Сатурн днес
"...Това кълбо, което се вижда външно, за окултиста, проследяващ духовните процеси в космоса, не е това, което той нарича Сатурн, всъщност за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, очертано от привидната елиптична орбита на Сатурн. Окултният поглед ни учи, че в действителност има един вид струпване на субстанция, която се простира от Слънцето до орбитата на Сатурн, така че, когато обхванем с окултния взор всичко това чак до пътят на Сатурн, имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство. Това, което лежи във вътрешността на тази траектория, трябва да си представяте изпълнено с етерна субстанция, във всеки случай не кълбовидна, а като един вид силно сплескано кълбо, като леща... Събр. съч. 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства, Хелзинки (1912), стр. 102сл., немско издание 1984 г.
...Когато сега в духовно-научен смисъл бива наблюдаван настоящият Сатурн, той се явява в известна степен въплъщение на това, което е бил Старият Сатурн. Той е възникнал, тъй като преди разделянето на Слънцето от Земята са се намирали определени същества, които не са могли да участват в разделянето, понеже са взели толкова много от онези качества, присъщи на сатурновия живот, че не биха могли да съществуват там, където ще бъдат развити предимно слънчеви качества... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука - 1910, стр. 437сл., немско издание 1962 г.
...При създаването на Земята първоначално отново се образува като повторение Старият Сатурн, така че след изтичането на сатурновото, слънчевото, лунното и при началото на земното развитие, първоначално се образува едно мощно топлинно или огнено тяло, така че там възниква всичко онова, за което ви разказах по-горе относно развитието на Сатурн. Тогава настъпва моментът, когато в една точка от това мощно, движещо се под влиянията на зодиакалната област на Лъва около себе си огнено кълбо, се обособява този отделен Сатурн, това, което днес наричаме Сатурн. Само не бива да си представяте, че в този момент успокояването от страна на Лъва е такова, че Сатурн да бъде спрян. Всъщност изглежда така: Сатурн вече е възникнал, движенията от преди, се уталожват. В себе си Сатурн става едно същество, което е изсмукало и обединило в себе си всичко, което е било разположено наоколо. Всичко това се е случило благодарение на влиянието на Лъва, както можем да го наречем. Но голямото кълбо, от което се образува този Сатурн, започва да се свива и сега във вътрешността си е като малка топка. Понеже цялото това формирование се отдръпва навътре, то и Сатурн, след като това влияние се е състояло и след като вътрешните му движения се успокояват, по определен начин запазва движението, което първоначално е получил. Преди той се е нуждаел от свой собствен импулс за движение, понеже му е било необходимо, така да се каже, да продължи да се движи в това кълбо, да се движи плавайки. След като това кълбо се отдръпва от него, то продължава да се движи от само себе си, въпреки прекъснатото вътрешно движение. И това движение от самосебе си, след като първият подтик вече се е състоял, е сегашното движение, сегашното въртене на Сатурн. Така е по подобен начин при Юпитер (съответства на старото Слънце), и при Марс (съответства на старата Луна)... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 140сл., немско издание 1981 г.
...Когато наблюдаваме днешния Сатурн, първоначално той се показва за окултния поглед като най-външната планета от планетарната ни система. Защо? Понеже Сатурн също като стария Сатурн, който представлява първото проследимо въплъщение на земното ни състояние, бива повлиян от външни течения, навлизащи от космическото пространство. И ако можехме да наблюдаваме Сатурн в един много ранен етап от земното ни развитие, щяхме да видим, че в своята орбита той има нещо като ядро и опашка на комета, която се простира в световните ширини. Така е бил преди, това показва акашовата летопис. Тази опашка на Стария Сатурн се насочва в най-различни направления в пространството, съответстващи на теченията, прииждащи от вселената, направлявани от духовете на волята, които са груповите души на минералите. В по-късен етап, когато планетарната система се затваря в себе си посредством духовете от другите йерархии, това, което иначе е изтичало в космическото пространство така се свива, че от опашката се образува затворен пръстен. От гравитацията на планетарната система той се формира като пръстен. Пръстенът на Сатурн пред окултния поглед не е нищо друго, а именно същото явление като опашка на комета... Събр. съч. 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства, Хелзинки (1912), стр. 200сл., немско издание 1984 г.
