М
Мортиша
Гост
"Философското поле на херметизма е безкрайно .Познаването на
тази философия е същевременно предизвикателство и удоволствие за духа.
Това е учение за търсещи, дълбоки умове. Ето защо херметизмът е свят на
ограничен брой хора,които се причисляват към профанното понятие„елитна
обществото”. Това е мистично знание за философи, писатели, поети,
учени…Това не е масова религия,която да дава прости отговори на загадките на битието, както християнството например. Херметизмът е стремеж към истината,култ към познанието,защото познанието дава щастието и дълбоко усещане за Божественото. Херметизмът е „религия на мъдростта”, която задава основите на такива окултни движения и общества,като илюминатите,розенкройцерите, катарите, богомилите, тамплиерите, франкмасоните.Античният Херметизъм и неговото възраждане през Ренесанса играят съществена роля в културния дискурс на модерното общество.Това влияние е трудно да бъде рационално обяснено, защото то прелива в цивилизацията чрез търсещите духове на една малка елитарна прослойка от обществото–интелектуална прослойка на хора,
прекланящи се пред познанието."
Египед - митология :
ТРИЖДИ ВЕЛИКИЯТ
Според преданията “писарят на боговете”, Хермес Трисмегистус, живял в древен Египет и бил съвременник на Авраам, а може би и негов ментор. Ред източници твърдят, че Тот (както някои наричат Хермес) е роден в древната Атлантида и то преди повече от тридесет и шест хиляди години.
Смята се, че египтяните обожествяват Хермес и го превръщат в един от своите Богове под името Тот. По- късно народът на древна Гърция също го приема за един от боговете си, наричайки го “Хермес, Богът на мъдростта”. Тот е отъждествяван и с римския бог Меркурий.
Всички основни и фундаментални концепции и учения, залегнали в езотеричните учения на всеки народ, могат да бъдат проследени обратно до Хермес. От земята на Ганг мнозина напреднали окултисти се отправяли към земята на Египет и отдавали почит на великия Майстор.
Първите съчинения по астрология, алхимия, магия и окултизъм се преписват на Хермес. Те образуват едно религиозно-философско течение, наречено по- късно херметизъм.
Клемент от Александрия останал с впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото учение на египетските жреци.
В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот се представя като инженер от потъналата Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет. Казва се също, че Хермес Трисмегист е въплъщение на Христос.
В окултната традиция на Хермес Трисмегист се приписват няколко съпруги и повече от един син, който носел името му.
И до днес терминът “херметичен” се използва в смисъл на “таен”, “запечатан така, че нищо да не може да излезе” и т.н. Това се дължи на факта, че последователите на Хермес винаги спазвали принципа на секретност в своите учения.
Херметичното учение може да се срещне във всички страни, сред всички религии, но никога не се отъждествява с една отделна страна, нито с отделна религиозна секта. Причината за това се дължи на предупреждението на древните Майстори, които желаели Тайното учение да изроди във вяра.
Винаги обаче са живели посветени, които са пазели жив пламъка на Тайното учение. То е било предавано от учител на ученик, от посветен на жрец, от уста на ухо. Когато изобщо било записвано, значението му е било забулвано в термините на алхимията и астрологията, така че само онези, които притежавали ключа, са можели да го прочетат правилно.
Гръцки митове и легенди:
Тот и Хермес били богове на писането и магията в съответните си култури. Така гръцкият бог на интерпертираната комуникация бил комбиниран с египетския бог на мъдростта и станал покровител на астрологията и алхимията. В допълнение, двата бога били психопомпи, водещи души в задгробния живот. Мнозинството гърци, а по-късно и римляни, не приемали Хермес Трисмегист на мястото на Хермес. Двата бога останали отделни един от друг. Цицерон отбелязал няколко индивида, отнасяни като “Хермес”:
Този, който е почитан от хората във Финеус (в Аркадия), се казва, че е убил Аргус и поради тази причина е отлетял към Египет и е дал на египтяните законите и азбуката им: той е този, който египтяните наричат Тейн (Тот).
Алхимичната литература, както съобщават най-старите текстове, прибавила към египетските занимания с викане на духове и оживяване на статуи елинистични писания на гръко-вавилонската астрология и най-новата развита практика на алхимията. В паралелна традиция, алхимичната философия осмислила и систематизирала религиозните култови практики и предложила на алхимика метод на лично издигане от ограниченията на физическото същество, което довело до объркване на алхимията с гностицизма. Това развил едновременно и Дан Меркур в “Сцени на възнесение в алхимичното прераждане”.
