• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Ново дневниче

S

slavena

Светлоносец
Какво мислите за думата "оправдание" и изобщо грехота ли значи тази дума...
Преди година бях залепила листче на един голям рафт, като се бях върнала в България с надпис"Без оправдания", после някой го беше откъснал и пак като се върнах в България, видях че го нямаше... А и аз самата вече не бях сигурна в значението на тези думи.
Оправдание, че не си написал домашното, оправдание защо си закъснял, оправдание защо си напълнял, оправдание защо днес не си сготвил нещо... Не обичам тази дума!! Просто човек е добре да я откаже от речника си и акто някой пзт просто не му се прави нещо, да каже "СТЕГНИ СЕ"... Най/коварното нещо е времето!!  и доста често хората съжаляват, че са го пропиляли в нещо ненужно.
Понякога си мисля, че мисията ни на тоя свят е да му се наслаждаваме и да не се хвърляме твзде много в стремежите си за по=добро съществуване. Еми, грешно съм си мислила отчасти, защото драги хора... когато човек се оправдае, че не е свършил нещо докрая или че някой му е виновен, че не го е свършил или каквото и да е било... са в резултат на СОБСТВЕНИТЕ МУ ПОСТЪПКИ.... И естествено, като се е издънил, вземе,че си казва.. ми да ама вижте, аз постигнах нещо друго, аз направих това, това това...
Хора, детските мечти са най/светли! Уверявам ви.. и аз ви казвам.. не ми с нравят хора, който не се борят за мечтите си.
Естествено, за добрите мечти, не за мечтите да натрупаш много пари или каквото и да е тленно нещо!
Да имаш дете, да лекуваш, да правиш нешо хуманно, да помагаш на животните, да обичаш природата, да промениш нечий възглед към по/добро.. това аз наричам един светъл път към мечтата!
Не знам кой може да бъде щастлив на тоя свят, ако работата която работи не му се нрави, или кой може да бзде щастлив ако няма човек до себе си, или кой може да бъде щастлив, ако таи в себе си злоба...
На човека му е даден МОЗЪК със способност да МИСЛИ, т.е. щом е роден с правилно функциониращ мозък, значи може да промени нещо, което действително вреди на природата.. а и човек, който е част от нея.
Махнете думата "вина" от речника си... Когато нещо не ви харесва, променете го, така че да ви хареса. Никой не трябва да ви бъде виновен за нищо. И определено спрете да казвате, че  и вие сте хора, и вие грешите.. просто спрете да правите грешки, които сте правили. Както е се казва, човек ако сам не може да си помогне, кой друг може...
Дерзайте!
 
И не знам дали съм мисля неправилно, ама все пак мисля, че човек колкото по-пряко помага, толкова по-добре! Ако работиш в кръчма, на бюро или където и да е където просто не можеш да помогнеш на нещо или някого към по добро развитие, то просто си помисли дали работата ти помага на някого в светла насока.
Ако по цял ден спищ до късно, чакаш някой да ти сготви, готованко си и все очакваш някой да върши нешо вместо теб, то ти така или иначе нищо хубаво няма да свършиш за себе си и света.
Който се е родил на тоя свят с мисълта да пречи на чужда свобода, то по-добре да не е е бил раждал...
Щом ти е даден живот, не го пропилявай...
 
Значи... виждам, че човечеството отдавна се стреми а и го прави.. да се развива по посока r-сратегия, т.е. на чист биологичен език да еволюира като мишка. Обаче с голям инстинкт за самосъхранение!!!
 
Преди няколко месеца се навидях от хора "живи-умрели". И това определение остава най-повтавяното определение от мен от последните няколко месеца. Ама как умът ми не може да го побере...че може да има хора,който ядат, ходя след това до тоалетната,спят по 12-15 часа, не искат ама изобщо не си и помислят да си мръднат пръста за нещо. Казвала съм хиляди пъти..това е многократно по-зле,ама много по-зле в сравнение с жизнеността на едно животно! Животното запазва природното равновесие... А тук става въпрос за хабене на кислород и жизнен запас!
Ама иначе всеки заслужавал живота, който му е бил вдъхнат.. Да..сигурно,още сто живота ще има да живее...
И как очаквате такива хора да чуят нещо и да се опитат поне да го осмислят... като 80 процента от човечестово сигурно е такова!
Какво значи твърдението..да помагаш на "жив,но разлагащ се човек". Да искаш да го спасиш от мъката и нещастието...
Как така? И всички ли трябва да останем безразлични към такива хора, за да живеем и ние по-спокойно?? А какво е "всички"?
Всеки е добре да се замисли дали не е в този кюп? И дали не се заблуждава.
Щото безполезен е не само този който нищо добро не върши, то е и този, за който мързелът е станал начин на живот.
И това не бива да е безразлична тема за който и да е било, а особено за хора с хуманни принципи, който работят за благото, а не лошотията на човечеството!
 
