B
BaDBluEeYeS
Гост
Г-ца Синеока седеше в малката си уютна стая. Гледаше през прозореца и от време на време въздишаше тежко. Чувстваше се ужасяващо сама. Там горе,тя никога не бе изпитвала подобно чувство,защото там бяха нейните събратя,там беше и Бог. Но тук на Земята,тя си нямаше никого, освен г-н Огнен. За нея той се беше превърнал в онова,което хората наричаха по-голям брат. А сега от няколко седмици той бе изчезнал...безследно.Бе свикнала вечер да му споделя впечатленията от деня, да разговарят дълго за хората и да гледат стари филми, хапвайки пуканки. А сега беше сама,съвсем самичка...
-Ще му напиша писмо! А той ще го прочете със сърцето си...
Стана, намери пожълтял лист хартия и стар , притъпен молив и седна да пише.
" Здравей,г-н Огнен!
Вече 2 седмици не знам нищо за теб и за първи път в живота си се чувствам самотна. Надявам се...силно се надявам да си добре,защото си единствената ми упора и не знам какво бих правила,ако нещо ти се случи. Аз съм добре,като се изключи,че много ми липсваш...
Имам толкова много неща да ти разказвам,че не знам от къде да започна.Първо бързам да кажа, че котета ти са добре-грижа се за тях, както ми поръча на тръгване. Филми не съм гледала-без теб е скучно!
Искам да ти разкажа за онова,което ми се случи няколко дни след като ти замина.Вървях по централната улица и замечтано гледах витрините на магазините-навсякъде има сърчица и малки купидончета (нали наближава Св.Валентин).Мислех си,че любовта е много красиво чувство,което само хората са способни да изпитат.Нали Бог ми каза,че Ангелите могат да обичат,но не и да се влюбват! И както си вървях по централната улица, погледа ми спря на едно момче.Г-н Огнен,мисля че той е един от Падналите ангели.В първия момент се уплаших,виждала съм дяволи само по научнопопулярните филми в Ангелската академия,мисля че и той позна,че не съм човек.Стояхме около 5 мин. и се гледахме.Страх ме е ,г-н Огнен,страх ме..той имаше най-красивите сини очи,които някога съм виждала.Почувствах едно непознато усещане - сякаш хиляди пеперуди нахлуха в стомаха ми,а сърцето ми започна да бие лудо.Мисля че и той почувства същото. Не мога да ти обесня защо е така,но от тогава не спирам да мисля за онези дяволски очи.Страх ме е да изляза на улицата,за да не го срещна отново...
Моля те, г-н Огнен,ако получиш писмото ми, дай ми някакъв знак,че си добре,защото много се тревожа за теб...".
Повече не можа да продължи,защото от очите и започнаха да капят една след друга кристално чисти сълзи.Те се ронеха една след друга и падаха върху пожълтелия лист.Тя стана, отвори прозореца и в стаята нахлу смразяваща струя от февруарски въздух.Той грабна писмото й и то полетя.В сърцето й се появи надежда,че много скоро то ще бъде в ръцете на г-н Огнен.
-Ще му напиша писмо! А той ще го прочете със сърцето си...
Стана, намери пожълтял лист хартия и стар , притъпен молив и седна да пише.
" Здравей,г-н Огнен!
Вече 2 седмици не знам нищо за теб и за първи път в живота си се чувствам самотна. Надявам се...силно се надявам да си добре,защото си единствената ми упора и не знам какво бих правила,ако нещо ти се случи. Аз съм добре,като се изключи,че много ми липсваш...
Имам толкова много неща да ти разказвам,че не знам от къде да започна.Първо бързам да кажа, че котета ти са добре-грижа се за тях, както ми поръча на тръгване. Филми не съм гледала-без теб е скучно!
Искам да ти разкажа за онова,което ми се случи няколко дни след като ти замина.Вървях по централната улица и замечтано гледах витрините на магазините-навсякъде има сърчица и малки купидончета (нали наближава Св.Валентин).Мислех си,че любовта е много красиво чувство,което само хората са способни да изпитат.Нали Бог ми каза,че Ангелите могат да обичат,но не и да се влюбват! И както си вървях по централната улица, погледа ми спря на едно момче.Г-н Огнен,мисля че той е един от Падналите ангели.В първия момент се уплаших,виждала съм дяволи само по научнопопулярните филми в Ангелската академия,мисля че и той позна,че не съм човек.Стояхме около 5 мин. и се гледахме.Страх ме е ,г-н Огнен,страх ме..той имаше най-красивите сини очи,които някога съм виждала.Почувствах едно непознато усещане - сякаш хиляди пеперуди нахлуха в стомаха ми,а сърцето ми започна да бие лудо.Мисля че и той почувства същото. Не мога да ти обесня защо е така,но от тогава не спирам да мисля за онези дяволски очи.Страх ме е да изляза на улицата,за да не го срещна отново...
Моля те, г-н Огнен,ако получиш писмото ми, дай ми някакъв знак,че си добре,защото много се тревожа за теб...".
Повече не можа да продължи,защото от очите и започнаха да капят една след друга кристално чисти сълзи.Те се ронеха една след друга и падаха върху пожълтелия лист.Тя стана, отвори прозореца и в стаята нахлу смразяваща струя от февруарски въздух.Той грабна писмото й и то полетя.В сърцето й се появи надежда,че много скоро то ще бъде в ръцете на г-н Огнен.
