• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

митология,история - херметизъм

  • Thread starter Thread starter Мортиша
  • Start date Start date
М

Мортиша

Гост
"Философското поле на херметизма е безкрайно .Познаването на
тази философия е същевременно предизвикателство и удоволствие за духа.
Това е учение за търсещи, дълбоки умове. Ето защо херметизмът е свят на
ограничен брой хора,които се причисляват към профанното понятие„елитна
обществото”. Това е мистично знание за философи, писатели, поети,
учени…Това не е масова религия,която да дава прости отговори на загадките на битието, както християнството например. Херметизмът е стремеж към истината,култ към познанието,защото познанието дава щастието и дълбоко усещане за Божественото. Херметизмът е „религия на мъдростта”, която задава основите на такива окултни движения и общества,като илюминатите,розенкройцерите, катарите, богомилите, тамплиерите, франкмасоните.Античният Херметизъм и неговото възраждане през Ренесанса играят съществена роля в културния дискурс на модерното общество.Това влияние е трудно да бъде рационално обяснено, защото то прелива в цивилизацията чрез търсещите духове на една малка елитарна прослойка от обществото–интелектуална прослойка на хора,
прекланящи се пред познанието."



Египед - митология :


ТРИЖДИ ВЕЛИКИЯТ

Според преданията “писарят на боговете”, Хермес Трисмегистус, живял в древен Египет и бил съвременник на Авраам, а може би и негов ментор. Ред източници твърдят, че Тот (както някои наричат Хермес) е роден в древната Атлантида и то преди повече от тридесет и шест хиляди години.

Смята се, че египтяните обожествяват Хермес и го превръщат в един от своите Богове под името Тот. По- късно народът на древна Гърция също го приема за един от боговете си, наричайки го “Хермес, Богът на мъдростта”. Тот е отъждествяван и с римския бог Меркурий.

Всички основни и фундаментални концепции и учения, залегнали в езотеричните учения на всеки народ, могат да бъдат проследени обратно до Хермес. От земята на Ганг мнозина напреднали окултисти се отправяли към земята на Египет и отдавали почит на великия Майстор.

Първите съчинения по астрология, алхимия, магия и окултизъм се преписват на Хермес. Те образуват едно религиозно-философско течение, наречено по- късно херметизъм.
Клемент от Александрия останал с впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото учение на египетските жреци.
В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот се представя като инженер от потъналата Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет. Казва се също, че Хермес Трисмегист е въплъщение на Христос.

В окултната традиция на Хермес Трисмегист се приписват няколко съпруги и повече от един син, който носел името му.

И до днес терминът “херметичен” се използва в смисъл на “таен”, “запечатан така, че нищо да не може да излезе” и т.н. Това се дължи на факта, че последователите на Хермес винаги спазвали принципа на секретност в своите учения.
Херметичното учение може да се срещне във всички страни, сред всички религии, но никога не се отъждествява с една отделна страна, нито с отделна религиозна секта. Причината за това се дължи на предупреждението на древните Майстори, които желаели Тайното учение да изроди във вяра.

Винаги обаче са живели посветени, които са пазели жив пламъка на Тайното учение. То е било предавано от учител на ученик, от посветен на жрец, от уста на ухо. Когато изобщо било записвано, значението му е било забулвано в термините на алхимията и астрологията, така че само онези, които притежавали ключа, са можели да го прочетат правилно.





Гръцки митове и легенди:

Тот и Хермес били богове на писането и магията в съответните си култури. Така гръцкият бог на интерпертираната комуникация бил комбиниран с египетския бог на мъдростта и станал покровител на астрологията и алхимията. В допълнение, двата бога били психопомпи, водещи души в задгробния живот. Мнозинството гърци, а по-късно и римляни, не приемали Хермес Трисмегист на мястото на Хермес. Двата бога останали отделни един от друг. Цицерон отбелязал няколко индивида, отнасяни като “Хермес”:

Този, който е почитан от хората във Финеус (в Аркадия), се казва, че е убил Аргус и поради тази причина е отлетял към Египет и е дал на египтяните законите и азбуката им: той е този, който египтяните наричат Тейн (Тот).
Алхимичната литература, както съобщават най-старите текстове, прибавила към египетските занимания с викане на духове и оживяване на статуи елинистични писания на гръко-вавилонската астрология и най-новата развита практика на алхимията. В паралелна традиция, алхимичната философия осмислила и систематизирала религиозните култови практики и предложила на алхимика метод на лично издигане от ограниченията на физическото същество, което довело до объркване на алхимията с гностицизма. Това развил едновременно и Дан Меркур в “Сцени на възнесение в алхимичното прераждане”.

