Потокът на мислите и тихата осъзнатост

[loraelina]

Днес наблюдавах как мислите ми идват и си отиват като течението на река. Всяка мисъл има форма, цвят и тежест дори и да не и обръщам внимание. Опитвах се да остана наблюдател, да усетя къде тече енергията вътре в мен без да я спирам и насочвам.
Понякога е лесно, мислите просто преминават, а усещането за пространство и тишина остава. Друг път е трудно, умът се напряга сякаш се опитва да хване нещо невидимо, и в тези мигове разбирам, че не аз водя реката, а тя води мен. Тишината между мислите е като малко убежище, където можем да се срещнем със себе си, и колкото повече наблюдавам без да се намесвам, толкова повече усещам естествения ритъм на вътрешната си енергия.

Това ме кара да се замисля: докъде отиваме, когато се опитваме да контролираме всичко?
И какво би се случило, ако просто наблюдаваме и се доверим на потока, без да бързаме или съдим?

 

[Власти]

И какво би се случило, ако просто наблюдаваме и се доверим на потока, без да бързаме или съдим?

Провери и да кажеш после

Тишината за която говориш, тя е жива.

Жива Тишина.

Дао.

 

[Власти]

Лао Дзъ "Тао Те Кинг"

Стих 1:

Тао, което може да бъде изказано,
не е вечното Тао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.