ЗА СВОБОДАТА НА ДУХА:
Онези хора, които се оставят на природните влечения, т.е. на инстиктите и нагоните – те живеят в нещо, което е обречено на смърт. Разбира се, те също пренасят своите образи в духовния свят. Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-духовното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други духовни Същества.
Да, ето как интимно е свързана нашата интелектуалистична епоха с проблема на свободата. Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свабода. В интелектуализма човек губи своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта. Обаче чрез интелектуализма човек извоюва свободата и това, което извоюва в свободата – вече може да пренесе през Портата на Смъртта... Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унило-безцветно знание, а в духовно душевна сила, кулминираща накрая в едно свободно действие. Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят.
Рудолф Щайнер: „Антропософията като космософия”
