• ✨ Вървиш по Път, който малцина разбират?

    Тук не си странен. Тук си разбран.

    • Разговори от сърце – не празни съвети
    • Общност от търсещи – не зрители
    • Хора, които вървят по същия Път
    • Без реклами. Без такси. Завинаги.

Петстепенното учение на Дауа Гялцен

bladiblad

Светлоносец
Дауа Гялцен (Dawa Gyaltsen) е изключително уважаван майстор в Бон традицията на Тибет, живял през VIII век. Той е централна фигура в предаването на Шанг Шунг Нян Гюд (Zhang Zhung Nyen Gyu) – една от най-важните линии на Дзогчен (Великото съвършенство) в Бон.

Името Дауа Гялцен (Dawa Gyaltsen) е тибетско име с дълбоко духовно и символично значение, често срещано в контекста на тибетския будизъм и традицията Бон.

1. Дауа (Dawa)

  • Буквално значение: „Луна“ или „Месец“.
  • Символика: В тибетската култура луната символизира чистота, хладина (която успокоява „горещината“ на страданията) и просветление.
2. Гялцен (Gyaltsen)
  • Буквално значение: „Победен флаг“ или „Знаме на победата“.
  • Символика: Това е един от Осемте благоприятни символа (Ащамангала) в будизма. Той олицетворява победата на просветлението над невежеството, страха и негативните сили.

Най-известното му наследство са неговите Пет наставления, които са кратки, но дълбоки указания за природата на ума. Те често се използват като основа за медитация:

1. Видението е умът (Nangwa Sem)​

Тази стъпка преобръща обичайното ни възприятие за света. Вместо да гледаме на външните обекти като на твърди, независими и реални същества, ние разбираме, че:

  • Всичко е проекция: Всички явления (форми, звуци, мисли, емоции) се появяват в пространството на ума. Те нямат собствено съществуване отделно от него.
  • Огледална природа: Точно както образите в огледалото не са самото огледало, но не са и отделни от него, така и „видението“ (светът) е динамичното проявление на самия ум.
  • Цел: Тази стъпка служи за премахване на привързаността към външния свят като към нещо „истинско“, което може да ни нарани или ощастливи.

Втората стъпка от петстепенното учение на Шардза Таши Гялцен е критичен момент на трансформация. След като в първата стъпка сме разбрали, че всичко преживяно е проекция на ума („Видението е умът“), тук насочваме изследването навътре: какво всъщност представлява самият този ум?


2. Умът е празнота (Semnyi Tongpa)​

Ако всичко е проекция на ума, логично е да потърсим „източника“ – самия ум. Тази стъпка не е просто интелектуална концепция, а директно изследване чрез медитация.

Ключови аспекти на тази стъпка:​

  • Търсене на „Аза“: Когато започнем да търсим ума, откриваме, че той няма цвят, няма форма, няма размер и не се намира на конкретно място (нито вътре в тялото, нито извън него). Той не е вещ, която можем да хванем.
  • Липса на присъща същност: „Празнота“ в Дзогчен и Бон не означава „нищожност“ или черна дупка. Тя означава, че умът е отворен, необятен и неограничен. Той е свободен от концепции за „съществуване“ или „несъществуване“.
  • Пресичане на вкопчването: Когато осъзнаем, че субектът (този, който преживява) е празен, страхът и надеждата започват да губят своята власт. Ако умът е празен като небето, как може една мисъл или емоция да го нарани или изцапа?

Практическото изследване (Аналитична медитация)​

В традицията на Шардза Ринпоче, практикуващият се насърчава да си зададе въпроси като:

  1. Откъде идва мисълта? (Произход)
  2. Къде пребивава тя в момента? (Местоположение)
  3. Къде изчезва тя? (Дестинация)
Резултатът: Отговорът винаги е един и същ – те възникват от нищото и се разтварят в нищото. Това „нищо“ е всъщност Чистата Празнота на ума.


