ПАРАДОКСАЛНА МАГИЯ ИЛИ ПЪТЯТ НА СТРАННИКА

[Мортиша]

УРОК ПЪРВИ

Ти би могъл да бъдеш месия, ако не избираше сложни пътища и беше постигнал яснотата и простотата. Ти си ослепен от суета, затова светът е сложен. Ти имаш малко сила, защото тя се изразходва напразно. Ти виждаш главното, но то е размито от днешния ден. Простотата е в яснотата. Това е главното, ако вярата е на нивото на увереност. Ти си по-слаб от съдбата, въпреки че я виждаш. Мъдростта е навсякъде, глупостта е в нас, защото ние сме слепи. Светът е прост, сложността е от слабостта, от стеснените възприятията. За да видиш, трябва да отвориш възприятието си. За да видиш, трябва да изостриш неговото внимание. Ти ще го направиш, когато вече нямаш друг избор.

УРОК ВТОРИ

Яснотата – това е проявлението на свободата. Силата – това е движението на волята. Интуицията - е усещането на времето. Съвестта определя правилността. Разбирането е сливане. Няма желания-има притегляне. Волята – това е притегляне на целта. Всичко необходимо е възможно и достатъчно. Няма сън, няма реалност -всичко е относително. Ти се учиш сам, аз съм измислен. Идеята за измислицата ще съхрани правото ти на индивидуалност. Силните ученици създават своите учители сами, както хората създават своите богове.

УРОК ТРЕТИ

Парадоксът само отстрани изглежда такъв. В своята цялостност той се затваря в самостоятелна система, равна на нула. Всяко самостоятелно създание в пределите на своето съвършенство се явява свой създател. И този процес е едновременен, т.е. във всяка точка съществуват и двамата. Гледай на времето като на условност. Плуващият по реката усеща течението, но това не му пречи да види цялата река отстрани. Истината е подобна на поглед отстрани на времето, въпреки че тя условно се намира в него. Всяка дреболия днес може да стане главна утре. Когато видиш такава дреболия, създай я. Ти винаги можеш да станеш ручейче, породило своята река на времето, вливаща се или изтичаща от основната.

УРОК ЧЕТВЪРТИ

Всички противоположности са по-слаби от нулата. Те са произлезли от нея и винаги ще се стремят към абсолюта. Нулата е абсолютна изначално. Винаги и никога - това не е ли нула. Ако ти не виждаш, това съвсем не значи, че го няма. Но ако не те разбират, това значи, че ти сам не разбираш. Смисълът изразява значимостта. Същността изразява главното. Изводът изразява смисъла и същността. Колкото повече от всичко, толкова всичко е повече. Невъзможно няма, има непознато. Затова да направиш откритие значи да откриеш направеното.

УРОК ПЕТИ

Ние сме такива, каквито се измисляме. Определяй всичко сам. Битието това е възприета определеност. Ограничения няма, ние ги измисляме. Главната цел е интересът, свободата е условие. Ние сме сън на Създателя. Ние сме негово подобие, негово "минало". Той е нашият стимул и бъдеще. Ние вървим към него в себе си. Той върви към себе си в нас. Следи за логиката на усещанията. Усещай логиката. Естеството на низшите е изкуството на външните. Главното не е фактът, а отношението към него. Външният свят е отражение на вътрешния. Всеки е създател в степента на усещане за това.

УРОК ШЕСТИ

Вечното определя срока на временното. Във всяко крайно можеш да създадеш своя вечност. Утвърждаването е пораждане на слабост. Реалността е определеност. Страхът винаги поражда или сила, или слабост. Небитието поражда и продължава Битието. Възприемай своето АЗ само като способ за определяне. Всичко е единно. За да бъдеш вечен, освободи се от временното. Всичко се създава от слабост. Ти нямаш нужда от яснота, не бъди зависим от нея.

УРОК СЕДМИ

Парадоксът е мъдростта на тишината. Силата ще те защити от слабото зло, мъдростта - от силното, ПАРАДОКСЪТ - от мъдрото. Тишина няма, нея я създават. Не се доверявай на авторитета, доверявай се на разбирането. Всичко променливо е неуязвимо. Всичко си има стопанин. Ти имаш право само на онова, което си създал. Създавай своя свят. Погледът от всички страни обяснява моята "противоречивост" и "непоследователност", приучавайки ме да разширявам и променям възприятието. Учението се дава на учениците, а не на любопитните. Всичко е равнозначно, просто и непостижимо едновременно. Само учението и ученикът създават цялостност. Аз се прекланям пред твоето разбиране. Всеки, който носи истина, е учител. Ти си странник навсякъде, както и в самия себе си. Светът учи всеки, който се учи.

УРОК ОСМИ

Нека работата стане спокойствие, нека спокойствието стане работа. Ти винаги правиш всичко неправилно, в това е успехът на твоето развитие. Спокойните са уверени. Няма главно, има твоето внимание. Където и да гледаш, ще видиш себе си. Определеността е забрана на свободата. Напред те чака само онова, което е било. Ние сме забрана на свободата. Съдбата е определеност на времето, реалността - момент на проявление на възприятието. Ти винаги взимаш чуждото. Остави всичко, бъди свободен. Вечни са само тези, които ги няма.

УРОК ДЕВЕТИ

Тялото не ти принадлежи, защото ти не принадлежиш на тялото. Безразличието и безделието сковават и спират, но без тях не може. Съответствието - е пълен комплект. Знанието за Битието и Небитието е истинското цялостно знание. Да подраниш или закъснееш винаги ще ти се удаде. Само този, който стои, отива най-далеч. Да се слееш с истината значи да станеш нейн роб. Освободи се от нея, пораждай я. Не се страхувай да останеш сам. Само този, който е встрани, е най-добре забележим. Всичко е лъжа. Така е замислено. Знай всички страни. Всяка истина крие лъжа, всяка лъжа крие истина.