Първо да кажа,че не съм в този кюп. :)

А сега искам да кажа,че има и по-лоши варианти на тези хора ,например има хора абсолютно същите,но само с едно плюсченце  отгоре - тези освен че не правят нищо добро,вредят чрез измами,лъжи,паразитиране чрез мазнене и лицемерие.Докато са на аванта за твоя сметка са окей,а после не те познават и освен че не те познава гледа да те излъже и измами,а някои дори и заплашват...
 
Преминавайки през живота който ни е даден свикваме да сме само наблюдатели,критици или съдници.
Рядко някой след като критикува показва и решение за даден проблем.Иска се жизнен опит,мисловен напън
и нерядко действия подкрепени с интуиция.
Виждаме нещо което не ни харесва...критикуваме го.
Но в задачата грейва една ярка удивителна - кое в мен не одобрява?
Личноста която съм ли не одобрява...или човешкото същество което съм и принадлежа на планетата Земя с
Живота на нея.
Всъщност одобрение или не...какво съм направил или допринесъл за да бъдат други нещата?
Когато казваме Аз се задейства автоматизма на социума и ставаш индивид в борба за оцеляване според внушенията
на цивилизацията.
Когато казваме Ние -твоята личностни граници се размиват в яркото и шарено многообразие на Живота.
Да, има печалбари които в егоцентризма си са пуснали пипала дори и в духовните отношения...и какво от това?
Има Кой да се погрижи за тях.Не се съмнявайте в това.
В моментите когато съм се срещал с такива лауреати в първия момент в мен проговаря Азът...и се получава нещо от
вида: ''Ето още един печалбар!''
В следващата милисекунда изниква разширената визия за ситуацията..виждам се отстрани заедно с човекът -печалбар
на фона на Вселената която смея да кажа че познавам добре и ме напушва смях,обхваща ме насмешката и възмущението изчезва
като дим...
Ще попитате и какво смешно има в това...ще опитам да обясня какво ми минава през ума.
Човекът-печалбар е и си остава роб на едни шарени хартийки наречени пари напечатани от едни други хора.
И ние с него взаимно се дебнем кой да има повече,кой да вземе от другия повече от лелеяните хартийки.
И всъщност така се обричаме на безплодие на ума,разума,светогледа,фантазията,мечтите...скопяваме се сами отвсякъде.
И затова ме обхваща насмешка спрямо този човек-печалбар... посветил е дните и живота си за едни шарени хартийки които няма
как отнесе отвъд през Вечността заедно с Духа си чиято проява е всъщност.
В такива моменти избирам същественото пред несъщественото...бих отговорил на такъв ''Имам 10 лева,но са за детски подарък и детски усмивки...а не за бира.''
Но...света е шарен и цветен,пълен с какви ли не образи,картини и предизвикателства ...всъщност избирам да мисля шарено,а не черно-бяло.
Оскотелите подобия на хора са много и не един или двама...но някой преди да отсъжда и регистрира очеизвадното запита ли се
този човек за да стигне до тук през какво ли е минал?Някой опитва ли се да се взре в дълбочина и да открие нещо ценно което го има във всеки човек...или се ограничаваме само до повърхността?
Има мъже,жени и деца които бял ден не са виждали през живота си,не им е оставало време от труд за насъщния и оцеляването си да си купят книга която да прочетат...отраснали сами в този живот от деца-без родители,без семейство,без топлината на дома,без достоен родителски пример за подражание.
А ние като бъдещи и настоящи родители достоен пример ли сме за децата около нас?
Какво им показваме,на какво ги учим?
Може би ги заливаме с помията на фалшивите ценности от медиите и общество посветено на еснафското благополучие и печалбите?
Може би четем с тях Мечо Пух,Малкия принц,детските енциклопедии...търпеливо отговаряме на безкрайните им въпроси и споделяме техните мечти?
Децата са бъдещето на всяка нация.
Във всеки човек живее едно пораснало дете.
А за да стигнеш до него...се иска да се взреш надълбоко,да проявиш повече търпение и внимание...иска се не да преминеш,а да поостанеш.

Много може да се пише още но засега ще се спра за да не ставам досаден.
 
Виждам вече коледните светлинки по прозорците на хората.
Коледното настроение идва полека лека.
И си мислех за теб който четеш тези редове...Ще можеш ли да отделиш един стол,чиния и чаша които да бъдат
на твоята празнична маса за Този в чието Име празнуваме?
На празничната маса дали ще можем да оставим едно празно място за Него сред всеобщото веселие и семеен уют...?
И когато се вгледаме в празното място на масата...да си спомним че имаме и празно място в сърцата си което трудно може
да бъде напълнено с каквото и да е...
И в реалния живот по улиците на градовете да пренесем в сърцата си тази празнина която ще бъде напълнена за този
който търси.
Трудно ли ще е да го направите?
 
В света царува нещастието на едно недохраненото бебенце,което не е виновно за съдбата си и същевременно с това един  дебел чичко/корпоратор,който може би би помонал на такова бебе, но може би само ако се яви пред очите му...
Докато има живот човешки,справедливост няма да има...
Естествено има и хора,съсипани от небитие може би поради бедни времена на икономиката..може би защото родителите им не са имали възможност и още доста причини сигурно има..
но докато човек е жив, не е осакатял и не е психически нестабилен..има шанс...дори и понякога доста малък шанс,да промени състоянието,в което се намира..естествено ако това състояние не му харесва... Случва се и да живееш с нещо,което ти харесва, но не го променяш. И това не бива да се смята за априорно 'лошо', защото всеки подрежда сам приоритетите си.
А да 'съдиш' някого..то това 'съдя' трябва да се махне от речника на хората но уви.. не се маха.
Нека се учим от грешките си поне...
 
Ако в този живот човек няма нещо като пътеводител,нещо което да му светва лампичката....дори съвест би го нарекла,то много лесно ще се обърка? Ако попадне дори и в обикновена дилема..как да постъпи в дадена ситуация.... Бог,религия,философия,наука и т.н. са вид пътеводители на човека... Ницше пък казва,че човек трябва сам да съгради живота си със свои собствени виждания,убеждения ...'да надмогне себе си'... Всеки разсъждава по различен начин..с някаква истина..стават милиони истини...
Как ли щяха да живеят хората,ако не мислеха логично? Или не приемаха природните закони за даденост? Е ..то не че пък твърде логичното мислене създало науката...която сякаш отвсякак вреди на природата! Но да кажем...всеки има мисия в този живот..която може би трябва да открие,ако не я е открил..а може би тя му е заложена още с раждането.
А колко ли 'златна' е златната среда?

Ще завърша с един цитат от "Пътеводител на галактическия стопаджия".
'Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“

и

"Трудно ми е да убедя себе си, че един благодетелен и всемогъщ Бог е създал насекомите с ясната умисъл, че техните ларви ще се хранят с жива плът, или че котките си играят с мишките, които ще изядат... От друга страна ми е трудно да се чувствам удовлетворен, като изкажа твърдението, че тази забележителна Вселена и най-вече природата на човека, са плод на груба сила. Склонен съм да гледам на всичко като следствието от точно определени закони, а детайлите, добри или лоши, са работата на нещо, което можем да наречем случайност."
Цитат от писмо на Дарвин, 1860.
 
Относно Дарвин препоръчвам да се гледа филма Unlocking  Mystery of Life има го в kolibka.com с превод.
Там пространно и в детайли на достъпен език се обяснява че дори и в рамките на едно камшичесто едноклетъчно
не е възможно по случаен ред да бъде създаден перфектен нанодвигател от 28 ( по памет) молекули с който то
да се предвижва във водна среда.Самата математика и вероятностите които сочи отхвърлят подобна идея за случайност.
Относно случайноста-това е проява на имплицитния (невидимия за разума и сетивата) ред.
Не случайно Дарвин си е оставил една вратичка и послание към бъдещите поколения в една думичка-случайност.
Във времената когато е живял и формулирал теорията си е нямало как хем да бъде човек на науката и хем да говори и признава Бога
като Създател.
Днес тази парадигма се измества отново благодарение на учени и хора на разума които зад уравненията съзират почерка на великия Дизайнер.
За нас обикновените хора във всекидневния живот зад случайностите съзираме подписа на Бога, но не всички мислят точно така разбира се.
Устремили сме любопитвство и взор отвъд разума и сетивата си...и който търси с труд и постоянство...накрая и намира.
Много пъти когато съм изучавал физиката и нейните последни открития съм се питал:Какъв ли ум е открил това?
А след това:А кой е Дизайнера създал това което откривателя е открил?

