P
Porsha
Гост
КРЕМАЦИЯ
(1) Пороците, към които е предразположено човечеството, се намират в почвата и присъствието им там до голяма степен се дължи на погребването през вековете на милиони трупове. С увеличеното използване на процесите на кремация това положение неизменно ще се подобри. Постепенно, съвсем постепенно по този начин пороците ще отмрат. Следователно, желателно е да има колкото се може повече пропаганда за използването на този метод за освобождаване от изоставените физически носители на душите, които излизат от въплъщение. Когато почвата става по-непокварена и при установяване на контакт с душата, можем да се надяваме, че ще станем свидетели на намаляване на броя на онези, които се поддават на наследените пороци. (17 - 61/2)
(2) Много добро е било постигнато посредством зачестяващия обичай да се кремират формите, напуснати от обитаващия живот. Когато това стане повсеместна практика, ще отбележим определено свеждане на болестите до минимум, което ще доведе до дълголетие и увеличена жизненост. (17 - 249)
(3) За наше щастие кремацията все повече става правило. Няма да мине много време и заравянето в земята ще е забранено от закона и ще се изисква кремация. Това са здравни и хигиенни мерки. Тези нездравословни, психични места, наречени гробища, рано или късно ще изчезнат, точно както и преклонението пред предците - и в Ориента, с неговите култове към предците, и на Запада, с еднакво глупавите култове за наследствена позиция.
Използвайки огъня, всички форми биват разтопени; колкото по-бързо се унищожи физическият носител, толкова по-скоро ще се прекрати властта му над оттеглящата се душа. Много нелепости са написани в съвременната теософска литература относно уравнението за времето по отношение на последващото разрушение на фините тела. Трябва да се посочи обаче, че в момента, в който научно се установи истинската смърт (от обикновения лекар, отговарящ за случая) и е констатирано, че във физическото тяло не е останала нито искрица живот, вече е възможна кремацията. Тази окончателна или истинска смърт завършва, когато нишката на съзнанието и нишката на живота са напълно отдръпнати от главата и от сърцето. В същото време уважението и неприбързаността имат подобаващо място в процеса. Семейството на мъртвия се нуждае от няколко часа, през които да се адаптира към факта за предстоящото изчезване на външната, обикновено обичана форма; трябва да се отделят също и полагащите се грижи за формалностите, изисквани от властите. Елементът на времето се отнася главно за онези, които остават, за живите, а не за мъртвите. Твърдението, че етерното тяло не трябва да се откарва бързо към кремационния огън и убеждението, че то трябва да се остави да се рее за посочения период от няколко дена, сьщо нямат никакво реално основание.
Не съществува етерна необходимост за отлагане. Когато вътрешният човек се оттегли от своя физически носител, той се оттегля едновременно и от етерното тяло. Вярно е, че етерното тяло е склонно да витае още дълго време в „излъчвателното поле", когато физическото тяло се погребе, и често то се запазва до окончателното разпадане на плътното тяло. Процесът )на мумифициране, както е практикувано в Египет, и на балсамиране, както е правено на Запад, са причинили удължаването на съществуването на етерното тяло понякога с цели векове. Това става особено в случаите, когато мумията или балсамираният е бил човек с лош характер; тогава реещото се етерно тяло често бива „обладавано" от зло същество или сила. Това е причина за нападенията и злополуките, които често пъти преследват открилите старинни гробници и обитателите им, мумии от древността, и ги изкарват наяве заедно с притежанията им. Когато се практикува кремация, не само че физическото тяло бива унищожено веднага и реституирано към първоизточника на веществото, но и жизненото тяло също незабавно бива разложено, а силите му са пометени от пламъка в резервоара на жизнените енергии. То винаги е било присъща част от този резервоар, било то чрез форма или в безформено състояние. След смъртта и кремацията тези сили ще съществуват, но те биват погълнати в съответното цяло. Размишлявайте върху това, защото то ще ви даде ключа към съзидателната дейност на човешкия дух. Ако е необходимо отлагане поради чувствата на семейството или заради изискванията на законите, кремацията трябва да последва смъртта след не повече от тридесет и шест часа;
