Минало, настояще, бъдеще ?!?

[dreek]

Можем ли да променим миналото?
Можем ли с решенията, които вземаме днес, да променим миналото?

  Модерната физика потвърди, че частиците притежават много възможни състояния и те са налични докато настоящият акт на наблюдението им придаде реални физични свойства. Докато това не се случи, не същестува в миналото. Дори велики физици като Стивън Хокинг и Джон Уилър (един от последните сътрудници на Айнщайн) са съгласни с това.

  Нова научна теория, наречена биоцентризъм, разглежда миналото като рамка от събития, дефинирани от нашето съществуване. Голяма част от тях са все още в потенциално състояния и предстои да бъде определена.

  Преди 2 години екип от френски учени публикува резултатите от ключов експеримент в престижното списание Science и доказа, че това, което правим днес, в настоящето, може да промени всяко събитие, което вече се е случило в миналото.

Когато се разхождате в гората и и наблюдавате дърветата, „вероятностните вълни се деформират” и бъдещето остава заключено в тях. Така например, когато погледнете към земята, има известна степен на несигурност за това, какво ще видите долу. Ако решите да изкопаете дупка, за да посадите дърво, съществува вероятност да попаднете на камък тук или там. Разбира се, вероятността да откриете диамант е много по-ниска, отколкото да откриете пясък. Но всички тези вероятности съществуват и във всеки момент вие ще преживявате или удара върху камък, или усещаето за рехава почва.

  Същността на материята е следната: физическата реалност започва и свършва с наблюдателя. Ние не можем да отидем отвъд наблюдателя при нашите възприятия за пространство и време.

  Като човешки същества, ние приемаме ума си за даденост. В нас живеят книги като Законите на Нютон и Произхода на видовете на Дарвин. Дарвин приема възможността животът да е произлязъл от неорганична материя.

  През 1953 г. Стенли Милър поставя газова смес, отговаряща на геофизичната среда на ранната Земя, под действие на електрични сигнали, съответстващи на електрическите явления в атмосферата. След седмица течността потъмняла и нв нея било установено наличието на аминокиселини – градивните частици на протеините. В последващи експерименти били създадени и по-сложни органични молекули, като нуклеинови киселини, преносители на генетичната информация.

  Успехът на тези експерименти обаче става при наличие на живо същество. Нашето взаимодействие с молекулите е необходимо, за да съществуват те като реални обекти. Половината от експеримента се състои в присъствието на учения, който може да не осъзнава, че неговото съзнание прави възможно съществуването на пространството. Вселената не функционира механично, като часовник, и физическата реалност свършва там, където липсва наблюдател.

„Ние сме участници в създаването на Вселената в далечното минало, казва Уилър.
  Когато наблюдаваме светлината от отдалечен квазар от центъра на галактиката, ние участваме с квант наблюдение в огромен мащаб. Това означава, че наблюдавайки светлината днес, ние влияем върху пътя й преди милиарди години.”

  Изборите, които правим днес, променят реално миналото.

 

[dreek]

Промяната на миналото е възможна чрез промяна на възприятието за него
  Ние можем да променим миналото си чрез промяна на възприятието си за него. Единственото значение на миналото е влиянието му върху настоящето. Чрез промяна на миналото в съзнанието ни, ние променяме е връзката му с реалността на настоящето ни. Чрез промяна на миналото ние променяме усещанията си в момента, който наричаме Сега. Настоящата ни реалност всъщност е под въздействие на мислите ни за миналото.

  Можем да променим миналото си чрез промяна на спомена за него. Когато променим  начина, по който мислим за случилото се в миналото, ние преминаваме в друга времева линия в миналото, където въображението ни се превръща в друга реалност. Тази алтернативна реалност в миналото променя и реалността в настоящето. Промяната във възприятието за миналото води до синхронични събития в настоящето и близкото бъдеще.

  Чрез промяната на възприятието ни за миналото ние променяме и начина, по който другите хора възприемат миналото. Промяната в нашето съзнание води до промяна и в съзнанието на другите хора. Ако решим да променим възприятието си за случило се в миналото негативно събитие и да си го представим по позитивен начин или да си представим нещо позитивно в него, възприятието на другите хора за това събитие също ще се промени.