УРОК ДЕСЕТИ

Главното винаги е неизказано - то е скрито казано. Трябва да гледаш това, което Е, и да виждаш онова, което го няма. То диктува правилността. Между съществуващото винаги има отсъствие. То разделя и свързва. То указва на главното, скривайки го. Това, което го няма, е най-тънкото свързващо звено на реалността. Не търси намереното, не прави направеното. Остави това за слабите. Неразбирането е твоят проводник към съкровеното. Вслушай се в тишината, само тя ще ти покаже пътя към свободата. Истината е безкрайно дълбока, но тя е само повърхността на знанието. Само нищото води до всичко. Колкото повече нямаш, толкова повече имаш от тази свобода. По-добре да не знаеш, отколкото да се съмняваш.

УРОК ЕДИНАДЕСЕТИ

Постигай света чрез свързващите го звена. Ти нямаш нужда от причината и следствието, на теб ти е нужна връзката между тях. Най-голямото начинание няма причини, неговото следствие е формирането на невидими връзки. Безпричинните функции са свободни от контрол и забрана. Ти никога няма да загубиш и няма да намериш излишното. Ти сам си виновникът на всички загуби и находки. Безделниците чакат причини, творците чакат резултати. Ти нищо не правиш в сравнение с онова, което можеш. Знанието определя твоите граници, незнанието ги скрива, не оправдавайки те. Всичко прави на един дъх, само той определя количеството на необходимото. Най-интересно е това, което го няма. Защо го няма? Всичко има своето продължение.

УРОК ДВАНАДЕСЕТИ

Постигай формата на връзките. Реалността е съчетание от съответстващи форми. Формата на света е абсолютна, променя се само отношението към него чрез възприемането му. Формата определя целостта на съответствието между външното и вътрешното. Секретът на вечните е спомнянето на бъдещето. Затова вървейки към върха, ти се отдалечаваш от него. Чуждите върхове не са за теб. Не вярвай на онова, което е - всичко е измамно - това е форма на робство. Не посягай на чуждото. Ако това, което го има, не е твое, твое е онова, което го няма. Ти си по-богат дори със самото осъзнаване на това. Увереността е признак на цялостност.

УРОК ТРИНАДЕСЕТИ

Където и да се намираш, винаги си си в къщи. Няма оправдание за нашето бездействие, но ние винаги го намираме. Реалността скрива самата себе си. Не е важно какво и как го правиш. Резултатът от всяко действие зависи от дълбочината на приложеното възприятие. Давайки отчет, ние съхраняваме себе си. Само непривичното ни развива. Нашият живот е само кратки мигове, а през останалото време ние или ги чакаме, или си ги спомняме. Връзката е святост. Връзката е хранител на целостта. Връзката определя съответствието, тя е звеното на мирозданието. Връзката поставя в зависимост.

УРОК ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ

Формата е определеност. Трябва да имате достатъчно увереност, за да посеете това, от което ще израстнат знанията, реалността. Увереност на нивото на светеца. Дълбочината на възприятията на светеца определя твоето ниво. На нас винаги ни липсва онова, което го няма. То ни привлича, в това е развитието. Твоята светиня определя твоето място, цел и път. Не се себесъжалявай сега, защото иначе после ще съжаляваш.

УРОК ПЕТНАДЕСЕТИ

Създай своята форма на съответствие. Гледай на света отвътре. Няма нищо по-просто от светеца, всички сложности са далеч от светеца. Картината на света се формира от нашите възприятия за нея. Възприятието на светеца формира нашата значимост. Всеки от нас е Създател в степента на усещането си като такъв. Фиксирай мислите си, възприятието на света не трябва да бъде размито и повърхностно. Твоята съдба зависи само от твоето въображение. Всичко просто е съвършено, сложността е далеч от съвършенството. Ние не виждаме бъдещето, само когато забравяме за него. Всички пътища имат едно начало и край.

УРОК ШЕСТНАДЕСЕТИ

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл. Развитието на слога не води до развитие на разбирането. Сложността на разбирането е скрита в теснотата на възприятията, няма ограничения в достигането на каквото и да било, има ограничения във възприемането му. Свободата се крие в съответствието. Странникът върви по всички пътища, без да избере нито един от тях. Той има призвание, тъй като чува зов. Той е уверен, иначе нямаше да съществува. Неговата сила е в мълчанието, успехът - в отсъствието. Неочакваността само изглежда такава. Ползвай се от промеждутъчната информация във формите.

УРОК СЕДЕМНАДЕСЕТИ

Информацията - това е само описание. Не се бой да бездействаш - това предпазва. Прави всичко неизбежно и многозначно. Ти винаги си излъган, винаги помни това, но не го показвай. Няма скрити истини, има скрити правила. Стани внимателен, необръщайки внимание. Помни, че черните не са всъщност толкова тъмни. И всичко извършват само тези, които нищо не правят. Съдбата - това е роля в спектакъла на живота. Не се изкушавай от нищо, не се огорчавай от нищо. Твоят живот е само намек на перспектива.

УРОК ОСЕМНАДЕСЕТИ

За твърди постъпки създай твърда почва, за да не изостанеш, не върви бързо. Не изпадай в крайности, дръж се за тях. Не си създавай илюзии, бъди хитър. Не се стреми да бъдеш силен, те имат повече работа. Учи се от тези, които те учат, и не ги оставяй без хляб. Не се оплаквай от живота пред тези, които са го създали, не си губи времето. Не търси защита, не привиквай да бъдеш слаб. Мъдростта е написана даже на чист лист, какво остава за другото, ти просто си невнимателен. Не се страхувай да започваш всичко отначало, бой се да не започваш. В този свят на теб ти пречи само което вземаш от него, но на глупавия и свободата е в тежест. Защото свободата е в отсъствието.

