Мъдри мисли и цитати

[Власти]

Покой сред покоя не е истински покой.
Само когато постигнеш покой насред движението, наистина ще постигнеш небесната природа.
Веселие насред веселието не е истинска радост.
Само когато постигнеш радостта посред скръбта, ще разбереш с какво живее сърцето.

/Хун Дзъчън "Корените на Мъдростта"/

 

[Amaya]

Покой сред покоя не е истински покой.
Само когато постигнеш покой насред движението, наистина ще постигнеш небесната природа.
Веселие насред веселието не е истинска радост.
Само когато постигнеш радостта посред скръбта, ще разбереш с какво живее сърцето.

/Хун Дзъчън "Корените на Мъдростта"/

Много мъдрост има в цитираното.

Само когато насред движението, шума и хаоса, постигнеш покой - тогава наистина ще си постигнал покой.

Само, ако насред скръбта постигнеш радост, тогава наистина ще си радостен.

Защото, както казва Лао Дзъ, ако не познаваш грозното, няма как да оцениш красивото. И тук така - ако не познаваш шума, няма как да оцениш покоя. Ако не познаваш истински тъгата, не можеш да оцениш истинската радост.

 

[Власти]

Къде са хората? ... - Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

/"Малкият Принц"/

 

[Власти]

Често ни се налага в живота да изслушваме неприятни нам слова и да се занимаваме с неща, който не ни доставят удоволствие.
Но само така ще намерим точилния камък, на който ще изострим нашата добродетел.
А ако слушаш само това, което ти е угодно да чуваш, и разсъждаваш само за това, за което ти е приятно да мислиш,
ще изживееш целия си живот тъй, сякаш си упоен от отровна отвара.

Из "Корените на Мъдростта"

 

[Власти]

„Първата и най-главна мисъл, която възниква в ума, е първичната мисъл „Аз“. Едва след произхода и надигането на мисълта „Аз“ възникват безброй други мисли. Търсете посредством дълбоко обърнат навътре ум откъде възниква този „Аз“. Ако се отправим навътре, търсейки източника на „Аз“-а, „Аз“-ът рухва и веднага друга същност ще се разкрие, провъзгласявайки „Аз, Аз“. Въпреки че тя също се появява, провъзгласявайки „Аз“, тя не произлиза от егото, а от единственото съвършено съществуване.“

Рамана Махарши

 

[Власти]

"Бог е говорил и продължава да говори чрез всичко сътворено, но и в сърцето на човека. Затова е неточно да се казва, че Той е говорил само на еди кой-си посветен или пророк: би било несправедливо да се каже, че някои са Го чули по-добре от други.
Би трябвало да допълним също, че това, което тези хора са чули и оповестили, е било неизменно определено от ситуацията, проблемите и манталитета на времето. Що се отнася до великите принципи, всички те постановяват единодушно едно и също нещо. Но като влезем в подробностите, си даваме сметка, че ако някои предписания, които са били безспорно приемливи и може би дори необходими преди няколко века, защото са отговаряли на определени нужди и са били истински напредък за времето си, днес са неприемливи. Бог говори, непрестанно говори, но всеки Го чува според своето равнище на развитие."

Омраам Михаил Айванов

 

[Власти]

"Сумата от цялото познание е, че нищо не знаем"

~Християн Розенкройц

 

[Власти]

"Затова е разбираемо, че човекът, роден от природата, лишен и от най-малката мъдрост и снабден единствено със способност за интелектуално знание, може да натрупва и да съхранява само знания за света, и при това твърде малко. Тези знания, придобити експериментално, не могат да се увеличават другояче, освен експериментално. Лишени от мъдрост, те неизменно водят до пропастта и, както казва Лао Дзъ, превръщат този свят в пустиня.
Следователно вижте големия контраст. Вижте тези две човешки фигури: човекът, роден от природата и човекът на Лао Дзъ. И двамата притежават микрокосмос и двамата произхождат от божествена искра. Но единият – Лао Дзъ, живее от астралното поле на Майката на света, в което Божият Дух се изявява и непосредствено се разпознава. Така че истинският син на Бога, истинският човек, се ражда от божествената искра, чрез нея и с нея, и мъдростта, която е от Бог, се свързва директно и съвършено с неговия мисловен инструмент и го ползва. И нито един аспект на неговото поведение, нито което и да било последствие от него, повече не е спекулативно или предизвикващо съжаление. Такава е, от етап към етап, от сила към сила, изявата на Божията слава и на плана за неговите деца.
Разгледайте сега другия човек. Той човек ли е? Не е!
Затворник на природата на смъртта, отделен от Майката на света, неговата изява, неговото бъдеще са в застой. Той е куцият, парализираният, слепият, който трябва да бъде излекуван. Той е, както казва Господ Иисус: „сляп, макар че вижда, глух, макар че чува”, едно неродено същество. Много от тези, които притежават само мозъчно съзнание, интелект, и са натрупали известни езотерични познания в течение на годините, се утешават с надеждата, че тази толкова увредена привидност на човешко същество един ден ще стигне до добър край по заобиколен път. И за пореден път спекулират с прогреса, който се дължи на ученето.
Следователно разберете Лао Дзъ. Само едно пълно обръщане по пътя, по който е поело, ще спаси природно роденото човечество. Само едно истинско завръщане към Майката на света, към спасителното астрално поле от началото, може да му помогне.
Пътят, който води натам, ви се посочва всеки ден от Духовната школа. Започнете да го разчиствате от най-важното препятствие: заблудата да вярвате, че знанията на света, а не мъдростта, която е от Бога, биха могли да ви помогнат. Практическото прилагане на двете едновременно е невъзможно! Те са несъвместими. Затова: Откажете се от ученето, и грижите и безпокойството ще ви напуснат."

Из "Китайският гносис" от Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри

 

[Власти]

Много точен коментар за астрологията и защо тя не спомага истинското духовно пробуждане:

"Има една наука, която познавате по име или от опит. Тази наука днес се нарича астрология. В древността тя е била на голяма почит сред някои народи. С нейна помощ човек може да установи по какъв начин магнитните лъчи на макрокосмоса и микрокосмоса действат в личността. Без съмнение астрологията предлага голямо изкушение – чрез нея да се върви по звездните пътища. Ние лично години наред я практикувахме. Дори я преподавахме петнадесет години и обяснявахме на нашите ученици по какъв начин са хванати в мрежата на съдбата, че са пленници, че всеки ден, да, всеки час техният живот се определя от магнитните лъчи и техния състав. Посочваше се как точно човек да установи това и дори как могат предварително да се разберат последиците. Но когато добре осъзнаха и изпитаха всичко и бяха потресени от това необуздано магнитно насилие, какъв беше резултатът?
Резултатът от тази наука не бяха ли въпросите: „Как като пленник да се държа в мрежата на съдбата? Как да посрещам ударите на магнитните излъчвания? Как да ги неутрализирам? Как най-благоприятно и изгодно да лавирам в мрежата? Как да се възползвам по най-добрия начин от тях, за да си пробия път в живота, докато настъпи изгарящата смърт?”
А би трябвало резултатът да бъде: „Как да се отскубна от мрежата на съдбата? Как да постигна един освобождаващ живот, в който паякът на диалектичния живот вече да не може да ме изсмуква и експлоатира?”
Не беше ли резултатът: „Как с помощта на тази наука да следвам моя ход в природата на смъртта?”
А би трябвало да бъде: „Сега, когато видях съдбата и се вгледах в Медуза, аз се сбогувам с тази смъртна действителност, за да я заменя с реалността на един нов живот.”
Ако можете напълно да отпразнувате това сбогуване, тогава Гносисът идва със своята всеобхватна мъдрост; и ние, както Хермес Трисмегист, се молим непрестанно: „О, дано никога да не се заблудим в Гносиса!” Тогава сме се сбогували с хоризонталната плоскост на астрологията. Но знаем, че има мнозина, които все още не могат да се освободят от тази наука, което много им вреди. Защото поради своята магична структура астрологията и нейното прилагане са силно привързващи към земята. Това не е опасно за привързания към земята егоцентрик, но за човека, който търси Гносиса, тази наука е пагубна. Не обявяваме астрологията за забранена, а погледнато в светлината на Гносиса – за безполезна и дори вредна за самите вас. На онези, за които се отнася това, бихме искали да кажем: Трябва да се запитате и да изясните за самите себе си дали астрологията и нейното практикуване някога са ви направили щастливи дори и за една секунда и дали тя по-скоро не е засилила страха и безпокойството във вашия живот.
И тогава се издигнете до могъщата истина на Седмия час на Никтемерон."

"Никтемерон на Аполоний Тиански" от Ян ван Райкенборг