  Промяната на възприятието за миналото е равнозначна на промяната на миналото заедно със спомена за него. Реалността се формира от възприятието за нея. Всяко нещо в паметта е свързано с друго. Когато променим възприятието си за събитие в миналото, ние променяме всичко, което е свързано с него и което другите хора не осъзнават. Процесите, които хората не осъзнават, са достъпни за времева промяна. Всяко средство, съдържащо запис на миналото, също променя този запис.

  Aко се отнасяме към миналите грешки така, сякаш никога не са се случили, техният ефект ще намалее. Приемете неуспеха, когато се случи, а след това продължете така, сякаш никога не се е случвал. Когато направим това, другите започват да се държат по същия начин. Когато държим на нещо, караме другите също да държат на него. Ако бързо успеем да си простим, другите също ще ни простят и ще изтрият миналото от ума си.

  Реалността е празна и подвижна. Нищо не съществува в дефинитивна форма докато съзнанието ни не реши, че това е така. Съзнанието ни придава форма на нещата и ги поддържа. Без съзнанието за нещо то се разсейва до състояние на пустота или недиференцирана енергия. Когато нещо изчезне от спомена, то повече не съществува в реалността.

  Не трябва да живеем със съжаления, разочарования и липса на надежда поради нещо, което се е случило в миналото, или с представи какво би могло да е настоящето, ако миналото беше различно. Настоящето е единствената реалност, която съществува. Ние трябва да живеем в настоящия момент. Миналото спира да ни задържа, когато приемем настоящия момент за начало, а не миналия.

  Можем да изберем да виждаме миналото така, сякаш се е случило по перфектен начин. Нещата са се случили по правилния начин и никъде не са допуснати грешки.

Можем да живеем в най-доброто настояще чрез избора на най-доброто минало.

 

[dreek]

Техники за промяна на миналото
В една песен се пее, че утре започва от днес, а аз бих казала, че утре-то е започнало вчера. И нямаме основание да смятаме, че утре ще е много по-различно, докато не  променим вчера. В тази тема ще споделя техники за промяна на миналото, които аз самата съм използвала ефективно.

1. Разрешаване на конфликтите в настоящия момент
  Не мога да не започна с профилактиката.

  Почти всичките ми близки хора от години циклят върху някакви неразрешени конфликти и ги преживяват всеки ден отново и отново така, сякаш са настъпили вчера. При мен се случва обратното – усещането ми за миналото е сякаш се е случило на друг човек, сякаш изобщо не ме касаят проблемите от миналото. Наскоро се запитах защо се случва това и разбрах – защото не оставям неразрешени конфликти в настоящето.

  Много хора в конфликтни ситуации избират „лесния” път – да замълчат, да потиснат болката си, да се оттеглят тихомълком, да избягат. Това се отнася особено за мъжете – мъжете имат абсолютна непоносимост към откритото разрешаване на конфликтите и към всякакви ситуации, които ги карат да се чувстват дискомфортно.

  Най-болезнените отношения са, разбира се, отношенията между мъжете и жените. Преди време в дискусия в един форум осъзнах, че съм сред малкото хора, които поддържат приятелски връзки с бившите си любими. Разбира се, запитах се защо. Именно защото не съм позволяла конфликтите да бъдат покрити, а съм ги разрешавала на момента, според силите е възможностите си. Не съм позволявала на мъжете да се скрият, говорила съм независимо дали са искали да ме чуят, споделяла съм собствената си гледна точка, чувала съм тяхната, търсила съм компромисни решения, успявала съм да възстановя отношения, които са изглеждали напълно загубени. Защото не мога да живея с конфликт в душата си. Резултатът е, че съм освобождавала и себе си, и тях от това да влачим проблемите си в бъдещето. Днес тези хора са най-добрите ми приятели, поддържаме връзка, изпитваме добри чувства един към друг. Отношенията са чисти и споменът за общото ни минало носи само радост.

2. Прошка

  По същество прошката е именно разрешаване на конфликт, което започва в самите нас. Дали ще стане в директен контакт с човека или в самите нас, няма голямо значение. Стига резултатът да е освобождаване на болката от миналото.

  Преди време един любим човек постъпи много зле с мен. Разбирах позицията му, обичах го, знаех, че на негово място вероятно бих направила същото, но болката не си отиваше. С ума си простих, с душата си не можех. На моменти болката изчезваше и си казвах – ето, край. А после пак се връщаше и с всеки следващ път осъзнавах каква рана живее в мен. За първи път през живота си бях решила да не го тормозя, да го оставя свободен, да не го натоварвам с излишно чувство за вина – защото го обичах.

