• ✨ Вървиш по Път, който малцина разбират?

    Тук не си странен. Тук си разбран.

    • 🔸 Разговори от сърце – не празни съвети
    • 🔸 Общност от търсещи – не зрители
    • 🔸 Хора, които вървят по същия Път
    • ✅ Без реклами. Без такси. Завинаги.

Разлика между религиозния и духовния живот

loraelina

Светлоносец
Напоследък все по често се замислям за разликата между религиозния и духовния живот. Много хора ги използват като синоними, но за мен те не са напълно едно и също. Религиозният живот често е свързан с правила, традиции, институции и конкретни вярвания, докато духовният живот е по скоро вътрешно преживяване, търсене на смисъл, осъзнаване, връзка със себе си, с живота и с нещо по голямо от нас. Общувала съм с доста религиозни хора които смятат себе си за такива, общувала съм и с хора които дори не се считат за религиозни и не се свързват с никоя религия, но те често проявяват повече смирение, състрадание и дълбоко разбиране за живота. Това ме накара да се замисля дали религиозността и духовността винаги вървят ръка за ръка, или всъщност са различни пътища. Ако съдя по себе си, аз също не се считам за много религиозна или дори част от определена вяра, но това не означава, че съм далеч от духовния път напротив, той за мен е по скоро вътрешно търсене, отколкото следване на външни правила. Усещам силна връзка с нещо по голямо от мен, което не мога да побера в догми, правила или ритуали.

Интересно ми е вие как виждате разликата (или липсата на такава) между двете. Могат ли да съществуват заедно или са различни пътища?
 
Лично аз бих казал, че най-голямата разлика между духовния и религиозния човек е, че духовния мисли в опитностти, тоест пречупва нещата през призмата на това какво той е видял, чул, усетил, премислил, или по-някакъв друг начин получил като информация, докато религиозния човек мисли под формата на категории-такива каквито институцията църква, към която той принадлежи, е поставила в ума и разбиранията му. Е двете неща могат (теоретично) да вървят ръка за ръка и, да, има хора при които собствените опитности се припокриват напълно с онова, което институцията към която те принадлежат иска да им вмени като духовни истини, но това (поне според мен) се случва рядко и заради това институционализираната религия си има съответните разбирания-като канони, ритуали, съответно световъзприемане и т.н. с които да вменява на подопечените ѝ буквално в какво да вярват.

Поне това е моето мнение за най-силните разлики между двете.
 
Религията е средство за влияние и контрол, най-често нямащо нищо общо с истинската Духовност. Повечето така наречени религиозно водачи и учения се опитват, често успешно, да вменят на масите, че Бог е техен.

"Проблемът" за сегашната Земна Матрица, която иска да управлява и владее нас хората е, че Бог-Абсолют винаги излъчва своят призив да си спомним за Него и да започнем да търсим връзка с Него. И за този проблем Матрицата е намерила елегантното решение наречено религия, което си слага лъжливата маска и претендира това да е духовността. И когато човек попадне в капана, религията започва да го върти в един кръговрат на заблуди и докато се усети (ако въобще някога се усети) човек, че го мамят и идва време да е умрял.

Човек абсолютно винаги трябва да избягва (стига да не му е интересно по други причини) всякакви религии, учения, школи, секти, духовни групи и прочее, които имат претенцията, че единствено и само чрез тях, човек може да достигне до Бог.
Човек дори да е на самотен остров и никога да не е чувал за която и да е религия или духовен авторитет, то духовността и Бог няма да го подминат. Разбира се ако на човека му е писано, има предишни кармични заслуги и прочее условности.

Някои хора успяват Въпреки религиозното опиянение да достигнат до някакви духовни прозрения, но най често "постиженията" им биват ограничени в Рамките на религията им и по този начин човек се самоограничава и отрича духовните си прозрения, в стил "религията ми казва, че виждането на бъдещето е от дявола, значи съм обсебен и трябва да паса тамян за да се пречистя".

Да, много религии, учения и т.н. звучат красиво - говорят за добродетели, любов, равенство, братство, но най-често зад тези хубави думи стои една чудовищна Реалност. Както е казал Христос: "не гледай думите, а гледай делата им".

И в тази връзка да добавя, че хуманността не е равна на духовността. Хуманността е добро отношение и помощ към ближните, например даряване на сиропиталище или помагаме на хора в нужда. Което разбира се, не можем да кажем, че е нещо лошо или измамно, НО това не ни приближава до Бог.
Истинската духовност, както много правилно си усетила е индивидуален и изцяло вътрешен процес който няма нужда от ритуали, песни, чесън, парички, специални бърлоги, сборища и прочее.