Като божествен извор на писането, Хермес Трисмегист бил признат с хиляди писания. “Тримей” и “Критий” на Платон съобщават, че в храма на Нейт в Саис имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Клемент от Александрия получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци. Зигфрид Моренц в “Египетска религия” предложил: “Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.” Нео-платоническите писатели взели под внимание “42 съществени текста” на Клемент.

Така наречената “алхимична литература”, “херметика”, е система от писания, съдържащи заклинания и процедури за въвеждане. В диалога, наречен “Асклепий” (по името на гръцкия бог на лечението), е описано изкуството за затваряне на душите на демоните или на ангелите в статуи с помощта на билки, скъпоценни камъни и аромати, както пише и за статуя, която може да говори и предвижда. В други текстове има рецепти за построяване на такива образи и оживяването им, има празни образи, така че да се загради магическо име, надписано на златен лист.


Средновековието и Ренесанса:

По време на Средновековието и Ренесанса, текстовете, отнасяни към Хермес Трисмегист, познати като “Алхимия”, получили огромно доверие и били популярни сред алхимиците. “Алхимичната традиция” поради това се отнася към алхимията, магията, астрологията и подобните предмети. Текстовете обикновено се различават в две категории – “философска” и “техническа” алхимия. Първите боравят главно с теми от философията и на последно място с магия, еликсири и алхимия. В другите има заклинания за магическа защита на обекти, оттук и произхода на термина “Алхимично подпечатан”. Текстовете, които били традиционно написани в зората на историята, показал класическият учен Исак Казабон в “De Rebus sacris et ecclesiaticis exercitiones XVI” (1614), чрез характера на гърците: повечето от “философското “Corpus Hermeticum” може да бъде датирано около 300 г.сл. Хр.


Модерни схващания:

Модерните окултисти продължават да предполагат, че повечето от тези текстове може би са от фараонски произход и че “42-те основни текстове”, които съдържат основния труд от техните религиозни вярвания и философията на живота остават скрити в тайна библиотека.

В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот бил инженер от потопената Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет. Казва се също, че Хермес Трисмегист е въплъщение на Христос.

В окултната традиция на Хермес Трисмегист се дават няколко съпруги и повече от един син, който взел името му, както и повече от един внук. Това повтаряне на фамилия и име през поколенията може би поне отчасти се отнася за легендата за неговото дълголетие, особено както се вярва, че много от децата му правели кариери като жреци в религията, която той започнал.
 
ІІ. Corpus Hermeticum

1. Структура и съгласуваност

Латинският превод на Марсилио Фичино, известен като Corpus Hermeticum, е важен стимул за развитието на ренесансовата философия и култура. Сборникът е съставен от 17 трактата, които изясняват основните учения на гностицизма под формата на проповеди или разговори на знаещия с желаещия да узнае. Фичино подрежда трактатите по степен на авторитетност. На първо място са разговорите на Висшето Същество с Хермес, следват разговорите на Хермес с Асклепий и на Хермес с Тат. По този начин проповеди 13, 14, 15, 16 и 17 по кодекса на Фичино се оказват и в отношение на диалогична съгласуваност. След като е изяснил различията между сетивата и мисленето (CH ІХ), Хермес продължава дискурса с изясняване на разликата между действията и сетивата (CH ХVІ), следва диалогът за истината (CH ХVІІ), илюзията (CH VІІІ) и накрая за мъдростта (CH ХІV), където, приключил с обучението на Тат, Хермес резюмира в писмен вид съдържанието на поученията си и ги изпраща на Асклепий.


2. Влияния и традиции

Повлияна безусловно от индийските философско-религиозни системи и преди всичко от етиката на будизма и метафизиката на Самкхя, гностическата традиция изминава дълъг път на развитие от късноантичния гностицизъм, през юдаизма и исляма, преди да окаже съответно влияние върху възраждането на европейския езотеризъм.
Като елинистична система на окултизма херметизмът разцъфтява в Египет от І век, запазвайки се като жива традиция в сирийския град Харан почти до Х век, когато неговият главен представител, Табит ибн Кура (836-901) основава езическа херметична школа в Багдад.
В Харан херметизмът се съчетава синкретично с неоплатонизма още преди възникването на исляма. Най-ранните ислямски алхимици включват и херметични автори, които пишат под арабизирани псевдоним: Балина (Аполоний Тиански) и Артефий (Орфей). Знаменити арабски философи като Ал Кинди, Ал Фараби, Ибн Сина и други са значително повлияни от херметичните съчинения.

