Малко от тук, малко от там, но всичко от сега!
- Thread starter Wolfgar
- Start date
- Status
Тръгнах на поход,
добре снаражен,
роднини изпратих,
любима целуннах,
сбогом казах на родният дом.
Вървах с братя и други,
рамо до рамо,
ден подир ден.
Битка водих,
най-страшна - зловеща,
битка с мойта душа.
И падах и ставах,
боен вик все надавах,
а накрая седнах - мирясах.
И стана чудо, о да!
Помирих се със нея!
Прегръдка беше нужна,
само една!
И ето ... в света съм отново.
добре снаражен,
роднини изпратих,
любима целуннах,
сбогом казах на родният дом.
Вървах с братя и други,
рамо до рамо,
ден подир ден.
Битка водих,
най-страшна - зловеща,
битка с мойта душа.
И падах и ставах,
боен вик все надавах,
а накрая седнах - мирясах.
И стана чудо, о да!
Помирих се със нея!
Прегръдка беше нужна,
само една!
И ето ... в света съм отново.
Напрежение, очакване, копнеж!? Какво става? В корема чувствам стяга, дишането е затруднено. Чувствам се като ученик на първата си среща! Откаде се появи всичкото това очакване? Како очаквам? Нима ще науча отговора днес? Дали ще отмине след малко или ще трае целият ден?
Вече от над час си задавам тези въпроси ... и ето сега ги записвам ... какво очаквам по дяволите!?
Вече от над час си задавам тези въпроси ... и ето сега ги записвам ... какво очаквам по дяволите!?
Живот тъй нов, тъй сладък.
Живот изпълнен с мрак и страх,
облян от светлината и радост.
Жажда и копнеж в едно се сливат,
мъката облива радостта, но тя изплува.
Надеждате не бяга, бори се без страх,
а провала дебне в ъгъл тъмен.
Мятам се от бряг на бряг,
носят ме бързеите диви.
Живот изпълнен с мрак и страх,
облян от светлината и радост.
Жажда и копнеж в едно се сливат,
мъката облива радостта, но тя изплува.
Надеждате не бяга, бори се без страх,
а провала дебне в ъгъл тъмен.
Мятам се от бряг на бряг,
носят ме бързеите диви.
М
Мортиша
Гост
kade e veseliq Wolfgar be ei 
Проклинам те сълза, защо се стичаш,
не желая аз чувствата да имам.
Махни се, остави ме, скрий се пак.
Бягай в нищото де спеше и заспи!
Защо ми трябваше да пиша тези думи,
защо ми трябваше да казвам ти здравей.
Как достигна ме в мойта самота и цялост,
как докосна ме не мога още аз да разбера.
Научи ме да плача, научи ме да обичам.
Научи ме да мразя и да насочвам си гнева.
Разбрах какво е да си цял и какво е да страдаш.
Да ти липсва нещо, да е до теб и все пак не.
Сърцето си откъснах още щом разбрах,
че влюбен съм във теб и това е факт.
Скрих го в мрака, далеч от твойта светлина.
Но беше вече късно, семето остана.
И ти дари ме с две сърца Едно тупти за теб,
а второто се скита в мрака неден и студен.
Ох това сърце, така проклето, то чувства, страда.
И сълзата пак се рони, сълза на любовта.
не желая аз чувствата да имам.
Махни се, остави ме, скрий се пак.
Бягай в нищото де спеше и заспи!
Защо ми трябваше да пиша тези думи,
защо ми трябваше да казвам ти здравей.
Как достигна ме в мойта самота и цялост,
как докосна ме не мога още аз да разбера.
Научи ме да плача, научи ме да обичам.
Научи ме да мразя и да насочвам си гнева.
Разбрах какво е да си цял и какво е да страдаш.
Да ти липсва нещо, да е до теб и все пак не.
Сърцето си откъснах още щом разбрах,
че влюбен съм във теб и това е факт.
