Дауа Гялцен (Dawa Gyaltsen) е изключително уважаван майстор в Бон традицията на Тибет, живял през VIII век. Той е централна фигура в предаването на Шанг Шунг Нян Гюд (Zhang Zhung Nyen Gyu) – една от най-важните линии на Дзогчен (Великото съвършенство) в Бон.
Името Дауа Гялцен (Dawa Gyaltsen) е тибетско име с дълбоко духовно и символично значение, често срещано в контекста на тибетския будизъм и традицията Бон.
Най-известното му наследство са неговите Пет наставления, които са кратки, но дълбоки указания за природата на ума. Те често се използват като основа за медитация:
Втората стъпка от петстепенното учение на Шардза Таши Гялцен е критичен момент на трансформация. След като в първата стъпка сме разбрали, че всичко преживяно е проекция на ума („Видението е умът“), тук насочваме изследването навътре: какво всъщност представлява самият този ум?
Това е третата и може би най-красивата стъпка в учението на Шардза Таши Гялцен. Тя ни предпазва от капана на нихилизма (мисълта, че щом всичко е празно, значи нищо няма значение).
Тук преминаваме от интелектуалното разбиране за „липса“ към директното преживяване на живата природа на ума.
Space is luminosity(Awareness)
Преминаването от интелектуално разбиране към директно преживяване (тиб. nyong-mye) е същината. Дауа Гялцен не е оставил тези думи като догма, а като „пътна карта“ за изследване на собствената ни лаборатория – съзнанието.
Името Дауа Гялцен (Dawa Gyaltsen) е тибетско име с дълбоко духовно и символично значение, често срещано в контекста на тибетския будизъм и традицията Бон.
1. Дауа (Dawa)
- Буквално значение: „Луна“ или „Месец“.
- Символика: В тибетската култура луната символизира чистота, хладина (която успокоява „горещината“ на страданията) и просветление.
- Буквално значение: „Победен флаг“ или „Знаме на победата“.
- Символика: Това е един от Осемте благоприятни символа (Ащамангала) в будизма. Той олицетворява победата на просветлението над невежеството, страха и негативните сили.
Най-известното му наследство са неговите Пет наставления, които са кратки, но дълбоки указания за природата на ума. Те често се използват като основа за медитация:
1. Видението е умът (Nangwa Sem)
Тази стъпка преобръща обичайното ни възприятие за света. Вместо да гледаме на външните обекти като на твърди, независими и реални същества, ние разбираме, че:- Всичко е проекция: Всички явления (форми, звуци, мисли, емоции) се появяват в пространството на ума. Те нямат собствено съществуване отделно от него.
- Огледална природа: Точно както образите в огледалото не са самото огледало, но не са и отделни от него, така и „видението“ (светът) е динамичното проявление на самия ум.
- Цел: Тази стъпка служи за премахване на привързаността към външния свят като към нещо „истинско“, което може да ни нарани или ощастливи.
Втората стъпка от петстепенното учение на Шардза Таши Гялцен е критичен момент на трансформация. След като в първата стъпка сме разбрали, че всичко преживяно е проекция на ума („Видението е умът“), тук насочваме изследването навътре: какво всъщност представлява самият този ум?
2. Умът е празнота (Semnyi Tongpa)
Ако всичко е проекция на ума, логично е да потърсим „източника“ – самия ум. Тази стъпка не е просто интелектуална концепция, а директно изследване чрез медитация.Ключови аспекти на тази стъпка:
- Търсене на „Аза“: Когато започнем да търсим ума, откриваме, че той няма цвят, няма форма, няма размер и не се намира на конкретно място (нито вътре в тялото, нито извън него). Той не е вещ, която можем да хванем.
- Липса на присъща същност: „Празнота“ в Дзогчен и Бон не означава „нищожност“ или черна дупка. Тя означава, че умът е отворен, необятен и неограничен. Той е свободен от концепции за „съществуване“ или „несъществуване“.
- Пресичане на вкопчването: Когато осъзнаем, че субектът (този, който преживява) е празен, страхът и надеждата започват да губят своята власт. Ако умът е празен като небето, как може една мисъл или емоция да го нарани или изцапа?
Практическото изследване (Аналитична медитация)
В традицията на Шардза Ринпоче, практикуващият се насърчава да си зададе въпроси като:- Откъде идва мисълта? (Произход)
- Къде пребивава тя в момента? (Местоположение)
- Къде изчезва тя? (Дестинация)
Защо тази стъпка е важна?
Без разбирането за празнотата, ние оставаме в капана на „духовния материализъм“ – мислим, че умът е някаква специална „субстанция“ или „душа“, която трябва да променим. Разпознаването на празнотата ни носи:- Простор: Спираме да се чувстваме тесни и ограничени от мислите си.
- Свобода: Разбираме, че гневът, болката или объркването нямат здрава основа. Те са като букви, написани върху вода – изчезват в момента, в който се появят.
Важно уточнение: Шардза Ринпоче подчертава, че не трябва да спираме дотук. Ако останем само в празнотата, можем да изпаднем в нихилизъм. Затова следващата стъпка е „Празнотата е ясна светлина“, която показва, че тази празнота е жива и съзидателна.
Това е третата и може би най-красивата стъпка в учението на Шардза Таши Гялцен. Тя ни предпазва от капана на нихилизма (мисълта, че щом всичко е празно, значи нищо няма значение).
Тук преминаваме от интелектуалното разбиране за „липса“ към директното преживяване на живата природа на ума.
