КАК СЕ РОДИ ПЛАНЕТАТА ГЕЯ?
Из "Космическата книга на тайните"
Когато голяма част от сътвореното пространство вече живееше по собствените си закони, в един отрязък от крайните части на Вторичната млада Вселена бе решено да се разпръснат космически тела в една звездна система, която трябваще да експериментира един по-усъвършенстван модел за еволюция на материята в разумните й форми.
Космическите строители на тела получиха задачата си и поеха към отрязъка, който тънеше в Мрака на несътвореното проявление на живота и разума.
По схемата на Пазителите на живота започна сътворението на Голямата свързваща галактика, наречена по-късно Млечен път в земните астрономически четива.
Системата, в която трябваше да се роди и днешната планета Земя, по план щеше да съдържа 11 главни тела част от тях спътници - за равновесие на силите на въртене, както и за други експериментаторски цели. Строителите просто следваха Плана и моделираха зададените параметри за всяко тяло.
При първия вариант за Гея, трета след Главното светило, не бяха спазени някои "пропорции", което след време наложи повторното й изграждане. Есплозията на планетата Гея промени траекторията на една от по-малките планети, както и орбитите на някои спътници.
Гея 1 се оказа интересно творение, така както го беше замислил Създателят. Строителите събраха всичките й компоненти и след като бе даден първичният тласък на сътвореното тяло, то като автономен организъм пое по своята орбита.
Времето, през което се моделираше първичният земен релеф, е трудно да се обхване от човешкото съзнание. После се оформиха флората, фауната, субстанциите на моретата и океаните. Течността вода във вариантите "сладка и солена" също е мислеща и има разум на определено ниво. Тя се премоделира в пара, газ, лед и отново в течност - нещо като вечен двигател, без който е немислим животът на планетата.
В заложеното време се породи и разумният живот - местните разумни живи същества. Според наблюдателите им те бяха интересни индивиди, но за да оцелеят заедно с развиващата се планета, имаха нужда от индиректна, а понякога и от директна намеса и корекции.
Някои от видовете започнаха взаимно да се унищожават. Това бе проява на закона за приспособяването и оцеляването чрез подбор и развитие. Тази тенденция се прояви и при еволюцията на човека, както бе наречен разумният вид, заселен на Гея 1.
В ЧОВЕКА СА ЗАЛОЖЕНИ ВСИЧКИ СЕТИВА, КОИТО ИЗПОЛЗВАТ И НАЙ-ДРЕВНИТЕ И МЪДРИ РАЗУМНИ ОБИТАТЕЛИ НА КОСМОСА. ПО ПЪТЯ НА ЕВОЛЮЦИЯТА ЕДНИ СЕТИВА ОТПАДАТ, ЗА ДА ДАДАТ ПЪТ НА НОВИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВИДА.
В края на ХХ столетие човешкото съзнание ще направи преход към нови сетива и умения. Ще има трансформация ина физическо и на психическо ниво. Ще има промени в нервните клетки, в гените, които са заложени още от Сътворението на планетата и на приобщения към него обитател /флора, фауна, човек/.
Животът на планетата и видовете по нея и на цикли, които са автоматични и заложени като програма.
Човекът има възможност чрез сетивата си за автокорекции, както и за определено въздействие върху ареала, в който обитава. Ако то е негативно или късно, идва корекцията.
Тя възстановява целесъобразното равновесие между видовете и гарантира оцеляването на тялото и представителите на по-важните видове.
Днешните жители на Гея могат да запитат - защо никой не е искал съгласието им за участие в този експеримент? Но как може да се пита несътвореното? За човешкото съзнание тази постановка е странна и вероятно - неприемлива.
Когато някой поема Бремето на отговорността за своите творчески импулси, според логиката на Космоса той е преценил стотици варианти и е взел възможно най-точното решение.
Създателят е дал Живот и Разум на толкова много същества и космически тела, както и равни шансове на всички за напредък и развитие.
Нима може да зе осъжда ЖИВОТЪТ, РАЗУМЪТ, СВЕТЛИНАТА? Нима безмълвието и пустотата на Мрака са за предпочитане? НИЩОТО е НЕЩО, което също е непостижимо като точно усещане за човека днес. Но Пазителите на мъдростта знаят, че НЕЩОТО, дори и с много несъвършенства, е риск, който заслужава ЛЮБОВТА и ШАНСА да се сътвори живот и разум /НЕЩО/ и да бъдат оставени да покажат заложеното в тях, дори и с отклонения, мутации или деградации.
Създателят също има нужда от своите УРОЦИ, за да прави своите КОРЕКЦИИ.
