В тази тема който желае може да сподели своя мечта.
Сами разбирате какво може общото съзнание.
Сами разбирате една споделена обща мечта в много съзнания какво може.
Имам 2 мечти.
Едната е един ден някой да открие устройство за свободна енергия и да сподели инфото в нета.Тогава си
представям как във всеки град,село,работилница или гаражче с подръчни материали всеки се прави собствен
независим от нищо източник на енергия.Засияват в светлина и топлина хиляди домове,семейства и сърца освободени
от монопола,робството и зависимостта на енергийните компании и безкрайните плащания на сметки и такси.Със
свободните средства хората стават по-щастливи,спокойни и независими.Никой не изпитва страх че ще е на тъмно и
студено някога повече.Страховете им изчезват и все по-спокойни хора се виждат по улиците.
Безкрайно алчните спекуланти и корпорации обявяват собственост с патент над идеята която са откраднали и с машинации
узурпирали като своя.Започва преследване и арести на хора дръзнали да се откажат да се подчинят.Послушните
медии тиражират независимите хора като крадци и криминални типове.
След време на хората им писва и с коли и малко багаж изчезват сред планините далеч от цивилизацията...
В градовете настава обсадно положение но малко по малко хората ги напускат и изчезват в новосъздадените
комуни където свободата и Хармонията са единствените Закони.
Започва да се усеща недостиг на хора за цели отрасли,постепенно блокират икономики,следват сривове на
борсите...големите градове се обезлюдяват,банките фалират поради това че на никой не му трябват пари.
Новия свят се преражда в новия живот на комуните сред които липсват пари или принуда от труд...безкрайната
енергия дава нови хоризонти и с прости технологии се синтезират изкуствени храни и протеини като отпада
необходимостта от блъскане за насъщния хляб,отглеждане и избиване на животни и растения.
С ново освободено съзнание,мисли и въображение се създават нов вид технологии които преработват въглеродния
диоксид в кислород за сметка на неизчерпаемата енергия.След деситилетие осезаемо спадат вредните емисии в
атмосферата на планетата.
В комуните хората освободени напълно от веригите на цивилизацията създават съвсем други отношения базирани
единствено на хармонията и човешкия дух.Процъфтяват свободните приложни занаяти и талантливи хора с много
любов и свободно въображение създават уникални произведения на изкуството.Хората са заети само с това да
живеят свободно и да правят това което им харесва.
Плъзва мълвата за тези самобитни хора които подаряват вълшебни картини и статуетки.
Туристи отблизо и далеч виждат едни щастливи и освободени хора.
Идеята добива невиждани размери и цялата Земя от космоса засиява постепенно като едно новоосъзнало се същество
в светлините на новата Надежда.
Братя по разум ни се откриват едва след това и човекът поема с тяхна помощ Пътя между звезди и галактики с
едно ново съзнание.
Втората ми мечта е в това някой да създаде антигравитационен двигател който по мои опити няма да има нужда от
енергия,даже самия той ще генерира такава.
Тогава всеки способен човек ще си конструира сам по възможност собствено летателно средство за което няма да
има ограничения.
Представям си как в някой следобед ми се иска да посетя Тадж Махал-излизам на двора паля си гравитолета и след
вертикално излитане и 30 мин.време съм стигнал скорост 10км/сек.Тялото ми едва поема огромното ускорение -
това е единственото ограничение.Ако не внимавам изпадам в безсъзнание и излитам в космоса с тази
скорост.Отпускам ''газта'' и се нося като НЛО в небето.Нося се като мълния ниско над земята под
радарите.Прелитам над големи градове и пустини...След 20 мин. започвам да намалявам скоростта защото
наближавам Индия,пак огромни ускорения с обратен знак... ако не внимавам ще се размажа вътре по стъклото на
гравитолета.Накрая правя кръгче и виждам че имат празник - много народ се е събрал в района... не ми допада и
в един момент виждам Луната.Усмихвам се и си пускам кислородния апарат и поемам право към нея.Минават часове и
тя става все по-голяма пред мен... прелитам я цялата,виждам и прословутата тъмна нейна страна.Пленен съм от
величието и необятността на космоса... рея се часове наред в пространството сред звездите.Алармата за кислород ми напомня че
трябва да се връщам към дома си.Земята.Синята Земя е моя дом и тя ме чака.
Засега това са само мечти,но постижими мечти.
