Стихотворения

[DarkSun]

Отварям тази темичка с едно любимо стихотворение на Д.Димов 

Когато си на дъното.

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш!

 

[BaDBluEeYeS]

ПРОЩАЛНО
Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

 

[DarkSun]

Колко малко е нужно!

Колко малко е нужно...
за да можеш в зори,
да посрещнеш с усмивка деня,
да почувстваш как музика в тебе гори,
и обгърнат си от красота!

Щом погалят те първите топли лъчи
колко малко е нужно за теб,
да повярваш във своите дръзки мечти,
и да тръгнеш със вяра напред!

Колко малко е нужно...
да можеш в снега,
да откриеш целебно кокиче,
и за миг да забравиш за всяка тъга,
да се чувстваш щастлив и обичан!

Колко малко е нужно...
да стоплиш със длан
две ръце,от студа посинели,
да се чувстваш значим и до болка желан,
обладан от чувства закъснели...

Трябват само две искрени,топли очи!
Поглед,в който светът се оглежда.
Думи две,по-значими от триста дори,
пълни с нежност и чиста надежда!

Толкоз мъничко,Господи!
Ала уви...
Цял живот сред скали се катерим,
и не стигат в живота ни всичките дни,
тези малки неща да намерим!
Павлина Соколова

 

[Палечка]

Някой ден ще повярваме в приказки
някой ден ще си тръгнем от тук.
Насъбрали във чанти поуките,
подарени от мъдър капчук.

Някой ден ще осъмнем по гарите,
без пари, без проблеми, но с път.
Ще разцъфнат пред нас тротоарите,
под ръка ще ни хване денят.

От ръцете ще паднат товарите.
Ще сме пак безпроблемни, добри.
Ще потърсим приятели - старите,
от далечните детски игри.

И дори да ги няма, албумите,
ще ни гледат със живи очи,
ще изкачат забравени думите,
споделени. След това ще мълчим.

И дарени от спомена с щастие,
ще политаме - птица на юг,
взели свойто поредно причастие.
Някой ден ще си тръгнем от тук...


Автор: неизвестен

 

[Палечка]

Утро

Палаво момиче -
изгрев русокос.
Утрото осъмва
с някакъв въпрос.
Весели врабчета
скачат по снега
и във смях заключват
нечия тъга.



Зад стъклото изгрев -
твоите очи.
Аз ли съм момичето... -
изгревът мълчи.
Вижда ли във мене
своя залез бял...



Днес денят ми почва
с изгрев засиял...

 

[BaDBluEeYeS]

Липсваш ми!
Не знаеш колко.
Със думи няма
да го изразя.
Със всеки жест,
със всеки поглед,
със нежното докосване
в нощта.
Ах, как ми липсваш!
Чак до болка.
Разяжда всичките
ми сетива.
При мен е тука
самотата
крещяща,
властна
и с тъга.
Ах, как ми липсваш!
Ала скоро,
ще могат нашите
сърца
в едно сърце
да се превърнат
навеки с чувство-
любовта. 
        Христо Костов

 

[BaDBluEeYeS]

Писмо

Бих ти пратил писмо без адрес.
И аз знам, ще получиш писмото.
То ще стигне до тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър ту тих, ту свиреп,
тези птици с лъчи по крилата
са приятели с мен и със теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб не защото
сме единствени хора в света,
не защото светът ни познава,
а защото, приел любовта,
от сърце на сърце я предава!

Д. Дамянов

 

[Wolfgar]

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

П. К. Яворов

 

[Синеочка]

Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.
      Неизвестна авторка

 

[Синеочка]

        Хипноза


Не ме обичай, не заслужавам
Ти си прекрасен, а аз какво ти давам?
Трохи от нежност,ръце студени...
Любовни песни, на него посветени.

Хипноза с име на мъж
владее моето сърце.
Хипноза с име на мъж,
така различен от теб...
Хипноза с име Любов,
обрича ме до живот,
да искам него...

И най-добрия да си,все още влюбена съм
И най-добрия да си,все още негoва съм
Кажи прощаваш ли ми,че имаш тялото ми,
а всичко друго има Той...

Как имаш сили,
за думи мили?
За тиха нежност...
За обич до безкрайнаст...
Шепнеш любовно -
"Не си виновна..."
Ти си прекрасен,
а виж ме аз каква съм...

