Гласът на истината
Когато ти живееш в Безкрая, Безкрая живее в теб.
Много хора са се опитвали да сложат Безкрая в границите на собствените си разбирания. Така са се родили представите за светли и тъмни, бели и черни, добри и зли. Но в действителност винаги е имало, има и ще има (поне в границите на това Творение) само и единствено един избор и всички останали избори ще са подчинени на този един единствен Велик Избор. А това именно е изборът:
Ще слея ли моя Аз с Богът или ще стана Аз Сам Бог?
За тези които изберът да се слеят със Богът е дясната пътека, пътеката която води до смиряване, намаляване и отричане от Аз-ът, но позволява задоволяване на потребностите на индивида от източници на удоволствие като това става не за сметка на другите, а като логическо следствие от поетият път. Така десния не просто задоволява собствените си копнежи, но и успява да създаде необходимите условия за да задоволи копнежите на другите и да ги насочи по същия път по който той е тръгнал, но за сметка на изразходване на собствения си Аз, както и този на другите, които са тръгнали по неговата пътека. Изразходване, което се проявява като изчезване на Аз-а колкото по дълго се върви по тази пътека докато накрая се стигне до пълното му отрицание в рамките на най-щастливото и носещо удоволствие събитие, което може да се случи на Аз тръгнал по този път-изчезването на свободната воля на Аз-а за сметка на сливането с Бог-а и фактическото преставане на съществуването на тази Душа.
Но има и друг път на развитие.
Път за който не е говорено в рамките на развитието на тази цивилизация. Това е лявата пътека, или по-точно истинската лява пътека, която води не към Бог-а, а за Бог, през Бог-а и отвъд Бог-а към свое собствено Творение. Творение, което идва от теб, за теб и чрез теб със твоето Аз за съзидаването на цяла нова Вселена по твой собствен умисъл. Тази способност да твориш преди всичко останало е истинската същина на левия път и именно в нея се крие крайното състояние на развитие на Духът, който може да бъде постигнат в рамките на това Творение. Този който избере истинския ляв път, развие силата да върви по него и устои на изкушенията по пътя си ще излезе от рамките на това бинарно Творение за да си сътвори свое собствено такова-Творение в което той сам ще твори като носител на Безкрая в себе си и сам ше определя правилата над своето собствено Творение. Доколкото законите на съществуването му позволялат разбира се без да възникват противоречия в Творението му.
Всичко останало, което нито иска да се слее с Твореца, нито да стане Творец само по себе си е обречено на гибел. Гибел поради несходството си със законите на това Творение на най-фундаментално ниво. Когато нещо иска да живее само и единствено заради собствения си живот, особено когато този живот е в името на преследването на все повече и повече удоволствия, които са се превърнали в основна цел на поведението, то това нещо вече е подписало собствената си смъртна присъда. Рано или късно то ще изчезне тъй като избрания от него път е несъвместим със съществуването в памките на това Творение.
Така се оформят точно три пътя по които един Дух може да поеме-към сливане със Създателя си при което този Дух получава максималното позволено удоволствие в рамките на това Творение, което може изобщо да бъде получено, и същевременно носи това максимално удоволствие, което може да бъде получено на онези по пътя му, към израстване до нивото на самия си Създател, при което този Дух се подготвя да стане Сам Творец по подобие на собствения си Творец и да напусне рамките на това Творение за да си направи свое собствено, или да не приеме нито един от тези два варианта и да се обрече на гибел. Гибел, която се изразява като страдание, което ще последва този Дух където и да отиде докато той не направи своя избор да се придвижи по левия или десния път.
Истината за това Творение е, че ние сме обречени да изберем единия или другия път рано или късно и това е единствения избор, който реално притежаваме. Всичко останало е вече планирано, режисирано или проиграно предварително от Вселената за нас. Единствено в избора си да сътворим цяло едно ново Творение чрез свободата дадена ни от самото съществуване като такова или да си изживеем щастливо отредените ни дни давайки от това щастие на тези на които можем се изразява нашата свободна воля. В единия случай печелим свободата да сътворим това, което в действителност можем да сътворим и да изпълним целите на Духа си докрай. а в другия случай-да изживеем най-силното щастие което сме способни да изживеем в рамките на това Творение и така да изпълним целта си до край и да изчезнем благодарейки на Бог-а за възможността, която ни е дал. Но не можем да имаме и двете едновремонно. В това е разковничето на това Творение.