УРОК ДЕВЕТНАДЕСЕТИ

Всичко, което не е определено, е скрито. Учи се да определяш и всичко ще дойде. Дойди до равновесието, съответствието, чрез определеност, и тогава ще постигнеш навика, постоянството, вечността. Определеността е отличителната страна на Битието. Научи се да намираш различията в единното и да обединяваш различното. Целият свят е единно цяло, във всички противоречия той е взаимозависим в съответствието. Всяко движение е суета, защото е промеждутъчно. Нивото на разума се определя от неговото съответствие. Развитието е предвидено, въображението само се взема под внимание. Мъдрецът разбира без думи и предварително. Съвършенният мъдрец се удивлява само на самия себе си, но до този момент той е успял да се удиви на всичко.

УРОК ДВАДЕСЕТИ

Всички имат един път - развитие. Не принадлежи на света, пораждай го. Несъответствието ни убива. Всяка дума, казана в съответствие, е истина, а действието е мъдрост. Ти трябва да чувстваш, изключвайки мислите. Опирай се само на опита на усещанията. Във всяко нещо най-трудни са дреболиите, защото те са най-уязвими. Трупай опит в дреболиите. Цялата философия на света е изразена в ежедневието. Запомни, във вечността ще ти трябва само чистотата, обаче нея можеш да вземеш единствено оттук. Призовавайки огъня, ти или ще си сгрееш ръцете, или ще изгориш като боклук. Хората искат да живеят от незнание, те повече нищо не умеят, даже това.

 

[Мортиша]

УРОК ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ

Страхът винаги указва за забрана, прескачайки дори лъжата. Всичко, което ще получиш от живота, имаш от самото начало, времето разпределя само твоето внимание и отношение към него. Без разбиране ти си нищо. Всяка щедрост и милосърдие са илюзия, ти просто връщаш дълговете на своята слабост, независимо от времето. Всичко се прави от зависимост, няма значение какво. Всяка свобода е илюзия, защото е относителна, сложността е само в разбирането и отношението към това. Никога не се прелъстявай от понятията.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ

Всичко се извършва предварително. За всяко действие наоколо има достатъчно енергия. Чрез усъвършенстване на способностите се усъвършенства мъдростта и обратното, доведи това до единство. Ти си немощен от глупост. Твоят свят е твоята форма. Намери съответствието в общата мозайка. Нека твоята форма стане форма на Битието, бъди разтворим. Бъди навсякъде и никъде. Нека вниманието определя твоето място съответствено. Твоята форма определя твоята значимост. Съответствието е форма на равновесието и обратното. Светът постоянно се променя, непроменяйки същността си. Същността на всяка форма е порядъкът. Парадоксът е механизмът на промените. Парадоксът отхвърля знанията, но не и мъдростта. Мъдростта - това е и съответствието.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ

Пътят към качествения скок минава през съответствието в усещането на реалността. Яснотата е скрита в усещанията. Към сила прибягва само слабият. Всичко, което е необходимо, е мъдрост. Пътят към достиженията лежи на своевременността. Всичко се дава чрез труд или в дълг. Постигни всичко от безизходност, просто защото друго не ти остава. Незнаейки дреболиите, ти нищо не знаеш. Ние възприемаме и вярваме в явното, не подозирайки от какво е то. Светът се постига в усещанията. Ние получаваме от живота в степента на значимост и необходимост, дори в дълг.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

Само вечното оправдава себе си. Почти всичко е суета, ние едва по-късно разбираме това. Не чакай стечение на обстоятелствата, използвай всякакви, създавай свои. Постигайки мъдрост, провокирай проявлението и. С никой не спори, всеки има своя истина, но същността е една. Ти постигаш мъдрост, тъй като не си способен на повече. Съхранявай разбраното в паметта на другите, в себе си съхрани способността да разбираш. Ти нищо няма да достигнеш без разрешение, само парадоксът е обходният път.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ

Получавай знанията чрез усещане на съответствието, правилността. Формата се постига и достига в усещанията. Парадоксът е силата на мъдрите. Възприемането на парадокса - основа на цялостното развитие. Не възприемай всичко сериозно. Нищо не трябва да дава повод за вълнения. Чрез спокойствието ще дойдеш до истинската сила. Доведи работата над себе си до изкуство, до съвършенство. Не се бой да имаш длъжници, бой се да не станеш такъв. Безделието е време, взето на заем. Безизходни положения няма, но идиотът винаги ги намира. За да откриеш нещо ново, погледни на света различно. Всяка минута от живота се явява урок, не пропускай уроците на живота.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ

Ние имаме всичко, но, за щастие, обикновено все нещо ни липсва. Чрез съответствието и разбирането усети щастието, ценността и святостта на всеки момент от живота. Щастие има във всеки момент, рядко е само усещането за него. Каквото и да взимаш и да имаш, ще получиш само истински твоето, само усещането за това. В разбирането на тези усещания е твоята сила и значимост. Зад това, което е било, Е и ще бъде, винаги ще бъде този, който го е измислил или го измисля. Ти винаги ще бъдеш звено във веригата, докато не станеш нейн творец. И време имаш не повече от живота и не по-малко от миг. А да достигнеш своя миг си струва трудът на целия ти живот. Никога не се доверявай на авторитети, не снижавай своята значимост до това. Твоят живот е корекция. Развитието е корекцията на света.