  И в един прекрасен ден цялата натрупана и потисната болка експлодира. Обадих му се и му казах – искаш или не, сега ще ме слушаш. Ти ми причини това и това, аз се чувствам така и така, ти си егоист, страхливец и т.н, и т.н. Това бяха най-гадните неща, които съм казвала на човек през живота си. А това беше човекът, който най-много съм обичала през живота си. И аз го обичах, докато му ги казвах. И най-странното беше, че този човек, който на никого не бе позволявал да се държи така с него, прие думите ми и каза „ОК, да забравим това и да се опитаме да оправим нещата”. А аз се почувствах свободна и щастлива. Истината освобождава – всички участващи страни.

3. Изтриване на „дъската”

  Макар и да оправих отношенията си с този човек, болезненият спомен си стоеше в паметта ми и използваше всеки удобен повод да се появи на сцената. Вече ми бе толкова досадна тази сцена, че си представих всичко като нарисувано на черна дъска, взех една мокра гъба и с размах го изтрих в представата си. Дойде ми спонтанно тази идея, а резултатът беше прекрасен. След няколко дни започнах отново да изпитвам топли чувства към този мъж – нещо, което отдавна не ми се беше случвало. И отношенията ни много се подобриха.

  Не съм сигурна, че човек може истински да прости, докато задържа болката в себе си – колкото и да иска. Може би първо трябва да се погрижи за болката си. На мен ми помогна една въображаема гъба – точно като онези в училище – сивкаво-зелена, мръсна, гадна за пипане, напоена с тебеширена вода, смърдяща на вкиснало. Докато триех спомена си усещах в ръката си точно онази гадна гъба от училище – но ефектът беше страхотен.

4. Огледало

  Преди няколко дни бях на семинар, проведен от учениците на Норбеков Жана Баскакова и Вадим Шишкин. Много хора се интересуваха как да разрешат минали ситуации и направихме едно интересно медитативно упражнение.

  Представете си, че вървите през гора – вековна, магическа гора. Усещате клонките под краката си, слънцето едва се процежда през клоните на дърветата, въздухът е наситен, усещането е мистично. Стигате до къща – такава, каквато си я представите. Влизате в нея, а вляво от вас има огледало (лявото отговаря на миналото). Заставате пред него, а в огледалото се съживяват всичките ви минали неуспехи, образите на неуспехите ви се сменят един с друг. Накрая това огледало започва да се смалява, смалява и изчезва. Обръщате се надясно, а там има друго огледало (дясното отговаря на бъдещето). Ако имате неразрешена ситуация от миналото, която искате да се е развила по друг начин, може да я пренесете в дясното огледало и да я видите така, както желаете. В дясното оглеало започват да се съживяват успехите ви – всички успехи, които сте имали през живота си. Когато прегледате живота си в огледалото от гледна точка на успехите, оставяте образа на успехите в дясното огледало и излизате от къщата.

5. Многократно преживяване на миналото по правилния начин

Сергей Лазарев (за тези, които не знаят) е руски лечител. Художник, който чрез екстрасетивно възприятие за пациента, му посочва причината за болестта му – най-често неразрешен конфликт, обида към някого. Чрез посочване на причината и молитва (унифицирана) той успява да помогне на хиляди хора с различни и фатални, нелечими от медицината заболявания, да се излекуват. Всъщност, става въпрос именно за прошка.

Самата молитва е много интересна, ще я цитирам по памет. „Господи, обичам те повече от всички човешки ценности.” Де факто, признаване на природата, на първичните инстинкти пред всички глупости, които хората са измислили и упорито следват, потискайки живота в себе си. Лазарев казва, че привързаността на хората към добрите идеи и концепции – доброто, честността, верността, дори привързаността към Бог, е причина за много голяма част от заболяванията на хората. Всяка привързаност към дадена ценност отрича противоположността й, отрича част от света, а неприемането на физическия свет е обида към него и води до раздяла с него. Което, вярвам, никой човек всъщност не желае.

Лазарев, наблюдавайки биополето на хората, забелязва, че преживяването на минала ситуация по различен начин води до промяна на миналото. Той казва, че една минала ситуация може да се промени, ако се преживее около 600 пъти по правилния начин (разбира се, има индивидуални различия). Също така казва, че когато се случи някаква нова и неприятна ситуация в сегашния момент, имаме възможност да не допуснем тя да окаже влияние върху бъдещето ни – като не мислим за нея през първите 6 часа от настъпването й (когато е най-силна и емоцията ни).

