От: Odysseus_13
Все повече и повече попадам в Интернет на какви ли не публикации, касаещи т.нар. сатанизъм. И пиша от позицията на човек, който го познава и го е практикувал. Причината, да се заема да публикувам този материал, е крайното възмущение и от враговете, и от привържениците на този тип учения.
Повечето привърженици на сатанизма са деца и юноши, които търсят да дадат израз на младежките си бунтове. И до голяма степен им е простено. Друг е въпроса, че познавам със същото незряло поведение и 40 годишни мъже и тогава гледката е страшна. Но за тях по-късно. По-лошото е, че враговете на т.нар. сатанизъм са също възрастни мъже и жени, повечето християни, а от всичко, което пишат и бълват се изливат тонове параноя. И обикновено се бият вятърни мелници, а не истинските великани.
Нека преди да пристъпя към въпроса за грешките и капаните на сатанизма, в които попадат повечето му последователи да изясня един друг въпрос. Сатаната, Луцифер ,сатанизмът и демоните са четири различни неща.
Т.нар. Сатана не е много ясно какво е. В единия случай той се явява змията в едемската градина,подтикнала човек към това да стане като господ. В друг случай виждаме един негативистичен тип, отявлен интригант, който насъсква господ срещу неговият най-верен последовател Йов. Сатаната решава, че Йов не е достоен и господ трябва всякак да го изпитва и да му праща какви ли не страдания за да се убеди колко му бил верен. И Господ слуша и изпълнява без капчица съпротива и жал и прави живота на горкия Йов на помийна яма – при това слуша този, за когото се твърди, че му е най-върлия враг. И най-накрая – Сатаната се явява да е човек, някой, който е инструктиран от еврейската синагога да следи останалите верващи дали изпълняват стриктно божиите заповеди и да докладва. Когато е правил това, той е заставал до един свещник с три свещи, всяка от които кръстена на трите еврейски букви Шин, Тау и Нун (от там идва и Шайтан). Явно методите на Държавна сигурност не са техен патент, а са доста древни похвати.
Що се касае до Луцифер, това си е древен бог или дори може да се каже група древни богове. С името Фосфорус и Еосфорос(открити в съчинения на Омир и Хезиод) са били кръстени и Прометей, носителят на огъня и познанието за хората, както и Триликата Хеката , която е била също носител на факлата на просвещението. Точно от тия имена „фосфорус” и „еосфорос” произлиза и „Луцифер”( phos – светлина, ferro – нося; lux - светлина, ferro - нося). Дори на биохимиците и зоолозите са известни такъв тип вещества, наречени луциферини, както и ензими ,които ги създават(луцифераза) и те ги употребяват без въобще да се стряскат. Това са въпросните вещества, които генерират светлина у някои животни и растения. Все пак Луцифер е латинско име и се отнася както до Утринната звезда(Венера), така и до римския бог Луцифер, съпругът на Богиня Диана. Луцифер е бил известен още като Сол Инвиктус, непобедимото слънце, от чийто култ, както историците твърдят, християнството е черпело с пълни шепи. Между библейският Луцифер и нордическият бог Балдр има също съществени прилики и една единствена огромна разлика. Балдр е бил бога на пролетното и лятното слънце, на разцъфналата земя и въобще на чистотата, красивото, доброто. Само че има трагична съдба – бил е презиран от бога на лъжата и пакостите Локи, който замисля да го убие. Затова и Один и неговата съпруга Фриг правят всичко възможно да го спасят, създават му почти непробиваема защита, която Локи открива как да преодолее. Самия факт, че е била създадена, кара Локи да беснее –вероятно е приел това като проява на гордост. Самият Локи е презирал гордостта като качество, а това е основното, приписвано на библейския Луцифер. И Балдр и Луцифер търпят злощастната съдба да бъдат изпратени в подземния свят и да пребивават там. За Балдр има пророчество и обещание, че ще се върне от там, катарите казват за библейския същото.
