Ветровете брулиха вечната пустуш. Носиха своята енергия необеезпокоявани от разбирания за ред и хаус, за хармония. Движиха се с постоянство неповторимо никъде според разбиранията на материалните същества. Той беше начало, той беше край. Този вятър беше всичко и беше нищо. Той съществуваше и раздираше време и пространство и в същото време никой и нищо не можеше да го усети! Но ТЕ знаеха за него. ТЕ го следяха, а понякога използваха. С времето се научиха дори да го контролират от време на време. Вярно не можеха да променят неговата постоянност, но можеха да променят неговата посока и точно в това беше силата им. Защото когато сменяха посоката, те градяха или рушаха. ТЕ правеха това с една единствена мисъл: "Трябва да има баланс!"
Той се събуди. Изпрви се рязко, знаеше че е сънувал нещо важно, но отново не помнеше. Рядко помнеше сънищата си, освен ако не беше нещо маловажно или нещо което задължително трябваше да направи. От както се помнеше беше така. За него живота беше просто една пустиня през която преминава. Поняког виждаш цвете и го съзерцаваш докато си почиваш. Друг път знаейки, че няма време понякога го откъсваше, заа да го вземе за спомен или просто го подминаваше. Но винаги се наслаждаваше на красотата. Той беше един от малцината които вървеше през пустинята. И докато водеше този скиталчески живот той разбра че в дадени райони има места където ссе събираха хора. Тези места бяха постоянни обиталища и хората не скитаха като него а живееха там и беряха плодовете на своя труд. И днес посрещна изгрива с широко отворени очи и вера усмивка. Днес се събуди променен, знаеше го! Той беше призован, най после, скиталчеството му се очертаваше да свърши!
Той нямаше ни най-малка представа, че призива му, това което усети няма да прекрати неговия настоящ начин на живот, не призива беше само начало, начало където да започне да се учи ...
Той се събуди. Изпрви се рязко, знаеше че е сънувал нещо важно, но отново не помнеше. Рядко помнеше сънищата си, освен ако не беше нещо маловажно или нещо което задължително трябваше да направи. От както се помнеше беше така. За него живота беше просто една пустиня през която преминава. Поняког виждаш цвете и го съзерцаваш докато си почиваш. Друг път знаейки, че няма време понякога го откъсваше, заа да го вземе за спомен или просто го подминаваше. Но винаги се наслаждаваше на красотата. Той беше един от малцината които вървеше през пустинята. И докато водеше този скиталчески живот той разбра че в дадени райони има места където ссе събираха хора. Тези места бяха постоянни обиталища и хората не скитаха като него а живееха там и беряха плодовете на своя труд. И днес посрещна изгрива с широко отворени очи и вера усмивка. Днес се събуди променен, знаеше го! Той беше призован, най после, скиталчеството му се очертаваше да свърши!
Той нямаше ни най-малка представа, че призива му, това което усети няма да прекрати неговия настоящ начин на живот, не призива беше само начало, начало където да започне да се учи ...