Като божествен извор на писането, Хермес Трисмегист бил признат с хиляди писания. “Тримей” и “Критий” на Платон съобщават, че в храма на Нейт в Саис имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Клемент от Александрия получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци. Зигфрид Моренц в “Египетска религия” предложил: “Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.” Нео-платоническите писатели взели под внимание “42 съществени текста” на Клемент.
Така наречената “алхимична литература”, “херметика”, е система от писания, съдържащи заклинания и процедури за въвеждане. В диалога, наречен “Асклепий” (по името на гръцкия бог на лечението), е описано изкуството за затваряне на душите на демоните или на ангелите в статуи с помощта на билки, скъпоценни камъни и аромати, както пише и за статуя, която може да говори и предвижда. В други текстове има рецепти за построяване на такива образи и оживяването им, има празни образи, така че да се загради магическо име, надписано на златен лист.
Средновековието и Ренесанса:
По време на Средновековието и Ренесанса, текстовете, отнасяни към Хермес Трисмегист, познати като “Алхимия”, получили огромно доверие и били популярни сред алхимиците. “Алхимичната традиция” поради това се отнася към алхимията, магията, астрологията и подобните предмети. Текстовете обикновено се различават в две категории – “философска” и “техническа” алхимия. Първите боравят главно с теми от философията и на последно място с магия, еликсири и алхимия. В другите има заклинания за магическа защита на обекти, оттук и произхода на термина “Алхимично подпечатан”. Текстовете, които били традиционно написани в зората на историята, показал класическият учен Исак Казабон в “De Rebus sacris et ecclesiaticis exercitiones XVI” (1614), чрез характера на гърците: повечето от “философското “Corpus Hermeticum” може да бъде датирано около 300 г.сл. Хр.
Модерни схващания:
Модерните окултисти продължават да предполагат, че повечето от тези текстове може би са от фараонски произход и че “42-те основни текстове”, които съдържат основния труд от техните религиозни вярвания и философията на живота остават скрити в тайна библиотека.
В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот бил инженер от потопената Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет. Казва се също, че Хермес Трисмегист е въплъщение на Христос.
В окултната традиция на Хермес Трисмегист се дават няколко съпруги и повече от един син, който взел името му, както и повече от един внук. Това повтаряне на фамилия и име през поколенията може би поне отчасти се отнася за легендата за неговото дълголетие, особено както се вярва, че много от децата му правели кариери като жреци в религията, която той започнал.
тази философия е същевременно предизвикателство и удоволствие за духа.
Това е учение за търсещи, дълбоки умове. Ето защо херметизмът е свят на
ограничен брой хора,които се причисляват към профанното понятие„елитна
обществото”. Това е мистично знание за философи, писатели, поети,
учени…Това не е масова религия,която да дава прости отговори на загадките на битието, както християнството например. Херметизмът е стремеж към истината,култ към познанието,защото познанието дава щастието и дълбоко усещане за Божественото. Херметизмът е „религия на мъдростта”, която задава основите на такива окултни движения и общества,като илюминатите,розенкройцерите, катарите, богомилите, тамплиерите, франкмасоните.Античният Херметизъм и неговото възраждане през Ренесанса играят съществена роля в културния дискурс на модерното общество.Това влияние е трудно да бъде рационално обяснено, защото то прелива в цивилизацията чрез търсещите духове на една малка елитарна прослойка от обществото–интелектуална прослойка на хора,
прекланящи се пред познанието."
Египед - митология :
ТРИЖДИ ВЕЛИКИЯТ
Според преданията “писарят на боговете”, Хермес Трисмегистус, живял в древен Египет и бил съвременник на Авраам, а може би и негов ментор. Ред източници твърдят, че Тот (както някои наричат Хермес) е роден в древната Атлантида и то преди повече от тридесет и шест хиляди години.
Смята се, че египтяните обожествяват Хермес и го превръщат в един от своите Богове под името Тот. По- късно народът на древна Гърция също го приема за един от боговете си, наричайки го “Хермес, Богът на мъдростта”. Тот е отъждествяван и с римския бог Меркурий.
Всички основни и фундаментални концепции и учения, залегнали в езотеричните учения на всеки народ, могат да бъдат проследени обратно до Хермес. От земята на Ганг мнозина напреднали окултисти се отправяли към земята на Египет и отдавали почит на великия Майстор.
Първите съчинения по астрология, алхимия, магия и окултизъм се преписват на Хермес. Те образуват едно религиозно-философско течение, наречено по- късно херметизъм.
Клемент от Александрия останал с впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото учение на египетските жреци.
В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот се представя като инженер от потъналата Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет. Казва се също, че Хермес Трисмегист е въплъщение на Христос.
