Пхова – тибетска практика за предаване на съзнанието и духовно освобождение

[loraelina]

Пхова е будистка практика, особено разпространена в тибетския будизъм. Тя представлява трансфер на съзнанието в момент на смърт или при духовна подготовка с цел освобождение от цикъла на прераждане и постигане на просветление.

Произход и Философия
Терминът идва от тибетския будизъм, но има корени и в махаянските традиции.

Счита се, че в момента на смъртта умът е особено податлив на трансформация.

Практиката съчетава визуализация, медитация, мантри и концентрация.

Как се практикува
Подготовка
Медитация върху чистото съзнание
Визуализация на светлина и будитска мъдрост.

Трансфер на съзнанието

Съзнанието „напуска“ тялото през върха на черепа
Насочва се към чиста сфера на Буда
Често се използват мантри и молитви

Пхова не е за начинаещи, практиката се преподава от опитни учители. Може да се прилага както за подготовка за смъртта, така и като медитация за контрол на ума. Свързана е с други будистки практики като медитация върху смъртта и визуализация на Буда. Използва се в ритуали за умиращи и духовна подготовка.
В някои западни будистки центрове се прилага като медитация за вътрешна свобода и осъзнатост.

 

[loraelina]

Пхова е една от най дълбоките и в същото време най малко разбирани практики в тибетския будизъм. Самата дума означава „прехвърляне“ или „трансфер“ и се отнася до съзнателното насочване на ума в решаващи моменти, най вече в момента на смъртта. Според будистката философия именно този момент е изключително важен, защото тогава съзнанието е най фино, най отворено и най податливо на трансформация. Пхова не се стреми да избяга от смъртта, а напротив, приема я като естествен преход и възможност за освобождение от страданието и цикъла на преражданията, известен като сансар.
В основата на практиката стои разбирането, че умът не е ограничен от физическото тяло. Докато тялото е временно и подлежи на разпад, съзнанието има непрекъснатост и може да бъде насочвано. Пхова учи практикуващия да се подготвя още приживе за този преход, като развива концентрация, яснота и вътрешна стабилност. Така, когато настъпи моментът на смъртта, вместо объркване, страх или привързаност, умът може да бъде насочен към по висше състояние на съществуване или към пълно освобождение.
Практиката включва дълбока визуализация, при която съзнанието се възприема като светлина или енергия, която напуска тялото през върха на главата. Това не е механично упражнение, а вътрешен процес, който изисква силна осъзнатост и доверие. В традиционния контекст пхова се предава от учител на ученик, защото неправилното ѝ разбиране може да доведе до объркване или погрешни очаквания. Затова често се подчертава, че пхова не е техника за начинаещи, а завършек на дълъг духовен път, включващ етична дисциплина, медитация и развитие на състрадание.

Интересното е, че макар пхова да е тясно свързана със смъртта, тя всъщност има дълбоко значение за живота. Когато човек осъзнае преходността на всичко, което притежава и преживява, той започва да живее по съзнателно, по-малко привързано и с по голяма яснота. В този смисъл пхова може да се разглежда и като вътрешна практика за „умиране“ на старите навици, страховете и илюзиите още приживе. Всеки път, когато човек пуска нещо, което го държи в страдание, той в известен смисъл практикува малка форма на пхова.
В съвременния свят тази практика често се интерпретира по символично. Много хора не я възприемат буквално като трансфер на съзнанието след смъртта, а като метод за дълбоко отпускане, освобождаване от егото и свързване с по висше вътрешно състояние. Независимо от интерпретацията, същността остава една и съща, развитие на осъзнатост, приемане на непостоянството и култивиране на вътрешна свобода. Пхова ни напомня, че страхът от смъртта често идва от това, че не сме живели напълно осъзнато, и че чрез вътрешна практика можем да променим отношението си както към живота, така и към края му.
Поради своята дълбочина и сериозност пхова изисква уважение. Това не е техника за експериментиране или сензационни преживявания, а път на вътрешна дисциплина и смирение. Когато се разглежда и обсъжда в контекста на медитация и вътрешни практики, тя може да бъде ценен източник на размисъл за природата на ума, смъртта и истинската свобода. Именно затова темата за пхова има своето място в раздел, посветен на медитация, молитви и вътрешна работа, където хората търсят не повърхностни отговори, а по дълбоко разбиране на себе си и съществуването.

 

[Гласът на истината]

Моментът на смъртта наистина е най-важния не само за съдбата на душата в Отвъдния свят, но и за следващите й прераждания и фактът, че тибетците са развили подобна практика изобщо не ме учудва. Аз самият съм практикувал (и възнамерявам да практикувам) нещо "подобно" за да запазвам и пренасям спомени от живот на живот. Аз вярвам, че ако в момента на смъртта човек се концентрира наистина дълбоко-толкова дълбоко колкото е физически възможно, че и отвъд това-то той или тя може да се "самоомагьоса" така, че да си спомня този си живот в следващия. И дори ще кажа повече-че колкото по-тежка и мъчителна е смъртта му в този живот, толкова повече той ще помни в следващия. Поне аз така, и то на няколко пъти, съм се "самоомагьосвал"-и ето че системата наистина проработи-аз си помня преражданията от живота, в който съм страдал докато умирам. Не че препоръчвам тази практика някому, защото изисква наистина много болка да изтърпиш докато умреш, но поне ти позволява в замяна да получиш нещо много ценно като информацията за това кой си и защо си тук.

