B
BaDBluEeYeS
Гост
Нова година – нов късмет! Така казват хората. Началото на новата година е идеален момент, ако си решил да започнеш живота си на чисто. Странно как точно , докато слушаш как всичко живо наоколо брои последните секунди на отминаващата година, това, което ти се е случило през нея минава като на кино лента в главата ти. Само за части от секундата те заливат всички спомени. А някъде там в реалността се чува : „…9,8,7, 6….”. А ти? Къде си ти в тези секунди?
Ти…изживяваш всичко случило се, и хубавото , и лошото….
Връщаш се година назад ,когато годината, която сега изпращаш , тъкмо е открехнала врата на твоя живот. Спомняш си вкуса на шампанското , заглушителните звуци на фойервеките и пиратките , превъзбудените викове на хората. Това се повтаря всяка година, само дето хората и място, на което я посрещаш са различни. …
После животът ти се впуска в обичайния си ритъм, влизаш в рутината-работа, училище , срещи с приятели, нови познанства, смях, сълзи..
…И така докато не се случи някое наистина разтърсващо събитие , с което да запомниш година. А какво по-разтърсващо от това да се влюбиш? И ако прибавим към влюбването факта , че вече имаш човек до себе си, комбинацията става наистина взривоопасна. Дори да се бориш с това чувство, то накрая те залива целия и нищо не можеш да направиш. Сигурно така се чувства и удавникът , когато престане да се бори за живота си. Навярно ще ме упрекнете, че използвах именно това сравнение, но любовта, особено, когато е невъзможна, може да бъде определена само със смъртта.
Предаваш се изцяло на тази любов- обичаш, крещиш, молиш се, плачеш, криеш се , дори проявяваш безразсъдство. Щастлив си и същевременно нещастен. Егоист и алтруист едновременно. И се чудиш как едно такова чувство може да те постави на двата полюса, на двете силни крайности…
Когато най-накрая решаваш, че най-правилно е да послушаш разума си, изпадаш в анабиоза. Това е едно наистина интересно явление в природата. Някои организми изпадат в подобно състояние, наречено още мнима смърт. Помага за преодоляване на неблагоприятните условия. И наистина, докато си в това състояние се чувстваш някак защитен, но и много… мъртъв. И все пак вярваш, надяваш се, че всичко ще бъде наред и когато болката отмине ще може да разцъфнеш и отново да бъдеш себе си, отново да се радваш на нещата от живота , както преди.
Както казва един мой много скъп приятел, няма нищо по-силно от ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. И наистина, когато се надяваш , идва вярата, а когато я има нея, я има и Любовта. Само, че онази непреходната, която не отминава никога, която няма нищо общо с физическото привличане. Тази Любов към душата, към природата , към всичко истинско и чисто, която лежи в основата на даването и на отричането от себе си; за която условия не съществуват, не съществува граници и мерни единици. И именно в тази ЛЮБОВ откриваш истинското щастие и намираш сили отново да се събудиш към живот. Ах, колко невероятно е усещането да си жив! ОТНОВО!
….”3,2,1…ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА” , чуваш познатия гръм от отварянето на бутилката шампанско. Една ръка те придърпва ласкаво към терасата , за да можете заедно да се насладите на празничната заря. И там под лъскавите светлини , сред миризмата на барут, едни устни се впиват нежно в твоите. И осъзнаваш,че си на правилното място с правилния човек. А какво по-хубаво от това..
Ти…изживяваш всичко случило се, и хубавото , и лошото….
Връщаш се година назад ,когато годината, която сега изпращаш , тъкмо е открехнала врата на твоя живот. Спомняш си вкуса на шампанското , заглушителните звуци на фойервеките и пиратките , превъзбудените викове на хората. Това се повтаря всяка година, само дето хората и място, на което я посрещаш са различни. …
После животът ти се впуска в обичайния си ритъм, влизаш в рутината-работа, училище , срещи с приятели, нови познанства, смях, сълзи..
…И така докато не се случи някое наистина разтърсващо събитие , с което да запомниш година. А какво по-разтърсващо от това да се влюбиш? И ако прибавим към влюбването факта , че вече имаш човек до себе си, комбинацията става наистина взривоопасна. Дори да се бориш с това чувство, то накрая те залива целия и нищо не можеш да направиш. Сигурно така се чувства и удавникът , когато престане да се бори за живота си. Навярно ще ме упрекнете, че използвах именно това сравнение, но любовта, особено, когато е невъзможна, може да бъде определена само със смъртта.
Предаваш се изцяло на тази любов- обичаш, крещиш, молиш се, плачеш, криеш се , дори проявяваш безразсъдство. Щастлив си и същевременно нещастен. Егоист и алтруист едновременно. И се чудиш как едно такова чувство може да те постави на двата полюса, на двете силни крайности…
Когато най-накрая решаваш, че най-правилно е да послушаш разума си, изпадаш в анабиоза. Това е едно наистина интересно явление в природата. Някои организми изпадат в подобно състояние, наречено още мнима смърт. Помага за преодоляване на неблагоприятните условия. И наистина, докато си в това състояние се чувстваш някак защитен, но и много… мъртъв. И все пак вярваш, надяваш се, че всичко ще бъде наред и когато болката отмине ще може да разцъфнеш и отново да бъдеш себе си, отново да се радваш на нещата от живота , както преди.
Както казва един мой много скъп приятел, няма нищо по-силно от ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ. И наистина, когато се надяваш , идва вярата, а когато я има нея, я има и Любовта. Само, че онази непреходната, която не отминава никога, която няма нищо общо с физическото привличане. Тази Любов към душата, към природата , към всичко истинско и чисто, която лежи в основата на даването и на отричането от себе си; за която условия не съществуват, не съществува граници и мерни единици. И именно в тази ЛЮБОВ откриваш истинското щастие и намираш сили отново да се събудиш към живот. Ах, колко невероятно е усещането да си жив! ОТНОВО!
….”3,2,1…ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА” , чуваш познатия гръм от отварянето на бутилката шампанско. Една ръка те придърпва ласкаво към терасата , за да можете заедно да се насладите на празничната заря. И там под лъскавите светлини , сред миризмата на барут, едни устни се впиват нежно в твоите. И осъзнаваш,че си на правилното място с правилния човек. А какво по-хубаво от това..