Изпробвала съм лично това. Дори когато конфликтът изглежда неразрешим, съм се опитвала да не мисля за него и на следващия ден той е отзвучавал така, сякаш никога не е бил.

6. Преживяване на миналото по различни начини

  Тази техника научих от приятел, доколкото зная източник е Рудолф Шнайдер.
Вечерта се преживяват събитията от деня (разбира се, тези които имат по-голяма значимост) по 10 различни начина. Ако ситуации е протекла по даден начин, я преживяваме 10 пъти така, както би протекла при различен ход на събитията. Това не позволява на ума да изгради фиксиран спомен и да го приеме за константна и дава възможност за намиране на благоприятен изход от ситуацията.

Ще бъда благодарна на всеки, който сподели своя техника за повлияване на миналото.

 

[iohana_]

Всяка личност си има история, минало. Трябва ли да забравя личната си история?! – разбира се, че не – това всеки нормален човек ще го каже. Човек, вървейки по пътя си, се учи от грешките в миналото и получава сили от силните и щастливи моменти. Историята, миналото си не можем да променим, от тях можем да се поучим.

 

[Vakuu]

Всяка личност си има история, минало. Трябва ли да забравя личната си история?! – разбира се, че не – това всеки нормален човек ще го каже. Човек, вървейки по пътя си, се учи от грешките в миналото и получава сили от силните и щастливи моменти. Историята, миналото си не можем да променим, от тях можем да се поучим.

Груба грешка!
Миналото си го градиш от сега, и от сега се насочваш към съответно бъдеще.
Когато се намираш в момента "СЕГА" ти имаш всички избори, правиш избор и той остава в миналото и те насочва към съответно бъдеще. Така че Ти строиш миналото си! Ти привличаш бъдещето си! Чрез съзнанието си в "СЕГА". Ти нямаш минало, ти нямаш бъдеще ти имаш само "СЕГА". Онова в миналото не си ти, онова в бъдещето не си ти, защото ти си тук и сега. Чрез съзнанието си, можеш да се местиш в паралелни вселени, и да променяш цялото си минало и бъдеще, но съзнателно няма как да разбереш това, защото ти помниш новото минало като единствено, а то не е вярно ние постоянно плуваме от вселена във вселена, нашите минали се сменят константно в тотално различни, просто не го помним, отвън обвхата ви е, защото винаги помним само текущото минало. Пример: ако миналото и бъдещето са двустранен джедайски меч и "сега" е дръжката на меча. Задаваш въпроса какъв цвят е меча, отговора е червен! След малко цвета на меча се сменя в зелен, и отговора на въпроса какъв е меча, отгвора става само един единтсвен зелен. ти не виждаш че той е бил червен, от червеното няма и следа. Ти винаги помниш текущото състояние на миналото. А не всичките му състояния, които то е заемало. Ако си мислите, че преди 1 секунда сте били на същото място на което се намирате сега, примерно се във същата стая, все във същата вселена, то вероятността клони към нула да е вярно, защото това е само частен случай от възможните, вероятността да не сте били в същото помещение клони към безкрайност, защото всички случай са безкрайно много наброй. Кво ли ви говоря, абсолютен луд изглеждам в очите ви...

Забравих полезното: Вие имате второ време в което съществувате, не само това линейното, времето на пробуждането, проглеждайте чрез измъкване от гледната точка в която се намирате, самосъзнаване, и се придвижвате в паралелни вселени, или по-напред във времето по пътя на пробуждането ви.

 

[iohana_]

Всяка личност си има история, минало. Трябва ли да забравя личната си история?! – разбира се, че не – това всеки нормален човек ще го каже. Човек, вървейки по пътя си, се учи от грешките в миналото и получава сили от силните и щастливи моменти. Историята, миналото си не можем да променим, от тях можем да се поучим.