УРОК ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ

Всичко естествено се намира в съответствие. Доведи изкуството до естественото. Ние сами себе си ограничаваме във всичко, а, позовавайки се на ограниченията на света, затваряме тази верига на ограниченията и чрез увереност я утвърждаваме. Затова ние живеем в степента на своята увереност. Всички страдания са от несъответствието. Страданието е и чувството за несъответствие, а щастието - точно обратното. Въпреки че е в степента на разбиране на илюзията, това е основа на заетостта. Във всяко развитие винаги ще се намери този, който те е изпреварил. Ползвай се от този стимул. Подигравай глупаците не по-малко от мъдреците, врагове имат само идиотите. Неразбиращият е винаги бит.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ОСМИ

Движението против съдбата води до нейните удари. Съдбата бие дотогава, докато не те постави на мястото ти, или от уважение не застане на твоя страна. Мъдростта определя сроковете на всяка борба, но помни за тези, които си греят ръцете на борбата. Винаги ще се намерят мисли, които никога няма да дойдат в твоята глава, винаги помни за тях. Най-голямата лъжа е истината. В поведението е основата на мъдростта. Правилното поведение е основа на съответствието. Винаги всичко зависи от твоето държане. За теб то е скритото мълчание. Поведението ще замени всеки недостатък или достойнство. Какво значение има, ако знаеш, но не правиш, или правиш, но не знаеш. Мъдрият с едно движение прави повече, отколкото глупавият за цял живот. Ти можеш нищо да не правиш, ако всичко се извършва по твоему, правилно.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Ако няма от какво да се учиш, учи се от грешките. Питай се сам, иначе теб ще питат. Контролирай се, иначе ще попаднеш под контрол. Работи над себе си, иначе ще останеш роб. Помни всичко, иначе теб няма да помнят. Решавай сам, иначе за теб ще решават. Учи се да разбираш, иначе теб няма да разберат. Знай мястото си, иначе ще те поставят на него. Ти правиш всичко според степента на своята глупост. На теб ще се открият всички тайни, неотваряйки вратата не от тази страна. Намирай сила даже в незнанието. Имайки способност и знания, притежавайки ясност и увереност, всеки ще сътвори. Прави без нищо, от Небитието.

УРОК ТРИДЕСЕТИ

Ти винаги имаш повече от достатъчно. От възможното тръгва всеки, а ти опитай от невъзможното, дори ако го опровергава цялото съществуване. В отсъствието винаги има намек на перспектива. Да се повтаряш е част от вечното. Бъди независим от съществуването, бъди такъв, какъвто не можеш да бъдеш. Върху непредсказуемото няма забрана. Постигни формата на отсъствие, защото всичко е започнало отначало. Няма знания и условия за невъзможното, възползвай се от тази свобода. Откажи се от привичното заради чудото. Несъщественото всичко осъществява. Освежи квантите на нулата, приложи своето отсъствие. Погледни на времето отстрани. Приложи цялото свое отсъствие. Нулирай всичко с парадокса. Обедини всички функции в едно усещане. Стани парадоксът на битието. Придавайки направление на нулата, усети проявлението на реалността. Повдигни се до парадокса над разума.

УРОК ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ

Страхът винаги указва за забрана, прескачайки дори лъжата. Всичко, което ще получиш от живота, имаш от самото начало, времето разпределя само твоето внимание и отношение към него. Без разбиране ти си нищо. Всяка щедрост и милосърдие са илюзия, ти просто връщаш дълговете на своята слабост, независимо от времето. Всичко се прави от зависимост, няма значение какво. Всяка свобода е илюзия, защото е относителна, сложността е само в разбирането и отношението към това. Никога не се прелъстявай от понятията.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ

Всичко се извършва предварително. За всяко действие наоколо има достатъчно енергия. Чрез усъвършенстване на способностите се усъвършенства мъдростта и обратното, доведи това до единство. Ти си немощен от глупост. Твоят свят е твоята форма. Намери съответствието в общата мозайка. Нека твоята форма стане форма на Битието, бъди разтворим. Бъди навсякъде и никъде. Нека вниманието определя твоето място съответствено. Твоята форма определя твоята значимост. Съответствието е форма на равновесието и обратното. Светът постоянно се променя, непроменяйки същността си. Същността на всяка форма е порядъкът. Парадоксът е механизмът на промените. Парадоксът отхвърля знанията, но не и мъдростта. Мъдростта - това е и съответствието.



УРОК ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ

Пътят към качествения скок минава през съответствието в усещането на реалността. Яснотата е скрита в усещанията. Към сила прибягва само слабият. Всичко, което е необходимо, е мъдрост. Пътят към достиженията лежи на своевременността. Всичко се дава чрез труд или в дълг. Постигни всичко от безизходност, просто защото друго не ти остава. Незнаейки дреболиите, ти нищо не знаеш. Ние възприемаме и вярваме в явното, не подозирайки от какво е то. Светът се постига в усещанията. Ние получаваме от живота в степента на значимост и необходимост, дори в дълг.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

Само вечното оправдава себе си. Почти всичко е суета, ние едва по-късно разбираме това. Не чакай стечение на обстоятелствата, използвай всякакви, създавай свои. Постигайки мъдрост, провокирай проявлението и. С никой не спори, всеки има своя истина, но същността е една. Ти постигаш мъдрост, тъй като не си способен на повече. Съхранявай разбраното в паметта на другите, в себе си съхрани способността да разбираш. Ти нищо няма да достигнеш без разрешение, само парадоксът е обходният път.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ

Получавай знанията чрез усещане на съответствието, правилността. Формата се постига и достига в усещанията. Парадоксът е силата на мъдрите. Възприемането на парадокса - основа на цялостното развитие. Не възприемай всичко сериозно. Нищо не трябва да дава повод за вълнения. Чрез спокойствието ще дойдеш до истинската сила. Доведи работата над себе си до изкуство, до съвършенство. Не се бой да имаш длъжници, бой се да не станеш такъв. Безделието е време, взето на заем. Безизходни положения няма, но идиотът винаги ги намира. За да откриеш нещо ново, погледни на света различно. Всяка минута от живота се явява урок, не пропускай уроците на живота.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ

Ние имаме всичко, но, за щастие, обикновено все нещо ни липсва. Чрез съответствието и разбирането усети щастието, ценността и святостта на всеки момент от живота. Щастие има във всеки момент, рядко е само усещането за него. Каквото и да взимаш и да имаш, ще получиш само истински твоето, само усещането за това. В разбирането на тези усещания е твоята сила и значимост. Зад това, което е било, Е и ще бъде, винаги ще бъде този, който го е измислил или го измисля. Ти винаги ще бъдеш звено във веригата, докато не станеш нейн творец. И време имаш не повече от живота и не по-малко от миг. А да достигнеш своя миг си струва трудът на целия ти живот. Никога не се доверявай на авторитети, не снижавай своята значимост до това. Твоят живот е корекция. Развитието е корекцията на света.


УРОК ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ

Всичко естествено се намира в съответствие. Доведи изкуството до естественото. Ние сами себе си ограничаваме във всичко, а, позовавайки се на ограниченията на света, затваряме тази верига на ограниченията и чрез увереност я утвърждаваме. Затова ние живеем в степента на своята увереност. Всички страдания са от несъответствието. Страданието е и чувството за несъответствие, а щастието - точно обратното. Въпреки че е в степента на разбиране на илюзията, това е основа на заетостта. Във всяко развитие винаги ще се намери този, който те е изпреварил. Ползвай се от този стимул. Подигравай глупаците не по-малко от мъдреците, врагове имат само идиотите. Неразбиращият е винаги бит.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ОСМИ

Движението против съдбата води до нейните удари. Съдбата бие дотогава, докато не те постави на мястото ти, или от уважение не застане на твоя страна. Мъдростта определя сроковете на всяка борба, но помни за тези, които си греят ръцете на борбата. Винаги ще се намерят мисли, които никога няма да дойдат в твоята глава, винаги помни за тях. Най-голямата лъжа е истината. В поведението е основата на мъдростта. Правилното поведение е основа на съответствието. Винаги всичко зависи от твоето държане. За теб то е скритото мълчание. Поведението ще замени всеки недостатък или достойнство. Какво значение има, ако знаеш, но не правиш, или правиш, но не знаеш. Мъдрият с едно движение прави повече, отколкото глупавият за цял живот. Ти можеш нищо да не правиш, ако всичко се извършва по твоему, правилно.


УРОК ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Ако няма от какво да се учиш, учи се от грешките. Питай се сам, иначе теб ще питат. Контролирай се, иначе ще попаднеш под контрол. Работи над себе си, иначе ще останеш роб. Помни всичко, иначе теб няма да помнят. Решавай сам, иначе за теб ще решават. Учи се да разбираш, иначе теб няма да разберат. Знай мястото си, иначе ще те поставят на него. Ти правиш всичко според степента на своята глупост. На теб ще се открият всички тайни, неотваряйки вратата не от тази страна. Намирай сила даже в незнанието. Имайки способност и знания, притежавайки ясност и увереност, всеки ще сътвори. Прави без нищо, от Небитието.


УРОК ТРИДЕСЕТИ

Ти винаги имаш повече от достатъчно. От възможното тръгва всеки, а ти опитай от невъзможното, дори ако го опровергава цялото съществуване. В отсъствието винаги има намек на перспектива. Да се повтаряш е част от вечното. Бъди независим от съществуването, бъди такъв, какъвто не можеш да бъдеш. Върху непредсказуемото няма забрана. Постигни формата на отсъствие, защото всичко е започнало отначало. Няма знания и условия за невъзможното, възползвай се от тази свобода. Откажи се от привичното заради чудото. Несъщественото всичко осъществява. Освежи квантите на нулата, приложи своето отсъствие. Погледни на времето отстрани. Приложи цялото свое отсъствие. Нулирай всичко с парадокса. Обедини всички функции в едно усещане. Стани парадоксът на битието. Придавайки направление на нулата, усети проявлението на реалността. Повдигни се до парадокса над разума.

УРОК ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ

Парадоксът е изключение от правилата, затова се постига случайно. Случайността е слуга на парадокса. Доброто винаги го рекламират, злото няма нужда от реклама. Истината винаги се повтаря. Силата на парадокса е в мига. Има една свята истина - правилността. В какво се състои мъдростта на чистия лист? В чистотата е святостта, в това е парадоксът на правилността, формата на отсъствието. Разгадай отсъстващите сили на твоето възприятие, нека те станат основни, скрити. В незнанието е твоята скритост. Всички твои действия са насочени срещу теб, затова не принадлежи на себе си. Живей, не успявайки да свикнеш. Към достигането на целта отправяй своето спокойствие. Аз не довършвам от уважение към твоята перспектива.

