Сега намерих малко време да пиша по темата. Нещата, които ти категоризираш като необичайни са напълно нормални, и благодарение на това, че така открито сподели и аз се замислих за себе си - колко ли превъртял изглеждам и в днешно време за масата от хора.
В началото когато навлизах в "духовното" и ме беше обзел голям ентусиазъм да обяснявам на всеки, когото срещна за разните там чакри, Бог, рептили и всичките конспирации, истини, полу-истини и откровени лъжи, на които бях повярвал. Общо взето резултата беше от 30тината приятели, които имах и смятах, че сме на една вълна остана само 1. Който в последствие се оказа, че по материални причини ми бе останал "приятел". Всичките други ме заклеймиха като "полудял".
Във Вселената няма празно пространство и за това в този временен приятелски вакуум дойдоха други хора, които са ми много по-близки и сме пак "на една вълна". Макар и вече доста по-малко като бройка. Но не е важно количеството, а качеството.
Все пак като бележка искам да спомена, че самата материя "духовно", често привлича хора, които не са добре психически поради ред причини. В твоят случай
bladiblad мога да кажа, че не си подлудял, дори и случките, които да описваш да ти изглеждат необичайни.
Да си призная аз просто 'изпълнявах' това, което ми правеше впечатление.
Фразата от рода на 'Просто бъди там' ми остана в съзнанието.
Нали уж целта е да пристигнеш там където вече си.
Не мисля, че са лоши хора, просто не мога явно аз да се примиря. Нямам много успехи в живота и това ми се отразява в контакта с другите.
Издъних се много и ми тежи просто.
Мислех си, че там ще науча нещо с което ще наваксам в живота.
Бих искал да коригирам, че целта не е да пристигнеш там където вече си, защото ако беше вече там където искаш да пристигнеш, то нямаше нужда да пристигаш тепърва.
Какво визираш под "успехи в живота" ? По принцип хората страдаме, когато се сравняваме с някой или някаква конкретна група от хора. Запитай се с кого се сравняваш ти и пробвай да се сравниш с някой наистина без успех в живота... така ще осъзнаеш, че имаш доста по-голям успех и късмет в живота.
Само ще вметна, че (според статистиките) повече от 2 милиарда (2 000 000 000) човека нямат достъп до чиста вода за пиене.
808 милиона (808 000 000) живеят в крайна бедност, с под $3 на ден.
Въпреки, че дори и тези числа не означават много, защото хората, които са вътрешно щастливи и удовлетворени от живота всъщност са още по-малък процент. Така, че зависи какъв е твоят личен критерии за "успех и късмет".
В днешният забързан свят, огромна част от хората чувстват неудовлетвореност, като за това голям принос имат социалните мрежи и ютюб. Голяма част от уж щастливите, богати и удовлетворени хора, които се демонстрират са всъщност много бедни и нещастни вътрешно. Не си сам в това си чувство за неудовлетвореност от постигнатото от живота си.
На два пъти ми се случи да чуя глас от разстояние.
Бях поне на 400 км.
Това е нормално, важно е ако е систематично и гласа(гласовете) ти подшушват някакви неща, да не им се оставяш без критично мислене. Като цяло най-добре да се избягват тези гласове.
Просто го нямаше капацитета. Разбира се като каже човек, това на глас, че не може да лъже, никой няма да му повярва.)
Аз ти вярвам. Това е понеже енергията ти се е издигнала нависоко и вътрешното ти състояние не ти позволява да лъжеш.
Понякога имах странни неприятни конвулсии/треперения докато заспивам и сякаш чувам някакъв глас отвъд.
Едни такива конвулсии, които могат да се опишат като "вибрации" в тялото? Това е защото ти се е издигала енергията. Будила се е Кундалини. Което и е добре, но и не е добре. Защото явно не си бил готов за това (което не е твоя грешка по никакъв начин). Аз лично съм ходил на йога "в началото" и също си нямах абсолютно никаква идея за процесите и опасностите. С времето се ориентирах и спрях да посещавам йога курса на който ходих.
Разбира се имаше и много положителни в личен план за мен неща, например там се научих да медитирам и за пръв път в живота си видях хора, които приемат "духовното" сериозно, а не като нещо илюзорно и витаещо "някъде там".
Имаше си и своите негативи.
Каква ще е ползата?
Само се излагам като кифладжия.
Нищо не може да се промени.
То ресурси има колкото иска човек да намери.
Истории много.
Предупреждения много.
Нещо променило ли се е?
Подобрило ли се е?
Аз честно казано не видях някъде момент в който да се излагаш. Тук си споделяме, разсъждаваме си, без страх от осъждане, мерене, измерване. А и не мисли само за теб си - тук и други хора сме отделили от времето и енергията си за да говорим с теб. Както и ти си отделил за да говориш с нас.
Ресурси, както казваш има много, дори прекалено много. Но много малко са искрено споделените лични преживявания.
Платформата не те свързва по някакъв начин с твоят реален профил в живота, стига ти да не решиш да споделиш лични данни.
Твоят разказ е много показателен и не може да знаеш, дали няма да спаси някого от това, което все още преживяваш и определяш като нещо, което те е омърсило по някакъв начин.
Би ли причинил нарочно на някого това, което ти се е случило на теб?
Относно това, че нищо не може да се промени - виж, че се променя, дори и за теб ако се вгледаш навътре ще осъзнаеш, че кратката ни комуникация вече те е променила по някакъв начин. Не казвам към "по-добро" или "по-лошо". Само ти може да прецениш това.
