М
Мортиша
Гост
За правилното разчитане на знаците
Живяла едно време, много, много отдавна, дълбоко, дълбоко навътре в гората, една лисица. По незнайни причини тя била загубила своите два предни крака. Никой не знаел как, може би спасявайки се от смъртоносен капан. Един човек, който живеел в края на гората, виждал лисицата от време на време и винаги се чудел как тя успява да си набавя храна. Един ден когато лисицата отново била наблизо и той я наблюдавал, се появил тигър. Човекът успял да се скрие набързо. Тигърът държал току що уловена плячка между челюстите си. Той изял колкото му било достатъчно да се нахрани, а останалото оставил за лисицата.
Отново, на следващия ден, великият Създател на този свят, изпратил храна на лисицата по същия този тигър. Човекът започнал да си мисли: "Щом за лисицата са осигурени грижи по този мистериозен начин и навярно храната е изпратена от някаква невидима Висша Сила, защо и аз да не седна някъде и да почакам храната ми да дойде сама?”
И понеже той имал безгранична вяра, седнал и зачакал храната си. Но…дните отминавали… и нищо не се случвало…. Човекът започнал да слабее, да губи сили, останал само кожа и кости. Един ден, губейки почти съзнание, той чул, идващ от някъде Глас, който му казвал:
"О, ти, който пое по грешния път! Разбери накрая Истината! Ти трябваше да последваш примера на тигъра, вместо да имитираш безпомощната лисица!"
Живяла едно време, много, много отдавна, дълбоко, дълбоко навътре в гората, една лисица. По незнайни причини тя била загубила своите два предни крака. Никой не знаел как, може би спасявайки се от смъртоносен капан. Един човек, който живеел в края на гората, виждал лисицата от време на време и винаги се чудел как тя успява да си набавя храна. Един ден когато лисицата отново била наблизо и той я наблюдавал, се появил тигър. Човекът успял да се скрие набързо. Тигърът държал току що уловена плячка между челюстите си. Той изял колкото му било достатъчно да се нахрани, а останалото оставил за лисицата.
Отново, на следващия ден, великият Създател на този свят, изпратил храна на лисицата по същия този тигър. Човекът започнал да си мисли: "Щом за лисицата са осигурени грижи по този мистериозен начин и навярно храната е изпратена от някаква невидима Висша Сила, защо и аз да не седна някъде и да почакам храната ми да дойде сама?”
И понеже той имал безгранична вяра, седнал и зачакал храната си. Но…дните отминавали… и нищо не се случвало…. Човекът започнал да слабее, да губи сили, останал само кожа и кости. Един ден, губейки почти съзнание, той чул, идващ от някъде Глас, който му казвал:
"О, ти, който пое по грешния път! Разбери накрая Истината! Ти трябваше да последваш примера на тигъра, вместо да имитираш безпомощната лисица!"