Постепенно херметизмът си пробива път и на запад. Парцивал на Волфрам фон Ешенбах, съчинена около 1210 г., съединява търсенето на Светия Граал с херметичния езотеризъм. Шотландските версии на Старите обвинения на свободното масонство, чийто най-ранен ръкопис датира от 1400 г., твърдят, че геометрията е била изнамерена преди потопа от Явел, син на Ламех, който записал науката върху каменни колони, запазили се и след потопа и открити от „великия Хермарий“, който преподал тази наука на човечеството. През 60-те години на ХV век Марсилио Фичино превежда сборник с херметични документи от епохата на елинизма и му дава названието Corpus Hermeticum – основен двигател на западния езотеризъм.


3. Окултизмът

Масонската легенда за Хермес придобива ново значение, когато херметичните елементи на ренесансовия езотеризъм започват да се материализират в магическото изкуство. Херметизмът със сигурност произхожда и от древната практика на египетските магове. Към древноегипетските духове и одушевени статуи елинистичната епоха добавя гръко-вавилонската астрология и новооткритата тогава алхимия. Египетският бог Тот, когото гърците отъждествяват с Хермес и наричат Трижди Велик (Трисмегист), в херметичната литература е описван като божествен основател на тези окултни практики. Други херметични текстове, които обикновено се отбелязват като „философска литература“, приписват на Хермес Трисмегист създаването на самостоятелно направление в късноантичната философия. Окултната и философската литература не трябва обаче рязко да се противопоставят. Нещо повече, философските трактати биха могли да се разглеждат като опит на античните окултисти и теурзи да се изразят с помощта на по-универсални понятия. Подобно на средновековните философски учения в исляма, юдаизма и християнството, философията на херметизма също възниква, за да рационализира и систематизира съществуващите религиозни и окултни възгледи. И въпреки очевидните заемки от Аристотел, стоиците, Платон и еврейската мисъл, херметичната философия успява да изработи една перспектива, която се съгласува напълно с херметичния окултизъм.


4. Херметизъм и гностицизъм

Херметизмът често и не без основания се смесва с гностицизма, който по същия начин възниква в Египет приблизително по същото време. Какви са различията между тях?

Подобно на стоическия бог, херметическият бог е вездесъщ и всезнаещ, обхващащ целия материален космос. В гностицизма обаче бог е трансцендентен, а физическата вселена – зло място, създадено от зъл Демиург.

Херметическата етика почита бога в този свят (пантеизъм), докато гностическата етика е аскетична, тя проповядва бягство от този свят.
Налице са също и различия в оценката на внушаваните от двете течения апокалиптични видения. В рамките на еврейската апокалиптична литература мотивът за небесното извисяване първоначално е бил третиран като обективна реалност, но по-късно се превърнал в алегория на мистичното извисяване. Мотивът за възнасянето е изтълкуван мистично от християнските отци Климент Александрийски и Ориген още през втори век. Алегоричната традиция е също налице и в ранната гностическа литература (Наг Хамади), която третира възкресението като възнасяне към небесния Отец. За гностиците, както и за александрийските отци, възнесението е било само един от многото литературни похвати, с който се описват мистични преживявания с твърде разнообразно проявено съдържание.

В херметичната литература различните вариации на мистичен опит са свързани с достигането на специфичен небесен регион по една обща траектория, която се нарича Пътят Нагоре. За херметиците възнесението не е чиста метафора, която може еднакво добре да се използва както с „възкресение“, така и с „откуп от пленничество“. Един регион от пространството би могъл да обозначава седемте планетарни системи или дванадесетте зодиакални кръга в зависимост от това дали той е разделен хоризонтално или вертикално; но както и да бъде наречен небесният регион, той се различава пространствено и онтологически от осмото небе отвъд планетите – деветото небе пък е още по-различно. Херметичният възглед би могъл типологично да бъде представен като смесване на небесата на апокалиптиците с хипостазите на неоплатониците. Докато небесата на апокалиптиците са направени от същия вид ефирна материя, херметичните небеса оформят три различни битийни състояния.


5. Пътят на прераждането

Новопосветеният херметик започва своя път с отхвърлянето на сетивния свят, за да постигне интелектуална невъзмутимост. „Вглъби се в себе си и то (познанието) ще дойде; поискай и ще се случи; не позволявай на телесните сетива да функционират, и твоята Божественост ще се роди; прогони от себе си тези жестоки мъчители – материалните неща“ (CH XIII.7).

