Откровенията на една синеочка

[Синеочка]

Най-важните хора в живота ни са , като огледало поглеждаме в тях и виждаме най-тъмното кътче на душата си отразено. Всеки страх, съмнение и тайната, която не можем да споделим на никого. Която крием дори от себе си..

Тези хора виждат и доброто и лошото у нас и никога не в
ни оставят да залитаме в крайности.
Най-важните хора остават до нас, дори тогава, когато казваме, че искаме да сме сами, защото прекрасно знаят, че никой наистина не желае да е сам, защото самотата е първата крачка към отчаянието.
Те са като дишането, през повечето време дори не осъзнаваме ествената си нужда от тях, но ако само за миг изчезнат, светът ни се срива. Умираме. Мъчително.


Най-важните хора ни карат да мечтаем. Да вярваме , че няма невъзможни неща
Те подкрепят най-налудничавите ни  идеи. Когато никой не вярва в нас, те не спират да повтарят "Давай, ти можеш. Вярвам в теб". И ти осъзнаваш , че това е най-ценното , което някой може да ти подари. Вярата.

Най-важните хора са ЛЮБОВ! С главни букви, удивителна и без многоточие. Те са всичко, което някога сме искали, търсили, надявали се и вярвали , че можем да имаме в живота си. И те са там, за нас и ни обичат напук на всички слабости, на инат понякога. Никога не ни предават , никога не ни изоставят, никога не се отказват от нас.
Защото най-важните хора са , като отгледало. Поглеждаш ги и виждаш себе си. И те виждат тях у нас...И няма нищо по-хубаво от това.

 

[Синеочка]

Някъде, в паралелна реалност,
сутрин ме буди твойта усмивка,
чувам гласа ти и съм щастлива,
прегръщаш ме силно, по мечешки,
сякаш няма никога да ме пуснеш,
разказваш ми за плановете си,
слушаш моите глупости и се смееш,
целуваш ме винаги, на излизане,
целувам те винаги, на прибиране,
вечер гледаме заедно към звездите,
после заспивам в твойта прегръдка
и сънувам живота, който всъщност живея.
...
Тук и сега, в тази реалност,
заспивам сама, възглавница прегръщам
и сънувам онзи живот, паралелния,
в който теб те има и се усмихваш.

Inspiration by A_hearts_hunter
Източник : https://m.facebook.com/profile.php?id=815725061940958&ref=content_filter

 

[Синеочка]

Видях те някога в съня си
срамежлива, плаха, неуверена
И истински в сърцето си си пожелах,
да нарисувам огледало от сияние,
да се огледаш в него
и да се обикнеш.
Такава истинска
да видиш себе си - желаната.
Не плаха неуверена и срамежлива, а
огнена богиня , носеща ЛЮБОВ..

Г.П.Б.​

https://youtu.be/pDo18tfPITA

Следващите няколко реда посвещавам на всички, които в определен момент от живота си са губили себе си. Обичайте се, дори когато мислите, че никой друг не ви обича. Особено, тогава! И помнете, че най-тъмно е преди изгрев, а егото е най-силно, когато се предава. Борете се за себе си и ще се преоткриете. На най-неочакваното място. Вярвайте, надявайте се и никога не спирайте да обичате.
Следващите редове са за вас и по-специално за мен! Имах нужда. Да се намеря..