УРОК ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ

Не се ограничавай в увереността. Усети неизбежността на увереността и от нея. Увереността е хвърлен във водата камък, кръговете са неизбежни. Усещай нужната форма на увереност, правилната. Парадоксът само отваря очите. Не чакай яснотата, създавай я. Безсилието е лъжата за вярващите, правила за глупавите. Всичко е свързано с отсъствието, затова винаги ще се намери пролука за парадокса, ползвай се от това правило на свободните. Чакат глупавите. Във всяко събитие има подсказка за съответстващото действие. Парадоксът е еталон на интереса. Скучаят глупавите. Реалността е проявена илюзия. Увереността произвежда реалността. Мъдростта е нужна само за съхраняване на справедливостта.
Всичко случващо се е в ръцете ти. Злото е отплащане за глупостта. Доброто и злото не са случайни. Смъртта само изглежда такава - това е понятие за живите. Знанието и незнанието винаги са достатъчни, за да се замислиш. Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото. Моите уроци са само предисловие на твоето учение. Главният учител е Парадоксът на отсъствието.

УРОК ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ

Всичко е проявено спрямо отсътствието. Всяка склонност отклонява. Възприемай края за начало, учи се от вечността. Външно бъди на ниво, вътрешно бъди по-високо. Работи отстрани. Учители няма, има посредници. Работи само заради свободата. Мъдростта е състояние, парадоксът е свободно състояние. Животът е само поправителна форма на съществуването. Парадоксът е еталонът за качество. Хвалбата отнема, мълчанието запазва, спомнянето обучава, парадоксът намеква, животът принуждава...всичко отвлича и не оправдава нито надеждите, нито теб.

УРОК ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

Всички отиват не по-далеч от истината и разбират не повече от нея. Различна е само дълбочината. Правилността е правилото на истината. Непостижимото е изразено чрез парадокса, той извън правилата съблюдава правилността. Той винаги е изразен непроявено и е проявен неизразимо. Непостижимото е по-напред от истината, но е по-близо до нас, защото всичко се постига не веднага. Доверяват се само доверчивите. Истината е доверчива и за такива. Недосегаемото е за недосегаемите. Неслучващото се е по-бързо от мига и по-дълго от вечността. Непостижимото се намира във всеки, но не всеки се намира в него. Не всеки миг ще се извиси над вечността. Знанията пречат на влизането в парадокса. Тишината винаги е различна. Ти винаги ще пристигнеш в своето начало. Чувствай извън усещанията, мисли извън мислите, действай извън действието, постигай извън постиженията. За да достигнеш всичко, нищо не е нужно, всичко само пречи и скрива. Постигни всички пропуски и се откажи от тях. През знанието е пътят към незнанието. Научи началото. Ти винаги имаш достатъчно време да го загубиш.

 

[Мортиша]

УРОК ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ

Ти винаги си способен на невъзможното, на парадокса. Всичко е скрито от нас, защото ние сме свикнали на това, защото скрито е само това, което считаме за скрито. Неразбирането е въпрос на навик. Не бъди зависим от разбирането, то поражда само отношението към действието и отразява само твоето ниво. Правилността най-малко зависи от това. Действай на нивото на загубения смисъл. Решаването на проблемите не намалява тяхното количество, ти само променяш позицията си спрямо условията за проявление на нови. Не забравяй за неизказаното. Взимайки монета, ти винаги взимаш двете и страни. Разбирането е едната страна на монетата, затова ти нямаш монета. Разбирането е просто приятна илюзия. Щастието е състояние на съответствие. Доброто и злото са илюзии от ниско ниво. Изхождай от целостта. Нищото е елементарната частица на Битието. Не се отвличай със заетост. Даже прелитащата муха оказва влияние, явявайки се частица от твоята форма.

УРОК ТРИДЕСЕТ И ШЕСТИ

За да знаеш всичко скрито, е достатъчно да помниш за неизвестното. Знанието за тишината е крачка към парадокса. Размяната на илюзии - поглед отвън и отвътре. Доброто и злото могат да бъдат обратими. Слабостта е отношение към силата. Реалността е проявление на единството. Не изпускай значимостта на последствията на силата, нейната инерция. Най-много роби има свободата. Защо да не разбираш без полза? Правилността се установява едновременно. Когато тренираш да говориш повече думи, ти се стремиш към мълчанието. Най-трудното е да се научиш на мълчание. Всяка дума е оправдание. Ти винаги незнаеш правилно, знанията са далеч от правилността. Желания няма, но ние сме свикнали на тази илюзия благодарение на робството. Навикът не е измислен от нас, затова робството е неявно. Дойди до нивото на невъзприетото. Съгласи се с неизказаното. Не се отдръпвай от силата. Силата ни изоставя, когато не я заслужаваме, както и всичко останало. Силата няма слаба форма. Всичко ще се случи само, ако ти сам не го направиш. Не прави уговорки заради свободата. Дойди до нивото на непривичното, до нивото на спрения миг. Всяко движение е робство. Всяка логика ще доведе до парадокса. Дъждът започва по-рано. Парадоксът опростява мъдростта. Знакът решава съдбата, но не я измества. Не възобновявай свободата.

УРОК ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ

Случайността - това е квант парадокс. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Правилността е състояние. Тя зависи от началото. Ограничават само глупаците, всички забрани са за тях. Тръгват си само недошлите. Всеки елемент на реалността има собствена степен на проявление. Значимостта определя проявлението, затова ние възприемаме в съответствие със своето ниво. Развитието обезпечават само тези, които се занимават със странни неща, останалото е еволюция. Не винаги всичко е вярно. Направлението на знака може да се променя. Не знай по-голямото. Разбирай предварително. Към знанието довежда изчистването от него. Белите и черните са аналогични в противоречието. Отъждествявай силата. Незнанието не изключва правилността. Ние разпределяме всичко за себе си сами.