 

[slavena]

Ето един специалитет:

От преди

Взимаш една жена.
Замесваш я
в приключенията на фантазията си.
Загръщаш я в среброто на огледалото.
Поръсваш я с трепет,
добавяш смях на вкус,
вкус на смях
и любов – колкото поеме.
Държиш я в ръце – ароматна топла.
И се печеш на бавен огън,
като гледаш как си отива
със походка от карамел….

Мария Донева

 

[slavena]

‎Ако можеше душата й да се отдели от тялото й...Точно сега щеше да го направи...
Усещаше го...
Дишаше го...
Ухаеше на него във въздуха.
Тази сутрин красотата горчеше.
Но как танцуваше по клоните на дърветата...
Как красиво ги трошеше...-Радослав Гизгинджиев

 

[Синеочка]

Всичко

Убиец те кръстих аз
задето без теб сега
моето не е живот!
Не е и умиране-не
много по-страшно е
името му е ЛЮБОВ!

Кълна се,ще убия всеки от който чуя
даже и дума против тебе!
Обичам всяка рана,
всяка сълза проляна,
всичко,ти ВСИЧКО си за мене!

Запомних те с това,
как мислеше имена на нашите бъдещи деца
До там не стигнахме,но се обичахме
..........както никой до сега!

 

[Wolfgar]

Хубава си, моя горо



Хубава си, моя горо,

    миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост:



който веднъж те погледне,

    той вечно жалее,

че не може под твоите

    сенки да изтлее,



а комуто стане нужда

    веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

    да те заборави.



Хубава си, моя горо,

    миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост,



твойте буки и дъбове,

    твойте шуми гъсти

и цветята, и водите,

    агнетата тлъсти,



и божурът, и тревите,

    и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

    като куршум пада



на сърцето, което е

    всякогаш готово

да поплаче, кога види

    в природата ново,



кога види как пролетта

    старостта изпраща

и под студът, и под снегьт

    живот се захваща.

 

[lachezarna]

:53:  Танцувай с мен  :53:


Мъжка лудост с дъх рисува
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.

Парещи звезди се вият
в гъст венец върху косите.
Знам, безумство е, не крия,
да те грабна без да питам...

Танцувай с мен, богиньо бяла,
жарава бясна постели.
Как мога да не вярвам в Рая,
щом тази лудост носиш ти!

Мъжка жажда с дъх рисува
в палещ ритъм твойто име.
Боса шеметно танцуваш...
Аз не мога, научи ме!

6 април 2002г.



Автор: Николай Спасов

 

[BaDBluEeYeS]

Скъпа с мен какво делиш ?
Аз го пробвах дръж си го ти ..
Само поглед и беше мой
замисли се дали е твой ?

Взех ти го, но за ден, той не е мъж за мен !
Исках го, пробвах го, връщам ти го като нов, малко го подобрих по-добър е от преди !

Питай него къде е бил,
и мене спри да виниш,
даде всичко да бъде с мен !
Казваш твой е така ли е ?

Взех ти го, но за ден, той не е мъж за мен !
Исках го, пробвах го, връщам ти го като нов, малко го подобрих по-добър е от преди !
                                                                                  Автор : Ася Дойчева

 

[utro]

... а как доволно биело сърцето,
не търсещо признание, прието,
даряващо любов и топлина,
на беден, болен и изпаднал в сирота...
И колко е насладата човешка
на този, който гледа го с насмешка
и поучава го, а сам в калта стои
и заслепен не вижда, а се суети...
Та красота в това ли няма вече,
да си с човека малко по-човечен,
смирен, добър, а не хаплив,
във слово и в дела благочестив...
Но пък искрата този който носи,
не надценява се
и слава той не проси,
не величае се с теории и фрази,
обича простичко, обича, а не мрази...

от Снежана Илиева

 

[BaDBluEeYeS]

ДЕТСКИТЕ ОЧИ
Автор: Таня Мезева

Когато нещо много ми тежи
и иде ми да се разплача,
надничам скришом в детските очи,
и пламва светлина във мрака.

Във тез очи е сбрана любовта
и смисъла на цялата Вселена.
На тез очи аз мога да простя
и болката, макар и огорчена.

Очите детски, бистри езера,
приели слънцето във своите
зеници,
на никого не ще да разрешат,
да грабнат светлината, със
мечтите.

 

[slavena]

Ако владееш се, когато всички,
        треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
        се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
                наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
        но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
        ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
        еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
        превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
        градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
        спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
        да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
        и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
        която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
        в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
                ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
        с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
        И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!


Ръдиард Киплинг