• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Малко от тук, малко от там, но всичко от сега!

Status
Затворена за нови мнения.
... а как доволно биело сърцето,
не търсещо признание, прието,
даряващо любов и топлина,
на беден, болен и изпаднал в сирота...

И колко е насладата човешка
на този, който гледа го с насмешка
и поучава го, а сам в калта стои
и заслепен не вижда, а се суети...

Та красота в това ли няма вече,
да си с човека малко по-човечен,
смирен, добър, а не хаплив,
във слово и в дела благочестив...

Но пък искрата този който носи,
не надценява се и слава той не проси,
не величае се с теории и фрази,
обича простичко, обича, а не мрази...

Автор: Снежана Илиева



...И за някои пак ще съм грешница,
а за другите ще съм светица.
Ще потапям в своята мастилница
вярата си в Доброто - искрицата,
дето никога няма да гасне
и с цената на много сълзи,
всяка рана във мен ще зарасне
нови стихове за да роди!...
Ще застанат зад мене малцина,
но сама няма аз да остана.
Може хиляди да ме проклинат,
но от другите... ще съм разбрана!
И искрицата, знам, някой ден
ще огрява напред светъл път,
и с Надежда и Вяра след мен
всички хора добри ще вървят!

автор Павлина Соколова

389218_397372133609213_640458428_n.jpg



 
Крещя, крещя и се раздирам,
а звук едничак от мен не излиза,
зова те без глас, наричам те
и плача за теб, за твоята милувка,
и ми се вие свят, и стена, и милея,
ах защо, как открадна ме?

Да бях умирал по хиляди начине
едва ли щях така да се чувствам.
Сърцето си изтръгнах, за да не те обичам,
но друго израстна само от обич!
На хиляди късове разкъсвах се
и пак събирах се с едничка мисъл - за теб!

Кога взирам се в огъня виждам косите ти, чувам смеха ти!
Кога взирам се във водата виждам очите ти, и давя се в тях!
Кога лежа в тревата усещам ръцете ти и копнеж за тяхме облива!
Кога слушам вятъра чувам гласа ти и спомениме обливатв захлас!

Обичам те не с едно, а с две сърца!
Едното тъмно като нощта в която е родено,
а другото сияйно защото любов го създаде!

Прости ми, че бягам сега, но не мога вечно гърба ти да гледам.
Сега ще бягам, обърнал гръб на гърба ти, с надежда една -

Да те срещна отново обикаляйки света!
 
Понякога една сълза струва клото тонове злато.
Но коя сълза, кога?
Това се питаме ... и никога не я виждаме ... а дали?
Понякога една дума тежи с години, а всъщност е нещо минало мимоходом.
Избираме толкова избирателно и не виждаме,
че отговорностите на един крал се приравняват с тези на най-обикновенна чичулига.
Защо нашият живот да е по-скъп от нейния?
Защо нашите проблеми да са по-важни?
Чичулигата е равностойна нас, приравнена.
Има същите копнежи и желания!


Да ...


- Ех ... защо всички не видяха това което видяхме ... тогава може би щяха да са по-добри ...
- Нима мислиш, че вълците ще спрат да ядат овце?
- Не, но може да не се отнасят жестоко с тех!

Нека не сме жестоки!
 
"Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците. Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е МОЯТА РОЗА........"

Понякога да помълчим е като да кажем хиляди думи.
 
;D ;D ;D ;D ;D

Лисица открадна телефон и прати смс
Ново приложение за нов смартфон примамва дивите животни

Модерните технологии свързват не само хората, но и хората и животните. В края на ноември тази година, първата в историята лисица успя да изпрати смс.

Всичко започнало, когато 16-годишният Ларс Бьорк и негов приятел отиват в гората, за да изпробват приложението на нов смартфон, привличащо диви животни. Оказало се, че приложението, наистина, работи, защото не след дълго към тях се приближила лисица, която бързо захапала мобилния телефон и побягнала с него.

Младежът започнал да звъни на собствения си телефон с надеждата, че лисицата ще го хвърли по пътя и някой от минувачите ще го прибере, пише Lifenews.ru.

"Някой вдигна телефона, но в отговор аз чух само тежко дишане и шум - казва Берк. А скоро след позвъняването приятелят ми получи имейл с неясно съдържание".