УРОК ТРИДЕСЕТ И ОСМИ

Кармата това е инерцията на формите. А ако е нямало начало? А ако не започнеш? Началото е за начинаещите. Отсъствай на нивото на намека. Устойчивостта е момент на равновесие. Мигът определя значимостта. Всеки стремеж е робство. Навикът това е сянка на нивото. Правилността има различни нива на съответствие, затова нивото формира навика. Основно живеят по навик - това е заради порядъка. Непривичното развива -това е необходимият навик за повишаване на значимостта. Във всеки има част без карма, в нея е перспективата и значимостта. Ние сме ограничени в степента на необходимостта, значимостта. Всяка мисъл е незавършена, от намек към намек, със своя степен на определеност. Всяко проявление е показност.

УРОК ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Значимостта това е нивото на съответствие. "Нищо не е така" е установяването на новото. Работи на нивото на чудото в състояние на тайната. Пораждай правилността. Всичко е само намек - ниво, изпреварващо възприятието. "Всичко е илюзия" е установяване на отсъствието. Значимостта определя зависимостта и обратно. Отсъствието има своя определеност. Значимостта определя вниманието. Не отстъпвай от правилността. Съблюдавай несъответствието на забраните. Борбата за мъдрите е неявна и условна. Ако нищо не би зависело от теб, ти би бил независим. Невъзможността създава невъзможното. "Защо?" е кодът на тайната. "Не привиквай" - излизане от заетостта. Възроди се до отсъствие. Приложи призванието.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТИ

Да подразбираш – това е сянка на приложения намек. Не се подавай на провокацията на знанието. В абсолюта има достатъчно внимание. Ти всичко си измислил по-рано. Но с времето си забравил за това. Забравеният контрол замита следите по пътя на скритите победи. Щастието отвлича вниманието на другите. Самотни са само избраните. Отчитай стила на самотното отсъствие. Забравят, за да има какво да си спомнят. Желанията са за жадните, силата е за слабите, знанията са за глупавите, надяват се безнадежните, говорят приказливите, спокойни са неразбираемите, отишли са си недошлите, говорещите мълчат , но тях ги слушат неразбраните, останалите са заети с безразличие.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВИ

Наоколо винаги ще има правила, но само ги забелязвай. Прилагай намека навреме. Ти правиш всичко правилно, но не знаеш това. Истината постоянно си я спомнят, но и постоянно я забравят. Ти си свободен, но не знаеш това. Ти сам ще се съгласиш с това или ще ти помогнат. Аз ще проверя твоето изчистване от боклука, аз ще проверя боклука от твоето изчистване. Аз имам достатъчно права, за да бъда извън правилата. Въображението трябва да върви от свободата и към нея. Ти си бог в степента на усещане на това. Изразявай усещанията. За знаещия всичко е видно. Към всяко действие прилагай възприятието на пречистването, просветлението.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ

Възприемай лъжата, но бъди хитър. Всички говорят за едно. Тайната заключва само тайнствеността. Ние всичко възприемаме такова, каквито сме. Живей с практиката на пречистването, подари си разбирането за това. Бъди чист, но мъдър. Ние запълваме себе си само със съответстващото ни. Всичко наоколо е заради теб или против теб - това е само твоята позиция на възприемане на съответствието, това е твоето настроение. Повторяемостта е принцип на вечността. Всичко е аналогично. Не се подавай на провокацията на времето. Свободата е неосъзнато робство. Святото - илюзия на доброволното робство. Всичко е равнозначно. Предишните уроци са налагали много. А какво можеш ти да наложиш?

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТИ

Никъде няма истина, но нея я правят навсякъде. Светът е занимателна илюзия за всеки и всеки е зает с нея. Всеки урок е цяло учение, в цялото учение има само урок. Странникът не знае себе си, а понякога просто не се разпознава. Ние сами избираме себе си. Всяка причина е достатъчно да се спомни, резултатът е неизбежен. Около теб няма нищо, освен твоето възприятие. Възможно е само това, в което си уверен, затова на нас ни липсва само увереност. Където и да вървиш, ще пристигнеш при себе си. Възприятието има няколко нива. Ти си частица от света, но целият свят е само частица от теб. Ти ще бъдеш победител винаги, след като разбереш, че няма поражения. Борбата - е съдба на глупавите.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

Приложеното внимание изразява твоята същност и значимост. Светът е свързан с формата. Повишавай плътността на духа. Откажи се от всичко заради себе си, откажи се от себе си заради всичко. Всичко, направено от теб, ще се върне при теб. Ти вървиш по следите на своето бъдеще, оставяйки следи на своето минало. Развитието - това е провокация на заетостта за временните, но корекция за вечните. И докато не започнеш, ще се занимаваш с глупости. Животът е път към теб, не отвличай живота с глупости. Всички вървят към едно. Не знай развитието, бъди винаги създател. Прави всичко, като че ли така е било винаги. Само Странникът носи новото. Битието все едно няма да забележи това. Чаках кога ще ме измислиш, аз ще те науча на новото. Невъзможното е извън контрол. Всички проблеми са заетост. Новото не е проблем, то е твоят път на странник.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТИ

Във всяко действие има развитие. Експлоатирай само спокойствието. Ти винаги постъпваш в съответствие със своето ниво. Всеки заема съответстващото място. Сливането е основата на пътя, в него е защитата и придвижването. Оцени потенциалното спокойствие. Само краят води до началото. Сливането носи знание, способност и право. Постигай не знанията - мъдрост, а причината за тях. Бъди мъдър по самата си същност. Всеки трябва да носи в този свят своето, в различно време - различно. Всеки храм пази своята вечност, всяка вечност пази своя храм. Всичко наоколо е само спомняне.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТИ

Неразбирай осъзнато. Чрез разбиране няма да стигнеш до отсъствието, а в него е всяка причина. Небитието е безпричинен свят. Битието е проявена илюзия, миг на определеност, вечният път на всеки. Защото вечността е само частица отсъствие. Не разбирай. Разбирането е илюзия от ниско ниво. Вечният път е промеждутък в отсъствието. Усещай сливането във всеки дъх. Увереността е и потенциалното спокойствие. Пътят на пречистването е пътят към отсъствието, към целостта, към причината за всичко. Освободилият се от всичко получава всичко. Рано или късно ти ще разбереш, че целият ти път е само спирка, за да определиш себе си. Усети равнозначността до отсъствието на разлика – очистването е в това.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМИ

Когато забравяш, всичко се случва именно така. Ти съдържаш формата, формата съдържа теб. Новото е задълбочаване и постоянство. Ти възприемаш пътя към върха труден - той е труден, ти го възприемаш лек - той е лек, ти възприемаш себе си на върха - ти стоиш на него. Върви не към старостта и смъртта, върви към детството и раждането. Най-трудното е да повярваш, че всичко можеш, но това е неизбежно. Тук се коренят всички прераждания, страдания и така нататък, от тази вяра се определя твоето развитие, да станеш самия себе си. Увереността разгръща проявлението. Силният се отразява в слабите. Този, който взема, му се дава. Ти си слаб по свое подобие. Ти няма да създадеш новото, върви нататък.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМИ

Към всеки резултат води всеки път. У странника върви процес- това е потокът от резултати. За теб съмненията и волята са равнозначни. Мълчанието винаги трябва да бъде незабележимо. Ние винаги повтаряме новото, именно заради това не Го забелязваме. Всеки момент от време е един и същ, защото всичко е равнозначно. Всеки път отклонява. Само когато стоиш на ръба, той изчезва. Света се прави от идеите. Реалността е тяхното проявление. Власт над нас имат само тези, на които се подчиняваме. Само подчинението подхранва властта. Всичко се проявява само на фона на отсъствието и обратно. Развитието - това е изменение на възприятията или отношенията към едно и също. Постоянството е винаги в съответствие с текущото.

УРОК ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Идващият оттук стига тук. Повърхността е разгърната дълбочина. Развитието е процес на спомняне. Всички различия съдържат единство. Осъществи мълчанието, защото то е пазител на тайните. Изпреварвай се предварително. Битието разкрива отсъствието. Бог е един, открадни му самотата. Той ти е отделил време, отдели време за него. Само глупакът не може да мълчи. Усети тайната на тишината и мълчанието. Разумът пречупва светлината на истината. Желанията изкривяват волята. Всяка привъзраност пречи да се върви. Всеки има свой сън. Дълбочината съдържа повърхността и обратното. Твоят път е сливането. Всичко се случва съответствено. Отглеждай красива воля, в красотата е точността, правилността. Запълва се само тишината, излишното тече през краищата. Пречистените се запълват със съответстващото.

УРОК ПЕТДЕСЕТИ

За всеки желанията са основа на проводника. Максималният поток е чрез чистото, неизкривеното. Всички са функции на проводника на волята. Ти си се спуснал на земята, но не напълно. Нас ни придвижва съответствието. Във всеки има всичко необходимо. Не претендирай за този свят, ти имаш свой. Ти затова си и странник, защото си дошъл тук от твоя свят. Всички пропуски целят помощ, защото отглеждат и развиват. Влизайки в съответствие, задръж равновесието.

УРОК ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВИ

Причина е идеята. Научи се да сменяш знаците. Красотата е плавен и точен актив. Влизайки в причината, слей се, ставайки идеята, а не носителя. Съхрани течащото съответствие. Намирай точката на съприкосновение, съхранявайки знака на актива. Различавай изкривяванията на отразената светлина. Точността на сливане зависи от точката на съприкосновение. Ти винаги ще намираш себе си само на своето място. Другите места или те отразяват, или ти се отразяваш в тях. Всичко оставя следа и всичко има своята сянка и отражение.

УРОК ПЕТДЕСЕТ И ВТОРИ

Ти възприемаш само съответстващия ти свят. Всяка смърт е самоубийство. Аз те заставям да се замислиш, застави всеки да се замисли. Ти спиш и се утешаваш с илюзията на реалността. Събуди се и отвори очи. Спомни себе си. Ти виждаш своята илюзия на истината, докато гледаш от една страна, от страната на Битието. Целостта на истината съдържа в себе си парадокса на истината. Битието е относително. Ти не си странник, защото не се считаш за такъв. Храни се със себе си. Научи се да живееш в приказка, влез в нея. Твоето проявление е инерция на парадокса. Йерархия в света на нивото на функция. Функцията на странника е да пише приказката на света. Помисли за кармата на създателя. Ти предчувстваш онова, което се случва, нека се случва онова, което предчувстваш.

УРОК ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ

Парадоксът пази границата на страните. Всеки връх за друг е дъно. На странника отдавна му е дадено това, което той не е взел, и отдавна е взел това, което не му се дава. Силата е най-слабото му място, защото е далеч от Хармонията. За него присъствието и отсъствието е монета, миналото и бъдещето е монета, доброто и злото е монета, всички противоположности са страните на една и съща монета. Странникът идва и си отива не напълно. Странникът винаги счита, че всеки Абсолют не е достатъчно абсолютен и всяка Хармония не е достатъчно хармонична, а количеството на безкрайностите не е достатъчно безкрайно, защото всичко е ограничено в рамките на своя смисъл. Когато на странника му омръзне да си бие главата в стената, те сменят местата си. Странникът знае стила на изпреварващия учител. Не търси своите разум, мъдрост и сила, нека те те потърсят. Ако странника не го разбират, той прави така, че действително трудно да бъде разбран.