В окултната традиция на Хермес Трисмегист се приписват няколко съпруги и повече от един син, който носел името му.
И до днес терминът “херметичен” се използва в смисъл на “таен”, “запечатан така, че нищо да не може да излезе” и т.н. Това се дължи на факта, че последователите на Хермес винаги спазвали принципа на секретност в своите учения.
Херметичното учение може да се срещне във всички страни, сред всички религии, но никога не се отъждествява с една отделна страна, нито с отделна религиозна секта. Причината за това се дължи на предупреждението на древните Майстори, които желаели Тайното учение да изроди във вяра.
Винаги обаче са живели посветени, които са пазели жив пламъка на Тайното учение. То е било предавано от учител на ученик, от посветен на жрец, от уста на ухо. Когато изобщо било записвано, значението му е било забулвано в термините на алхимията и астрологията, така че само онези, които притежавали ключа, са можели да го прочетат правилно.
Гръцки митове и легенди:
Тот и Хермес били богове на писането и магията в съответните си култури. Така гръцкият бог на интерпертираната комуникация бил комбиниран с египетския бог на мъдростта и станал покровител на астрологията и алхимията. В допълнение, двата бога били психопомпи, водещи души в задгробния живот. Мнозинството гърци, а по-късно и римляни, не приемали Хермес Трисмегист на мястото на Хермес. Двата бога останали отделни един от друг. Цицерон отбелязал няколко индивида, отнасяни като “Хермес”:
Този, който е почитан от хората във Финеус (в Аркадия), се казва, че е убил Аргус и поради тази причина е отлетял към Египет и е дал на египтяните законите и азбуката им: той е този, който египтяните наричат Тейн (Тот).
Алхимичната литература, както съобщават най-старите текстове, прибавила към египетските занимания с викане на духове и оживяване на статуи елинистични писания на гръко-вавилонската астрология и най-новата развита практика на алхимията. В паралелна традиция, алхимичната философия осмислила и систематизирала религиозните култови практики и предложила на алхимика метод на лично издигане от ограниченията на физическото същество, което довело до объркване на алхимията с гностицизма. Това развил едновременно и Дан Меркур в “Сцени на възнесение в алхимичното прераждане”.
Като божествен извор на писането, Хермес Трисмегист бил признат с хиляди писания. “Тримей” и “Критий” на Платон съобщават, че в храма на Нейт в Саис имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Клемент от Александрия получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци. Зигфрид Моренц в “Египетска религия” предложил: “Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.” Нео-платоническите писатели взели под внимание “42 съществени текста” на Клемент.
Така наречената “алхимична литература”, “херметика”, е система от писания, съдържащи заклинания и процедури за въвеждане. В диалога, наречен “Асклепий” (по името на гръцкия бог на лечението), е описано изкуството за затваряне на душите на демоните или на ангелите в статуи с помощта на билки, скъпоценни камъни и аромати, както пише и за статуя, която може да говори и предвижда. В други текстове има рецепти за построяване на такива образи и оживяването им, има празни образи, така че да се загради магическо име, надписано на златен лист.
Средновековието и Ренесанса:
По време на Средновековието и Ренесанса, текстовете, отнасяни към Хермес Трисмегист, познати като “Алхимия”, получили огромно доверие и били популярни сред алхимиците. “Алхимичната традиция” поради това се отнася към алхимията, магията, астрологията и подобните предмети. Текстовете обикновено се различават в две категории – “философска” и “техническа” алхимия. Първите боравят главно с теми от философията и на последно място с магия, еликсири и алхимия. В другите има заклинания за магическа защита на обекти, оттук и произхода на термина “Алхимично подпечатан”. Текстовете, които били традиционно написани в зората на историята, показал класическият учен Исак Казабон в “De Rebus sacris et ecclesiaticis exercitiones XVI” (1614), чрез характера на гърците: повечето от “философското “Corpus Hermeticum” може да бъде датирано около 300 г.сл. Хр.
Модерни схващания:
Модерните окултисти продължават да предполагат, че повечето от тези текстове може би са от фараонски произход и че “42-те основни текстове”, които съдържат основния труд от техните религиозни вярвания и философията на живота остават скрити в тайна библиотека.
В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот бил инженер от потопената Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет. Казва се също, че Хермес Трисмегист е въплъщение на Христос.
В окултната традиция на Хермес Трисмегист се дават няколко съпруги и повече от един син, който взел името му, както и повече от един внук. Това повтаряне на фамилия и име през поколенията може би поне отчасти се отнася за легендата за неговото дълголетие, особено както се вярва, че много от децата му правели кариери като жреци в религията, която той започнал.