Ще слея ли моя Аз с Богът или ще стана Аз Сам Бог?
За тези които изберът да се слеят със Богът е дясната пътека, пътеката която води до смиряване, намаляване и отричане от Аз-ът, но позволява задоволяване на потребностите на индивида от източници на удоволствие като това става не за сметка на другите, а като логическо следствие от поетият път. Така десния не просто задоволява собствените си копнежи, но и успява да създаде необходимите условия за да задоволи копнежите на другите и да ги насочи по същия път по който той е тръгнал, но за сметка на изразходване на собствения си Аз, както и този на другите, които са тръгнали по неговата пътека. Изразходване, което се проявява като изчезване на Аз-а колкото по дълго се върви по тази пътека докато накрая се стигне до пълното му отрицание в рамките на най-щастливото и носещо удоволствие събитие, което може да се случи на Аз тръгнал по този път-изчезването на свободната воля на Аз-а за сметка на сливането с Бог-а и фактическото преставане на съществуването на тази Душа.
Но има и друг път на развитие.
Път за който не е говорено в рамките на развитието на тази цивилизация. Това е лявата пътека, или по-точно истинската лява пътека, която води не към Бог-а, а за Бог, през Бог-а и отвъд Бог-а към свое собствено Творение. Творение, което идва от теб, за теб и чрез теб със твоето Аз за съзидаването на цяла нова Вселена по твой собствен умисъл. Тази способност да твориш преди всичко останало е истинската същина на левия път и именно в нея се крие крайното състояние на развитие на Духът, който може да бъде постигнат в рамките на това Творение. Този който избере истинския ляв път, развие силата да върви по него и устои на изкушенията по пътя си ще излезе от рамките на това бинарно Творение за да си сътвори свое собствено такова-Творение в което той сам ще твори като носител на Безкрая в себе си и сам ше определя правилата над своето собствено Творение. Доколкото законите на съществуването му позволялат разбира се без да възникват противоречия в Творението му.
Всичко останало, което нито иска да се слее с Твореца, нито да стане Творец само по себе си е обречено на гибел. Гибел поради несходството си със законите на това Творение на най-фундаментално ниво. Когато нещо иска да живее само и единствено заради собствения си живот, особено когато този живот е в името на преследването на все повече и повече удоволствия, които са се превърнали в основна цел на поведението, то това нещо вече е подписало собствената си смъртна присъда. Рано или късно то ще изчезне тъй като избрания от него път е несъвместим със съществуването в памките на това Творение.
Така се оформят точно три пътя по които един Дух може да поеме-към сливане със Създателя си при което този Дух получава максималното позволено удоволствие в рамките на това Творение, което може изобщо да бъде получено, и същевременно носи това максимално удоволствие, което може да бъде получено на онези по пътя му, към израстване до нивото на самия си Създател, при което този Дух се подготвя да стане Сам Творец по подобие на собствения си Творец и да напусне рамките на това Творение за да си направи свое собствено, или да не приеме нито един от тези два варианта и да се обрече на гибел. Гибел, която се изразява като страдание, което ще последва този Дух където и да отиде докато той не направи своя избор да се придвижи по левия или десния път.
Истината за това Творение е, че ние сме обречени да изберем единия или другия път рано или късно и това е единствения избор, който реално притежаваме. Всичко останало е вече планирано, режисирано или проиграно предварително от Вселената за нас. Единствено в избора си да сътворим цяло едно ново Творение чрез свободата дадена ни от самото съществуване като такова или да си изживеем щастливо отредените ни дни давайки от това щастие на тези на които можем се изразява нашата свободна воля. В единия случай печелим свободата да сътворим това, което в действителност можем да сътворим и да изпълним целите на Духа си докрай. а в другия случай-да изживеем най-силното щастие което сме способни да изживеем в рамките на това Творение и така да изпълним целта си до край и да изчезнем благодарейки на Бог-а за възможността, която ни е дал. Но не можем да имаме и двете едновремонно. В това е разковничето на това Творение.