В CH I Поимандър развива подобно учение. Самоусещането, което обикновено се основава върху проприоцепцията, усещането на собственото тяло, трябва да се различава интелектуално от усещането на тялото. В резултат на това идеята за Аза като чисто интелигибелна същност се превръща постепенно в основа за аскетичното пренебрегване на всички земни привързаности. „Когато настане часът за разграждане на материалното тяло, ти първо отдаваш тялото си във властта на промяната, като по такъв начин формата, която досега си имал, изчезва, а след това прекъсваш и своя жизнен път, предавайки жизнената си енергия на Демона. След това сетивата на тялото се връщат обратно в техните [елементни] източници, разделят се и се възраждат като енергии; страстта и желанието се оттеглят към лишената от разум природа.“ (СН І.24)

По-нататък се описва пътят през седемте блуждаещи сфери, във всяка една от които от енергия се лишава една или друга екзистенциална злина, от растежа и илюзорните желания до богатството и дебнещата в засада измама. Възнесението е реално, но доколкото засяга по-скоро интелекта, то е повече ментално, отколкото чисто физическо. Възнесението в осмата сфера е вече чисто умствено, защото умът междувременно е успял да се освободи и от ограниченията, налагани от небесните сфери върху астралното тяло. За херметиците подобно извисяване представлява промяна в онтологичния статус на ума.

Corpus Hermeticum ХІІІ изразява почти същото учение с помощта на различни категории. Злините, или мъченията, разбирани като негативни възпиращи енергии, тук са дванадесет и по същество зодиакални, докато умът е въоръжен с десет сили, които са в състояние да прогонят дванадесетте порока. Неопитагорейската декада тук служи като класическо доказателство за съществуването на ума. Първите десет числа представляват класове от идеи, които са есенциално присъщи на различните структури в космоса, поради което олицетворяват и разликата между идея и материя, ум и тяло. Медитацията върху десятката трябва да освободи ума от ограниченията на сетивата и по такъв начин да преодолее астралния детерминизъм, на който е подвластно сетивното тяло според херметиците.

Новопосветените херметици трябва да потвърдят, че успешно са дезактивирали сетивата си, като удостоверят, че вече имат свръхсетивни видения. Родените в ума вече нямат цвят, плътност и размер. Следващата стъпка предполага развитието на особен вид космическа медитация, която позволява на ума да схване истинското величие на Бог и да се отъждестви с него (вж. СН ХІ.19-20).

Тази херметична медитация може да се разглежда и като вариант на средно-платоничния аргумент относно изобразителната сила на езика, който откриваме например при Филон Александрийски: „В такива моменти моят ръководен орган е реално в моето тяло, но виртуално в Италия или Сицилия, когато мисли за тези страни, или пък на небето, когато разсъждава за него. Съответно често става така, че хора, които в действителност се намират в неосветени места, наистина ги освещават, като започват да си представят всичко, което спада към добродетелта“ (Legum Allegoria I, 62).

За разлика от стоицизма, който въвежда термина spermatikos logos, за да обозначи именно тези идеи, които притежават изобразителна мощ, херметизмът предпочита да игнорира прокарваната от Филон разлика между реално и виртуално. В споменатото поучение на Ума към Хермес Поимандър съветва Хермес да си представи, че е безтелесен ум, който е в състояние мигновено да се окаже във всяка точка на космоса, както и извън него. Това ментално упражнение има за цел да отстрани всички опосредстващи реалности, които пречат на индивидуалния ум да се отъждестви с универсалната природа на Бога.


http://xnetbg.com
 
6. Божественият Ум

По-дълбоко разбиране за прехода от етапа на космически видения към адекватното постигане на божествения Ум е представено в един текст, който не е част от Corpus Hermeticum, а спада към колекцията от открити през 1947 гностични текстове край Наг Хамади в Египет. Сходството с идеите на средния платонизъм позволява ръкописът да се отнесе към втори век. Озаглавен Беседа за Осмицата и Девятката, този сравнително дълъг диалог обогатява значително нашето разбиране за механизмите и пътя на прераждане, описани в CH XI.
Хермес описва на сина си преживяванията, които е изпитал при прехода от седмата към осмата и от осмата към деветата сфера на битието. Според това описание всички видения са съсредоточени в рамките на огдоад, или осмата, докато интелектуалните прозрения са локализирани в рамките на деветата сфера. Според системата на херметизма човек, който е споходен от видения, гарантирано е прекрачил физическото царство на седемте планетарни небеса. Видението е състояние не на съзнанието, а на битието, брънка от великата верига на прераждането. Осмият космически регион е „визионерско“ царство със собствени познавателни и битийни закони. В известен смисъл тук дори не става дума за регион, а за измерение.