Нина Ничева
"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи
Из "Космическата книга на тайните"
Когато голяма част от сътвореното пространство вече живееше по собствените си закони, в един отрязък от крайните части на Вторичната млада Вселена бе решено да се разпръснат космически тела в една звездна система, която трябваще да експериментира един по-усъвършенстван модел за еволюция на материята в разумните й форми.
Космическите строители на тела получиха задачата си и поеха към отрязъка, който тънеше в Мрака на несътвореното проявление на живота и разума.
По схемата на Пазителите на живота започна сътворението на Голямата свързваща галактика, наречена по-късно Млечен път в земните астрономически четива.
Системата, в която трябваше да се роди и днешната планета Земя, по план щеше да съдържа 11 главни тела част от тях спътници - за равновесие на силите на въртене, както и за други експериментаторски цели. Строителите просто следваха Плана и моделираха зададените параметри за всяко тяло.
При първия вариант за Гея, трета след Главното светило, не бяха спазени някои "пропорции", което след време наложи повторното й изграждане. Есплозията на планетата Гея промени траекторията на една от по-малките планети, както и орбитите на някои спътници.
Гея 1 се оказа интересно творение, така както го беше замислил Създателят. Строителите събраха всичките й компоненти и след като бе даден първичният тласък на сътвореното тяло, то като автономен организъм пое по своята орбита.
Времето, през което се моделираше първичният земен релеф, е трудно да се обхване от човешкото съзнание. После се оформиха флората, фауната, субстанциите на моретата и океаните. Течността вода във вариантите "сладка и солена" също е мислеща и има разум на определено ниво. Тя се премоделира в пара, газ, лед и отново в течност - нещо като вечен двигател, без който е немислим животът на планетата.
В заложеното време се породи и разумният живот - местните разумни живи същества. Според наблюдателите им те бяха интересни индивиди, но за да оцелеят заедно с развиващата се планета, имаха нужда от индиректна, а понякога и от директна намеса и корекции.
Някои от видовете започнаха взаимно да се унищожават. Това бе проява на закона за приспособяването и оцеляването чрез подбор и развитие. Тази тенденция се прояви и при еволюцията на човека, както бе наречен разумният вид, заселен на Гея 1.
В ЧОВЕКА СА ЗАЛОЖЕНИ ВСИЧКИ СЕТИВА, КОИТО ИЗПОЛЗВАТ И НАЙ-ДРЕВНИТЕ И МЪДРИ РАЗУМНИ ОБИТАТЕЛИ НА КОСМОСА. ПО ПЪТЯ НА ЕВОЛЮЦИЯТА ЕДНИ СЕТИВА ОТПАДАТ, ЗА ДА ДАДАТ ПЪТ НА НОВИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВИДА.
В края на ХХ столетие човешкото съзнание ще направи преход към нови сетива и умения. Ще има трансформация ина физическо и на психическо ниво. Ще има промени в нервните клетки, в гените, които са заложени още от Сътворението на планетата и на приобщения към него обитател /флора, фауна, човек/.
Животът на планетата и видовете по нея и на цикли, които са автоматични и заложени като програма.
Човекът има възможност чрез сетивата си за автокорекции, както и за определено въздействие върху ареала, в който обитава. Ако то е негативно или късно, идва корекцията.
Тя възстановява целесъобразното равновесие между видовете и гарантира оцеляването на тялото и представителите на по-важните видове.
Днешните жители на Гея могат да запитат - защо никой не е искал съгласието им за участие в този експеримент? Но как може да се пита несътвореното? За човешкото съзнание тази постановка е странна и вероятно - неприемлива.
Когато някой поема Бремето на отговорността за своите творчески импулси, според логиката на Космоса той е преценил стотици варианти и е взел възможно най-точното решение.
Създателят е дал Живот и Разум на толкова много същества и космически тела, както и равни шансове на всички за напредък и развитие.
Нима може да зе осъжда ЖИВОТЪТ, РАЗУМЪТ, СВЕТЛИНАТА? Нима безмълвието и пустотата на Мрака са за предпочитане? НИЩОТО е НЕЩО, което също е непостижимо като точно усещане за човека днес. Но Пазителите на мъдростта знаят, че НЕЩОТО, дори и с много несъвършенства, е риск, който заслужава ЛЮБОВТА и ШАНСА да се сътвори живот и разум /НЕЩО/ и да бъдат оставени да покажат заложеното в тях, дори и с отклонения, мутации или деградации.
Създателят също има нужда от своите УРОЦИ, за да прави своите КОРЕКЦИИ.
Нина Ничева
"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи