-ясен и отчетлив запис. Друг начин за подобряване на записите е да повишим по някакъв начин концентрацията на вниманието, като за целта обвържем процеса на запомняне с някакви емоции или логически асоциации. Всичките тези методи са важни и ефективни не само при запомнянето, а и при всяко преобразуване на енергийните тела. По този начин могат да се чистят отрицателни натрупвания в аурата или да се засилват защитните й свойства.
Особено важен за човешкото съществуване е процеса на припомняне на знания и умения, които не са придобити в настоящия съзнателен живот. Тези знания се осъзнават като подсъзнание. Когато човек се сблъска с въпрос, който не му е известен до момента, е много трудно да го приеме като верен и възможен, ако подсъзнанието не подсказва, че това е вярно. Обратното, ако в подсъзнанието му има информацията, колкото и абсурдно да е за другите, той я приема, дори ако има известни логически противоречия. По тази причина всички изявени таланти проличават от най-ранна детска възраст, защото носят в себе си знания и умения натрупани в предишни животи. Така един виртуозен музикант е трупал уменията си не само в този, а и в няколко предишни живота. Това се отнася за всеки вид човешка дейност – натрупаното от преди облекчава многократно усвояването и прилагането днес.
--------------------------------------------------------------------------------
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЩО Е ЕГОИЗЪМ
от гледна точка на всеобщото единство, егоизмът определено се явява зло. Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка - препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела - за тях егоизмът все още е действащ фактор. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие им. Като космически цикъл, времето на егоизма е изтекло преди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са от изостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, като същевременно стимулират развитието на останалите.
Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:
• избягвайте да се сравнявате - Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
• избягвайте да се съревновавате - Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете "по" или "най" в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.
• избягвайте да критикувате - Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.
Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато "нашето е по-добро от чуждото", имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:
• опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.
• опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
• стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията предизвиквана от човешката дейност.
Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.
--------------------------------------------------------------------------------
Постоянно може да се чуе или прочете, че мозъкът правел това и онова, че от него зависело всичко в човешкия живот и т.н. В действителност, функциите на мозъка са силно преувеличени. Но така се получава, когато се отрича съществуването на другите човешки тела, освен материалното, и се налага с техните функции да бъдат набедени материални органи. По същата причина съществува илюзията, че всяка информация трябва да се заучава от книги и учебници и не може да се получи от никъде другаде. Затова ще се опитам да обясня принципите и действието на паметта, която няма нищо общо с човешкият мозък.
Записите в паметта стават по принципите на холограмата в аурата на човека, т.е. в неговите енергийни тела. Получават се нещо като снимки – растерни фотографии. Преди години снимките във вестниците бяха такива, по-тъмните места на изображението се формират от много черни точки една до друга, а по-светлите места черните точки са по-нарядко или въобще ги няма. Така се записва и информацията в човешката памет, като ролята на черните точки изпълняват много малки частици, които са по-нагъсто или по-нарядко и така се получава изображение. Но тези частици не са в една плоскост, а са навсякъде в пространството и достатъчно е промяна само с част от градуса на гледната точка, и вече се вижда или може да се запише ново изображение. Така в малък обем може да се побере огромно количество информация.
Очевидно е, че за да изпълняват функциите на памет, частиците трябва да бъдат неутрални. Ако са положителни или отрицателни, те ще взаимодействат помежду си и записът ще бъде много краткотраен. Именно поради тяхната неутралност, съвременната физика не е намерила начин да ги изследва, а само допуска теоретично тяхното съществуване. В зависимост от конкретния случай, им е дала най-различни имена: фотони, гравитони, основни тухлички на материята и т.н. Трябва да подчертая, че тези частици се намират навсякъде, дори и в твърдите тела – както знаете, между ядрото на атома и електроните има разстояние, което за тези частици, поради техния размер, е огромно. Така че, на практика, човешката памет и аурата, не се намира само около материалното тяло, а и навсякъде вътре в него. Такива неутрални частици има във всеки паралелен свят и са ни познати под названието акаша – в тях оставят своят отпечатък всички енергийни процеси във всеки един свят, включително мислите и чувствата. Записите останали в някой предмет ползван от някого, могат да се прочетат след хиляди години и да разкажат за преживяванията на своя собственик.
Въпреки че записите са много трайни, не може да се каже, че са вечни, защото за всеки запис не се добавят нови частици, а се разместват и част от тези, които вече носят някаква информация. Така с всеки нов запис, старите записи не се изтриват, а само губят по малка част от своя енергиен потенциал или по-точно е да се каже, че с времето записите избледняват и за да се прочетат записи от преди хиляди години, трябва да се погледнат от много по-фин свят. В действителност, нашето материално съзнание не може да чете записите в материалният свят. Материалните частици не могат по никакъв начин да взаимодействат с тези записи, защото са прекалено груби. За да се прочетат записите в материалната акаша и в материалната човешка памет трябва да се използват енергиите на по-фините ни тела: астрално, ментално, душа, дух, и т.н. – само тези по-фини енергии могат да прочетат записите без да ги разрушат, но ние не съзнаваме, че използваме всичките си тела. Нашето съзнание е превърнато във филтър с помощта на внушенията, които са ни правени от най-ранно детство. За реалност ни е внушено да приемаме недействителното, а действителното просто не го забелязваме, защото са ни казали, че е нереално, че си го въобразяваме. По този начин сме загубили достъпа до огромно количество информация, но вече е време да премахнем тъмната преграда около съзнанието си. Именно за това е много важно понятието „разширено съзнание”, което означава да се избавим от повечето внушения на обществото. Затова трябва да престанем да абсолютизираме истините, които ни пречат да разширим съзнанието си.