За да достигне деветия космичен регион, адептът трябва да преодолее и царството на въображаемите форми, при което медитацията се ограничава единствено до умствени абстракции. Техниката на представянето се използва за създаването на образи с определена форма – ангели, души, възпяващи бога, и т.н. Сама по себе си визуализацията е субективно управляем механизъм, но самите видения се признават за обективни. Поради съгласуваността и рационалността на виденията посветените трябва да постулират съществуването на Ума като отговорен за идеите, които се изобразяват с различна степен на пластичност в предишните видения.
По такъв начин посветените вече са подготвени да преминат в деветата сфера, където ще изпитат интелектуалното наслаждение от непосредственото познание на Бога и на „тези, които са в Ума“. Непосредственото познание тук се схваща като онтична партиципация, битийна причастност на индивидуалния към универсалния Ум. Това е смисълът и крайната цел на прераждането, разбирано като духовна трансфирмация, нещо повече, това е


7. Мистерията на възнесението

Би било пресилено да се твърди, че херметичната система е първото учение на запад, което разработва идеята за мистичната инициация и прераждане. Достатъчно е да си припомним учението на орфиците и Елевсинските мистерии. Но тя безусловно е първата система, доколкото разработва в систематичен вид една онтология на Аза. Херметичното възнесение може да се сравни с юдейстките и християнските апокалиптични описания, докато онтологичната схематика е близка до различията, които неоплатониците провеждат между сетивно, делимо интелигибелно и неделимо интелигибелно. Тази последователност, която е налице още при Ямблих, е формализирана от Прокъл като мистичните степени на пречистването, просветлението и единението. Херметиците обаче издигат виденията до региона на делимото интелигибелно, което според неоплатонизма е отворено единствено за аритметичните и геометрични конструкции. Редуктивният скептицизъм кара неоплатониците да разглеждат виденията като идеи, които са били превратно представени от сетивата под формата на образи.

Херметичната позиция се различава също и от гностичното схващане на виденията като чисти проекции. За херметиците имагиналията е не само проекция, чието разнообразно и непредвидимо съдържание става все по чисто в хода на теономичното прочистване на ума. Тя е по-скоро нещо топографско, действителен и предвидим маршрут в топоса на видението, който се радва на онтична цялост и съгласуваност.

Интересно е да се отбележи също, че в арабската херметична литература мотивът за възнесението се замества от мотива за слизането в подземно помещение, където Хермес седи на трон, с книга в ръка. Мотивът за пещерата на посвещаването, който става известен благодарение на Аладин от Хиляда и една нощ, вероятно е бил повлиян от За пещерата на нимфите на Порфирий. Антипод на възнасянето откриваме и в европейските алхимични мотиви за Пещерата на философите, в Хайнрих фон Офтердинген на Новалис (1796) и в Хора, зверове и богове (1922) на Фердинанд Осендовски.

www.vyara.org
 
[size=12pt]
Изумрудената скрижала

Истинско, достоверно и действително е: онова, което се намира долу е аналогично с онова, което се намира горе, и онова, което се намира горе е аналогично с онова, което се намира долу и по този начин се произвеждат чудесата на едно и също нещо.
Както всички неща са произлезли от един, с посредничеството на един, тъй и всичко, което се ражда е произлязло от едно и също нещо чрез приспособяване... И това нещо е причината на цялото земно съвършенство. Неговата сила е непокътната, когато то се е появило на земята.
Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от плътното, предпазливо и съзнателно. Това нещо се издига от земята към небето и отново слиза на земята и приема силата на горния и на долния. По този начин ти ще спечелиш славата на света и тъмнината ще се отдалечи от теб. Тук се намира същността на силата, защото тя ще победи всяко въздушно нещо и ще проникне във всяко твърдо нещо. Така е бил създаден светът. От тук ще се породят удивителни приспособления образът, на които е гореизложеният.
И тъй аз бидех наречен Хермес Трисмегист (триждивеличайщий), защото познавам трите части на целия свят”.​
 
Хермес ТриждиВеликия
тройно велик в трите свята: физически, духовен и божествен
 
Табула смарагдина - Смарагдената плоча
 
Хермес Трисмегист – “Поймандрес”
“Поймандрес”
на Хермес Трисмегист[1]
1. Когато преди време започнах да мисля за съществуващите неща и разумът ми се понесе твърде високо, а телесните ми сетива бяха потиснати, както се случва на онези, които заспиват след обилно наяждане или поради умора на тялото, стори ми се, че някой, който беше огромен и с необхватни размери[2], вика името ми и казва: Какво искаш да чуеш и видиш, и като приемеш в ума си, да научиш и узнаеш?[3]

2. А аз казвам: Ти кой си? - Аз съм, казва, Поймандрес, Върховният Ум : зная какво искаш и съм с теб навсякъде.