В света царува всъщност щастието защото в противен случай щеше да има анархия и насилие на всяка крачка като стандарт във всекидневието.
Ако се запитаме какво представляват новините в информационните емисии то отговора е прозаичен - в новина се превръща всичко
което манипулира в удобна насока масовото съзнание- а именно единичните нещастия,трагедии,масовите вълнения, войни и жертви стават новина
и внушават усещането за нещастие и безизходица,че видите ли има там едни хора от властта които мислят за вас и се грижат за всичко.
Кое спира един обикновен човек да нападне друг на улицата? Страхът от закона ли?Едва ли...Нравствените качества и обществения договор реално възпират такива хора.Все още обществения договор се обобщава в живей и не пречи на други около теб да живеят нормално.
Друг е въпроса кое се нарича нормално за всеки един от нас.Темата е доста пространна в този смисъл.
Но в резултат на масовите внушения от медии,кино и др. средства обществения договор е на път да се преформулира...
 
За здравословния начин на живот ми е много забавна картинката...
Първо - не отричам че някои вредни навици и пороци наистина вредят.
Вглеждам се в природата и какво виждам?Хищника който е създаден такъв не ми изглежда никак
болнав,дебел ,бавен или обречен на болести и смърт.Даже напротив.
Тревопасните -въпреки че имат по нискокалорично меню също са си жизнени,бързи и здрави -нерядко и много опасни по нрав.
Накрая и едните и другите независимо от менюто си залиняват от старост като част от вечния Кръговрат.
Нещо здраво куца в човешката логика...самата Природа го показва.
Според мен се пропуска един съществен момент в здравословния начин на живот.
А именно здравословния начин на мислене.Хигиената на мислите най-общо казано.
Колкото и да нагъваш зеленчуци,билки и куп други здравословни храни ако съзнанието ти е отровено от
злоба,завист,кариеризъм,алчност и др. ''чудни'' придобивки дарове на егото и астралните илюзии далеч няма да стигнеш
в жизения си път.Отровеното съзнание на физическо ниво трови както себе си,така и всичко около себе си.
Ефекта плацебо както може да направи чудеса на изцеление,така може и да загроби всеки човек с липса на ментална хигиена.
Прост пример:
Пия вода от чешмата...дори и след като всички ми внушават колко може да е замърсена и не знам какво си още.
Но когато я пия и благодаря в мислите си за дългия път който е изминала за да стигне до моите устни и да утоли жаждата ми.
Пия ''отровената '' вода с благодарност и обич.
Всякака капка дъжд и вода имат своя история и памет и те идват при вас...защото сме част от Цялото и сме част от общите Спомени.
Вие избирате сами каква ще бъде водата за вас -благословена че я има въобще до вас или че е отровена заради внушенията на всевъзможните търговци на живот и здраве.
Така стоят нещата за всичко около вас и във вас.
По силни сте от илюзиите и заблудите си.
Не се подценявайте.
 
Днес като си говорих с един близък човек.. стана въпрос за това ... какво значи свобода на мисълта и доколко тя се изразява у човека. Естествено, има различни гледни точки за свободата на мисълта... в моето съзнание отекна името Ницше. В ученическите ми години многокрано съм упоменавала в есетата си, чела съм "Тъй рече Заратустра"и донякъде отделни цитати от "Човеко, твърде човешко", "Веселата наука" и т.н. Това,че този философ е интерсен естествено не значи, че възпремам всичко а и каквото и да е било, което пише за догма .. а по-скоро го приемам като един доста интересен светоглед...

Свободният дух включва и свободната мисъл... За свободата,чето доста нещица..това,което ми направи впечатление, бяха мислите на Русо,че човек се ражда в окови... а някъде друга се допълва тази мисъл,че истинска свобода в този свят няма как да има, напълно истининска свобода..поради фактът, че ние сме тук или там все зависими от нещо... я от някоя привичка на обществотвото.. я на някоя религия, дори и ако щете сме зависими от майка си, от баща си, от детео си, ближния си...
И тук пък се намесва ролята на Егото... ако пък не сме зависими от нищо, имаме свои собсвени закони, на никого и нищо подлежащи, колко ли пък ще сме Егоистични от това?
Защо в света все изплува отнякъде и се намесва определението "уникален човек". Може би по-правилното понятие е уникално същество.. а и Дарвин смята, че почти?? (Естествено почтни се намесва тук....) няма две еднакви същества,които да са напълно еднакви в анатомично,емрибологично, поведенческо и тн. отношение.
Доколко сливането с другите пречи, помага.... или пък нито едното,нито другото.

И ето няколко цитатата на Ницше...
"Обичта е опасност за най-самотния, обичта към всичко, стига само да е живо! За смях наистина е моята лудост и моята скромност в обичта"
"Аз не бих. Дребната душа е нееволюирала едра. Всеки е минал оттам. И ученика, болния - имат нужда от помощ, не от отвращение.