...Всичко тъмно, виждано през нещо осветено, се явява синьо. Затова и Сатурн изглежда като синкаво небесно тяло, когато го наблюдавате. При всеки Сатурн има един неутрален топлинен слой, един душевен топлинен слой и един физически осезаем топлинен слой. Така при наблюдението на тези различни слоеве през осветеното пространство възниква илюзията, сякаш има кълбо от газ, което е обкръжено от един вид прахообразен пръстен. Това е просто оптична илюзия. Сатурн и днес е тяло, съставено просто от топлинна субстанция... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 135, немско издание 1981 г.
...Сатурн всъщност непрекъснато се разлага, и заради това е окръжен от ореол (луминисценция както при сегашната дървесина), но самият той е тъмен и затова изглежда син, понеже наблюдаваме неговата тъмнота, бих казал, през отпадъчните продукти на разлагането, които има около себе си... Събр. съч. 350 Ритмите в космоса и в човека. Как се стига до виждане в духовните светове, Дорнах (1923), стр. 77, немско издание 1962 г.
...В центъра на Сатурн се намира онова, което крие в себе си силите, които, ако си ги представим концентрирани на Земята, са сили действащи болестотворно, а в обкръжението се проявяват кръжащите сили, действащи оздравително. Пръстенът на Сатурн е нещо доста различно, от това, което астрономите казват за него. Този пръстен на Сатурн е кръжащо здраве, а вътрешността на Сатурн е разболяващото, действащото болестотворно, погледнато в най-силна концентрация. И така виждаме на Сатурн да се разиграва същият процес, който непрестанно носим в себе си, посредством обмяната на веществата и циркулационната система. Но когато се вгледаме, ние виждаме как духовният ни поглед бива насочен към света именно на втората и първата йерархия. Ако сме внимателни при духовното наблюдение на Сатурн и неговия пръстен, ще обърнем внимание, бих казал, как тези духове гледат с наслада на това действащо болестотворно и оздравяващо. Това удоволствие се явява една сила в космоса. Тя протича през нашата нервно-сетивна система и образува вътре силите на духовното развитие на човека. Това са силите, които в известна степен разцъфват при излекуването, което непрекъснато се извършва в човека... Събр. съч. 230 Човекът като съзвучие на съзидателното и формиращо мирово Слово, Дорнах (1923), стр. 171, немско издание 1985 г.
Сатурн в живота между смъртта и новото раждане
Силите, които (тук на Земята) ни дават способността да да виждаме звездите, ни дават техния физически облик. Силите, които ни позволяват да виждаме звездите от другата страна (след смъртта), правят звездите да не изглеждат така, както тук се появяват, а от другата страна виждаме звездите изключително като духовни същества. От разбирането, което придобиваме чрез по-висшето съзнание след смъртта, си казваме: Най-голямото благоденствие за нас е, че силите на Сатурн проникват не само в планетния свят на Земята, но и в просторите на вселената. – Но там те са наистина нещо съвсем различно от малките незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се видят тук от Земята. Там виждаме духовните лъчи, които се простират във вселената и които дори престават да бъдат пространствени, и навлизат в непространственото, така, че между смъртта и ново раждане си казваме: Ние поглеждаме с благодарност от тук назад към най-външната планета на нашата земно-планетна система, към Сатурн – понеже Уран и Нептун не принадлежат действително към нашата планетна система, те са са дошли по-късно, – осъзнаваме, че той не грее само върху Земята, но и навън в ширините на вселената. На това, което той излъчва като духовни лъчи дължим, че биваме освободени от земната тежест, освободени от това, което са физическите сили на говора, това, което са физичните сили на мисленето. Сатурн е в действителност най-големият ни добродетел между смъртта и ново раждане с излъчването си в космическите ширини и в тази връзка е противоположността от духовна гледна точка на лунните сили. Духовните сили от Луната ни оковават за Земята, духовните сили от Сатурн ни правят способни да можем да живеем в просторите на вселената. Физическия Сатурн се явяват като, бих казал, една празнина в сферата на космоса, която духовно го осветява. Съвсем е така, че онова, което се излъчва, от определен момент нататък след смъртта покрива всичко земно, но със светлина... Събр. съч. 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 20сл., немско издание 1966 г.