3. А аз казвам: Искам да изуча съществуващите неща и да приема в ума си тяхната природа, и да позная Бога. Как, казах, искам да чуя! А той ми казва: Имай в ума си каквото искаш да разбереш, и аз ще те науча.

4. Като каза това, промени външния си вид[4] и веднага всичко пред мен изведнъж се разтвори, и виждам неограничена гледка: всичко само светлина, ведра и весела – и се влюбих във видяното. И след малко от една страна се спусна мрак, застрашителен и тъмен, извит на спирала, и ми заприлича на змия. И после видях мрака да се превръща във влажна природа, неизказано разбунена, и изпускаше пушек като от огън, и издаваше неописуем вой: и после от нея се изтръгна неразчленен вик, приличен на гласа на огъня.

5. А от светлината… свещен логос навлезе в природата и чист огън изскочи от влажната природа нависоко. Беше лек, остър и действен, и лекият въздух последва духа, като се издигна от земята и водата до огъня, и изглеждаше че виси от него. А земята и водата останаха смесени, така, че земята не се виждаше от водата:[5] и се движеха поради носещия се отгоре им духовен логос,[6] и звукът достигаше до слуха.

6. А Поймандрес ми каза: Проумя ли, каза, какво иска да покаже тази гледка? Ще узная, рекох. Онази светлина, каза, съм аз Умът, твоят Бог, който е преди влажната природа, появила се от мрака: а светлият логос от Ума е син на Бога. И какво? казах. Така знай: това, което вижда и чува в теб, е логосът на Господ, а Умът е Бог Баща. Те не са разделени помежду си; защото животът е тяхно обединение. Благодаря, казах. А ти имай светлината в ума си и я опознавай .

7. И като каза това, ме загледа дълго, така че затреперах пред вида му: и като кимна, аз видях в ума ми светлината в безбройни сили, и тя се превърна в безкраен свят[7], и огънят се обгръщаше от огромна сила, задържан на едно място. Тези неща различавах в ума си, виждайки ги поради словото на Поймандрес.

8. И както бях напълно смаян, пак ми казва: Видя ли в ума си изначалната идея, която предхожда безкрайното начало? Това ми казаПоймандрес. А елементите на природата, рекох, откъде и изникнаха? Итой ми отвърна: От волята на Бога, която, както прие логоса и като видя красивия свят му подражаваше, и се преобрази в космос заедно със своите елементи и със своите рожби, душите.

9. Умът-Бог андрогин, живот и светлина, роди със слово друг Ум[8]създател, бог на огъня и духа, и той създаде седем диойкети, които обгръщат в кръгове сетивния свят, и тяхното управление се нарича съдба.

10. И веднага логосът на Бога изскочи от ниските елементи към чистото творение на природата и се съедини със създателя Ум (защото беше единосъщностен), а ниските елементи на природата останаха неразумни, така че да бъдат само материя.

11. А заедно с логоса създателят Ум, който обгръща кръговете и ги носи със свистене, завъртя своите творения, и ги остави да се въртят от неопределено начало до безграничен край. Защото движението им започва там, където свършва: а тяхното обикаляне изведе, както пожела Умът, от ниските елементи безсловесни животни (защото те не задържаха логоса), въздухът изведе летящите, а водата – плуващите. Разделиха се помежду си земята и водата, както пожела Умът и земята изведе от себе си четирикраките животни и влечуги, дивите и кротки зверове.

12. А Умът, Баща на всички, роди Човек, равен на него, в когото се влюби като в собствено дете, защото беше прекрасен, с образа на Бащата. И наистина Богът се влюби в собствената си форма, и предаде на Човекавсичките си творения.

13. И Човекът, като забеляза творението на създателя в огъня, пожела и той да създава, и му беше позволено от Бащата. И като се озова вкълбото на създаването, където щеше да има пълна власт, видя създанията на своя брат, а те се влюбиха в него и всеки му предаваше власт от своя ред. И като проумя тяхната същност и стана причастен на природата им, пожела да разкъса преградата на кръговете и да разбере властта на онзи, който е поставен над огъня .

14. И той, който имаше цялата власт отвъд света на смъртните инеразумните животни, се наведе отвъд хармонията, като разкъса обвивката и показа на ниската природа красивата форма на Бога – а тя, като го видя с неизтощимата му красота, с цялата мощ на диойкетите и с формата на Бога се усмихна от любов, защото беше видяла изображението на прекрасната форма на Човека във водата и сянката муна земята. А той, като видя подобната му форма в нея, отразена във водата, я обикна и пожела да живее там. И с мисълта възникна действие, и той насели неразумната форма, а природата, като пое любимия си, гообгърна и се смесиха, защото бяха влюбени.