Груба грешка!
Миналото си го градиш от сега, и от сега се насочваш към съответно бъдеще.
Когато се намираш в момента "СЕГА" ти имаш всички избори, правиш избор и той остава в миналото и те насочва към съответно бъдеще. Така че Ти строиш миналото си! Ти привличаш бъдещето си! Чрез съзнанието си в "СЕГА". Ти нямаш минало, ти нямаш бъдеще ти имаш само "СЕГА". Онова в миналото не си ти, онова в бъдещето не си ти, защото ти си тук и сега. Чрез съзнанието си, можеш да се местиш в паралелни вселени, и да променяш цялото си минало и бъдеще, но съзнателно няма как да разбереш това, защото ти помниш новото минало като единствено, а то не е вярно ние постоянно плуваме от вселена във вселена, нашите минали се сменят константно в тотално различни, просто не го помним, отвън обвхата ви е, защото винаги помним само текущото минало. Пример: ако миналото и бъдещето са двустранен джедайски меч и "сега" е дръжката на меча. Задаваш въпроса какъв цвят е меча, отговора е червен! След малко цвета на меча се сменя в зелен, и отговора на въпроса какъв е меча, отгвора става само един единтсвен зелен. ти не виждаш че той е бил червен, от червеното няма и следа. Ти винаги помниш текущото състояние на миналото. А не всичките му състояния, които то е заемало. Ако си мислите, че преди 1 секунда сте били на същото място на което се намирате сега, примерно се във същата стая, все във същата вселена, то вероятността клони към нула да е вярно, защото това е само частен случай от възможните, вероятността да не сте били в същото помещение клони към безкрайност, защото всички случай са безкрайно много наброй. Кво ли ви говоря, абсолютен луд изглеждам в очите ви...

Забравих полезното: Вие имате второ време в което съществувате, не само това линейното, времето на пробуждането, проглеждайте чрез измъкване от гледната точка в която се намирате, самосъзнаване, и се придвижвате в паралелни вселени, или по-напред във времето по пътя на пробуждането ви.

съжалявам много , но не съм съгластна с теб. Миналото си е минало, направил си тогава избори и си ги направил, сега можеш да взимаш решения само за сегашното ти положение и за бъдещето, най много можеш да избереш кой хора от миналото да са в бъдещето нооо да твърдиш , че миналото се променя - Няма как да стане !

 

[dreek]

Техники за промяна на миналото

В една песен се пее, че утре започва от днес, а аз бих казала, че утре-то е започнало вчера. И нямаме основание да смятаме, че утре ще е много по-различно, докато не  променим вчера. В тази тема ще споделя техники за промяна на миналото, които аз самата съм използвала ефективно.

1. Разрешаване на конфликтите в настоящия момент

Не мога да не започна с профилактиката.

Почти всичките ми близки хора от години циклят върху някакви неразрешени конфликти и ги преживяват всеки ден отново и отново така, сякаш са настъпили вчера. При мен се случва обратното – усещането ми за миналото е сякаш се е случило на друг човек, сякаш изобщо не ме касаят проблемите от миналото. Наскоро се запитах защо се случва това и разбрах – защото не оставям неразрешени конфликти в настоящето.

Много хора в конфликтни ситуации избират „лесния” път – да замълчат, да потиснат болката си, да се оттеглят тихомълком, да избягат. Това се отнася особено за мъжете – мъжете имат абсолютна непоносимост към откритото разрешаване на конфликтите и към всякакви ситуации, които ги карат да се чувстват дискомфортно.

Най-болезнените отношения са, разбира се, отношенията между мъжете и жените. Преди време в дискусия в един форум осъзнах, че съм сред малкото хора, които поддържат приятелски връзки с бившите си любими. Разбира се, запитах се защо. Именно защото не съм позволяла конфликтите да бъдат покрити, а съм ги разрешавала на момента, според силите е възможностите си. Не съм позволявала на мъжете да се скрият, говорила съм независимо дали са искали да ме чуят, споделяла съм собствената си гледна точка, чувала съм тяхната, търсила съм компромисни решения, успявала съм да възстановя отношения, които са изглеждали напълно загубени. Защото не мога да живея с конфликт в душата си. Резултатът е, че съм освобождавала и себе си, и тях от това да влачим проблемите си в бъдещето. Днес тези хора са най-добрите ми приятели, поддържаме връзка, изпитваме добри чувства един към друг. Отношенията са чисти и споменът за общото ни минало носи само радост.

2. Прошка

По същество прошката е именно разрешаване на конфликт, което започва в самите нас. Дали ще стане в директен контакт с човека или в самите нас, няма голямо значение. Стига резултатът да е освобождаване на болката от миналото.

