Gali..Gali spri da mislish che Sveta se varti zadvijvan ot ot liubovta koqtyo e tvoq ili liuboivta koqto imash ili nqmash ti..togava naistinashte imash vsichko,koeto iskash..i tva tuk ne e da te pravokiram ili draznq..prosto me blaska v tretoto veche nepromeneshtiq se nachin po koito se vartish v zatvoren krag v sveta si.
Откровенията на една синеочка
- Thread starter Синеочка
- Start date
- Status
, просто се вдъхнових от песента и ми стана едно топличко на душичката. Така го почувствах, така го написах. 
Не се дразня, разбирам че е за мое добро.
Синеочка
Администратор
https://www.youtube.com/watch?v=RAMtfbc5iZs
Погледни Луната-
тя казва много,
тя казва всичко.
Веднъж ме помоли да обещая.
Веднъж поиска от мен света.
Веднъж ... преди 100 лета.
И аз обещах..
И аз дадох света..
Ти си там, където винаги ти е било мястото..
Погледни Луната и ще се сетиш!
P.S. Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока!
Погледни Луната-
тя казва много,
тя казва всичко.
Веднъж ме помоли да обещая.
Веднъж поиска от мен света.
Веднъж ... преди 100 лета.
И аз обещах..
И аз дадох света..
Ти си там, където винаги ти е било мястото..
Погледни Луната и ще се сетиш!
P.S. Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока!
Синеочка
Администратор
"Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него." - Лоръл Хамилтън
Синеочка
Администратор
Понякога, Холдън, ми се иска да те хвана за ръка да затворя очи и да бягаме, да бягаме докато краката ни държат и рухнем уморени. А когато отворим очи искам да сме на някое красиво място, например поле пълно със слънчогледи. И ми се иска да можем да останем там завинаги или поне докато ни се иска. Хубаво би било. Един Спасител в ръжта и една Чучулига да си лежат вечно сред поле от цъфнали слънчогледи, където няма проблеми, а има само дзен/кс 
Синеочка
Администратор
Винаги до мен
И в моя Мрак и в моето Пробуждане
Не разбрах защо ме обикна в този живот, отново.
Мръсен и паднал, абсолютно разбит.
Кой ме е обичал като теб?
Да разрови мрака смело и да го открие -
да открие сърцето ми.
Не ти трябваше карта, за да го намериш.
Виждаш го, както никой друг не може.
Била си с мен през толкова животи,
а световете все се сменяха различни.
В пустинята ме водеше, аз помня.
И пак тогава, пак същата по женски и свенлива,
навеждаше глава, за да ме почетеш.
Мен, мъжът?....Не....Слабият.
И до днес ме носиш с всичко диво в мен.
Как бих понесъл сам този плътен свят,
без теб с ефирните криле?
И всеки път, когато сривам се от тежестта си,
една ръка със нежност упорита, ме хваща здраво
и ДЪРЖИ без колебание.
Със Обич само.
И с преданост необяснима.
Огнян Стоянов
И в моя Мрак и в моето Пробуждане
Не разбрах защо ме обикна в този живот, отново.
Мръсен и паднал, абсолютно разбит.
Кой ме е обичал като теб?
Да разрови мрака смело и да го открие -
да открие сърцето ми.
Не ти трябваше карта, за да го намериш.
Виждаш го, както никой друг не може.
Била си с мен през толкова животи,
а световете все се сменяха различни.
В пустинята ме водеше, аз помня.
И пак тогава, пак същата по женски и свенлива,
навеждаше глава, за да ме почетеш.
Мен, мъжът?....Не....Слабият.
И до днес ме носиш с всичко диво в мен.
Как бих понесъл сам този плътен свят,
без теб с ефирните криле?
И всеки път, когато сривам се от тежестта си,
една ръка със нежност упорита, ме хваща здраво
и ДЪРЖИ без колебание.
Със Обич само.
И с преданост необяснима.