 

[loraelina]

Моментът на смъртта наистина е най-важния не само за съдбата на душата в Отвъдния свят, но и за следващите й прераждания и фактът, че тибетците са развили подобна практика изобщо не ме учудва. Аз самият съм практикувал (и възнамерявам да практикувам) нещо "подобно" за да запазвам и пренасям спомени от живот на живот. Аз вярвам, че ако в момента на смъртта човек се концентрира наистина дълбоко-толкова дълбоко колкото е физически възможно, че и отвъд това-то той или тя може да се "самоомагьоса" така, че да си спомня този си живот в следващия. И дори ще кажа повече-че колкото по-тежка и мъчителна е смъртта му в този живот, толкова повече той ще помни в следващия. Поне аз така, и то на няколко пъти, съм се "самоомагьосвал"-и ето че системата наистина проработи-аз си помня преражданията от живота, в който съм страдал докато умирам. Не че препоръчвам тази практика някому, защото изисква наистина много болка да изтърпиш докато умреш, но поне ти позволява в замяна да получиш нещо много ценно като информацията за това кой си и защо си тук.

Много интересно, ще се радвам да споделиш ако желаеш твоите спомени от предишни животи

 

[Гласът на истината]

За моите спомени вече си имам отделна тема и не искам да се повтарям тук, но за тази духовна практика бих искал само да кажа, че далеч не я препоръчвам всекиму. Изисква се доста голяма доза самоувереност, търпене на огромна болка, решителност и най-вече вяра за да може това да се направи. И дори и да имаш всичко това едно мъничко отклонение в решителния момент, само миг колебание, или по какъвто и да е било начин разсейване и ще пропуснеш шанса си да го направиш, а цялата енергия и самоподготовка, която преди това си правил може да отиде на вятъра. Но от друга страна именно в момента на смъртта ти е шанса да напуснеш този свят "на свои условия", така че като се върнеш пак към него отново да си на същите.

Идеята е, че травмата остава през преражданията и ако си отидеш от този свят по травматичен начин, то и това, което те е травмирало също ще остане, или поне спомена за него ще остане. Затова основата на практиката е още докато си жив да си избереш едно единствено желание, един единствен спомен, за който да мислиш докато умираш и колкото по-травматично стане това, толкова по-дълбоко ще бъде "закотвен" този спомен. Ако е наистина достатъчно дълбоко закотвен-тоест травмата е достатъчно силна-той ще остане дори и през преживяванията които ще ти се случат в живота между животите и колкото и да се опитват пазителите на тази времева линия да отстраняват спомените ти когато се "докопат" до душата ти в пространството между световете, те просто няма да успеят да направят нищо по въпроса-твоята енергия ще носи спомена закотвен заедно с изпитаната травма и когато се преродиш отново този спомен ще е много по-близко до повърхността отколкото на "властите" контролиращи кармичната система им се иска. Но задължително е да изтърпиш болката докато умираш мислейки за това едно единствено нещо, което и ще се превърне в твоя отключващ спомен. Аз например в предишния си живот много, ама наистина много, исках да си отключа паметта за да мога да достигна до спомените си от предишни животи. Е, в онзи живот не успях да го направя, но умрях от насилствена смърт-застреляха ме-като в момента в който куршума прониза черепа ми и духът ми се отдели от тялото ми аз си мислих само и единствено за това. То беше като молитва-"Боже, дай ми възможност в следващия ми живот да си спомня предишните животи." И ето че сега живея следващия си живот и имам спомени от предишните си животи. Е, трябваше да изживея една насилствена и болезнена смърт за да ги получа, но се получи-молитвата от предходния ми живот ми постла пътя към възвръщането на спомените ми от този. Ето така работи системата. Но е абсолютно задължително да задържиш една изключителна болка, която да посужи като "спусък" за спомена, а този спомен може да бъде спусък за други и те така докато си "върнеш" паметта за много много животи.

П.П. А сега пък искам един друг спомен който ми е много много скъп-този за това как се чувства една душа когато тя самата става Създател-да бъде пренесен между този ми и следващия ми живот. Аз наистина искам да си спомням този спомен и да го "жигосам" дълбоко в душата си с болката от смъртта си в този си живот така, че той да може лесно да излезе в следващия ми живот. И ако успее да излезе искам да си спомням всичко свързано с нас-Туатауаните и това какво е да вървиш по пътя към своето собствено възвисение като Създател, като Творец, като Бог. Ето така аз се "самоомагьосвам" от живот в живот за да мога да пренасям спомените си където и да попадна и в каквото и тяло да попадна.

 

[loraelina]

Интересно мислене имаш, за първи път попадам на човек който мисли и вижда света по такъв начин.