ЛЕКСИКОН
- Thread starter inka
- Start date
- Status
Атанас Далчев
Повест
Прозорците — затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата — листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
„Стопанинът замина за Америка.“
1925 г.
Повест
Прозорците — затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата — листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
„Стопанинът замина за Америка.“
1925 г.
Проблемът за съдбата на човешкото време и пространство в поезията на Атанас Далчев
Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света, за абсолютната власт на смъртта над битието. Тяхно ядро е мотивът за тоталната самота на окования във времето и пространството индивид, а водещ патос – чувството за безмислие на човешкото съществуване, породено от прозрението за безсъбитийния ход на изтичащото време и неспособността на човека да осъществи комуникация със света на простите земни радости. Ето защо основната емоционална трагическа линия (особено в първите Далчеви сбирки) е мъката по духовното отсъствие на човека от света.
Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света, за абсолютната власт на смъртта над битието. Тяхно ядро е мотивът за тоталната самота на окования във времето и пространството индивид, а водещ патос – чувството за безмислие на човешкото съществуване, породено от прозрението за безсъбитийния ход на изтичащото време и неспособността на човека да осъществи комуникация със света на простите земни радости. Ето защо основната емоционална трагическа линия (особено в първите Далчеви сбирки) е мъката по духовното отсъствие на човека от света.
Чуждият свой дом в стихотворението „Къщата”и метафора на чуждия живот в стихотворението „Книгите” от Атанас Далчев
Типично за лириката на Атанас Далчев е вещите да живеят свой живот. Преградата между предметите и човека отсъстват. В къщата е затворено едно демонично пространство, което Дяволът е „дал под наем”.
Самотата, отчуждението и отсъствието на лирически субект се усеща и тук, където времето е спряло. Появяват се устойчиви символи-вратата,мракът в стаите, прозорецът, сивите и влажни стени и черната сянка на смъртта. Подобно на други стихотворения е тук основните цветове са черното и бялото.
Проблемът за отчуждението от света, от собственото си съществуване и дом , е основен и в стихотворението „Повест”. Далчев използва затворена композиционна рамка и засилва внушението за затвореното съществуване, за отсъствието на човека, който никъде не е заминавал и от никъде не се е връщал. Абсурдно е,че именно в дома си лирическият герой усеща най-трагично своята самота, невъзможност да се адаптира към света и към живота.
В своя дом човекът се чувства като чужденец и губи своята идентичност. Поетът използва едновременно и двете местоимения „аз” и „той”. Лишен от самоличност героят губи своето минало , настояще и бъдеще.
Единствената материална следа оставят вещите-портретите, книгите,огледалото,часовникът,защото човекът се е разтворил в тях, а образът му е заменен с отражения.
Типично за лириката на Атанас Далчев е вещите да живеят свой живот. Преградата между предметите и човека отсъстват. В къщата е затворено едно демонично пространство, което Дяволът е „дал под наем”.
Самотата, отчуждението и отсъствието на лирически субект се усеща и тук, където времето е спряло. Появяват се устойчиви символи-вратата,мракът в стаите, прозорецът, сивите и влажни стени и черната сянка на смъртта. Подобно на други стихотворения е тук основните цветове са черното и бялото.
Проблемът за отчуждението от света, от собственото си съществуване и дом , е основен и в стихотворението „Повест”. Далчев използва затворена композиционна рамка и засилва внушението за затвореното съществуване, за отсъствието на човека, който никъде не е заминавал и от никъде не се е връщал. Абсурдно е,че именно в дома си лирическият герой усеща най-трагично своята самота, невъзможност да се адаптира към света и към живота.
В своя дом човекът се чувства като чужденец и губи своята идентичност. Поетът използва едновременно и двете местоимения „аз” и „той”. Лишен от самоличност героят губи своето минало , настояще и бъдеще.
Единствената материална следа оставят вещите-портретите, книгите,огледалото,часовникът,защото човекът се е разтворил в тях, а образът му е заменен с отражения.
Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.
Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.
И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора
и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.
1925 г.
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.
Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.
И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора
и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.
1925 г.
- Status