Скрих го в мрака, далеч от твойта светлина.
Но беше вече късно, семето остана.
И ти дари ме с две сърца Едно тупти за теб,
а второто се скита в мрака неден и студен.
Ох това сърце, така проклето, то чувства, страда.
И сълзата пак се рони, сълза на любовта.
Сърце от камък си направих,
исках да не ме боли.
Живях така дълги години,
без болка, без страст и желание.
А после прогледнах, света открих,
но късно съзрях чука що ме удари.
Сърцето от камък удар помля,
и разби се обвивката твърда, студена.
Туп-туп, туп-туп -
кръв бликна във мене!
Вряла, силна, гореща!
Помете всичко на нейният път!
Болка, стаст и желание!
Любов, гняв и копнеж!
Страх, надежда и отрицание!
Ах, ето сега, това е живот!
Глупав бях да вярвам, че ако не страдам ще живея!
Млад бях и вярвах, че дистанцията ще ме спаси.
Сега кръвта отново в мене шурти,
отново живея и пея моята песен.
Искам сега да живея,
да страдам, да любя, да пея!
исках да не ме боли.
Живях така дълги години,
без болка, без страст и желание.
А после прогледнах, света открих,
но късно съзрях чука що ме удари.
Сърцето от камък удар помля,
и разби се обвивката твърда, студена.
Туп-туп, туп-туп -
кръв бликна във мене!
Вряла, силна, гореща!
Помете всичко на нейният път!
Болка, стаст и желание!
Любов, гняв и копнеж!
Страх, надежда и отрицание!
Ах, ето сега, това е живот!
Глупав бях да вярвам, че ако не страдам ще живея!
Млад бях и вярвах, че дистанцията ще ме спаси.
Сега кръвта отново в мене шурти,
отново живея и пея моята песен.
Искам сега да живея,
да страдам, да любя, да пея!
За да покажа колко СИЛНО МОГА ДА СВЕТЯ, ми трябва истински мрачна тъмнина.
Толкова силна и необятна, колкото и невидима за другите.
Толкова настоятелна, че сърцето ми да свикне да се радва на най-мъничката искра.
Толкова смъртоносна, за да се науча, че никога не трябва да се предавам.
и толкова празна.. за да разбера колко са важни хората, които Обичам.
тъкмо ей от сега..
Толкова силна и необятна, колкото и невидима за другите.
Толкова настоятелна, че сърцето ми да свикне да се радва на най-мъничката искра.
Толкова смъртоносна, за да се науча, че никога не трябва да се предавам.
и толкова празна.. за да разбера колко са важни хората, които Обичам.
тъкмо ей от сега..
М
Мортиша
Гост
И стягам багажа, и ще хващам пътя,
към коловози съградени от желязо вървя,
влакове ще гоня, таксита ще спирам,
ах ветре, вей и играй си в косите ми.
Не поглеждам назад, защото на преде обичам,
не гледам на горе, защото там са звездите,
и надоло не глезам, защото нищо не търся,
гледам напред - в очите ти.
Ех, да бях пиле да литна,
да бях заек да бягам,
но не, човек съм аз,
само да обичам умея.
към коловози съградени от желязо вървя,
влакове ще гоня, таксита ще спирам,
ах ветре, вей и играй си в косите ми.
Не поглеждам назад, защото на преде обичам,
не гледам на горе, защото там са звездите,
и надоло не глезам, защото нищо не търся,
гледам напред - в очите ти.
Ех, да бях пиле да литна,
да бях заек да бягам,
но не, човек съм аз,
само да обичам умея.
B
BaDBluEeYeS
Гост
Музика проглася ушите ми …
Стичат се надоло сълзите ми...
Щастие в сърцето си усещам,
изпълнен от копнеж!
Да обичаш е божествено
и светът не е достатъчно голям!
Устните ми те търсят
и към теб ме водят сляпо!
Хванат съм в капан навремето,
и затова ще страдам сега.
