• ✨ Вървиш по Път, който малцина разбират?

    Тук не си странен. Тук си разбран.

    • Разговори от сърце – не празни съвети
    • Общност от търсещи – не зрители
    • Хора, които вървят по същия Път
    • Без реклами. Без такси. Завинаги.

Мистично преживяване.

bladiblad

Светлоносец
Здравейте. Имах мистично преживяване преди 7 години и сега не мога да се сближа истински с никого.

Не съм сигурен, че някой тук ще ми помогне.

Малко повече подробности.

Известно време посещавах срещи на една общност.
Преживяването се случи с помощта на Йоги гуру.
Гуруто е от ваджраяна lineage.
Не ми беше разяснено предварително, че ще ми се случи нещо такова.

Прекъснал съм всякакъв контакт с хората от тази група.

След преживяването имах нарушение на мисълта/жизнената енергия.

Не можех да се концентрирам.
Интерпретирах думите изкривено.

(Имах някои много объркващи преживявания, който буквално сринаха способността да функционирам самостоятелно за около месец.
Буквално ме беше страх да отида до магазина.)
Трябваше да се науча да се доверявам на собствения си ум.
Започнаха да ми се случват разни синхроничности.

Опитах се да обясня на роднините ми какво ми се случи, но нямаше голям успех.
Просто имаше голяма фрустрация от моя страна.
Дори да се опитам да обясня какво ми се случи, то звучи толкова фантастично, че логиката и фантазията не могат да си го представят.

Гордост, която беше страшно надута, която се редува със съчувствие към обикновенните хора.

Нямам представа какво да правя.
Звуците започнаха много да ми влияят.

Изгледах всякакви видеа от духовни наставници, който считам за свестни.

Изпях всякакви мантри.
Всякакви музики пробвах.

Като някакъв ад е.

Сякаш нещо се отключи в мозъка ми и не може да утихне.

Пробвах Арома терапия.
Внимавам с какво се храня.
Взимам разни витамини за нервната система.
Прочетох за различните конституции в Аюрведа и Соуа ригпа(тибетска медицина), за да получа по-добра представа как да балансирам жизнената енергия.
Има дни в които съм добре, но и с дни в които не мога да спя.

Разказах на различни хора непознати.

Понякога искам да помогна, но вече в повечето случай съм много коравосърдечен.
Сякаш съм загубил съчувствието си, което имах преди.


Просто съм апатичен.
С никого не разговарям.
Няма за какво.
Няма нови преживявания.
Нямам повод за радост.
Умът ми не вижда изход.

Не съм пробвал динамична медитация.
Бях научил 5-те ца лунг от тибетската бон традиция.

Просто изпитвам една много дълбока депресия от много дълго време.


Не мога да разбера.
Плаша хората ли?
Не мога да си го обясня.

Помогнете :)
 
Редактирано:
Здравей!

Само искам да ти кажа, че си попаднал на правилното място. Тук всички сме с мистични преживявания. :)

Твоето наистина звучи страшно. Как си успял да издържиш вичи 7 години без да поговориш с никого? На мен това ми изглежда като много дълъг срок от време, в което да страдаш самостоятелно, така ли е? Но смятам, че най-накрая си попаднал на правилното място където ще можеш да споделиш страховете си. Просто се отпусни (или поне се опитай) и ни разкажи! Какво точно ти се е случило и защо вече толкова дълго време не можеш да го преодолееш? Дух ли срещна? Някое „божество“ ли те посети? Извънземните ли бяха? Какво точно ти се случи? Трябва да знаем, ако искаме да ти помогнем. Разбирам, че може би ти е трудно да говориш за това, но трябва да се отпуснеш и да ни кажеш поне основната история. Иначе никой няма да може да ти помогне, ако преживяваш всичко само вътрешно в себе си и изобщо не говориш за това. Тук сме хора, които са готови да те изслушат (или поне аз съм такъв), но трябва да се отвориш и да се опиташ да поговориш за това, което си изпитал. Става ли така?
 
Ами всъщност разговарях с доста хора, но понеже няма как да докажа някои от нещата и с риск да не ме вземат за ненормален съм си мълчал.

Разказвал съм на близки и непознати, но точно частта където най-много ме смути няма как да я обясня, защото звучи налудничаво.

Ще обясня още подробности.

2018 някъде баща ми се разболя от рак.
Започнахме да търсим лечения по болници.

Майка ми търсеше всякакви допълнителни лечения.
Попаднахме на един Боуен терапевт в Бургас.

Периодично водехме баща ми там и при едно от първите посещения този човек ми даде листовка за един семинар.

Отидох на семинара.
Предаваха се разни духовни практики.
Хареса ми семинара като цяло.
Беше насочен за лица от 17 до 27.
Гост на семинара беше един Йоги Гуру.
От известно време тази общност/санга организира различни събития.