Огнян Стоянов
Синеочка
Администратор
В последните няколко дни се чувствам особено. Сякаш съм се качила на машина на времето и отново е 2012. И ти отново си навсякъде. Някъде , четох че историята се повтаря, за да си научим отново уроците, от които не сме си взели поуки. За човешката цивилизация говоря. Глобално. Но всъщност си мисля и за нас...Повтаря ли се историята или е нещо ново, по-мащабно. Мисля си просто.. защо сега и защо по същото време..
Изпратиха ми тази песен. Никога не я бях чувала, нито нея, нито групата, но текстът и мелодията, както и любителският клип ме поразиха...
https://youtu.be/kkIATtN4Hps
Come little bit closer
Hear what I have to say
Just like children sleepin'
We could dream this night away
But there's a full moon risin'
Let's go dancing in the light
We know where the music's playin'
Let's go out and feel the night
Because I'm still in love with you
I want to see you dance again
Because I'm still in love with you
On this harvest moon
When we were strangers
I watched you from afar
When we were lovers
I loved you with all my heart
But now it's gettin' late
And the moon is climbin' high
I want to celebrate
See it shinin' in your eye
Because I'm still in love with you
I want to see you dance again
Because I'm still in love with you
On this harvest moon
Изпратиха ми тази песен. Никога не я бях чувала, нито нея, нито групата, но текстът и мелодията, както и любителският клип ме поразиха...
https://youtu.be/kkIATtN4Hps
Come little bit closer
Hear what I have to say
Just like children sleepin'
We could dream this night away
But there's a full moon risin'
Let's go dancing in the light
We know where the music's playin'
Let's go out and feel the night
Because I'm still in love with you
I want to see you dance again
Because I'm still in love with you
On this harvest moon
When we were strangers
I watched you from afar
When we were lovers
I loved you with all my heart
But now it's gettin' late
And the moon is climbin' high
I want to celebrate
See it shinin' in your eye
Because I'm still in love with you
I want to see you dance again
Because I'm still in love with you
On this harvest moon
Синеочка
Администратор
Хайде лягай!
До скоро. И утре е ден.
Прегръщам те и те целувам,
но не казвам къде.
Избирам си място.
Усети ли?
Можеш ли да познаеш кое?
Ако не - мое остава!
- Глупчо.. Че то всичко мое е твое...
Всяка моя частица те помни.
Помня всяко докосване,
всеки твой дъх на вълнение
и всяка гореща целувка.
Където и да е няма значение,
защото всяка частица у мен те обича...
Обича всичко в теб.
И завинаги!!!
До скоро. И утре е ден.
Прегръщам те и те целувам,
но не казвам къде.
Избирам си място.
Усети ли?
Можеш ли да познаеш кое?
Ако не - мое остава!
- Глупчо.. Че то всичко мое е твое...
Всяка моя частица те помни.
Помня всяко докосване,
всеки твой дъх на вълнение
и всяка гореща целувка.
Където и да е няма значение,
защото всяка частица у мен те обича...
Обича всичко в теб.
И завинаги!!!
Синеочка
Администратор
Извинявай, Любов,
Не ми се сърди. Познаваш ме.
Такава съм. Ината, проклета и много категорична.
Не искам цветя и розови обещания
Не искам невъзможни неща..
Искам само да те усещам
като слънце в студените дни.
Много ли искам , Любов?
Ако е много кажи и за него ще спра да
мечтая.
Достатъчно ми е да знам, че те има,
че си спокоен , щастлив и добре.
Не ми се сърди. Познаваш ме.
Такава съм. Ината, проклета и много категорична.
Не искам цветя и розови обещания
Не искам невъзможни неща..
Искам само да те усещам
като слънце в студените дни.
Много ли искам , Любов?
Ако е много кажи и за него ще спра да
мечтая.
Достатъчно ми е да знам, че те има,
че си спокоен , щастлив и добре.
Синеочка
Администратор
Срещали ли сте някой, който ви усеща? Ама наистина ви усеща.