15. И затова единствен сред всички същества по земята човекът е двоен. Смъртен е заради тялото, безсмъртен – заради същностния Човек. Защото, макар безсмъртен и имащ власт над всички, той понася всичко смъртно, подчинен на съдбата. И макар да е над хармонията, той станароб, обладан от нея и андрогинен от андрогинен баща, и безсънен от безсънния… е подчинен.

16. И след това… мой Ум… защото и аз обичам словото. А Поймандрес отговори: Това е скритата тайна до този ден. Защото природата, смесена с Човека, изнесе най-чудно чудо: той имаше естеството на хармонията на седемте, които ти казах, че са от огън и дух и природата не се забави, но веднага роди седем души, съответни на седемте диойкети, андрогинни и над надземни. И след това, Џоймандре? Обладан съм от силно желание, и копнея да чуя: не си отивай. А Поймандрес каза: Мълчи, защото не съм ти разяснил първото слово. Ето мълча, казах аз.

17. Раждането на тези седем стана по този начин: земята беше женска, водата – оплодителна, а узряването дойде от огъня. Природата взе духа от етера и изнесе телата, подобни на вида на Човека. Човекът от живот и светлина стана душа и ум, от живота – душа, от светлината – ум, и всички неща в сетивния свят останаха така до края на периода и началото на родовете.

18. И така, чуй словото, което копнееш да чуеш. Когато периодът се изпълни, свързването на всички неща се разпадна съгласно замисъла на Бога. Всички андрогинни животни заедно с човека се разпаднаха и мъжките се отделиха на своята страна, и женските също. И веднага Богът произнесе със свещено слово: „Плодете се и се размножавайте[9]всички твари и създания, и нека който има ум, да разпознае себе си катобезсмъртен, и че причина за смъртта е любовта и всички неща“.[10]

19. И като каза това, промисълът направи смесванията чрез съдбата и хармонията, и установи ражданията, и всички се умножиха по рода си, и който разпозна себе си отиде при най-висшето Добро, а онзи, който обикна тялото, излязло от заблудата на любовта, остана да се скита в мрака, изстрадвайки сетивно злините на смъртта.

20. Какво толкова грешат, казах аз, незнаещите, та да се лишат от безсмъртието? Изглеждаш, че не си се замислил за нещата, които чу. Не ти ли казах да внимаваш с ума си? Внимавам и помня, и съм благодарен. Ако си внимавал, кажи ми защо заслужават смъртта тези, които са в смъртта? Защото тялото ни е предхождано от отблъскващия мрак, от който е влажната природа, от която се устрои тялото в сетивния свят, откъдето се захранва смъртта.

21. Правилно си внимавал. А според какво „който е мислил себе си, върви към себе си“, както е словото на Бога? А аз казвам: Защото от светлина и живот е устроен Бащата на всички неща, от когото е роден Човека. Добре казваш: светлина и живот е Богът и Бащата, от когото се роди Човекът. И ако узнаеш, че си от живот и светлина, и че си излязъл от тях, отново ще отидеш при живота. Това каза Поймандрес. Но, мой Ум, кажи ми още, как ще вървя аз към живот? Защото Бог казва „нека който има ум, да разпознае себе си.“

22. Нямат ли всички хора ум? Мълчи, каза.. Аз, Умът, съпътствам благочестивите и добрите, и чистите, и милостивите, и съм при тези, които зачитат Бога, и моето присъствие става помощ, и веднага разбират всичко, и с любов привличат благосклонността на Бога, и благодарят, като благославят, и го възпяват чинно и с обич, и преди да предадат тялото на неговата смърт, се отричат от сетивата, защото знаят техните въздействия. И по-скоро самият аз, Умът няма да оставя да се извършат връхлитащите ги въздействия на тялото.Като страж ще заключа входа на лошите и грозните въздействия, и ще отсека спомените за тях .

23. А от безумните и лошите, и порочните, и завистливите, и алчните, и убийците и безбожните съм далеч, и ги оставям на отмъстителния демон, който изпраща срещу такъв човек остротата на огъня… ранява го… сетивно и още повече го въоръжава за беззаконие, за да получи по-голямо наказание. И този човек не губи стремежа си за все повече желания, и без умора се сражава със сенки, и… всичко това.… го измъчва, и увеличава огъня му все повече.