3. Празнотата е Ясна светлина (Tongpa Salwa)
В Дзогчен и Бон „Празнота“ и „Яснота“ (Светлина) са двете страни на една и съща монета. Те са неразделими (Yermey).Space is luminosity(Awareness)
Основни характеристики на тази стъпка:
- Не е просто празно пространство: Празнотата на ума не е като празна кутия или вакуум. Тя е изпълнена с потенциал. Тази „светлина“ е самото качество на ума да познава, да осъзнава и да отразява всичко.
- Естественото сияние (Rigpa): Ясната светлина е способността на ума да проявява мисли, образи и чувства. Без тази светлина, умът би бил просто „мъртва“ празнота. С нея той е буден.
- Слънцето и неговите лъчи: Често се използва метафората за слънцето. Слънцето е празно откъм твърда същност, но неговата природа е да свети. Лъчите (светлината) не са нещо различно от слънцето; те са неговият естествен израз.
Какво означава това за практикуващия?
- Осъзнатост без усилие: Вече не се опитвате да „правите“ ума си празен. Вместо това просто разпознавате, че във всеки един момент – независимо дали мислите са бурни или тихи – присъства едно постоянно, ясно знание.
- Край на дуализма: Тук започвате да виждате, че „Празнотата“ (същността) и „Яснотата“ (проявлението) са едно. Няма нужда да отхвърляте мислите, за да намерите спокойствие, защото самите мисли са направени от „ясната светлина“ на ума.
- Неопетненост: Както светлината на лампата може да освети боклук или злато, без самата тя да се изцапа или да стане по-ценна, така и ясната светлина на вашия ум остава чиста, независимо какво преживявате.
4. Светлината е Самоосвобождение (Salwa Rangdrol)
След като вече сме разпознали, че всичко е проявление на ума, че умът е празен и че тази празнота е жива, ясна светлина, ние разбираме, че всяка мисъл или емоция, която възниква, е просто „игра“ на тази светлина.Основни характеристики на тази стъпка:
- Без нужда от противодействия: Обикновено, когато се появи гняв, се опитваме да го потиснем или да го заменим с доброта. Тук обаче разбираме, че щом светлината (мисълта) е празна по същество, тя не може да ни навреди. Тя се освобождава в момента, в който я „видим“.
- Като рисунка върху вода: Това е класическата метафора за самоосвобождението. Когато пишете върху повърхността на водата, буквата се появява и изчезва едновременно. Няма нужда от „гума“, която да я изтрие. По същия начин мислите се освобождават сами в мига на възникването си.
- Единство на възникване и освобождаване: Тук практикуващият осъзнава, че няма разлика между момента, в който една мисъл се появява, и момента, в който тя се разтваря обратно в пространството на ума.
Какво означава това за практикуващия?
- Край на борбата: Вече не се борите с ума си. Не се опитвате да спирате мислите, нито да гоните спокойствието. Оставяте всичко да бъде такова, каквото е, знаейки, че то се самоосвобождава.
- Безстрашие: Когато разберете, че дори най-страшната мисъл или най-болезнената емоция е просто сияние на вашата собствена „ясна светлина“, вие спирате да се страхувате от съдържанието на ума си.
- Не-действие (Wu Wei): Вие ставате страничен наблюдател на един магичен процес, в който явленията танцуват, без да оставят следи.
5. Самоосвобождението е Велико Блаженство (Rangdrol Chenpo Dewa)
Когато спрем да се намесваме в процеса на ума и оставим всичко да се освобождава от само себе си (четвърта стъпка), ние естествено се отпускаме в състояние, което е отвъд всяко страдание и усилие.Основни характеристики на тази стъпка:
- Блаженство без причина: За разлика от обикновеното щастие, което зависи от хубави събития, храна или придобивки, „Великото блаженство“ (Kuntu Zangpo) е присъщо на самия ум. То е спокойствието, което остава, когато борбата с реалността приключи.
- Състояние на не-търсене: На този етап практикуващият спира да търси Просветлението някъде другаде. Разбира се, че самото движение на мислите и тяхното самоосвобождение е самият израз на будността.
- Естественото съвършенство (Dzogchen): Тук се реализира концепцията, че всичко е „самосъвършено“ (Rangjung). Дори това, което по-рано сме смятали за „дефект“ или „проблем“, се вижда като орнамент на съзнанието.
Какво означава това за практикуващия?
- Пълно отпускане: Това е състояние на пълна релаксация на тялото, речта и ума. Вече няма нужда да се „медитира“, защото самото битие е медитация.
- Равнопоставеност (Един вкус): Приятните и неприятните преживявания се възприемат с един и същ вкус – вкуса на свободата. Както вълните на океана могат да бъдат високи или ниски, но всички те са еднакво солена вода.
- Край на надеждата и страха: Тъй като всичко е велико блаженство в своята основа, надеждата за нещо по-добро и страхът от нещо по-лошо просто изчезват.
Практическо приложение:
В ежедневието това се проявява като дълбоко чувство на „прибиране у дома“. Когато спрете да коригирате преживяванията си и просто ги оставите да преминават през вас, ще усетите една тиха, фонова радост – не еуфория, а непоклатимо удовлетворение от това, което Е.Обобщение на целия път:
- Видението е умът (Светът не е отделен от мен).
- Умът е празнота (Аз нямам твърда същност).
- Празнотата е светлина (Тази празнота е жива осъзнатост).
- Светлината е самоосвобождение (Всичко се разтваря само, без усилие).
- Самоосвобождението е велико блаженство (Това е естественото състояние на покой).
Преминаването от интелектуално разбиране към директно преживяване (тиб. nyong-mye) е същината. Дауа Гялцен не е оставил тези думи като догма, а като „пътна карта“ за изследване на собствената ни лаборатория – съзнанието.