телепатия-духовни връзки

[Мортиша]

ЕЛЕМЕНТАРНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА КИБЕРНЕТИКАТА В ТЕЛЕПАТИЯТА

Хипотеза за общото биомагнитно поле

Въпросът за предаването на енергия с изчезващо малки мощности във вид на токове с високичестоти на значителни разстояния е централен. В глава 1 разгледахме принципната възможност да сепредава енергията на живото същество на „произволно далечни разстояния (в пределите напланетата) през всякакви прегради. Б.Б. Кажински в книгата си "Биологичната радиовръзка" лансирапредположението, че индуцираната от мозъка вълна, отразяваща действителния ход на протичащитев него процеси, "набира" енергия за сметка на цялата нервна система на организма, по коятопричина е в състояние да преодолее определено разстояние. Още по-рано през 1924 г. Аркадиевматематически доказа, че е невъзможно предаването на възникналата в мозъка енергия в околнатасреда. Това задълго охлади страстите на привържениците-материалисти на телепатията. Фактитеобаче продължаваха да се натрупват и доведоха до излизането на книгата на Кажински. Дори в тозислучай остава съмнението, че само собствената енергия, излъчвана от даден организъм, може да 
преодолява разстояния от десетки хиляди километри и при това да оказва определено влияние върхуорганизма или мозъка на друго същество. Но фактите показват, че разстоянието практически неиграе никаква роля. Колкото и да е странно понякога дори се наблюдава обратното влияние -пропорционално на разстоянието нараства яснотата на възприятието и степента на устойчивост нателепатичната връзка. Нека отбележим, че КВ , и УКВ, тъй като се разпространяват по права линия,биха образували "мъртва вълна". Но в действителността не наблюдаваме подобни явления.Изкривяването на земната повърхност по никакъв начин не се отразява върху разпространяването на"пси" вълната. Ето още едно противоречие - воден пласт с дебелина 10 см е непреодолима преградаза радиовълните, но перципиентът, намиращ се в подводница на 3000 мили от брега, приемаизпратената до него телепагема. Опитите на Бехтерев, Леоптович, Кажински и Дуров показват, че сепрекратява връзката щом в клетката на Фарадей се затваря отворът, а заземен метален обръч сеоказва непреодолима преграда за вълните, излъчвани от индуктора. Но опитите на Л.Василевдоказват, че нито клетката на Фарадей, нито заземен метал, нито оловото могат да бъдат препятствиеза разпространението на "пси" вълната. Повечето парапсихолози смятат, че психически не може дасе предаде абстрактно понятие. Но книгата на Кажински, както и опитите на Месинг по блестящначин опровергават това мнение.Показано бе, че вълната "пси" се разпространява и се отразява от огледални предмети така,както и светлината, че дължината на една вълна "пси" е равна на 1,8-2,1 мм. Нека не се чудим защосред сериозните учени съществуват две противоположни мнения за природата на телепатията.

“ЛЕВИ”“ДЕСНИ”

1.

Телепатичните връзки между живитесъщества са напълно обективно явление,което подлежи на изучаване.

1.

Обективността на телепатичните явления едоста съмнителна.

2.

Материален носител на мисълта еелектромагнитното излъчване на организмитес дължина на вълната до 2 мм.

2.

Дори ако съществува такава връзка, докатонауката не открие съответното поле, коетоможе да бъде регистрирано с точни прибори,вредни и безполезни са всякакви разговори натази тема.3. Телепатичните способности могат да бъдат развити, като се подчиняват на контрол отстрана на съзнанието. На телепатията е съденов бъдеще да играе ролята на трета сигналнасистема.3. Даже и да съществуват подобни явления,трябва да ги разглеждаме като нещоатавистично - рано или късно им е съденонапълно да замрат.

4.

С помощта на мислено внушение от мозъккъм мозък могат да бъдат предавани не самоусещания, но и думи, фрази, цифри и т.н.

4.

С помощта на мислено внушение могат дабъдат предавани само усещания, идващи отпърва сигнална система, но не и от втората.

Още две мнения

1. Всичко е от Бога и телепатията е нагледнодоказателство за това. Светът е безкраен,неговият център е навсякъде и никъде, ачовекът - слабо и “ограничено” същество, не ев състояние никога да постихне “абсолютниядух”...Телепатичните явления и тяхната същност са разположени извън пространството и времето,които възприемаме със своите органи ичувства. Нужни са други представи, другикритерии за обективна оценка, за да се изяснятмеханизмите на тези явления.

