Миш-маш от монолозни афоризми

[slavena]

Защо думите винаги принизяват всичко? Чувствата затова били неописуеми… и болката… и омразата… и различното.

Кафето трябва да се пие чисто, творецът - да е сам, болката – да се преодолява без успокоителни, а животът – да се живее без оправдания.

В старата кирпичена къща дебне влагата на моята несигурност.

Тежи ми болката по погубения ден.

Срещнах те
Ти беше толкова светъл и мил,
А аз така загадъчна и луда.
Защото аз съм първата и последната. Аз съм почитаната и ненавижданата. Аз съм блудницата и светицата.
"Дошъл от светлината и от боговете,
ето ме изгнаник, отделен от тях."
"Турфа'н" - Надж Хаммади
През всичките тия векове както красотата, така и смъртта имат своето различно очарование.

Спи ми се, но мисля
за мистерии и други светове.
Как празните си чувства да очистя?
Да възвърна на космоса мойте цветове.

 

[slavena]

Любовта е несъразмерима с времето. Сякаш тая игра никога нямаше да свърши.

Защо времето засяга и любовта? Защо не можем да се целуваме в движение.. Мама му стара.. умът ти прилича на някое гробище, птички кацат и отлитат, хора те подминават, а ти чакаш ли чакаш някой да дойде и да плаче с часове за теб.

Влюбена съм и точно в момента стъпвам върху желе, специално сготвено от някоя дяволче - крехка почва за вървежа ми.

Последните ти думи горчиво ми напомнят за моментите, в които много съм избързала. Какво е нетърпението? По-силен стремеж към успех? То беше неустоимия копнеж за промяна, запълване на дупки и балсам за рани. Ама още раните не са се съсирили... Мисълта ми не им позволява. Не ме гледай... аз пак се слях с дъгата, ти остава само кости. Нещо ми се случи отдавна, беше мъгла и тогава нещо ме лъжеше... Сега ти гониш, като в оная песен... и да се молиш, няма кой да те чуе. Съвестта ти сама ще се погребе. Коя от всичките си маски ще сложиш сега, фалшиви фанатико?Буцефално философче. Ти не знаеш какво искаш. Останаха само несвързани точки от това, което беше между нас. Ние двамата, децата на промяната, не можахме заедно да променим света. А сега?

Възможно е светът да е ужасна възможност, но да кажеш, че вечността е "голяма" е изначална глупост. Вечността е малка.

Играя игрите на живота и те никога не са ми скучни.

Времето е дефиниция на съществуването. Ти го определяш.

Любовта в много от случаите е измислица на обществото.

Може да ме вдъхновят единствено фонтаните на болката.

Панаир на изкуствени страсти.

Аз съм болка и обичам да лекувам с безразличие.

Колкото повече живееш... толкова по-малко се учиш да говориш.

Непристъпността се оказа най-голямата мръсница.

Концептуалното избива на кич.

Трябва да обръщаме повече внимание на сънищата си. Те превръщат дори всеки обикновен просяк в откачен човек на изкуството... като моя възлюбен сюрреалист.

Човек колкото и да осъзнава, толкова и не осъзнава своето невежество.

Силно газираното ти его може лесно да се отгазира с разклащане.

Има ли някаква прилика между изкуството и изкуственото?Факт... това, което прави човек, е изкуствено, извънприродно. Дори и от дърветата да иска да си направи хамак... или каквотото и да е друго. Не знам за медитацията.

Дали съвършени са само рекламите?

Бих жертвала майка си заради детето си.

Каквото трябваше да кажем, беше само плод на паралелния ни свят, а нашия живот е като чашка алкохол, все искаме да си сложим повечко лед. Често обаче емоциите надделяват.


Повече откачености, скоро

 

[slavena]

Ако се смяташ за интелигентен, не "парадирай" с ума си, а го използвай в различните обстоятелства, когато се движиш по течението.

Да се ядосваш значи, да те "яде" егото ти.

Страхът е признак за отказ или прехвърляне на отговорност. Страхът не е усещането за самосъхранение. Страхът е и основа на всяка една религия (ако не спазваш "законите" й, не изговаряш молитвите й, те чака наказание). Основа на всяка секта (пълно несъзнателно (а понякога става съзнателно) разлагане на личността, правна държава (глоба, наказание), деспот (наказание), стериотипи (табу, модел на поведение, ценности, максима: "всички правят така"), мода (отхвърляне). Вместо "страх ме е", по-добре казвай "опасно е", "объркващо е", "трудно е". Страхът управлява стадото (масата) хора. Това им пречи да бъдат самостоятелни, защото страхът изкривява правилното (респективно: твоето)мислене и действие. Човек не може да се откъсне от света на привичките. Може да живее в този свят, без да се оставя да му промият ума. Въпрос на воля.

Трудност е дума с корен труд.

В стремежа си да се превърнеш в по-добър според теб човек не погубвай себе си.

През всичките тия векове както красотата, така и смъртта имат своето различно очарование.

 

[slavena]

Де да можех всичко да запазя с формалин – всяка смесица от парфюм, кожа и зеленина, всеки отпечатък от допир, всяка стъпка от любовта ни. Не мога.

 

[slavena]

И очите ми… очите ми блестят, но отстрани съм толкова блудкава девойка, която вече не е дева. И с нея вярата, че първият завинаги ще бъде пръв в сърцето. Аз тепърва ще се впускам в премеждията на своето съзнание. Трябваше да се опирам да рамото на някого, който твърди, че ме обича, а на следващият ден стократно предпочита блясъка и фалша на парите пред мен.

Има още време. Плашещо е. Време за още болка.

Флиртът все още е важна подправка в живота ми. „под-правя”. Подправките променят естествения вкус. Кой желае предиграта да е изкуствена?

Интертност е нужна понякога в секса. Но кому е нужда интертност в живота? Действай.

Шумолящите листа на моята трепкаща тъга описват силуета на твоето Его.

Хубаво е да гледаш слънчогледа във вазата, но хубаво ли ще е ако разбереш, че поредното изкуствено цвете , гледащо безлично всеки минувач в магазина за цветя.

Да се удавиш в нечий поглед е толкова патетично безумство, с което ще си докараш невъобразима болка при положение, че този поглед принадлежи другиму.

 

[slavena]

Сърцата ни са колко близо, толкова и далеч... колкото пасващи си ключ и ключалка, толкова и две успоредни равнини, които могат за момент да се докоснат.. и какво от това - трансформацията няма да бъде съществена. Аз съм пътничка на живота... и  чувствата ми отлитат нянякъде понякога, ако не ги потърся. Та заедно.. или поотделно. Ще живеем заедно. Дори без никога повече да се срещнем. Прости ми, че играя игрите на живота.

 

[slavena]

Порадвай се на тръненото си чудовище. Скоро ще останеш сам. С половино сърце.

Зад маска се крие всеки. Замислете се, дори повечето хора се крият зад професиите си, титлите си, успехите си. Дори безработните.

Ако толкова скучаеш, отиди да се пострижеш или пък обръснеш?

Белият цвят учи на всичко.

 

[slavena]

Опиянена от горещото ти дихание
възпявам топлината на силуета ти
моят полет на въображение.

 

[slavena]

Най-доброто оправдание е времето.