Стоя пред нещо, което преди години е било огледало. Помня , като дете понякога се плашех от него, защото имах чувството , че вътре в него живее чудовище. Голямо и страшно чудовище, което всеки момент ще изкочи и ще ме замъкне в тъмен и страшен свят на сенки и студ. Сега го гледам. Мръсно, прашно , времето е оставило белезите си по него. Отражението в него се е променило. Там не ме гледа вече изплашеното момиченце , гледа ме една жена, малко сърдита, с много тъжни очи. Всъщност очите и косата вързана на конска опашка са приликите с онова отражение от преди години. Тази жена там не се страхува. Тя иска някой да се присегне и да я грабне в онзи свят на сенките и студа. Има някаква скрита ярост в нея, невиждана сила, която всеки момент ще се надигне и ще попилее всичко в онзи страшен свят. Силна е и затова не се страхува. Харесвам я. Колкото повече я гледам, толкова повече я харесвам. Искам да я прегърна , но тя..очите ѝ ми казват, че няма нужда от прегръдки. Че е падала толкова пъти, влачила се е , крещяла е, плакала е, но винаги е намирала сили да стане и да продължи. Напред в мрака - обгърнал душата ѝ, напред в светлината, изгаряща очите, но напред. Тя никога не се предава, никога не се отказва, никога не спира да вярва, да се надява, да обича. Така си е обещала. Винаги дори в най-трудните си моменти, да не губи себе си и колкото и невъзможно да ѝ се струва да намери сили да си каже "Продължавам!" А тя умее да спазва обещанията си. Понякога на инат, понякога въпреки себе си, често от любов и вяра, но знае как да държи на думата си.
За първи път в живота си ѝ се възхищавам. На онази в огледалото. Онази, която мразех цял живот, наричах изрод, глупачка , неудачница. За пръв път я гледам с възхищение и малко ѝ завиждам. За силата, която носи, за чистото сърце, което винаги прощава и търси доброто у хората и за смелостта, да признава, че е слаба, че е падала, била на дъното, но се е изправила.
Виждам нейното сияние, красотата на душата ѝ, дълбочината в очите и голямото ѝ сърце, което чисто от условности умее да обича. И в един момент просто я обиквам. Защото за пръв път в живота си , в това мръсно, прашно, старо огледало я видях НАИСТИНА. А тя заслужава да бъде обичана. Най-вече от мен! Дори само от мен, но заслужава! Да е щастлива и обичана! Безусловно, така както си е мечтала.. И аз ще я обичам. Обещавам!

 

[Синеочка]

Благодаря ти.... 
https://youtu.be/vR2qjrgbP1w

 

[Синеочка]

Искаше да забрави,
да не помни,
с нея колко беше хубаво,
колко истинско.
Обичаше я,
а тя беше въпросителна -
трудна за разбиране,
беше пролет -
валеше и грееше едновременно.
Когато се смееше
слънцето слизаше в очите й,
когато я болеше - дъждът гърмеше
натъжаваше го.
Беше толкова дълбоко в душата му,
а толкова далечна, за да я докосне,
объркваше го до лудост,
в миг бе нежна, топла и прекрасна,
в друг, студена, ядосана, горчива.
Такава я обичаше,
със рокля шита от емоция,
и стъпките й чуваше насън.
Тя идваше, когато уж си беше тръгнала.
Винаги се връщаше (не знаеше защо).
Отричаха и двамата,
че много се обичат,
а дяволски се търсеха във мрака.
Тя сякаш бе другопланетна,
той пък твърде земен,
в различни посоки поемаха,
качваха се в празни влакове
тръгваха си един от друг (всеки път),
раняваха се взаимно, по човешки,
после дълго тъгуваха.

Но Земята е кръгла
обръщаха си гръб и тръгваха,
вярваха, че е завинаги,
а винаги се срещаха в началото.
Защото се обичаха. И двамата.

A_hearts_hunter

 

[Синеочка]

https://youtu.be/m3USW2-Kiuo

 

[Синеочка]

 

[Синеочка]

Слънце мое, погледни към мен!
Дланта ми се превърна в юмрук.
И ако има барут...Стреляй!
Ето..така!
https://www.youtube.com/watch?v=fuPX8mjeb-E

 

[Синеочка]

Учени от института по Криогенетично Умствено Развитие откриха как един мъж да разбере дали една жена е луда по него. Разбива ѝ сърцето минимум 3-4 пъти и ако тя продължи да му се усмихва и да се държи непринудено - на Любов е.