24. Ти ме научи на всичко, както исках, Ум, но кажи ми още за изкачването на душата.. На това Џоймандрес отвърна: Първо, в разпадането на материалното тяло предаваш самото тяло на промяна, и видът, който си имал, става невидим, и характера ти, вече обездвижен, го предаваш на демона. И сетивата на тялото се завръщат към изворите си, като стават техни части и се присъединяват към енергиите. А гневът и желанието отиват в безсловесната природа.

25. И така, човекът се устремява нагоре през хармонията и на първата зона предава енергията на нарастването и намаляването, на втората – изобретяването на злините, обездвиженото коварство, на третата – обездвижената измама на желанието, на четвъртата – водаческото високомерие, лишено от удовлетворение, на петата – безбожната дързост и безочливата грубост, на шестата – злите помисли на богатството, обездвижени, на седмата – подлата лъжа.

26. И тогава, оголен от въздействията на харм онията, се озовава в Огдоадната природа, и е със собствената си сила, и възпява Бащата заедно със съществата. Тези около него се радват на присъствието му и като става еднакъв с тях, дочува и някакви неизвестни Сили да възпяват Бога над Огдоадната природа със сладък глас. И тогава в един ред се издигат към Бащата, и се предават на Силите, и самите те стават Сили и стават в Бога. Това е добрият край на тези, които имат знание – да се обожествят. И така, какво чакаш? Няма ли, след като си получил всичко, да станеш водач на достойните, та Богът да спаси човешкия род чрез теб?

27. И като ми каза тези неща, Поймандрес се смеси със Силите. А аз, като благодарих и благослових Бащата на всичко, получил сила от него, научен за природата на цялото и в идял най-великата гледка, започнах да проповядвам на хората красотата на благочестието и знанието: Народи, хора, родени от земята, вие, отдали се на пиянство и сън, на незнание за Бога, събудете се, освестете се, вие, омаяни от неразумен сън.[11]

28. И те, като чуха, всички заедно дойдоха при мен. А аз казвам: Защо вие, хора на земята, които можете да добиете безсмъртие, сте сепредали на смъртта? Разкайте се, вие, които съпътствате заблудата и придружавате незнанието: освободете се от мрачната светлина, причастете се в знанието и напуснете гибелта.

29. И едни заговориха несмислено и се отдръпнаха, а други замолиха да ги науча и се хвърлиха в краката ми. А аз, като ги вдигнах на крака, станах водач на рода, като ги учех със слова, как и по какъв начин ще се спасят и засях в тях думи на мъдростта, и се нахраниха с амброзийна вода. И като стана късно, и блясъкът на слънцето започна да потъва, им казах да благодарят на Бога и като завършиха благодарността, всеки отиде да почива в своята постеля.

30. А аз си записах благодеянието на Поймандрес и като се изпълних с това, което исках, бях щастлив. Защото сънят на тялото стана будност и замъгляването на очите – истинско зрение, и мълчанието ми – бременно с доброто, и произнесеното слово роди много блага. Това ми се случи, когато приех знание от Ума ми, а това е Џоймандрес, Върховният Логос. И дойдох, боговдъхновен от истината. Затова давам от цялата си душа и сила благослов на Бащата Бог.

31. Свят е Богът и Баща на всички

Свят е Богът, чийто замисъл се изпълнява от самите сили

Свят е Богът, който иска да бъде познат и се познава от неговитепоследователи

Свят си Ти, който си устроил нещата с Логос

Свят си Ти, комуто цялата природа стана образ

Свят си Ти, когото природата не е създала

Свят си Ти, по-мощен от всяка сила

Свят си Ти, по-голям от всяко превъзходство

Свят си Ти, който надхвърляш похвалите

Приеми разумни чисти жертви от душата и сърцето, които жадуват теб, неизказуеми, неизречими, призовани в мълчание.

32. На мен, който се моля, дай ми знак и сила да не сгреша в знанието за нашата същност и с тази благодат аз ще осветя онези от рода, които са в незнание, мои братя, твои синове. Затова вярвам и свидетелствам; вървя към живот и светлина. Благословен си, Отче. Човекът ти иска да освещава с теб, защото ти си му предал всяка власт.

източник:авторски Албена Андонова+интернет

 
    Ego sum qui sum373.

        (Изход, 3, 14)

    Ego sum qui sum. Аксиома на херметичната философия.

        (Е. П. Блаватска, „Разбулената Изида“, с. 1)

    — Кой си ти? — запитаха едновременно триста гласа, а в това време двадесет шпаги блеснаха в ръцете на най-близките призраци…

    — Ego sum qui sum — отвърна той.

        (Александър Дюма, „Жозеф Балсамо“, II)

 
"Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото".
 
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/istoriq/Microsoft%20Word%20-%20Hermetism_Essay.pdf
 
Back
Top