Защо тази стъпка е важна?​

Без разбирането за празнотата, ние оставаме в капана на „духовния материализъм“ – мислим, че умът е някаква специална „субстанция“ или „душа“, която трябва да променим. Разпознаването на празнотата ни носи:

  • Простор: Спираме да се чувстваме тесни и ограничени от мислите си.
  • Свобода: Разбираме, че гневът, болката или объркването нямат здрава основа. Те са като букви, написани върху вода – изчезват в момента, в който се появят.
Важно уточнение: Шардза Ринпоче подчертава, че не трябва да спираме дотук. Ако останем само в празнотата, можем да изпаднем в нихилизъм. Затова следващата стъпка е „Празнотата е ясна светлина“, която показва, че тази празнота е жива и съзидателна.

Това е третата и може би най-красивата стъпка в учението на Шардза Таши Гялцен. Тя ни предпазва от капана на нихилизма (мисълта, че щом всичко е празно, значи нищо няма значение).

Тук преминаваме от интелектуалното разбиране за „липса“ към директното преживяване на живата природа на ума.


3. Празнотата е Ясна светлина (Tongpa Salwa)​

В Дзогчен и Бон „Празнота“ и „Яснота“ (Светлина) са двете страни на една и съща монета. Те са неразделими (Yermey).
Space is luminosity(Awareness)

Основни характеристики на тази стъпка:​

  • Не е просто празно пространство: Празнотата на ума не е като празна кутия или вакуум. Тя е изпълнена с потенциал. Тази „светлина“ е самото качество на ума да познава, да осъзнава и да отразява всичко.
  • Естественото сияние (Rigpa): Ясната светлина е способността на ума да проявява мисли, образи и чувства. Без тази светлина, умът би бил просто „мъртва“ празнота. С нея той е буден.
  • Слънцето и неговите лъчи: Често се използва метафората за слънцето. Слънцето е празно откъм твърда същност, но неговата природа е да свети. Лъчите (светлината) не са нещо различно от слънцето; те са неговият естествен израз.

Какво означава това за практикуващия?​

  1. Осъзнатост без усилие: Вече не се опитвате да „правите“ ума си празен. Вместо това просто разпознавате, че във всеки един момент – независимо дали мислите са бурни или тихи – присъства едно постоянно, ясно знание.
  2. Край на дуализма: Тук започвате да виждате, че „Празнотата“ (същността) и „Яснотата“ (проявлението) са едно. Няма нужда да отхвърляте мислите, за да намерите спокойствие, защото самите мисли са направени от „ясната светлина“ на ума.
  3. Неопетненост: Както светлината на лампата може да освети боклук или злато, без самата тя да се изцапа или да стане по-ценна, така и ясната светлина на вашия ум остава чиста, независимо какво преживявате.

4. Светлината е Самоосвобождение (Salwa Rangdrol)​

След като вече сме разпознали, че всичко е проявление на ума, че умът е празен и че тази празнота е жива, ясна светлина, ние разбираме, че всяка мисъл или емоция, която възниква, е просто „игра“ на тази светлина.

Основни характеристики на тази стъпка:​

  • Без нужда от противодействия: Обикновено, когато се появи гняв, се опитваме да го потиснем или да го заменим с доброта. Тук обаче разбираме, че щом светлината (мисълта) е празна по същество, тя не може да ни навреди. Тя се освобождава в момента, в който я „видим“.
  • Като рисунка върху вода: Това е класическата метафора за самоосвобождението. Когато пишете върху повърхността на водата, буквата се появява и изчезва едновременно. Няма нужда от „гума“, която да я изтрие. По същия начин мислите се освобождават сами в мига на възникването си.
  • Единство на възникване и освобождаване: Тук практикуващият осъзнава, че няма разлика между момента, в който една мисъл се появява, и момента, в който тя се разтваря обратно в пространството на ума.

