• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

малка нощна музика

Status
Затворена за нови мнения.
Изпитах едно силно, вътрешно желание да ти кажа - пробвах по ефира, не знам дали получи...
Да ти пожелая една много спокойна, тиха и хармонична нощ пълна с приятни сънища, които да те заредят със свежест и топлина в утрешния ден! Прегръщ!!
 
Чуй, чуй това супер парче - всъщност оригинала на горното на ТуПак...
Толкова е благооооо и уникален текст!! Поздрав от сърце!!!  :53:


 
Лъчите му огряха и като бучка лед топяха ме насред жужащия градец
С тази песен в главата аз прелиствах пейзажи и истории цял ден
Провиращ се между тълпите вятър донесе от косите ти ухание
И кръжах наоколо с очите си за да погледна теб прелестно създание
Тогава си откраднах малко аромат и отлетях с вятъра
Ухаещ на парфюма ти препусках за да догоня себе си
Хванах се накрая и какво да видя -
Легнала с усмивка в сърцето ми блажено се хихикаш...

***

 
Добрутрууу??  :58:
Пускай плочата... :37: ...този стар, златен ритъм да те докосне, докато си сънена ...плавно и хармонично - еспешъли фор Ю!  :10:

и едно за из път...с танцова крачка...ммммммммм...токчето ми сладко  :37:
 
Погледни, каква реликва само... Долетя в ръцете ми на към шестдесет години, преплувала океани. Смятам да я поразходя още малко - лично да ти я представя...

 
Ако душата ми е пиано а тази песен е пианиста, който свири на мен, то той успя да докосне определени клавиши и аз да откликна с чувства и визия на безкрайност и Любов. Някъде измежду тоновете на припева, там където всичко се издига за да изгрее завинаги седя и аз, седнал тихо и спокойно в една долина, където и ти си била... Седя и слушам усмихнат към Слънцето.
Ще ме намериш там, ще ме познаеш винаги.  :10:

или с две думи - хубава песен  :03:

И едно скокливо за Добрутро!  :06: :63: :63: :36:


 
Днес и моята глава бе разлюляна. От сутринта съм на тополата. Зъболекарката сподели състоянието ми и сега видях, че Земята в действителност е била "смутена" от Слънцето. В крайна сметка все едно си на един коктейл  :37:
Но остави го това - обади ми се брокерката, а вчера имах оглед...  :01:

 
Интересно е, как тази музика влияе дори, когато човек е уморен - възнася моментално. Дори небрежното ми подхвърляне на дънките върху стола изглежда изящно. Тези композитори са усещали доста...
Това е велико - наслади му се!  :58:


Зачудих се, когато един човек излезе от дуалността, лека нощ или добро утро ще каже?  :37: 
 
"В този свят на преплетени огледала,
Това, което гледа, вижда през хиляди криволичещи пътеки.
Погледни сега в тези очи, виж как те гледат –
кой е този Човек-Слънце изскачащ засмян?"

 
"Истинската Тишина не е нещо, което можеш да направиш или задържиш - Тя е това, което Ти Си. Вътрешно тихото същество може да те съпроводи в разпознаването и сливането с намерението/усилието ти външно. Това е природно естествената ти Тишина.

Щастието е тъга, тъгата е щастие. Има щастие в трудностите, трудности в щастието. Дори начините, по които се чувстваме различни не са съвсем различни - в есенцията си остават същите. Това е истинското разбиране, предадено от Буда за нас.

Просветлението няма нищо общо с думи, мисли и концепции, които могат да бъдат поставени под съмнение. Просветлението е винаги тук. Под "Тук" нямам предвид, където сме сега. Тук е някъде из пространството, където ума няма достъп. Настоящето е винаги Тук и ти си винаги Онова. Това Тук не е опозит на Там. Това Тук е никъде - това е сърцето ти. Когато умът е вцепенен всичко се връща в сърцето. Целият космос е като прашинка в сърцето ти. Превключи умът си към това "Тук" и е загубен. Тогава остават само Светлина, Мъдрост и Любов и това"Себе" не е очуждено или откъснато.

Ти не можеш да се загубиш никога. Онова, което можеш да загубиш е начина, по който възприемаш себе си, онова, което мислиш за себе си - идентичността и ограниченията си. Условният Ум е онзи, който казва "Аз"съм загубен". Нека Умът се загуби. Изгуби го - Изгуби умът в Сърцето си."
 
Когато седя и се моля на Бога аз започвам да се разширявам
Обхващам цялата слънчева система, после галактиката и отвъд нея.
Не Го търся някъде конкретно
Не Го визуализирам нито искам - единствено се разширявам.
Не търся никого, защото там в необятното усещам себе си в едно с всичко живо
И говорейки на себе си на него аз говоря
Кой мислиш, че е Бога?
 
Ръцете, толкова са нежни, че дори не бих си позволил да ги докосна
Всеки пръст е като живо цвете вдишало магия
Клепачи, изваяни са от душата и покрили светлите кристали шепнат тайни
Косата сякаш златна, полегнала на раменете страстно
Какво да кажа, щом думите усещам като стая тясна
Затварям си очите
Облян в наслада се отпускам и я изживявам...
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top