...Това, което в новия ни живот отново се появява кармично в съдбата ни като звездна констелация, е всъщност, така да се каже, оставеното от нас между смъртта и новото раждане морално завещание. И именно с това, което лежи извън слънчевата сфера, човекът е свързан с, бих казал, определен характер на необходимост. Нека наблюдаваме особено сферата на Сатурн. Когато човекът, да кажем, се е постарал да се занимава в настоящия си земен живот с духовно-научни понятия, тогава от особено значение за следващия му живот е преминаването през сферата на Сатурн. Защото там се създават условията човекът да може да трансформира силите, които е придобил посредством познанието на духовната наука в такива сили, които да формират пластично неговата телесна организация, така че в следващия си живот да я носи в себе си като подразбираща се заложба, клоняща към духовното посредством своята конституция. Следователно, когато човекът преминава през сферата на Сатурн, възприема такива сили, че в следващия си живот се ражда духовен човек и още като дете показва навсякъде склонност към духовното... Събр. съч. 140 Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане (1912–1913), стр. 281, немско издание 1980 г.
...При прехода към нова инкарнация първоначално имаме известна трудност, която трябва да преодолеем – влизането в сферата на Сатурн. Когато след смъртта напускаме земния живот, Сатурн е обиталището на онези същества, които не искат да ни оставят на Земята, които искат да ни отвлекат от Земята, да ни освободят от земните сили и да ни изпратят в света на чистата духовност. При завръщането към нов земен живот, изпадаме под влиянието на тази сатурнова същност. И хора, които чрез предишния си земен живот имат такава карма, и при завръщането им към нов земен живот сатурновите сили упражняват силно влияние върху тях, получават склонност да бягат от Земята. Те са хора, които смятат земното за недостатъчно ценно и искат да се издигнат в измислени висини, или, понеже наблюдават човешките отношения само повърхностно, имат склонност към спиритически сеанси и др. подобни, в които могат да се проявят най-различни духовни същества. Всичко това се предизвиква, когато човекът в предишния си земен живот си създава такава карма, че при завръщането си към земната сфера влиза в засилени отношения със сатурновите сили. Но когато човекът навлезе в планетната сфера и се приближи към слънчевата сфера, той попада и под влиянието на противоположните на сатурновите сили, което означава онези духовни същества, които имат своето обиталище на Луната. Така можем да кажем, че тук, в земния живот вървим между дървета, цветя, треви, животни и др., а между смъртта и ново раждане странстваме между звезди. И съвсем не е така нереално да си създадете като обширна картина представата, че след смъртта пресичате сферите на планетите, и когато напунете лунната сфера, изгубите склонността си към земния живот, и чрез Сатурн бивате транспортирани нагоре, като дори доста дълго в сравнение със земното съществуване, живеете в сферата на неподвижните звезди, след това се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено, когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез лунните сили в свръхсетивното ви битие получавате склонност отново да се завърнете в земния живот. Нещо ви принуждава да се завърнете отново в земния си живот. Както тук, на Земята, стоим в известни отношения с това, което наричаме сетивната ни околност, така е също и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на физическото човешко тяло... Събр. съч. 218 Духовните зависимости при формирането на човешкия организъм (1922), стр. 291сл., немско издание 1976 г."
Р. Щайнер