2.

Човекът, овладял закономерностите нателепатията, става Бог.Отправна точка на хипотезата е положението, че е забелязано действието на човешкияорганизъм върху потопени във физиологичен разтвор органи на живи същества. Всеки организъм,който получава от околната среда излишно количество прана, се стреми да я усвои с цел да яизползва в бъдеще. Всеки жив организъм, независимо от степента му на организация, може да бъде разглеждан като "усилвателна ретранслационна станция", понеже процесът на усвояване наенергията протича с голяма скорост, а нейното получаване е съпроводено с усилване нафизиологичните процеси и съответно с отделяне на необикновено големи количества енергия.
източник:http://www.scribd.com/doc/15263532/%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F

 

[Мортиша]

информацията е областта на осъзнатата безкрайност. Ако в техниката не може да съществуваелементът информация, по-малък от единица, то в психиката на разумното същество въобще неможе да съществува елементът информация, равен на единица. Всеки елемент информация впсихиката винаги е по-малък от единица (защото всяко наше знание е получено на основата наприблизителни знания за истината).

Закон за съхраняване на информацията в кибернетиката, биологията и психиката

Количеството информация за определен обект не се променя ако:1. Обектът не претърпява никаква промяна.2. Обектът претърпява различни промени, но се възприема само определена информация.3. При всякакви претърпени от обекта промени се възприема и използва информацията вцялата й пълнота. Човешката психика е способна активно да възприема информация даже за сметка наинтересите на физиологичното развитие. Всяка информация, получена от машина, има за машинатабезусловен, абсолютен характер. Човекът осъзнава, че всяка информация, получена от него, ивсички знания, придобити на основата на тази информация, имат само относителен характер. Той сезадоволява с тях само доколкото те му позволяват да се движи напред и по-нататък.Всяко тяло, всеки комплекс от енергийни импулси носи в себе си определено количествоинформация. Каквито и изменения да претърпява обектът, първоначален носител на информация,самата информация, нейното количество не се променя.Например, хвърлен е камък във водата. Докато е летял, този камък е пренасял информация затова, че някой е положил усилие да го хвърли. Камъкът е потънал, а във водата са се образуваливълни. Информацията за събитието са приели вече вълните. След време те също са се успокоили,оставяйки следа върху пясъка. Тази информация за събитието преминава от един носител към друг.Тя е напълно достъпна за обикновените ни възприятия, когато неин носител са процеси (летенето накамъка, разпространяването на вълните). Възприемането на информацията се затруднява, когато тя елокализирана, когато придобие статичната форма на "следа" (отпечатък върху пясъка).Възприемането на конкретната информация е крайно трудно или е въобще невъзможно щом започненаслагване на нови "следи". Ала невъзможността да бъде възприета, не означава изчезване илиунищожаване на информацията. Сега, разглеждайки песъчинките по брега, правим извода, чевълните много пъти са били пораждани от различни причини - от вятър, от падане на камък и т.н.Безспорно е, че информацията остана в цялата си пълнота, но вече се възприема комплексно, катонещо доста вероятно. Друг пример. Смъртта е настигнала индивида, тоест всички потенциали наклетките му са изчезнали. Къде се е дянала енергията, която е била натрупана от живите клетки?Може да допуснем два варианта:1. Всички видове енергия, осигуряващи жизнената дейност на организма, са сетрансформирали в завършен вид, в топлина.2. Всички те са били излъчени в околната среда.Кое от двете е истина? Много са доводите в подкрепа на втория вариант, много малко садоводите в подкрепа на първия. След прекратяване на жизнените дейности максимално количествоенергия се излъчва в средата. Това излъчване се нарича некробиотично. То (като всяко излъчване)носи в себе си информация какво е представлявал излъчващият обект. Тъй като подобно излъчванеима вълнови характер, можем да предположим, че собственото му време при V=С е ранно на нула.Следователно изпратената чрез некробиотичното излъчване информация остава като пресована,затисната в полето. За продължителността на съхраняване на импулса, носещ биологичнатаинформация, ще кажем още веднъж, че той практически не заглъхва, тъй като всеки организъм сеявява негов ретранслатор, подхранвайки този импулс с допълнителна енергия. По общото поле не есамо склад на информация, а също мощен източник на енергия, който насочва и организирацялостно развитието на биосферата.