Що се касае до Ада и Демоните, там нещата са също с езически произход. Всяка една култура има своя мистична традиция, която разглежда различните нива на съществуване на Вселената като отделни светове и ги обобщава в една специална схема, наречена Световно дърво или Дърво на Живота. Още шаманските традиции са формирали такава и за тях вселената се е състояла от три нива: долна земя, материалният свят в който пребивават хората и животните и горната земя - тази на Боговете и Висшите духове. Викингите имат своят Игдрасил, Световният Ясен, който се състои от девет свята и накрая – кабалистите с тяхното Дърво на Живота, което се състои от 11 небесни сфери(в тях се включва и нашият,материалният свят Малкут) и също толкова подземни - т.нар. Клифоти. И всички традиции делят и психологическата структура на човека към тези Сфери или Светове. Това, което днес познаваме като Сянката се отнася към Подземните светове, физическото тяло, Аза или личността и осъзнаването във физическия свят – към второто ниво, а свръхаза, висшите морални принципи - към небесния свят.
Конкретно това, което монотеистичните традиции наричат Ад, преди се е наричало Подземен свят или Долна Земя. Но за Древните това е било място на посвещение и пречистване,не винаги е било извор на мъка, още по-малко зло. Същностите, днес познати като демони, преди са били известни и като феи и елфи, които също обитават подземния свят. Още по-интересен е фактът с Абзу – шумерското име на подземния свят. Там властва бог Енки(според някои сатанисти той е де факто Сатан), който държи там всички Ме – или съкровища. В чисто духовен план това са всякакви таланти, дарби , сили, способности. Ако приложим психологическия модел към този на Световното дърво , този факт се потвърждава – в Сянката или дълбоките нива на несъзнаваното се крият наистина невероятни съкровища. Това е една от причините сериозните изследователи на духовното и окултизма да се обръщат към Култовете на Сянката. Но за това по-късно. Още по-стряскащ факт е едно изказване на Карл Юнг в неговата книга „Еон”:
„… Искам да изтъкна като обобщение, че адският огън не е друго, а е Скритият бог, който се намира на Северния полюс и се разкрива чрез магнетизма. Другият му синоним е Меркурий, чието сърце се намира на полюса и който ръководи хората в опасното им пътешествие из световното море. Идеята че северната точка, откъдето се задвижват световните дела е същевременно и адът и че адът е системата за действие на висшите сили в нисшето е може да се каже разтърсваща.Тъй че не можем да отречем величието на алхимичните идеи, колкото и странно да са изразени”(стр 65. ”Рибата в алхимията”, глава I - "Медузата"). Чувал съм психолози да говорят за психопатологията като за Ада, но пък и да признават, че „най-големите бисери са там”.
Определено работата със това, което е известно като Сенчести култове има много какво да допринесе за развитието, но изглежда по много неща е крайно опошлено, изкривено и манипулирано.
Сатанизмът си беше поставил за цел неща, които сами по себе си не бяха лоши, а бяха големи идеи – освобождаване на индивида от примката на обществото, от Матрицата, от манипулациите и социалния контрол; имаше идеи за самоусъвършенствуване, за надскачане на себе си и човешкото, отричаше се бягството от света и заблудите, насаждани от християнството, както и отричането на живота въобще. Независимо дали теистичен или атеистичен, насърчаваше стремеж към трупане на лична сила, към материално и духовно преуспяване и най-вече към свобода. Да обърнеш гръб на овчедушието, да не обръщаш и другата буза, да живееш гордо и да не изневеряваш на Себе си- това не са престъпни, криминални и бездуховни идеи, колкото и на затъналата в грехове, престъпления и духовна мизерия юдео-християнска църква да й изнася да твърди така.
Проблемът на сатанизма е един, за разлика от тези на църквата. Но пък той е огромен – сатанистите с незрелите си действия засилват така презряната Система. Като че ли старата поговорка „И рече Сатаната: с Бога напред” е доста вярна. И сега ще видим как точно се случва това. И какво да направим за да не бъде повече.
Автентичният сатанизъм, който разпали тия идеи е забравен. Никой днес не се сеща да прочете класическата литература. Никой от съвременните сатанисти и сатанистчета едва ли са посягали към Гьоте, Марлоу, едва ли са се ровили в старите гримуари и традиции. По-приятно е да си вярваме, че правим нещо голямо, като палим черни свещи, декорираме олтара с черепи, кокали, шантаво изглеждащи диаграми, придаваме си зловещ вид за да ни обърнат внимание, но с това се привлича само съжаление и присмех. Гръмки, но празни фрази, евтин театър, истерия – това са за съжаление съвременните сатанински църкви и сборища.
Кои са източниците на повечето сатанински движения? На първо място това е криво разбраната философия на Ницше. И Ла Вей и Храма на Черната Светлина и ОНА и други преписват в несвяст от Ницше.