Пък и да речем, че нещата не са били едно към едно както съм ги разказал, може да съм пропуснал нещо.
Нали човек, не може да пресъздаде всичко обективно.
Така е, но това не означава, че човек не трябва да говори и да обсъжда. Няма място за страх от "грешки".
Никой не е роден безгрешен. Никой не е перфектен.
Дори и някой да има претенции за това, то не означава, че е истина.
Абсолютно всеки човек прави грешки в живота си и в 99% от случаите не е нарочно и съзнателно.
Въпросът е, каква е ползата наистина от цялата случка и как да се продължи напред.
Няма утеха. Тези хора се изгавриха с мен.
За мен това е гавра.
Ако смяташ, че е гавра или по някакъв начин ги виниш, то поне мое лично мнение е, че трябва да намериш сили да им простиш и да продължиш напред.
Може би си мислиш "лесно му е на тоя да каже да простя, след като те ми направиха Това. Те заслужават наказание".
И аз не съм съгласен с този ред на разсъждения - буквално днес бях свидетел на житейска грешка от мой близък роднина, който взе грешно решение базирано на минали преживявания.
Защото се получава така, че когато човек се "закотви" в миналото, то тази котва продължава да му ограбва и бъдещето.
А може всичко да свърши "тук и сега" и да направиш път за нови събития в живота си.
Само силните и мъдрите са способни на истинска прошка.
Всеки сам си решава.
досега сто пъти да съм умрял на другия край на света от бяство от и рани причинени от лъжите на хората.
И аз така. Абсолютно перде съм в живота и не може да ми пука по-малко за това какво мислят "другите" за мен. Разбира се има области от битовият живот в които трябва да се съобразяваме
А на теб Власти бих искал само да ти каже, че може би, само може би, твоят тон е мааалко прекалено остър за тази дискусия и би било добра идеа да оставиш на човека малко пространство, да диша поне, защото е явно, че каквото и да са му направили в онази група, той не може да се съвземе от него самостоятелно и е нужно да се подходи мааалко по, как да се изразя-снизходително, с разбиране, а не с порицание, ако ме разбираш?
И това го казва, човекът дето каза в темата на момчео дето беше след самоубийство и с разбито сърце за самурай, битки и т.н.
Като цяло мнението ти там беше много правдиво и аз съм съгласен с него, но наистина човек трябва да се съобразява как предава информацията.
Аз като цяло не съдя човека за това, което се е случило, а се опитвам да отговарям и от гледната точка на това, че тази тема вероятно ще бъде четена и от други хора и се опитвам да обърна внимание на многото гледни точки и да наблегна на моменти, които може да изглеждат несъществени, но реално малкото камъче обръща колата.
Прав си и ще гледам да се съобразявам повече.
Загледах се в един от кристалите и сякаш ми стана по-добре.
Беше някакъв кристал/минерал тъмно синьо индигово.
Да не би да е бил Аметист? Той е сравнително евтин кристал и щом си почувствал облекчение бих те посъветвал да си купиш и да си го гледаш в тишина. Наблюдавайки мислите си.
Усещаш облекчение, понеже най-вероятно това е чакрата, която ти се активирал. Но няма да философствам излишно. Намери си камъка.
Провери и коя музика отговаря на коронната чакра (лилавата) и пробвай да слушаш. Ако решиш сподели дали има някакъв ефект.
Уж всичко изпълнявах както ми беше обяснено.
Не търси вина в себе си или в тях. Не си сбъркал нещо нарочно. Няма грешка.
Трябва ти някой практик, който да може да ти помогне. За съжаление аз не познавам такива, иначе бих те насочил веднага.
И моя позната, която попитах за мнение по темата препоръча психотерапевт (или не знам как се казва) - практик, който да може да те подкрепи в това ти състояние. Защото сам може би няма да се справиш, но само ти си знаеш.
Аз лично също не познавам някого, който да препоръчам в това отношение. НО ако прецениш, че наистина това е посоката, то Вселената ще ти изпрати някого. Разбира се може и да не е "първият срещнат", но имаш ли посоката, то ще излезне и правилният човек.
Мислех си, че ще си оправя живота.
Ти не знаеш, дали тази случка няма да те доведе до нещо много по-ценно отколкото дори някога си, си представял.
Повтаряхме фрази от типа:
"Нека всички същества имат щастие и свобода"
Тук ми даваш възможността да вметна, че голяма заблуда в "духовното" е, че човек трябва да мисли за добро и благоденствие на всички птички и тревички. Мисленето за благоденствието на Всичко реално идва в следствие на "духовното издигане", а не го предшества.
Забравих да спомена, че в деня на преживяването двама човека от тази група ми демонстрираха лице в лице как ми четат мислите.
Аз казвах нещо на ум и те ми отговаряха все едно съм го казал на глас.
След това няколко месеца менталното ми поведение беше да не би някои от хората около мен да ми чете мислите.
Разбира се няма как да докажа каквото и да е.
Няма нужда да доказваш, поне не тук за този "феномен". На мен лично ми се е случвало и в началото е наистина разтърсващо преживяване, но от друга гледна точка ни помага да си разширим гледната точка и да се запитаме някои интересни въпроси, като например "дали това, което си мисля, е реално моя мисъл или пък някой друг ми я е вменил?" и т.н.
Като цяло четенето на мисли, не е задължително признак на "духовно издигане", а в някои случаи и точно обратното, но това е дълга тема.
Гледам да карам по-полека.
Това е най-правилният подход, желая ти искрен успех в това да успееш да задържиш и поддържаш това състояние.