Отвращаващите според мен са също толкова дребни, защото не искат да бъдат човечни, да комуникират и помагат."

"Аз обичам оногова, който е със свободен дух и свободно сърце: тъй главата му е утроба на неговото сърце, а сърцето му го тласка към гибел".

Из "Предговор на Заратустра"

"И свободният духом, и той още трябва да се пречисти. Много тъмници и плесен останали са още в него: чисто трябва да стане и окото му".

Из "За дървото на планината"

"Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа".
""Аз съм твърде горещ и изгорен от собствени мисли, често се задушавам. Тогаз трябва да бягам на свободен въздух и далеч от прашни стаи.""
"Който поне малко е познал свободата на разума, може да се почувства на земята единствено като странник, макар и не като пътник към последната цел: защото такава няма."

И естествено Ницше винаги е отричал Бог... постулатите му за скотското и аристократското мислене... за... пагубността на религията.. за хората.. робове на Чуждо създание и т.н.


А ето го и друг мой любимец... Хайдегер!:

„Ницше ме разори.“
„Свободата може да бъде намерена само там, където има бреме, което да се носи.“
„Какъв е бил животът на Аристотел? Бил е роден, мислил е и след това е умрял. Останалото е измислица.“



Ехх..тази онтология и този екзистенциализъм...
 
Свободата е относително понятие.
Свободна спрямо какво да е мисълта?
Спрямо социалните норми,спрямо тялото и ограниченията му,
или спрямо егото което робува всъщност на нуждите на тялото в повечето случаи?
Всъщност Духът е винаги свободен...ако реши си тръгва така както и е
дошъл и от нас ще остане купчина гниеща в земята плът и точка.
И само едно е нещото с което можеш да Го задържиш или получиш отсрочка.
Да Го последваш със съзнанието си.
Познанието и Истината ще те направят свободен.
 
Да... така е. Всъщност Природните закони са толкова простички а и Истината, Познанието, което в крайна сметка е нужно на човека също може би е доста простичко. Но доста хора отдавна не си падат по простичките неща и все търсят и се надбягват или в откриване на нещо "неоткрито". Дали това прави животът по-интересен. Откриването?
 
U2 - Song for someone


You’ve got eyes that can see right through me
You’re not afraid of anything they’ve seen
I was told that I would feel nothing the first time
I don’t know how these cuts heal
But in you I found a rhyme

If there is a light you can’t always see
And there is a world we can’t always be
If there is a dark that we shouldn’t doubt
And there is a light, don’t let it go out

And this is a song, song for someone
This is a song, song for someone

You let me in to a conversation
A conversation only we could make
You break and enter my imagination
Whatever’s in there it’s yours to take
I was told I’d feel nothing the first time
You were slow to heal but this could be the night

If there is a light you can’t always see
And there is a world we can’t always be
If there is a dark within and without
And there is a light, don’t let it go out

And this is a song, song for someone
This is a song, a song for someone

And I’m a long long way from your Hill of Calvary
And I’m a long way from where I was and where I need to be
If there is a light you can’t always see
And there is a world we can’t always be
If there is a kiss I stole from your mouth
And there is a light, don’t let it go out

Ако преди си имала вдъхновение от болката и несигурността, сега имаш вдъхновение за живота друго, и го знаеш, да някой ми го каза сега, няма този път да напиша кой ден сме днес.
 
Върху простичките неща се гради Вселената  и в тях живеят и Душите.
Въпроса е в това какво може да постигне и открие едно съзнание благодарение на Душата си.
След този праг и вододел стои Вечността на Вселената с всички нейни дейни форми и възможности.
 
учи се от критики, но без да те боли от критика.Но най-вече внимавай от КОГО идва критиката.
 
Чела съм немалко книги.. и често се противопоставя в тях сърце и разум, етично и законно, моментното и перспективното.

За това доколко държавата, и то доста социалната държава помага на психично болните, но вътрешно добрите, (може би?)
И какво щеше да е, ако всички държави бяха толкова социални.
Нека си говорим за желаната беднотия и желанието да бъдеш съжаляван като бездомен лудак в държава,която те моли да отидеш при социален работник и да ти дадат жилище и пари, но ти да НЕ желаеш,понеже си против социалността и социалната държава, която ти се моли да ти помогне.
И да протестираш срещу решението на държавата, която ти е отнела детето и ти не знаеш защо, но като шизофреник усещаш злокобността на съда и социалните работници.
Жалко, че шизофрениците често отказват да приемат факта, че са такива.
Колко перспективно и добро за обществото(нормалите хора) е това?
 
Влезте или се регистрирайте за да отговорите.
Back
Top