В последствие известно време посещавах събирания с хора от тази група и практикувах с тях, както и самостоятелно.

Тези събирания ми бяха полезни, защото това ми беше нещо като група за подкрепа(съпорт група)

Реално аз имах зависимост от компютърни игри и се опитвах да намеря някакъв начин да се откъсна от тази зависимост.

Практиката беше представена като пречистваща практика.
Комбинация от визуализация и пеене/чантинг.(Към този момент не ми беше обяснено подробно, но разбрах, че такава практика се нарича мандала офъринг/mandala offering)

Практиката е доста проста.Отнема около 20 минути.
В последствие като се замислих стигнах до извода, че е по-скоро вид синхронизация на дишането.

През април 2019 посетих още един семинар, които се проведе в 3 дни.
Събота, неделя и понеделник.

В неделя ми се случи мистичното преживяване.

Казаха ми да застана до Йогито по време на практика.

Отидохме на обяд целия семинар.
Имаше отново всякакви хора.
Всичко беше наред.

На обяда в ресторанта останах с впечатлението, че Йогито ми прочете мислите в реално време.

Запазих самообладание.
Върнахме се в мястото където се провежда семинара.

Тук започна самото преживяване.
(Знам, че не е добре да се обсъжда с когото и да е защото се губи енергията на преживяването, но все пак така и така вече съм разказал на доста хора и всеки път усещах, че ми олеква малко. Не искам и да изглежда все едно се хваля.)

Още от ресторанта нещо в мен сякаш се пукна в съзнанието ми.
Постепенно мислите ми изчезнаха и остана абсолютно нищо.
Нямаше желания.
Всичко беше точно такова каквото трябва да бъде.
Тялото ми започна да вибрира от само себе си.
Мисля, че в този момент имах халюцинация.
Бях седнал в публиката и част от хората от семинара(около 15 човека) се наредиха пред всички и започнаха да говорят един след друг все едно имаха един мозък.

Говориха известно време. Вече не си спомням какво точно казаха.
(Много малко само части си спомням)

По едно време усетих някакъв трус като локализирано земетресение.

Погледнах към тавана на стаята там беше нарисуван знакът Ом(семинара се провеждаше в едно Йога студио това си беше там.)

Започнах да се опитвам да си обясня какво се случва.
(Питах се дали Йогито не ги контролира някак си. Честно казано умът ми нямаше как да си обясни какво се случва в онзи момент. Единствената мисъл беше свързана с игрите. В част от игрите които съм играл е имало такива мотиви за контрол на съзнанието и свободната воля(Assassins creed визирам)).

След това всички започнаха да се покланят един на друг три пъти.

След това напуснах мястото където се провеждаше семинара.

Имах желание да си дам парите на първия срещнат.
През цялото време имах чувството, че съм неразрушим/неуязвим.

Изпитвах радост/блаженство която не зависеше от знание или притежание.

Известно време шофирах автомобил в това състояние и все едно с колата бяхме едно.
Шофирането беше без усилие. Все едно милион години съм се упражнявал да карам тази кола.

Имаше и други случки след това.
Както казах имах нарушение на мисълта.
Не можех да функционирам.
Започнах да търся всякакви информации.

Не посмях да се върна да питам.
Беше ме много страх. Направо бях в някакъв ужас. Всеки момент беше като мъчение.

Може би трябваше да отида и в понеделник на третия ден, но трябваше да закарам баща ми до София в болницата.
Той беше много болен вече по това време.
 
Отворили са ти третото око без да са те подготвили предварително , явно и следварително на никой не му е пукало да се погрижи за теб.

Престъпна безотговорност, и от твоя, но най вече от тяхна страна. Точно поради такива причини йогата не е препоръчителна практика за духовно израстване (като гимнастичка не е зле).

Предполагам ти се случва да четеш мисли, да виждаш бъдеще, аури и т.н. ?
 
Не виждам аури. Мисли уж не мога да чета.

Преди съм си мислил колко хубаво би било да може да се четат мисли, но след тези събития като се замислих реално в главите на повечето хора има грижи и тревоги.

Не съм търсил такива преживявания. В онзи момент мислих, че е съм на сигурно място. В безопасност.
Имах доверие, но и бях доста уязвим.

Без приятели.
Без стабилна работа.
Т.н.
Всеки ден в компютърни игри.

Аз съм си виновен.

Те ме каниха да отивам на ритрийт и на мен ми беше интересно, но нямаше как да отида при положение, че семейството ми разчитаха на мен да водя баща ми по лечебни заведения.
 
Преди съм си мислил колко хубаво би било да може да се четат мисли, но след тези събития като се замислих реално в главите на повечето хора има грижи и тревоги.
Така е, както и много агресия и комплекси. Блажен е човек, който не може да чете мисли.