"Видяхме следния текст: "Аз СРЮ о a0ab 34348tu åaugjoi zølbmosdji jsøg ijio sjiw", - очевидно хитрушата искаше да ни съобщи нещо важно - най-вероятно това, че ние никога няма да видим повече телефона", - смеят се тийнейджърите.

След тази история, най-вероятно, ще започнат да се появяват имейли от вълци или смс от мечки.

http://www.meganews.bg/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BB/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/tabid/245/ArticleId/24544/.aspx

Еххх ... тия лисице бе :)  ;D ;D ;D
 
Ако можех да крещя, бух крещял го вечно,
но за участ зла, нещастие гласа ми секна.
Сега безмълвен съм, ни стон, ни звук издавам,
с очи се взиарам само, с ръце си шепна.

Но не стига моят поглед ледът да разтопи,
не стигат мойте пръсти огън да запалят.
Копнея с думи и слова тялото ти да обсипя,
сърцето в буен пламък, в огън да обвия.

Копнежи сплитат се в слова безмълвни.
Сълзи напират и викове безвучни ме раздират!
Болката е нещо свято и минава бързо,
остава само щастието в твоята усмивка.
 
Кога кръвта кипне и алкохола те замеае,
кога задръжките паднат и сърцето чисто е,
всичко си идва на яве и няколко думи осташат!
красотата няма край а думите не стигат!
 
Единствена се, защото да плача аз не можех,
а ти щедра бе - научи ме на това.
Да обичам аз не знаех, и това ми даде,
щедростта ти граници не знаеше!
И целият комплект от чувства,
и всичко що включено е в любовта!

Сега съм друг, сега съм нов,
по щедър съм и граници не зная!
Търся новите прегради, но още няма ги,
свободен съм и волен - вятър!

Единствена си ти, защото беше първа,
но уви не пожела и последна ти да бъдеш!
И ето ... ЕДИНСТВЕНА си ти,
първата, но не последна!
 
Wolfgar said:
Единствена си ти, защото беше първа,
но уви не пожела и последна ти да бъдеш!
И ето ... ЕДИНСТВЕНА си ти,
първата, но не последна!
Click to expand...
Така е животът продължава. Много се радвам, че си осъзнал това. Пожелавам ти много късмет :)
 
BaDBluEeYeS said:
Wolfgar said:
Единствена си ти, защото беше първа,
но уви не пожела и последна ти да бъдеш!
И ето ... ЕДИНСТВЕНА си ти,
първата, но не последна!
Click to expand...
Така е животът продължава. Много се радвам, че си осъзнал това. Пожелавам ти много късмет :)
Click to expand...
имам чувството, че някой ангел ви е накарал да напишете точно тези неща, точно по-това време.
Отдавна не ми се е случвало това..  :56: Благодаря !
 
Слепец съм - заслепен съм аз от гняв!
Чаках те да кажеш нещо, а ти мълча!
И когато проговори - за последно нарани ме!
Край! За последно своя нож в мен заби,
за последно поигра си с мене ти!

От тук насетне ще бегам аз - от теб.

Гневът е силен, заслепява!
Пулсира всичко в мен!
Мълчи, не казвай нищо,
ей на толкова си от плена вечен!

Предезвика ме отново!
Моля те! Накарай ме!
Портите червени ще отворя!
Бездната тук ще призова!

И за последно тук те моля ...
Предупреждение едно ...
не казвай нищо вече, замълчи!
Играта свърши, забрави ...
 
Копнеж един останал е във мен,
тлее огнената жар, изгаря ...
Чака съчка, стрък трева
и пламак нов, буен ще изгрее,
чакам и се страхувам от пепелта ...
 
... не мога да се боря с тази светлина ... облива ме и прогонва всякакъв мрак ... остава само щастие ...

 
... В един момент ще разбереш, че нищо не знаеш.  И че всичко което знаеш е нищо, а нищото е всичко, и че нито съществува нещо, нито че съществуването е нещо. Ще разбереш, че нищото е пълнота, а познанието слепота.
Да трупаме сухи знания които не разбираме, това ни обрича на слепота, но да разбираме, без да знаем, това е светлина.