(1) Пороците, към които е предразположено човечеството, се намират в почвата и присъствието им там до голяма степен се дължи на погребването през вековете на милиони трупове. С увеличеното използване на процесите на кремация това положение неизменно ще се подобри. Постепенно, съвсем постепенно по този начин пороците ще отмрат. Следователно, желателно е да има колкото се може повече пропаганда за използването на този метод за освобождаване от изоставените физически носители на душите, които излизат от въплъщение. Когато почвата става по-непокварена и при установяване на контакт с душата, можем да се надяваме, че ще станем свидетели на намаляване на броя на онези, които се поддават на наследените пороци. (17 - 61/2)
(2) Много добро е било постигнато посредством зачестяващия обичай да се кремират формите, напуснати от обитаващия живот. Когато това стане повсеместна практика, ще отбележим определено свеждане на болестите до минимум, което ще доведе до дълголетие и увеличена жизненост. (17 - 249)
(3) За наше щастие кремацията все повече става правило. Няма да мине много време и заравянето в земята ще е забранено от закона и ще се изисква кремация. Това са здравни и хигиенни мерки. Тези нездравословни, психични места, наречени гробища, рано или късно ще изчезнат, точно както и преклонението пред предците - и в Ориента, с неговите култове към предците, и на Запада, с еднакво глупавите култове за наследствена позиция.
Използвайки огъня, всички форми биват разтопени; колкото по-бързо се унищожи физическият носител, толкова по-скоро ще се прекрати властта му над оттеглящата се душа. Много нелепости са написани в съвременната теософска литература относно уравнението за времето по отношение на последващото разрушение на фините тела. Трябва да се посочи обаче, че в момента, в който научно се установи истинската смърт (от обикновения лекар, отговарящ за случая) и е констатирано, че във физическото тяло не е останала нито искрица живот, вече е възможна кремацията. Тази окончателна или истинска смърт завършва, когато нишката на съзнанието и нишката на живота са напълно отдръпнати от главата и от сърцето. В същото време уважението и неприбързаността имат подобаващо място в процеса. Семейството на мъртвия се нуждае от няколко часа, през които да се адаптира към факта за предстоящото изчезване на външната, обикновено обичана форма; трябва да се отделят също и полагащите се грижи за формалностите, изисквани от властите. Елементът на времето се отнася главно за онези, които остават, за живите, а не за мъртвите. Твърдението, че етерното тяло не трябва да се откарва бързо към кремационния огън и убеждението, че то трябва да се остави да се рее за посочения период от няколко дена, сьщо нямат никакво реално основание.
Не съществува етерна необходимост за отлагане. Когато вътрешният човек се оттегли от своя физически носител, той се оттегля едновременно и от етерното тяло. Вярно е, че етерното тяло е склонно да витае още дълго време в „излъчвателното поле", когато физическото тяло се погребе, и често то се запазва до окончателното разпадане на плътното тяло. Процесът )на мумифициране, както е практикувано в Египет, и на балсамиране, както е правено на Запад, са причинили удължаването на съществуването на етерното тяло понякога с цели векове. Това става особено в случаите, когато мумията или балсамираният е бил човек с лош характер; тогава реещото се етерно тяло често бива „обладавано" от зло същество или сила. Това е причина за нападенията и злополуките, които често пъти преследват открилите старинни гробници и обитателите им, мумии от древността, и ги изкарват наяве заедно с притежанията им. Когато се практикува кремация, не само че физическото тяло бива унищожено веднага и реституирано към първоизточника на веществото, но и жизненото тяло също незабавно бива разложено, а силите му са пометени от пламъка в резервоара на жизнените енергии. То винаги е било присъща част от този резервоар, било то чрез форма или в безформено състояние. След смъртта и кремацията тези сили ще съществуват, но те биват погълнати в съответното цяло. Размишлявайте върху това, защото то ще ви даде ключа към съзидателната дейност на човешкия дух. Ако е необходимо отлагане поради чувствата на семейството или заради изискванията на законите, кремацията трябва да последва смъртта след не повече от тридесет и шест часа;