Който изкарва най-добрите ви страни, защото ги вижда много по-добре от вас самите. Някой, който ви кара да блестите, да горите, да искате повече. Да цъфтите.
Някой, с който светите, сияете. Някой, който се отнася към вас с уважение. Някой, който е бръкнал в най-дълбокото ви, най-тъмното ви и не е избягал.
Някой, пред когото може да бъдете себе си. Без да се страхувате.
Някой, с който може да говорите. С който може да мълчите.
Някой, чието просто съществуване, там някъде в пространството, ви е достатъчно, за да съществувате и вие.
Някой, който е мек, уютен, топъл. Някой, в чиято прегръдка да се отпуснете. Някой, който е спокойствие и доверие.
И е той. И е там. И няма нужда да е друго. Няма нужда да е другаде. Просто да го има. И това е всичко. Някой, а всъщност цяла Вселена.
Автор: Силвия Крумова
Който изкарва най-добрите ви страни, защото ги вижда много по-добре от вас самите. Някой, който ви кара да блестите, да горите, да искате повече. Да цъфтите.
Някой, с който светите, сияете. Някой, който се отнася към вас с уважение. Някой, който е бръкнал в най-дълбокото ви, най-тъмното ви и не е избягал.
Някой, пред когото може да бъдете себе си. Без да се страхувате.
Някой, с който може да говорите. С който може да мълчите.
Някой, чието просто съществуване, там някъде в пространството, ви е достатъчно, за да съществувате и вие.
Някой, който е мек, уютен, топъл. Някой, в чиято прегръдка да се отпуснете. Някой, който е спокойствие и доверие.
И е той. И е там. И няма нужда да е друго. Няма нужда да е другаде. Просто да го има. И това е всичко. Някой, а всъщност цяла Вселена.
Автор: Силвия Крумова
Синеочка
Администратор
Мъдрецът няма собствен ум.
Той осъзнава нуждите на другите.
Добър съм с хората, които са добри.
Добър съм и с онези, които не са.
Защото Добродетелта е доброта.
Вярвам във верните хора.
Вярвам и в онези, които не са.
Защото Добродетелта е вярност.
Мъдрецът е скромен и свит
За света той изглежда объркващо.
Хората го гледат и слушат.
Той осъзнава нуждите на другите.
Добър съм с хората, които са добри.
Добър съм и с онези, които не са.
Защото Добродетелта е доброта.
Вярвам във верните хора.
Вярвам и в онези, които не са.
Защото Добродетелта е вярност.
Мъдрецът е скромен и свит
За света той изглежда объркващо.
Хората го гледат и слушат.
Разбити. Всички се раждаме разбити. Това е малката проста шибана истина. Мислим си , че травмите , комплексите, блокажите са някаква грешка, която сме допуснали някъде там по пътя. А ние просто се раждаме с това. Вселената, Бог , Абсолютът(както искате така наречете този висш разум , който ни направлява) дава възможност да се поправим, да бъдем по-добри, по-умни, по-смели, да обичаме повече себе си, да обичаме по-малко себе си, да съберем всяко едно парченце от разбитото ни аз.Дава ни шанс с всеки следващ живот. Да се поправим. Да бъдем по-чисти.
Затова се раждаме с вик, защото сме разбити и знаем колкото точно работа ни предстои. И затова умираме с усмивка, защото сме една идея по-близо до това да поправим себе си, а може би си мислим , че сме го направили. До следващия живот и така до безкрай или до когато.. Когато наистина ще бъдем цели и няма да имаме нужда от ремонт.
Учат ни, не вменят ни , че счупеното дори залепено винаги си личи. Личи си разбира се, но не е ли в това истинската красота. Несъвършеното е съвършенство. Защото ни напомня за пътя, който сме минали , за да бъдем цели. Белезите са уроците, които сме научили , най-ценното което имаме. Защото ни показва, че можем отново да бъдем разбити...
- Status