Да ... просто понякога да знаеш е пречка ... чуждият опит трябва да е само помагало, а не истина ... а много хора ги бъркат и затова и не ми се записва ...

... Преди човек да е готов да учи, е безсмислено да го учиш. А когато е готов ... нямаш право да го учиш, можеш само да го насочваш ...
Сега нямаме нужда от учители ... а от приятели ....
Просто няма как да научиш някого, ако не е готов. А ако е готов, то той вече има знанието което искаш да му предадеш ... и затова няма как да го научиш на нещо ново.

Поради това и не мога да споделям знанието си ... защото думите не стигат ... изкривяват всичко ... всеки разбира думите спрямо своите схващания и тълкование ... и ако човек не е готов да разбира, то твоите слова могат да го изкривят, травмират, объркат ..., а ако е започнал да разбира, то няма нужда от твоите слова ... има нужда просто да си до него ...
 
Обичам те и какво от това,
тръгвам си, не искам повече да плача.
Тръгвам си, защото и една сълза не видя.
Обичам те и не искам ти да страдаш.
Затова отивам си като в мъгла.

Сърце изпълнено с болка и тъга,
сърце разкъсано на две,
сърце падащо в ноща окървавено,
сърце летящо в нежна светлина.

Някой ден, може би, далечен,
след живот или след два,
а кой знае ...,
може и след хиляди години
пак ще срещнем се,
аз - глупав егоист,
ти - невинен огън!

Сърце изпълнено с болка и тъга,
сърце разкъсано на две,
сърце падащо в ноща окървавено,
сърце летящо в нежна светлина.

Но край, сега отивам си,
бързам до де има още влак,
да хвана аз от тази малка гара,
последната падаща звезда.
 
За живота? ... Не мога да се съглася с теб! ... Живота не е просто живот! ...
Ако трябва да го опиша с една дума бих използвал ... сълза, ... да определено сълза! Защо ли, ... защото в тях има и радост и мъка, в тях има щастие и гняв. Можем да плачем от болка или от еуфория, ... в сълзата мила, ... там е истината. ... До скоро не го разбирах, но и до скоро не бях проливал сълзи за друго освен от физическа болка, ... сега ... Да! Сълзата мила - тя е живота!
 
Погали ме нежно, с дъх на лавандула,
погали ме с твоята ръка!
Погали ме, мила, сълзата с нежност поеми,
погали ме нежно, моля, много нежно!

Страх ме е от твоя досег, бъди добра,
чакай ме и дай ми време, моля!
Погали ме, не ме оставяй, подай ми моля -
твоята ръка! Погали ме нежно!

Не употребявай сила, не гледай ме дори,
погали ме само, с дъх на момена сълза.
Обичай ме без страх, защото моят страх дълбок е!
Лекувай ме, с нежност и търпение, погали ме мила!

Чакай ме и не се страхувай, защото твоят стах е в мен,
Чакай ме и дай ми сила, нежен и аз със теб да бъда!
 
Бродил, скитал се из пустите земи,
Скитал се без цел, без мир!
Скитал се и дирил светлина,
Намерил я на върха, в планината!

Мъката изчезнала, запълнила се в миг!
Обгърнала го светлина, усмивка,
Надежда появи се, сърцето затуптя,
Гледал и давил се в тези езера!

Скиталец намерил покоя свой!
Разбрал, че срещнал своя страж е!
Застанал той пред дверите широки, 
Ще пази вечно своята богиня!
 
Усмивка - невинна и нежна,
замислена си ми една.
Погледна те и мрака изчезва.

Слънце изгрява - блести ми в сълзите,
спомен далечен,
и все пак пред мен.

Сълза се стича - наистина,
камък се смъква, рушат се стените.
Открива се слоят забравен.

Играе ми се, бяга ми се.
Щастие да диря ще тръгна.
Дали ще те видя,
дали ще се видя,
в тези очи,
от слънце озарени.
 
Време - върти се то в кръг,
а гледаме ние само на пред,
в точка една, далечна.

И стига ни само миг,
да погледнем в страни,
до нас да съзрем душа ненагледна,
що времето спира.

Минават дните,
седмици, години.
А нашият поглед воврет,
нищо по красиво не вижда!
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top