Какво означава това за практикуващия?​

  1. Край на борбата: Вече не се борите с ума си. Не се опитвате да спирате мислите, нито да гоните спокойствието. Оставяте всичко да бъде такова, каквото е, знаейки, че то се самоосвобождава.
  2. Безстрашие: Когато разберете, че дори най-страшната мисъл или най-болезнената емоция е просто сияние на вашата собствена „ясна светлина“, вие спирате да се страхувате от съдържанието на ума си.
  3. Не-действие (Wu Wei): Вие ставате страничен наблюдател на един магичен процес, в който явленията танцуват, без да оставят следи.

5. Самоосвобождението е Велико Блаженство (Rangdrol Chenpo Dewa)​

Когато спрем да се намесваме в процеса на ума и оставим всичко да се освобождава от само себе си (четвърта стъпка), ние естествено се отпускаме в състояние, което е отвъд всяко страдание и усилие.

Основни характеристики на тази стъпка:​

  • Блаженство без причина: За разлика от обикновеното щастие, което зависи от хубави събития, храна или придобивки, „Великото блаженство“ (Kuntu Zangpo) е присъщо на самия ум. То е спокойствието, което остава, когато борбата с реалността приключи.
  • Състояние на не-търсене: На този етап практикуващият спира да търси Просветлението някъде другаде. Разбира се, че самото движение на мислите и тяхното самоосвобождение е самият израз на будността.
  • Естественото съвършенство (Dzogchen): Тук се реализира концепцията, че всичко е „самосъвършено“ (Rangjung). Дори това, което по-рано сме смятали за „дефект“ или „проблем“, се вижда като орнамент на съзнанието.

Какво означава това за практикуващия?​

  1. Пълно отпускане: Това е състояние на пълна релаксация на тялото, речта и ума. Вече няма нужда да се „медитира“, защото самото битие е медитация.
  2. Равнопоставеност (Един вкус): Приятните и неприятните преживявания се възприемат с един и същ вкус – вкуса на свободата. Както вълните на океана могат да бъдат високи или ниски, но всички те са еднакво солена вода.
  3. Край на надеждата и страха: Тъй като всичко е велико блаженство в своята основа, надеждата за нещо по-добро и страхът от нещо по-лошо просто изчезват.

Практическо приложение:​

В ежедневието това се проявява като дълбоко чувство на „прибиране у дома“. Когато спрете да коригирате преживяванията си и просто ги оставите да преминават през вас, ще усетите една тиха, фонова радост – не еуфория, а непоклатимо удовлетворение от това, което Е.


Обобщение на целия път:​


  1. Видението е умът (Светът не е отделен от мен).
  2. Умът е празнота (Аз нямам твърда същност).
  3. Празнотата е светлина (Тази празнота е жива осъзнатост).
  4. Светлината е самоосвобождение (Всичко се разтваря само, без усилие).
  5. Самоосвобождението е велико блаженство (Това е естественото състояние на покой).
Това петстепенно учение е пълен и директен път към реализацията в традицията на Бон.

Преминаването от интелектуално разбиране към директно преживяване (тиб. nyong-mye) е същината. Дауа Гялцен не е оставил тези думи като догма, а като „пътна карта“ за изследване на собствената ни лаборатория – съзнанието.
 
Изглежда много хубаво и истинно учение, не бях чувал за него. Не знам на практика как е организиране школата, но на теория това е, което всеки търсач трябва да прави - да търси директното изживяване и изследване, а не да следва сляпо Авторитети.

bladiblad, ти с това учение ли си се занимавал преди или това е различно от това, което спомена в другата тема?
 
Не. Това го открих някъде 2020 докато търсих някакво обяснение за нещата, който ми се случиха.

Това учение дълго време се е пазело в тайна, защото има голяма опасност неразбиране и грешно тълкуване.

Понеже другите два пътя/подхода на сутра(renounciation) и тантра(трансформация) също са важни.

Обикновенно е нужно и разяснение от лама, за да не се стигне до така наречения spiritual bypassing.

Ето и линк към видеа с кратки разяснения.


Иначе, разбира се както обикновенно, думите и логиката не могат да обхванат преживявания или нещата, който се случват в реалния свят.

Реално видеата на Tenzin Wangyal Rinpoche доста ми помогнаха да се стабилизирам и психологически.

