Колкото повече чета, колкото повече слушам за пътищата, по които са крачили другите
толкова по-силно затвърждавам вече осъзнатото - на картата лежи и моя собствен път, идентичен и уникален. Това е пътят на моята Душа носеща под ръка опитностите, трупани през животите и. Тя представлява симфония, която съм написал за себе си. Това са нотите, които съм изсвирил в пълното си право да пресъздам божественото по мой вкус, защото никой не ме е ограничил в нищо, а напротив - имам пълното право като партия на Твореца.
Учителят от книгата, някога пил вода от същия извор, от който сега ние с теб пием. Той искаше да ни научи, какъв е вкуса на водата, но какво е ял преди да отпие, пушил ли беше, развален зъб ли имаше не мога да кажа, затова кажи ми ти, как да усетя, какво има предвид и това, което аз чувствам, когато пия същото ли е, като неговото? Никога няма да разбера и не искам. Знам, какво аз усещам и това е важното, то е достатъчно.
Ако това е песента за една Любов, то това е Любовта, такава, каквато аз я разбирам, такава, каквато Душата ми я вижда през очите си, и това са моите очи, научили се да виждат САМИ доколкото са могли през пътуването. Ако някой обяснява, как седят нещата в Любовта и взаимоотношенията, описвайки ги като в урок по физика, то той, вече поставя границите на нещо, което е безгранично. Тя може да бъде във всичко, може да се прояви през и чрез всичко. Само аз мога да разчета писмото, което е адресирано до мен. Само аз знам кой кой е в моя живот, кой е с мен по пътя и каква е ролята му. И когато казвам "аз", имам предвид Душата си.