Скоро ще бъдат и реалност.
Сами разбирате какво може общото съзнание.
Сами разбирате една споделена обща мечта в много съзнания какво може.
Имам 2 мечти.
Едната е един ден някой да открие устройство за свободна енергия и да сподели инфото в нета.Тогава си
представям как във всеки град,село,работилница или гаражче с подръчни материали всеки се прави собствен
независим от нищо източник на енергия.Засияват в светлина и топлина хиляди домове,семейства и сърца освободени
от монопола,робството и зависимостта на енергийните компании и безкрайните плащания на сметки и такси.Със
свободните средства хората стават по-щастливи,спокойни и независими.Никой не изпитва страх че ще е на тъмно и
студено някога повече.Страховете им изчезват и все по-спокойни хора се виждат по улиците.
Безкрайно алчните спекуланти и корпорации обявяват собственост с патент над идеята която са откраднали и с машинации
узурпирали като своя.Започва преследване и арести на хора дръзнали да се откажат да се подчинят.Послушните
медии тиражират независимите хора като крадци и криминални типове.
След време на хората им писва и с коли и малко багаж изчезват сред планините далеч от цивилизацията...
В градовете настава обсадно положение но малко по малко хората ги напускат и изчезват в новосъздадените
комуни където свободата и Хармонията са единствените Закони.
Започва да се усеща недостиг на хора за цели отрасли,постепенно блокират икономики,следват сривове на
борсите...големите градове се обезлюдяват,банките фалират поради това че на никой не му трябват пари.
Новия свят се преражда в новия живот на комуните сред които липсват пари или принуда от труд...безкрайната
енергия дава нови хоризонти и с прости технологии се синтезират изкуствени храни и протеини като отпада
необходимостта от блъскане за насъщния хляб,отглеждане и избиване на животни и растения.
С ново освободено съзнание,мисли и въображение се създават нов вид технологии които преработват въглеродния
диоксид в кислород за сметка на неизчерпаемата енергия.След деситилетие осезаемо спадат вредните емисии в
атмосферата на планетата.
В комуните хората освободени напълно от веригите на цивилизацията създават съвсем други отношения базирани
единствено на хармонията и човешкия дух.Процъфтяват свободните приложни занаяти и талантливи хора с много
любов и свободно въображение създават уникални произведения на изкуството.Хората са заети само с това да
живеят свободно и да правят това което им харесва.
Плъзва мълвата за тези самобитни хора които подаряват вълшебни картини и статуетки.
Туристи отблизо и далеч виждат едни щастливи и освободени хора.
Идеята добива невиждани размери и цялата Земя от космоса засиява постепенно като едно новоосъзнало се същество
в светлините на новата Надежда.
Братя по разум ни се откриват едва след това и човекът поема с тяхна помощ Пътя между звезди и галактики с
едно ново съзнание.
Втората ми мечта е в това някой да създаде антигравитационен двигател който по мои опити няма да има нужда от
енергия,даже самия той ще генерира такава.
Тогава всеки способен човек ще си конструира сам по възможност собствено летателно средство за което няма да
има ограничения.
Представям си как в някой следобед ми се иска да посетя Тадж Махал-излизам на двора паля си гравитолета и след
вертикално излитане и 30 мин.време съм стигнал скорост 10км/сек.Тялото ми едва поема огромното ускорение -
това е единственото ограничение.Ако не внимавам изпадам в безсъзнание и излитам в космоса с тази
скорост.Отпускам ''газта'' и се нося като НЛО в небето.Нося се като мълния ниско над земята под
радарите.Прелитам над големи градове и пустини...След 20 мин. започвам да намалявам скоростта защото
наближавам Индия,пак огромни ускорения с обратен знак... ако не внимавам ще се размажа вътре по стъклото на
гравитолета.Накрая правя кръгче и виждам че имат празник - много народ се е събрал в района... не ми допада и
в един момент виждам Луната.Усмихвам се и си пускам кислородния апарат и поемам право към нея.Минават часове и
тя става все по-голяма пред мен... прелитам я цялата,виждам и прословутата тъмна нейна страна.Пленен съм от
величието и необятността на космоса... рея се часове наред в пространството сред звездите.Алармата за кислород ми напомня че
трябва да се връщам към дома си.Земята.Синята Земя е моя дом и тя ме чака.
Засега това са само мечти,но постижими мечти.
Скоро ще бъдат и реалност.