Иначе, нали в йога се казва, че това творение е sat-chit-ananda, (истина,съзнание,блаженство), но в ежедневието много хора не биха казали, че творението е блаженство.
 
Редактирано:
Това учение дълго време се е пазело в тайна, защото има голяма опасност неразбиране и грешно тълкуване.

Поне на теория е много близо до дзен, херметизъм, богомилизъм, както и сравнително съвременното розенкройцерство и др. В днешно време все повече ни се разкриват тези някога тайни учения и школи, защото вече сме в периода на Водолея и вече виждаме големите промени и цялостното раздрусвсне на човечеството и призивите на Вселената да се събудим.

Интересното тепърва предстои. Жътвата още не е настъпила.

Прегледах набързо някои от видеата и обръщат внимание на интересни аспекти. А какви практики предлагат, освен (най вероятно) медитация?

но в ежедневието много хора не биха казали, че творението е блаженство.

Точно така е, но това не е защото блаженството не съществува или пък е непостижимо. Напълно постижимо е дори за обикновени хора, като мен и теб, но блаженството е по скоро вторичен продукт на духовното издигане и не трябва да се поставя, като крайна цел (на дух.издигане).

Казвам го във връзка с това, че много хора (не ти конкретно) се объркват и си мислят, че състоянието на блаженство е крайна цел, което от своя страна води до страшно много заблуди.
 
Ами практиките са:
Tsa Lung(това са комплекс от пет практики, който целят стабилизиране на жизнената енергия(лунг) в различни части на тялото с фокусиране задържане на дъха и вниманието в различна част от тялото)

9 breathings of purification(вид пранаяма, може да се прави за 1-2 минути по няколко пъти на ден)

5 warrior syllables( звукова практика, целта е изчистване на финни неща от съзнанието.)

3 doors Stillness,silence,spaciousness.
(Идеята е, че имаме три аспекта. Тяло, реч и ум. Чрез пребиваване в основата, на всеки от трите аспекта сме способни да действаме по-умело)

3 heart mantras( това са три мантри, който имат енергия и чрез пеенето,интензивно слушане човек се свързва с енергията на мантрата, целта е пречистване.)

Sky gazing(togal) Целта е вторачване в небето. Просто с активно взиране в небето се пречиства енергията в горната част на главата. Това помага при работа с компютър.

Chod която е практика, която се прави на места където човек изпитва страх.(Аз се опитах да конвертирам тази практика за ситуации в който изпитвам страх например. Разбира се не съм на сто процента отработил някои неща, но от време на време действам с цел да си променя живота към по-добро. След това почивам правя равносметка и т.н. Иначе животът ще си отмине...)

Разбира се нужна е редовна практика.

Има и други практики, но не съм ги разучил.

Има и доста видеа свързани с йога на съня и сънищата, но там си трябва повече дисциплина. На мен не ми е много интересно нещо и не съм се задълбочавал за сега.
 
Редактирано:
Ами опитвам се да си го обясня блаженството от гледна точка на опита, който имам в живота и нещата който съм разбрал и научил за себе си.


Ама наистина ако стане крайна цел и човек търси блаженството някак си нещо се отдалечава човек.

Хората имаме нужда от предизвикателства и мъчнотии.

От друга страна искаме лесното и безплатно.

Реално много неща получаваме безплатно, но не ги отчитаме.


Както се казва нещата са индивидуални и няма обща формула за всички хора.

Има набор от знание и т.н.

Интересно е, че хората са ги разгадали тези неща преди хиляди години, а днес всички са заседнали в зрителното съзнание най-вече.

Доста тъжна картинка.
 
Редактирано:
То помагат йогийските практики, но в крайна сметка са и доста рисково по ред причини. От които може би най-основната е, че човек форсира една или друга чакра или "пакет" от чакри и в крайна сметка се получава дисбаланс.

Има доста по подходящи практики за европейското ни съзнание, поне според мен.

Интересно е, че хората са ги разгадали тези неща преди хиляди години, а днес всички са заседнали в зрителното съзнание най-вече.