Разбалансирали са ти се енергийните, духовните и менталните центрове.

Пътищата са общо взето три, поне според мен:

1) стягаш се и приемаш, че над-човешкото съзнание, сетива и мислене съществуват. Опитваш се да се балансираш и да фокусираш всичките тези силови полета, които те люлеят. Като цяло това е труден вариант и се иска вътрешна воля и сила, които само ти знаеш дали притежаваш.

2) "затваряш се", т.е. почваш да молиш Бог да те върне в предишното ти, човешко, състояние. Но се молиш не е религиозен смисъл, не да следваш някоя църква, ашрам, школа и т.н. , а се молиш от сърце и душа - кирпиянови молитви, отче наш и/или ползваш думи,които ти идват отвътре: в стил " Моля Те Господи, нека се затворят тези енергийни центрове, нека съм си отново нормален".
Така постепенно ще изчистиш енергийната връзка от гуруто дето те точи енергийно, а и ще успееш да затвориш така наречените духовни очи, които са ти се открехнали.

3) нищо не правиш и се люшкаш между депресия и екстаз дълго време, като накрая нещата ще избият нанякъде ама не можем да знаем накъде. Но едва ли ще се хареса на някой от нас.


Като цяло няма място за отчаяние, стореното-сторено, сега трябва активно да търсиш как да продължиш. Направил си най-важната крачка - да признаеш пред себе си, че имаш проблем. То не, че имаш голям избор да подминеш такова събитие в живота си и да не го признаеш.
 
Редактирано:
2) "затваряш се", т.е. почваш да молиш Бог да те върне в предишното ти, човешко, състояние. Но се молиш не е религиозен смисъл, не да следваш някоя църква, ашрам, школа и т.н. , а се молиш от сърце и душа - кирпиянови молитви, отче наш и/или ползваш думи,които ти идват отвътре: в стил " Моля Те Господи, нека се затворят тези енергийни центрове, нека съм си отново нормален".
Така постепенно ще изчистиш енергийната връзка от гуруто дето те точи енергийно, а и ще успееш да затвориш така наречените духовни очи, които са ти се открехнали.

Не ми е ясно как ме точи енергийно?
Мисленно съм се молил по този начин с мои думи. Както ми идва на ум.
Повтарял съм формули от типа(Отричам се от.... Отрекох се от....)
Мисленно съм върнал практиката уважително.(Казал съм си тази практика не е подходяща за мен.)

(Аз още в първия момент се усъмних и имах въпроси. Казаха, че уж практиката е за пречистване на пространството,жизнените органи и ума. Аз не чувствах, че умът ми е замърсен. Още тогава си казах тук има нещо гнило в цялта работа както представят нещата. По нататък намерих разни други подобни неща от други традиции. Разбира се там изходната точка е, че умът е изначално чист.)

Ама чувствам се длъжник.
От друга страна си казвам. Майната му. Реално нищо не ми е дал.
Това пространство винаги си е било там.
Все едно ме е преджобил и ми е взел часовника и ми го е продал отново.
 
Редактирано:
Опасни са си тези практики, а и човек не трябва на сляпо да се предоверява на която и да е група от хората.

Защото при груповите практики човек се "отваря" и не се знае какво ще му се лепне от някой друг от групата. Тоест ако има да речем някой замърсен в групата, той може да замърси и теб. И то не нарочно и целенасочено. Но това си е цяла друга тема.

В случая гуруто може и да не те е изпраскал нарочно, но самия факт, че си седял до него може да е довел до това ти състояние.
Защото гуруто канализира много силна енергия (поради ред причини) и околното му пространство става силно енергизирано с различни по вид енергии (ментални, духовни и т.н.); И когато покрай него е едно отворено и (в случая) явно неподготвено съзнание за тези силни енергии и ти гори бушона.

Самото точене на енергия от гуруто също може да е насочено, а може и да не е целенасочено. По принцип това е един от ефектите на гурувщината, че главният точи енергия от подчинените. Разбира се, не винаги е нарочно, понякога е поради незнание, понякога си мисли, че "така е устроен света" и това е нормално.

Често и самият гуру пък бива точен на свой ред от "по висши" същности.