Все повече и повече попадам в Интернет на какви ли не публикации, касаещи т.нар. сатанизъм. И пиша от позицията на човек, който го познава и го е практикувал. Причината, да се заема да публикувам този материал, е крайното възмущение и от враговете, и от привържениците на този тип учения.
Повечето привърженици на сатанизма са деца и юноши, които търсят да дадат израз на младежките си бунтове. И до голяма степен им е простено. Друг е въпроса, че познавам със същото незряло поведение и 40 годишни мъже и тогава гледката е страшна. Но за тях по-късно. По-лошото е, че враговете на т.нар. сатанизъм са също възрастни мъже и жени, повечето християни, а от всичко, което пишат и бълват се изливат тонове параноя. И обикновено се бият вятърни мелници, а не истинските великани.
Нека преди да пристъпя към въпроса за грешките и капаните на сатанизма, в които попадат повечето му последователи да изясня един друг въпрос. Сатаната, Луцифер ,сатанизмът и демоните са четири различни неща.
Т.нар. Сатана не е много ясно какво е. В единия случай той се явява змията в едемската градина,подтикнала човек към това да стане като господ. В друг случай виждаме един негативистичен тип, отявлен интригант, който насъсква господ срещу неговият най-верен последовател Йов. Сатаната решава, че Йов не е достоен и господ трябва всякак да го изпитва и да му праща какви ли не страдания за да се убеди колко му бил верен. И Господ слуша и изпълнява без капчица съпротива и жал и прави живота на горкия Йов на помийна яма – при това слуша този, за когото се твърди, че му е най-върлия враг. И най-накрая – Сатаната се явява да е човек, някой, който е инструктиран от еврейската синагога да следи останалите верващи дали изпълняват стриктно божиите заповеди и да докладва. Когато е правил това, той е заставал до един свещник с три свещи, всяка от които кръстена на трите еврейски букви Шин, Тау и Нун (от там идва и Шайтан). Явно методите на Държавна сигурност не са техен патент, а са доста древни похвати.
Що се касае до Луцифер, това си е древен бог или дори може да се каже група древни богове. С името Фосфорус и Еосфорос(открити в съчинения на Омир и Хезиод) са били кръстени и Прометей, носителят на огъня и познанието за хората, както и Триликата Хеката , която е била също носител на факлата на просвещението. Точно от тия имена „фосфорус” и „еосфорос” произлиза и „Луцифер”( phos – светлина, ferro – нося; lux - светлина, ferro - нося). Дори на биохимиците и зоолозите са известни такъв тип вещества, наречени луциферини, както и ензими ,които ги създават(луцифераза) и те ги употребяват без въобще да се стряскат. Това са въпросните вещества, които генерират светлина у някои животни и растения. Все пак Луцифер е латинско име и се отнася както до Утринната звезда(Венера), така и до римския бог Луцифер, съпругът на Богиня Диана. Луцифер е бил известен още като Сол Инвиктус, непобедимото слънце, от чийто култ, както историците твърдят, християнството е черпело с пълни шепи. Между библейският Луцифер и нордическият бог Балдр има също съществени прилики и една единствена огромна разлика. Балдр е бил бога на пролетното и лятното слънце, на разцъфналата земя и въобще на чистотата, красивото, доброто. Само че има трагична съдба – бил е презиран от бога на лъжата и пакостите Локи, който замисля да го убие. Затова и Один и неговата съпруга Фриг правят всичко възможно да го спасят, създават му почти непробиваема защита, която Локи открива как да преодолее. Самия факт, че е била създадена, кара Локи да беснее –вероятно е приел това като проява на гордост. Самият Локи е презирал гордостта като качество, а това е основното, приписвано на библейския Луцифер. И Балдр и Луцифер търпят злощастната съдба да бъдат изпратени в подземния свят и да пребивават там. За Балдр има пророчество и обещание, че ще се върне от там, катарите казват за библейския същото.