Хората сме Различни, и сме на различни етапи от Осъзнаването си - едни виждат чашата наполовина пълна, други я виждат наполовина празна, трети виждат просто чаша с вода, четвърти въобще не обръщат внимание на чашата и гледат в чинията с яденето и т.н.

Масова промяна на всички и едновременно няма как да стане, а и няма нужда да става :)

Иначе си прав, че голяма част от хората са в света на материята и Формите, но това си е напълно нормално и няма място за отчаяние.
 
То помагат йогийските практики, но в крайна сметка са и доста рисково по ред причини. От които може би най-основната е, че човек форсира една или друга чакра или "пакет" от чакри и в крайна сметка се получава дисбаланс.

Има доста по подходящи практики за европейското ни съзнание, поне според мен.



Хората сме Различни, и сме на различни етапи от Осъзнаването си - едни виждат чашата наполовина пълна, други я виждат наполовина празна, трети виждат просто чаша с вода, четвърти въобще не обръщат внимание на чашата и гледат в чинията с яденето и т.н.

Масова промяна на всички и едновременно няма как да стане, а и няма нужда да става :)

Иначе си прав, че голяма част от хората са в света на материята и Формите, но това си е напълно нормално и няма място за отчаяние.
Добре де. Аз нещо друго се сетих и се опитвам да си напасна нещата.

Преди да ми се случи случката от другия пост, докато посещавах срещи с хората от онази група и практикувахме тези мандала офъринги и синхронизации, човекът който ми даде листовката за първия семинар ни попита дали нещата ни са започнали да се случват по-лесно.
(И сега си мисля да не е имал предвид, че някакъв магнетизъм тече и се натрупва и се предава в присъствието на гуруто)


Първоначално не разбрах какво има предвид и отговорих(на шега), че светофарите са започнали да светят зелено по-често.

Разбира се всеки иска да му се получават нещата по-лесно, но не разбирам каква е връзката с външните събития и някаква си дихателна/енергийна практика.

Другото нещо, което не мога да разбера е за синхроничностите.

Кога да им се доверя?
Как да ги оползотворя?
Ами ако просто си въобразявам?

Все пак няма как да потърся второ мнение/потвърждение от друг човек докато ми се случва.

Единственото, което ми идва на ум е просто да поспра на място за малко и да продължа с деня все едно нищо не е станало.
 
(И сега си мисля да не е имал предвид, че някакъв магнетизъм тече и се натрупва и се предава в присъствието на гуруто)

Точно това е - когато се събира група от хора с една насоченост, тази група от хора става магнитна точка и приема и излъчва енергия.

Колко силна е, а и вида на тази енергия зависят от различни фактори, които не са подходящи за публично обсъждане поради риск от (непреднамерена) злоупотреба.

Накратко - точно това ви е питал, но е съвсем нормално да не си разбрал "на момента" въпроса. Най-важното е, че си размишлявал и си го разбрал в крайна сметка. Много хора не го правят.

Разбира се всеки иска да му се получават нещата по-лесно, но не разбирам каква е връзката с външните събития и някаква си дихателна/енергийна практика.

Връзката е проста и ти знаеш отговора - "Всичко започва във вътрешният ни свят." Вътрешният ни свят и процеси пряко се отразяват на заобикалящата ни среда, тялото ни и хората около нас.

Единственото, което ми идва на ум е просто да поспра на място за малко и да продължа с деня все едно нищо не е станало.

Човек (често) не знае какво/кой е предизвикал синхроничността и с каква цел. Макар, че е добре да се себенаблюдаваме и да анализираме кога виждаме дадена синхроничност. За това просто я отбелязваме: "бря, синхроничност", даваме си сметка, че се е случила - никога не е случайно, няма случайни неща, и ако интуицията ни подскаже защо се е случила на момента то добре, ако не - то не го мислим следващите пет дни. Защото пък тогава изпускаме други важни неща и знаци от живота, живота, който е една непрекъсната Промяна.
 
Back
Top