На мен веднъж, преди 20 години някъде, ми се случи, с един мой приятел от стария форум, който практикуваше някакви енергийни практики по Карлос Кастанеда; бяхме в парка и той предложи да направим някаква практика, която била за много високо енергийно ниво. И аз тогава не бях съвсем сигурен дали не ме блъфира, та направихме заедно движенията, които той ми показа. То не беше нещо странно, просто комбинация от движения, като гимнастика.
И след това си говорихме нещо по странични теми и след някои и друг час се разделихме и аз се прибрах вкъщи. Постепенно започнах да се чувствам много странно - все едно съм "тук" и в същото време все едно не съм тук. И понеже имах някакви предишни опитности в тези насоки веднага се усетих, че нещо са ми се разбичкали енергиите и се опитах сам да се "оправя" обаче в продължение на 2-3 часа си бях в същото състояние на незнание и безтегловност.
В крайна сметка му се обадих и той ми каза: "еййй вярно, аз забравих да ти кажа практиката как да излезеш от това състояние, че нали се заговорихме после. Ама нищо, след някой ден ще си пак добре." :D
И след ден-два се оправих наистина, но повече не съм рискувал с такива енергийни практики за които нямам предварителна информация, както и да се доверявам на сляпо. Защото някой път хората без да искат правят големи тъпотии. Хора сме все пак.
 
Опасни са си тези практики, а и човек не трябва на сляпо да се предоверява на която и да е група от хората.

Защото при груповите практики човек се "отваря" и не се знае какво ще му се лепне от някой друг от групата. Тоест ако има да речем някой замърсен в групата, той може да замърси и теб. И то не нарочно и целенасочено. Но това си е цяла друга тема.

В случая гуруто може и да не те е изпраскал нарочно, но самия факт, че си седял до него може да е довел до това ти състояние.
Защото гуруто канализира много силна енергия (поради ред причини) и околното му пространство става силно енергизирано с различни по вид енергии (ментални, духовни и т.н.); И когато покрай него е едно отворено и (в случая) явно неподготвено съзнание за тези силни енергии и ти гори бушона.

Самото точене на енергия от гуруто също може да е насочено, а може и да не е целенасочено. По принцип това е един от ефектите на гурувщината, че главният точи енергия от подчинените. Разбира се, не винаги е нарочно, понякога е поради незнание, понякога си мисли, че "така е устроен света" и това е нормално.

Често и самият гуру пък бива точен на свой ред от "по висши" същности.

На мен веднъж, преди 20 години някъде, ми се случи, с един мой приятел от стария форум, който практикуваше някакви енергийни практики по Карлос Кастанеда; бяхме в парка и той предложи да направим някаква практика, която била за много високо енергийно ниво. И аз тогава не бях съвсем сигурен дали не ме блъфира, та направихме заедно движенията, които той ми показа. То не беше нещо странно, просто комбинация от движения, като гимнастика.
И след това си говорихме нещо по странични теми и след някои и друг час се разделихме и аз се прибрах вкъщи. Постепенно започнах да се чувствам много странно - все едно съм "тук" и в същото време все едно не съм тук. И понеже имах някакви предишни опитности в тези насоки веднага се усетих, че нещо са ми се разбичкали енергиите и се опитах сам да се "оправя" обаче в продължение на 2-3 часа си бях в същото състояние на незнание и безтегловност.
В крайна сметка му се обадих и той ми каза: "еййй вярно, аз забравих да ти кажа практиката как да излезеш от това състояние, че нали се заговорихме после. Ама нищо, след някой ден ще си пак добре." :D
И след ден-два се оправих наистина, но повече не съм рискувал с такива енергийни практики за които нямам предварителна информация, както и да се доверявам на сляпо. Защото някой път хората без да искат правят големи тъпотии. Хора сме все пак.
На първия семинар имаше едно момиче, което беше на около 1-2 метра седнало точно пред гуруто и припадна. Беше някъде около 18-20 годиншна. Не много силна физика около метър и седемдесет.

После на следващия семинар пак беше там. Даже се шегуваше, че била припаднала на предния семинар.

И още нещо, което бях забравил да спомена. По време на преживяването усещах непокалтима увереност.
Отново нямаше обяснение.

Аз си мисля, че нещо по осмоза стана защото бях съвсем близо до гуруто(той ми беше от ляво) и от дясно ми беше някакъв негов ученик.
Там ми казаха да застана.
После разбрах, че този негов ученик го следва от доста време.
Не знам може би като съм бил близо между две аури на такива практикуващи нещо е станало.
Най-вероятно повечето хора от тази група са минали през това преживяване.
(Изпитвах смесица от най-различни чувства в тази посока. Ама как така не ми казаха. Ах тези мошенници. Седмици, месеци аз ходя там и те си мълчат ли си мълчат и дума не е ставало. Подозирах, че има причина ама чак така да ми вземат акъла)
Имат духовни имена и т.н.

Не искам да говоря лошо, ама се опарих.(Сега напоследък си мисля за една фраза. На който много е дадено, много ще се иска. Не знам защо, но много мразя, когато се иска нещо от мен.)
Искам просто да си продължа живота нормално.
Да не преча на никого и т.н.
Само дето не съм сигурен как да използвам тази информация за в бъдеще. Уж се опитвам да ги забравя тези неща.

Опитвам се да погледна хумористично на нещата.
 
Редактирано:
Back
Top