Но болка няма, само празнота.
По-жив съм с нея отколкото сам!
Ще пътувам и ще търся,
Ще те чакам, на края на града,
На края на света, на сивата стъпало.
... и капнаха сълзите от очите ми...
Стичат се надоло сълзите ми...
Щастие в сърцето си усещам,
изпълнен от копнеж!
Да обичаш е божествено
и светът не е достатъчно голям!
Устните ми те търсят
и към теб ме водят сляпо!
Хванат съм в капан навремето,
и затова ще страдам сега.
Но болка няма, само празнота.
По-жив съм с нея отколкото сам!
Ще пътувам и ще търся,
Ще те чакам, на края на града,
На края на света, на сивата стъпало.
... и капнаха сълзите от очите ми...
Гледам звездите...
Ноща е тъмна ...
проблясъци мътни, далечни,
облаци скриват луната ...
проблясък ...
В далечината е мрак,
задава се буря,
вятърът силен,
светкавици бурни,
гръмотевици тътнат!
Кап-кап, капкап!
Започва се тихо,
постепенно ромули,
но там в далечената,
мрака се вижда жесток.
Но страх се не чувства,
защото сърцето е светло,
очаква с копнеж - пълнота.
Готов е за бран, за отпора,
водата се стича навред.
... ще пеем за живот!
Ноща е тъмна ...
проблясъци мътни, далечни,
облаци скриват луната ...
проблясък ...
В далечината е мрак,
задава се буря,
вятърът силен,
светкавици бурни,
гръмотевици тътнат!
Кап-кап, капкап!
Започва се тихо,
постепенно ромули,
но там в далечената,
мрака се вижда жесток.
Но страх се не чувства,
защото сърцето е светло,
очаква с копнеж - пълнота.
Готов е за бран, за отпора,
водата се стича навред.
... ще пеем за живот!
Бягат краката по тучната трева,
гонят сърната в близката гора.
Бягат всички заедно, без да се препират,
Бягат и се радват в своята игра.
Вечер се взирам в луната,
надавам вой и радост споделям.
Отправям взор към мойта кралица,
да мила, вечно до теб ще бягам.
Урожайят мина, есен настана,
а ние си бягами с дива радост.
Няма значение как сме, къде сме,
аз съм до тебе, а ти си до мене!
гонят сърната в близката гора.
Бягат всички заедно, без да се препират,
Бягат и се радват в своята игра.
Вечер се взирам в луната,
надавам вой и радост споделям.
Отправям взор към мойта кралица,
да мила, вечно до теб ще бягам.
Урожайят мина, есен настана,
а ние си бягами с дива радост.
Няма значение как сме, къде сме,
аз съм до тебе, а ти си до мене!
Усмивка нежна пращам ти в ноща,
до теб, хванат за ръка изгрева посрещам,
съзерцаваме луната и звездите,
залезът в косите ти изпращам.
Събуждам се в леглото пусто,
мрак обгарнал тъмна стая,
нищо не прозира през пуснатите щори
и само моите очи блестят в ноща.
Безсилие от обещанията дадени облива ме,
Безсилие нечувствано, безжалостно!
Гняв обзема ме и после изпарява се в нощта!
Кога ще свърши тоз кошмар наяве?
до теб, хванат за ръка изгрева посрещам,
съзерцаваме луната и звездите,
залезът в косите ти изпращам.
Събуждам се в леглото пусто,
мрак обгарнал тъмна стая,
нищо не прозира през пуснатите щори
и само моите очи блестят в ноща.
Безсилие от обещанията дадени облива ме,
Безсилие нечувствано, безжалостно!
Гняв обзема ме и после изпарява се в нощта!
Кога ще свърши тоз кошмар наяве?
U
utro
Гост
"Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи."
Анонимен автор: caribiana
източник:http://caribiana.blogspot.com/
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи."
Анонимен автор: caribiana
източник:http://caribiana.blogspot.com/
- Status