Разбира се, има и организирано търсене и късметлии са тези, които успяват да попаднат в такава среда, имайки предвид огромният процент на лъжи, заблуди и псевдо духовност. Една истинска школа, искрено търсеща група от духовни ученици и учители има нужда от пари за издръжка на дейността си. Например за да можем да създадем не догматична и свободна от реклами среда за комуникация в този форум са нужни средства за хостинг, домейн, програмиране и поддръжка. И няма как да стане без тях.

Има хора и групи, които отричат телесното и материалното пропагандирайки аскетизъм и псевдо чистота, но те явно не разбират функционирането на тази ни реалност и обикновенно не завършват добре своята Път. Прекаленото изтощение на психиката и физиката го докарва до летален физически или психически край.
Но лошо няма, всичко са си уроци и никой не се е родил научен...
 
Религията е средство за влияние и контрол, най-често нямащо нищо общо с истинската Духовност. Повечето така наречени религиозно водачи и учения се опитват, често успешно, да вменят на масите, че Бог е техен.

"Проблемът" за сегашната Земна Матрица, която иска да управлява и владее нас хората е, че Бог-Абсолют винаги излъчва своят призив да си спомним за Него и да започнем да търсим връзка с Него. И за този проблем Матрицата е намерила елегантното решение наречено религия, което си слага лъжливата маска и претендира това да е духовността. И когато човек попадне в капана, религията започва да го върти в един кръговрат на заблуди и докато се усети (ако въобще някога се усети) човек, че го мамят и идва време да е умрял.

Човек абсолютно винаги трябва да избягва (стига да не му е интересно по други причини) всякакви религии, учения, школи, секти, духовни групи и прочее, които имат претенцията, че единствено и само чрез тях, човек може да достигне до Бог.
Човек дори да е на самотен остров и никога да не е чувал за която и да е религия или духовен авторитет, то духовността и Бог няма да го подминат. Разбира се ако на човека му е писано, има предишни кармични заслуги и прочее условности.

Някои хора успяват Въпреки религиозното опиянение да достигнат до някакви духовни прозрения, но най често "постиженията" им биват ограничени в Рамките на религията им и по този начин човек се самоограничава и отрича духовните си прозрения, в стил "религията ми казва, че виждането на бъдещето е от дявола, значи съм обсебен и трябва да паса тамян за да се пречистя".

Да, много религии, учения и т.н. звучат красиво - говорят за добродетели, любов, равенство, братство, но най-често зад тези хубави думи стои една чудовищна Реалност. Както е казал Христос: "не гледай думите, а гледай делата им".

И в тази връзка да добавя, че хуманността не е равна на духовността. Хуманността е добро отношение и помощ към ближните, например даряване на сиропиталище или помагаме на хора в нужда. Което разбира се, не можем да кажем, че е нещо лошо или измамно, НО това не ни приближава до Бог.
Истинската духовност, както много правилно си усетила е индивидуален и изцяло вътрешен процес който няма нужда от ритуали, песни, чесън, парички, специални бърлоги, сборища и прочее.

Разбира се, има и организирано търсене и късметлии са тези, които успяват да попаднат в такава среда, имайки предвид огромният процент на лъжи, заблуди и псевдо духовност. Една истинска школа, искрено търсеща група от духовни ученици и учители има нужда от пари за издръжка на дейността си. Например за да можем да създадем не догматична и свободна от реклами среда за комуникация в този форум са нужни средства за хостинг, домейн, програмиране и поддръжка. И няма как да стане без тях.

Има хора и групи, които отричат телесното и материалното пропагандирайки аскетизъм и псевдо чистота, но те явно не разбират функционирането на тази ни реалност и обикновенно не завършват добре своята Път. Прекаленото изтощение на психиката и физиката го докарва до летален физически или психически край.
Но лошо няма, всичко са си уроци и никой не се е родил научен...
Тук си много прав относно това, че човек трябва да избягва някакви групи, хора и така нататък които се опитват да му вменят, че само чрез тях ще достигне до Бог, да не говорим, че такива хора използват името на Бог, за да контролират другия човек и също така в най лошия случай си измислят техни си учения и правила и задължават хората да ги спазват. Примерно има конфликт между Протестанти и Православни християни, и при тях положението е такова, че те вместо да се доближават повече до Бог, те се отдалечават от него, защото водят някакви конфликти по между си кой бил прав , къде е истината и така нататък. Аз съм израснала в евангелска църква от ранна възраст, после бях за кратко време православна, тогава и аз търсех къде точно е истината, докато осъзнах, че истината е вътре в мен, а не извън мен и в някаква сграда.
 
Back
Top