Отдавна не бях изчел толкова много (с извинение) глупости по темата за дущите и техния път из Творението. Измерения, плътности, фрагментиране, имам чувството, че нечии разсъдък доста се е фрагментирал мислейки за темата
Но сега сериозно-Странник е прав, че доста се спекулира с темата и по всичко изглежда, че доста са и тези, които се вързват на подобни спекулации. Всъщност разсъждавайки за Пътя на душата всеки духовен търсач е изложен на риска да изпадне в заблуждение-при това доста сериозно такова. Но има и изход от него-и той се крие в простата максима, че Аз съм Аз навсякъде където Съм. Уповавайте се на нея и никога няма да изпаднете в заблуждение!
А що се отнася до измеренията и плътностите си има съвсем просто обяснение-Душата опознава световете чрез тяло, било то физическо, астрално, ментално или каквото там да се сетите, следователно това тяло се нуждае от подходяща субстанция, която да го поддържа и която да изследва за да придобива нова опитност. Това, което се обозначава като измерения, плътностти, астрал или прочее не е нищо по-различно от обвивката, която поддържа света ни (триизмерния) и го свързва със Създателя му. А нека ви издам една "тайничка" за създателя-Той има безброй много измерения и съществува във всички тях едновременно. А Душата (истинската) набодобява Създателя си! Следователно да говорите за 7-мо, 5-то, 12-то и т.н. измерения си е чиста загуба на време. Душата съществува навсякъде и във всичко едновременно по подобие на Създателя си. Това, което се търси всъщност не е някакъв Висш Аз в ен-то измерение, а просто тялото (обвивката) която Душата използва за да може да "пътешества" измежду по-финните светове, които поддържат този "твърд" триизмерен материален свят и го свързват със Създателя му. А това тяло може да бъде от разнообразни субстанции, но винаги за него е вярно едно нещо-поддържа връзката със собственото си Аз. Тоест, където и да отидете, в каквото и да се превърнете Вие неизменно си оставате Вас самите без значение на формата, тялото или начина Ви на съществуване. Следователно "висшите" Аз-ове от "по-високите измерения" или другите "плътностти" не са нищо по-различно от просто алтернативни форми на телата Ви, които не са изградени от познатите ни материални частици, а имат по-финна структура.
По темата с инкарнациите също така върлува голяма заблуда-говори се за "паралелни" инкарнации, фрагментиране на Душата, медузи, октоподи и всякакви мекотели
, а се забравя друга една проста истина-докато Душата изпитва този свят тя трупа опит, а този опит се превръща в основа за поведението й в бъдещето. Следователно под каквато и форма да съществувате и каквото и да става с физическото Ви тяло то опитът, които е основа на поведението Ви, винаги ще бъде определен от запаса от познания натрупани в рамките на настоящата Ви памет, а тя пък ще зависи от капацитета на физическото Ви тяло да задържа и обработва спомените от миналото си (както и видения за бъдещето си). Така различията в структурата на телата ще определят и различия в капацитета на паметта Ви. Например по-"високите" финноматериални тела имат много по-голям капацитет да приемат и обработват информация от по-"ниските" триизмерни твърдоматериални тела и следователно за тях наистина ще изглежда "все едно", че са в ен-брой тела едновременно и са се "разпаднали" на не знам колко си инкарнации. Но всъщност това ще е само заблуда на сетивата! Така както не може да се сравнява едно ефирно мултиразмерно тяло с "твърдото" Ви материално тяло в рамките на този свят по капацитета за получаване и обработка на информация, така и не могат да се сравняват възприятията за време които имате в неговите рамки и тези в настоящото Ви тяло. За онова тяло наистина ще е характерно едновременното възприятие на множество инкарнации и то ще възприема самото време по начин коренноразличен от тава, което се възприема тук и сега. От там ще идва и заблудата за множеството "паралелни" инкарнации на същността Ви. Всъщност те далеч не са паралелни сами по себе си-тоест в рамките на телата, в които се инкарнирате времето си тече линейно по начина по който се усеща, а просто капацитета за получаване и обработка на информация на тези тела е много по-нисък от този на финните такива. Ако можеше капацитета на едно по-финно тяло да бъде напълно пренесен върху едно физическо такова, то и то би твърдяло, че времето не съществува линейно и че живее в много тела едновременно, но в действителност това, което ще се е променило ще е само капацитетът за обработка на информация, а не начина по който тече самото време.
И в заключение искам да кажа, че такова животно като "Висш" Аз, та камо ли свързан директно с Бога нема! Ако изобщо някога успееш да се свържеш директно, и тук подчертавам силно думата директно, със Създателя си то ти ще изчезнеш, при това от всички измерения едновременно, от това Творение веднъж и завинаги. Няма такъв филм при който хем си оставаш свързан със Създателя, хем продължаваш физическото си съшествуване-или едното, или другото. Затова и всякакви там медузи, октоподи и други подобни същества не са нишо друго освен плод на твоето собствено въображение. Душата съществува като свое собствено НЕзависимо както от Създателя, така и от другите Души, съзнание през целия си път от откъсването си от Създателя й та чак до връщането й обратно към него. Това, което се променя са просто телата през които преминава Духът по своя път. И всички те са свързани по един или друг начин едно с друго-както през времето така и през пространството-тоест не е невъзможно да се срещнете сам със себе си в даден момент от времето, но да се срещнете сам със себе си на едно и също ниво на себеосъзнаване като две "паралелни" инкарнации една на друга е невъзможно-винаги ще имате някаква разлика в "историята", която Ви е довела до тук и сега и тя ще се определя от хода на времето за Вас самите, а не от историята на Вселената като цяло. Тоест, докато сте в отделни тела винаги ще има някакво различие в спомените, поведението, характера или в каквато и да е била личностна характеристика, която Ви отличава дори и да сте от една и съща обща воля, и именно тя ще прерастне във физическия свят като отличителна черта, която ще разделя волите Ви поне докато, най-малкото, не свършите в рамките на едно и също тяло.
