• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Какво слушам в момента?

Status
Затворена за нови мнения.

Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии -
жартиери с нова марка "тяло".
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си
на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар",
със теб по-малко се срамувам.
 



Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.

 
Язи се прибрах :)
ДА липсвах на някого? :)

Щото аз си признавам ... вие си ми липсвахте :)
 
Wolfgar said:
Язи се прибрах :)
ДА липсвах на някого? :)

Щото аз си признавам ... вие си ми липсвахте :)

daaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa ;) ;)
 
Упссс ... това било за Чата .. аз тука ... извинявам се ... грешен бутон  :( :-\
 

http://www.youtube.com/watch?v=vYMxOzxKYYo&list=ALHTd1VmZQRNo9gvTcoHLko3fWMWOk1IWD&index=2&feature=plcp
 
През ада минах, но не спрях
а вървях и вървях
Над мен летеше моят страх
като гарван чер
И чакаше да се предам
себе си да му дам
защото бях един и сам

И беше мрак пред мен, и в мен
но вървях и вървях
и тихи мъртви гласове
викаха ме при тях
И аз за миг си пожелах
да се спра и да заспя
и уморен да ида в нищото

Някога някъде далеч
аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре
но аз не спрях
Срещу себе си стоях
И нямах път но не спрях, а вървях
И пак вървя, насам вървя

И по ръба на простта
аз върях и вървях
Стоях от тъмната страна
и обратно броях
години, дни, и часове
Но не помнех кога
във себе си съм пуснал болката

Някога някъде далеч
аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре
но аз не спрях
Срещу себе си стоях и нямах път
но не спрях, а вървях
И пак вървя, насам вървя

Това, което имам,
Това, което нямам
Това, което губя аз

Това, което имам
Това, което нямам
И винаги намирам пак

През ада минах, но не спрях
а вървях и вървях
Над мен летеше моят страх
като гарван чер
Следяхме се очи в очи
но не спрях а вървях
Оставих го далеч от себе си!
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top