Преди време един любим човек постъпи много зле с мен. Разбирах позицията му, обичах го, знаех, че на негово място вероятно бих направила същото, но болката не си отиваше. С ума си простих, с душата си не можех. На моменти болката изчезваше и си казвах – ето, край. А после пак се връщаше и с всеки следващ път осъзнавах каква рана живее в мен. За първи път през живота си бях решила да не го тормозя, да го оставя свободен, да не го натоварвам с излишно чувство за вина – защото го обичах.

И в един прекрасен ден цялата натрупана и потисната болка експлодира. Обадих му се и му казах – искаш или не, сега ще ме слушаш. Ти ми причини това и това, аз се чувствам така и така, ти си егоист, страхливец и т.н, и т.н. Това бяха най-гадните неща, които съм казвала на човек през живота си. А това беше човекът, който най-много съм обичала през живота си. И аз го обичах, докато му ги казвах. И най-странното беше, че този човек, който на никого не бе позволявал да се държи така с него, прие думите ми и каза „ОК, да забравим това и да се опитаме да оправим нещата”. А аз се почувствах свободна и щастлива. Истината освобождава – всички участващи страни.

3. Изтриване на „дъската”

Макар и да оправих отношенията си с този човек, болезненият спомен си стоеше в паметта ми и използваше всеки удобен повод да се появи на сцената. Вече ми бе толкова досадна тази сцена, че си представих всичко като нарисувано на черна дъска, взех една мокра гъба и с размах го изтрих в представата си. Дойде ми спонтанно тази идея, а резултатът беше прекрасен. След няколко дни започнах отново да изпитвам топли чувства към този мъж – нещо, което отдавна не ми се беше случвало. И отношенията ни много се подобриха.

Не съм сигурна, че човек може истински да прости, докато задържа болката в себе си – колкото и да иска. Може би първо трябва да се погрижи за болката си. На мен ми помогна една въображаема гъба – точно като онези в училище – сивкаво-зелена, мръсна, гадна за пипане, напоена с тебеширена вода, смърдяща на вкиснало. Докато триех спомена си усещах в ръката си точно онази гадна гъба от училище – но ефектът беше страхотен.

4. Огледало

Преди няколко дни бях на семинар, проведен от учениците на Норбеков Жана Баскакова и Вадим Шишкин. Много хора се интересуваха как да разрешат минали ситуации и направихме едно интересно медитативно упражнение.

Представете си, че вървите през гора – вековна, магическа гора. Усещате клонките под краката си, слънцето едва се процежда през клоните на дърветата, въздухът е наситен, усещането е мистично. Стигате до къща – такава, каквато си я представите. Влизате в нея, а вляво от вас има огледало (лявото отговаря на миналото). Заставате пред него, а в огледалото се съживяват всичките ви минали неуспехи, образите на неуспехите ви се сменят един с друг. Накрая това огледало започва да се смалява, смалява и изчезва. Обръщате се надясно, а там има друго огледало (дясното отговаря на бъдещето). Ако имате неразрешена ситуация от миналото, която искате да се е развила по друг начин, може да я пренесете в дясното огледало и да я видите така, както желаете. В дясното оглеало започват да се съживяват успехите ви – всички успехи, които сте имали през живота си. Когато прегледате живота си в огледалото от гледна точка на успехите, оставяте образа на успехите в дясното огледало и излизате от къщата.

5. Многократно преживяване на миналото по правилния начин

Сергей Лазарев (за тези, които не знаят) е руски лечител. Художник, който чрез екстрасетивно възприятие за пациента, му посочва причината за болестта му – най-често неразрешен конфликт, обида към някого. Чрез посочване на причината и молитва (унифицирана) той успява да помогне на хиляди хора с различни и фатални, нелечими от медицината заболявания, да се излекуват. Всъщност, става въпрос именно за прошка.

Самата молитва е много интересна, ще я цитирам по памет. „Господи, обичам те повече от всички човешки ценности.” Де факто, признаване на природата, на първичните инстинкти пред всички глупости, които хората са измислили и упорито следват, потискайки живота в себе си. Лазарев казва, че привързаността на хората към добрите идеи и концепции – доброто, честността, верността, дори привързаността към Бог, е причина за много голяма част от заболяванията на хората. Всяка привързаност към дадена ценност отрича противоположността й, отрича част от света, а неприемането на физическия свет е обида към него и води до раздяла с него. Което, вярвам, никой човек всъщност не желае.