Що се касае до Ада и Демоните, там нещата са също с езически произход. Всяка една култура има своя мистична традиция, която разглежда различните нива на съществуване на Вселената като отделни светове и ги обобщава в една специална схема, наречена Световно дърво или Дърво на Живота. Още шаманските традиции са формирали такава и за тях вселената се е състояла от три нива: долна земя, материалният свят в който пребивават хората и животните и горната земя - тази на Боговете и Висшите духове. Викингите имат своят Игдрасил, Световният Ясен, който се състои от девет свята и накрая – кабалистите с тяхното Дърво на Живота, което се състои от 11 небесни сфери(в тях се включва и нашият,материалният свят Малкут) и също толкова подземни - т.нар. Клифоти. И всички традиции делят и психологическата структура на човека към тези Сфери или Светове. Това, което днес познаваме като Сянката се отнася към Подземните светове, физическото тяло, Аза или личността и осъзнаването във физическия свят – към второто ниво, а свръхаза, висшите морални принципи - към небесния свят.
Конкретно това, което монотеистичните традиции наричат Ад, преди се е наричало Подземен свят или Долна Земя. Но за Древните това е било място на посвещение и пречистване,не винаги е било извор на мъка, още по-малко зло. Същностите, днес познати като демони, преди са били известни и като феи и елфи, които също обитават подземния свят. Още по-интересен е фактът с Абзу – шумерското име на подземния свят. Там властва бог Енки(според някои сатанисти той е де факто Сатан), който държи там всички Ме – или съкровища. В чисто духовен план това са всякакви таланти, дарби , сили, способности. Ако приложим психологическия модел към този на Световното дърво , този факт се потвърждава – в Сянката или дълбоките нива на несъзнаваното се крият наистина невероятни съкровища. Това е една от причините сериозните изследователи на духовното и окултизма да се обръщат към Култовете на Сянката. Но за това по-късно. Още по-стряскащ факт е едно изказване на Карл Юнг в неговата книга „Еон”:
„… Искам да изтъкна като обобщение, че адският огън не е друго, а е Скритият бог, който се намира на Северния полюс и се разкрива чрез магнетизма. Другият му синоним е Меркурий, чието сърце се намира на полюса и който ръководи хората в опасното им пътешествие из световното море. Идеята че северната точка, откъдето се задвижват световните дела е същевременно и адът и че адът е системата за действие на висшите сили в нисшето е може да се каже разтърсваща.Тъй че не можем да отречем величието на алхимичните идеи, колкото и странно да са изразени”(стр 65. ”Рибата в алхимията”, глава I - "Медузата"). Чувал съм психолози да говорят за психопатологията като за Ада, но пък и да признават, че „най-големите бисери са там”.
Определено работата със това, което е известно като Сенчести култове има много какво да допринесе за развитието, но изглежда по много неща е крайно опошлено, изкривено и манипулирано.
Сатанизмът си беше поставил за цел неща, които сами по себе си не бяха лоши, а бяха големи идеи – освобождаване на индивида от примката на обществото, от Матрицата, от манипулациите и социалния контрол; имаше идеи за самоусъвършенствуване, за надскачане на себе си и човешкото, отричаше се бягството от света и заблудите, насаждани от християнството, както и отричането на живота въобще. Независимо дали теистичен или атеистичен, насърчаваше стремеж към трупане на лична сила, към материално и духовно преуспяване и най-вече към свобода. Да обърнеш гръб на овчедушието, да не обръщаш и другата буза, да живееш гордо и да не изневеряваш на Себе си- това не са престъпни, криминални и бездуховни идеи, колкото и на затъналата в грехове, престъпления и духовна мизерия юдео-християнска църква да й изнася да твърди така.
Проблемът на сатанизма е един, за разлика от тези на църквата. Но пък той е огромен – сатанистите с незрелите си действия засилват така презряната Система. Като че ли старата поговорка „И рече Сатаната: с Бога напред” е доста вярна. И сега ще видим как точно се случва това. И какво да направим за да не бъде повече.
Автентичният сатанизъм, който разпали тия идеи е забравен. Никой днес не се сеща да прочете класическата литература. Никой от съвременните сатанисти и сатанистчета едва ли са посягали към Гьоте, Марлоу, едва ли са се ровили в старите гримуари и традиции. По-приятно е да си вярваме, че правим нещо голямо, като палим черни свещи, декорираме олтара с черепи, кокали, шантаво изглеждащи диаграми, придаваме си зловещ вид за да ни обърнат внимание, но с това се привлича само съжаление и присмех. Гръмки, но празни фрази, евтин театър, истерия – това са за съжаление съвременните сатанински църкви и сборища.
Кои са източниците на повечето сатанински движения? На първо място това е криво разбраната философия на Ницше. И Ла Вей и Храма на Черната Светлина и ОНА и други преписват в несвяст от Ницше.