Дайте си сметка какво става с годините – докато е малко дете, човек не е сигурен в нищо, съзнанието му е отворено максимално и свободно възприема всички впечатления. Тогава осъзнаването на процесите в по-фините тела е много по-лесно и паметта е безгрешна. Колкото повече израстваме, толкова по-сигурни ставаме, съзнанието ни започва да борави с надеждни, приети от всички истини и ние все по-трудно допускаме, че тези истини не са абсолютни, а относителни. Съзнанието ни се затваря все повече. Паметта започва да ни прави малки номера. Когато вече сме възрастни, установени хора, вече е невъзможно да ни убедят в нещо, в което сме сигурни, че не е така. Ставаме все по-консервативни и паметта ни все по-често ни изневерява. Това е механизма, който създава филтрите на съзнанието ни, и който ни изолира от информацията, която е съхранена в различните нива акаша.
Не трябва никога да забравяме, че сме енергийни същества, и че материалното ни тяло е само котва, която ни държи в материалния свят. Затова наши основни параметри са амплитудите и честотите. По тази причина и четенето на записите в паметта е в пряка зависимост от честотите и амплитудите, с които борави съзнанието. Казано в прав текст, колкото е по-подтиснат един човек, колкото повече страхове има, толкова повече съзнанието му е в материалния свят и толкова по-трудно е боравенето с паметта му. Обратно, колкото по-високи са честотите на съзнанието му, колкото е по-вдъхновен, щастлив, целеустремен, толкова е по-лесно осъзнаването на процесите в по-фините тела, следователно, и паметта е безотказна. Мисля, че от тези няколко изречения, трябва да ви е станало ясно, на какво се дължи старческото оглупяване и защо някои хора, дори и на сто години, запомнят бързо и лесно, като децата.
Другият метод, който подобрява осъзнаването на процесите протичащи в фините тела е релаксацията. Успокояването на процесите протичащи в материалното тяло намалява „шума” на материалното, който достига до съзнанието и дава възможност да доловим „по-слабите” сигнали от фините тела. Това подобрява многократно четенето на отслабналите записи в паметта и при разширено съзнание дава достъп до записите в акаша. Това е метода известен от памтивека като медитация. Достъпа на съзнанието до процесите в по-фините тела разширява изключително много възможностите на човека и то не само като четене на записи, а и в някаква степен дава достъп до всички тези способности, които наричаме свръхестествени – телепатия, психометрия, ясновидство и т.н.
Очевидно е, че не можем постоянно в ежедневието си да използваме релаксацията, а само когато има подходящи условия за това. Но без проблеми можем да поддържаме високи честоти на съзнанието, като прогонваме всяка подтискаща мисъл и постоянно мотивираме усещането си за щастие. Това създава условия за установяване на контакт с душата и с други висши индивиди. Ако все пак не успяваме, да не се чудим много защо имаме проблеми с припомнянето. Низките честоти ни правят уязвими на натиска на кафявия газ – гигантската мисъл-форма изработена от масовото съзнание. Това увеличава въздействието на хаоса и излизането от това състояние е много трудно. Зациклянето на низки честоти на съзнанието се подпомага от филми на ужасите, новини за насилие и тероризъм, от въздействието на хард и метъл музиката. Обратно, по-честото пребиваване сред природата, естетическите наслади и неагресивната музика повдигат честотите на съзнанието.
Много важно значение е силата (амплитудата) на импулсите, които записват съответния запис. Както съм споменавал многократно, съзнанието е енергиен диспечер и ако то не е концентрирано максимално върху това, което искаме да запомним, записа може да се получи доста слаб. Както знаем от собствен опит, слабите записи могат да се засилят с многократно повторение на това, което искаме да запомним. Получава се натрупване на енергията, което води до много по-ясен и отчетлив запис. Друг начин за подобряване на записите е да повишим по някакъв начин концентрацията на вниманието, като за целта обвържем процеса на запомняне с някакви емоции или логически асоциации. Всичките тези методи са важни и ефективни не само при запомнянето, а и при всяко преобразуване на енергийните тела. По този начин могат да се чистят отрицателни натрупвания в аурата или да се засилват защитните й свойства.
Особено важен за човешкото съществуване е процеса на припомняне на знания и умения, които не са придобити в настоящия съзнателен живот. Тези знания се осъзнават като подсъзнание. Когато човек се сблъска с въпрос, който не му е известен до момента, е много трудно да го приеме като верен и възможен, ако подсъзнанието не подсказва, че това е вярно. Обратното, ако в подсъзнанието му има информацията, колкото и абсурдно да е за другите, той я приема, дори ако има известни логически противоречия. По тази причина всички изявени таланти проличават от най-ранна детска възраст, защото носят в себе си знания и умения натрупани в предишни животи. Така един виртуозен музикант е трупал уменията си не само в този, а и в няколко предишни живота. Това се отнася за всеки вид човешка дейност – натрупаното от преди облекчава многократно усвояването и прилагането днес.
--------------------------------------------------------------------------------
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЩО Е ЕГОИЗЪМ
от гледна точка на всеобщото единство, егоизмът определено се явява зло. Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка - препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела - за тях егоизмът все още е действащ фактор. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие им. Като космически цикъл, времето на егоизма е изтекло преди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са от изостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, като същевременно стимулират развитието на останалите.
Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:
• избягвайте да се сравнявате - Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
• избягвайте да се съревновавате - Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете "по" или "най" в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.
• избягвайте да критикувате - Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.
Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато "нашето е по-добро от чуждото", имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:
• опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.
• опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
• стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията предизвиквана от човешката дейност.
Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.
--------------------------------------------------------------------------------