Годеница на вятъра (вдъхновено от картината на Кокошка)
За вятъра омъжена съм,
но въздухът не си ти.
И огън е всеки мой косъм.
Разпалваше го старото ти "ти".
Сестрите ми са белокрили самодиви,
перелината ми - прозрачна тишина.
Гласовете им меки и игриви.
Душата им е нежна суета.
Скитам се, прозираща нощта,
в ума ми - музикална увертюра.
и скривам тикичко скръбта
от поредната плитка авантюра.
Сега си в грозното със маска,
кичът в апломб те владее.
Радваш се на всеки допир и ласка.
Горчивата слюнка, мислиш си, сладее.
Момиче огнено в ума ти стои,
вледенило ръцете и сърцето ти.
Пред теб момиче с червило в усои,
безформеност, обвиваща тялото ти.
Пламъкът ми нов и смъртногорещ е.
Жадува за въздух кристален.
А новият вятър се страхува от мене.
Луда съм, за да го оставя еднопосочно банален.
С.Д.
За вятъра омъжена съм,
но въздухът не си ти.
И огън е всеки мой косъм.
Разпалваше го старото ти "ти".
Сестрите ми са белокрили самодиви,
перелината ми - прозрачна тишина.
Гласовете им меки и игриви.
Душата им е нежна суета.
Скитам се, прозираща нощта,
в ума ми - музикална увертюра.
и скривам тикичко скръбта
от поредната плитка авантюра.
Сега си в грозното със маска,
кичът в апломб те владее.
Радваш се на всеки допир и ласка.
Горчивата слюнка, мислиш си, сладее.
Момиче огнено в ума ти стои,
вледенило ръцете и сърцето ти.
Пред теб момиче с червило в усои,
безформеност, обвиваща тялото ти.
Пламъкът ми нов и смъртногорещ е.
Жадува за въздух кристален.
А новият вятър се страхува от мене.
Луда съм, за да го оставя еднопосочно банален.
С.Д.