Лазарев, наблюдавайки биополето на хората, забелязва, че преживяването на минала ситуация по различен начин води до промяна на миналото. Той казва, че една минала ситуация може да се промени, ако се преживее около 600 пъти по правилния начин (разбира се, има индивидуални различия). Също така казва, че когато се случи някаква нова и неприятна ситуация в сегашния момент, имаме възможност да не допуснем тя да окаже влияние върху бъдещето ни – като не мислим за нея през първите 6 часа от настъпването й (когато е най-силна и емоцията ни).

Изпробвала съм лично това. Дори когато конфликтът изглежда неразрешим, съм се опитвала да не мисля за него и на следващия ден той е отзвучавал така, сякаш никога не е бил.

6. Преживяване на миналото по различни начини

Тази техника научих от приятел, доколкото зная източник е Рудолф Шнайдер.
Вечерта се преживяват събитията от деня (разбира се, тези които имат по-голяма значимост) по 10 различни начина. Ако ситуации е протекла по даден начин, я преживяваме 10 пъти така, както би протекла при различен ход на събитията. Това не позволява на ума да изгради фиксиран спомен и да го приеме за константна и дава възможност за намиране на благоприятен изход от ситуацията.

Ще бъда благодарна на всеки, който сподели своя техника за повлияване на миналото.

Искам да уточня,че този пост не е писан лично от мен, но вибрациите идващи от него ме накараха да го споделя и да продължим с дискусия по този въпрос.

 

[Vakuu]

съжалявам много , но не съм съгластна с теб. Миналото си е минало, направил си тогава избори и си ги направил, сега можеш да взимаш решения само за сегашното ти положение и за бъдещето, най много можеш да избереш кой хора от миналото да са в бъдещето нооо да твърдиш , че миналото се променя - Няма как да стане !

Няма нужда от съжаления. По самоунизително деяние от съжалението няма , но това е друга тема.

Таа, представи си следната ситуация, миналото ти постоянно се променя в зависимост от текущото ти осъзнаване, и успоредно на това цялата ти памет постоянно се заменя, с новото минало, според текущата ти осъзнатост. Разбирам как изглежда това от твоя вкопчен поглед, абсурдно и невероятно, но стъпвайки на квантовата същност на нещата съм прав на 100%. Всички възможни твои минали и всички възможни твои бъдещета съществуват успоредно, едновременно, това го знам само поради факта, че съзнавам нещата в едно измерение по-нагоре. Което в вашето измерение на мислене, най-добре се обяснява с течностна същност на нещата, на вероятностите.

Въпроса: Как може да докажеш, че описаната по горе ситуация не се случва?


Отплесване:
Следва въпроса защо съзнанието тогава е тук и сега. Ами не е тук и сега, опитай се да застанеш в един момент, колко кратък е този момент, ако един момент е една секунда, можеш ли да го разцепиш на 2 половинки, и така да продължаваш да цепиш до безкрай новите продължителности на момента, няма как да си в един момент, ти течеш във времето. Също така един стол, е тотално различен стол от същия един миг по назад във времето. Това не е същия стол! Ти не си същата, това което помниш като себе си, не си ти. Това е тотално друго нещо, дори не е човек. В миналото ти тебе те няма! Защото ти си само тук и сега, едновременно с това ти си равномерно разпределен навсякъде. Също така Ако осъзнаеш какво ти говоря, може и да се опиташ да се самоубиеш, безуспешно, 500 пъти примерно скачайки от терасата на първия етаж поради мисълта как може да сме били толкова заблудени преди осъзнаването или нещо подобно, може да превъртим, но именно за да не превъртим, ние имаме програма с която сме ограничени да осъзнаем неща които не сме способни да възприемем. И програмата можем да я наречем "Не ми го побира акъла" или "незнание", неяснота, мрак, неизвестно как и т.н.

 

[dreek]

Vakuu,
Моля те да се въздържаш от абсолютността на твоето мнение. Опитай се да обясниш вижданията и усещанията си с една идея поглед "на долу". Става въпрос за това, че всеки в даден момент стой на собственото си стъпало, гледайки реалността от там. Някои неща се осъзнават от позиция на "времето". Уви ти често забравяш това. Пуснах тази тема с идеята всеки, който желае да сподели вижданията и усещанията си. Целта не е да "отваряме" нечий очи според това на къде гледаме ние, а да се опитаме да покажем не натрапчиво "нашата" истина.
Пентаграма си е пентаграм, но частите му все още са отделни в своето единство.

 

[izida ego eks]

....Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията… Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен… Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут. ...Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.....