Ретроскопията като следствие от закона за съхраняване на информацията

Елементът информация в психиката е винаги по-малък от единица. Процесите, протичащи вподсъзнателната сфера, помагат за допълването на общата картина на получената информация сотделни детайли. Те не само са в състояние да синтезират в единен образ разединените, понякога"осакатени" от времето, пространството, от взаимодействието с други импулси детайли, но също взначителна степен могат да допълнят недостигащите елементи за сметка на "собствените усилия".


 
бъдещите поколения. Това изместване в спектъра на излъчване може да повлияе върху ДНК и като резултат потомството да се окаже притежател на признаци, необходими на родителите, на които ебило съдено да загинат поради отсъствието на тези признаци. По този начин синът може да приличане на баща си, а на този човек, когото майката е обичала истински, дълбоко, вечно е пазила въввъображението си неговия образ и в същото време е оставала "вярна" само на мъжа си. Всичко товае пример за действието на закона за съхраняване на информацията. Човешката психика в никакъв случай не може да се сведе до съвкупност на дискретни крайнивеличини, на основата на които ние създаваме кибернетичните системи. Всеки от елементите напсихиката на разумното същество е безкраен и именно в това се състои основното различие междучовешкото мислене и мисленето на машината. Принципът на безкрайността на възможностите дабъде моделирано оригиналното не трябва да се разглежда като възможност за създаване наоригиналното. Изкуствената кибернетична система, създадена на дискретни начала, може да пишемузика като Бетовен, стихове като Маяковски, да рисува като Репин по принципа на подбора. Ноникога няма да създадем машина, която да бъде ново и оригинално явление.Всяко интензивно усещане може да бъде предадено на колкото искаме големи разстояния и дабъде уловено от друг без съществени изменения. Второто живо същество възприема такова улавянекато усещания на собствения организъм (като собствен разумен извод, собствена воля, желание заедна или друга постъпка).Предаването на импулс с изчезващо малки мощности, излъчени от един организъм във вид нависокочестотни токове, може да се осъществи само в резултат на усилването им от живи съществана планетата, независимо от степента на тяхната организация.Веднъж постъпила в общото биомагнитно поле, информацията практически може да сесъхранява в него неограничено дълго. Информация, изпратена в полето даже преди хилядолетия, севъзприема, осъзнава и допълва. Явленията на телегонията могат да бъдат контролирани от съзнанието.

ГЛАВА III

СЛОЖНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА КИБЕРНЕТИКАТА И ТЕЛЕПАТИЯТА

Там, където не работим ние, работи врагът!В тази глава ще разгледаме:- възможността да се "вижда" същността на нещата (локализация на информацията втела от мъртвата природа и възможността" за нейното възприемане),- закономерностите на обратните връзки в системата "човек - общо биомагнитно поле",-проскопията като следствие от съществуването на обратни връзки в тази система,- врачуване, урочасване, уроки и способи за психична защита,- магия - "черна", "бяла" и "производствена".

Локализация на информацията в тела от мъртвата природа

Защо предметите, които не светят, имат цвят? Дълго време се смяташе, че защото те поглъщатостаналите цветове от спектъра, а един или друг отразяват. Оказа се, че нещата са по-сложни.Цветът не само се отразява, но и се акумулира. Способността на Роза Куленюва да възприема цвятна тъмно след осветяване на предметите намалява във времето. Следователно цветът притежаваенергия, както и светлината. И най-важното, цветът е присъщ на предметите. По какъв начинпредметът може да се "запаси" с цвят? Възможно е в случай че енергията, която носи определенадължина на вълната, не само се отразява, но и частично се поглъща. Става дума за дълбокитефотохимични процеси, които протичат в повърхностните слоеве на веществото като резултат отвъздействието на различни видове лъчиста енергия.Какво представлява процесът на отразяването? Ако дължината на вълната на атома, излъчващквант, и на атома, поглъщащ квант, съвпадат за известно време атомът ще се окаже във възбуденосъстояние. Той ще "погълне" тази допълнителна енергия, за да я излъчи веднага отново. Ако вместоедин квант в такъв атом постъпва порция след порция, на него ще му се наложи да прехвърля все по-голямо количество електрони на максимално разрешените им орбити. Атомът ще започне да"набъбва". Ако рязко спре притокът на енергия, атомът започва на порции да излъчва излишнатаенергия. Следователно явлението цветоусещане, без помощта на зрението, е възприемането наакумулираната в предмета енергия посредством вълноводите на Канарк, с последващото йвисокочестотно предаване на невроните, а после на централната нервна система. Някои хора успяват
  да изработят усещане за светлина, радиовълни и др. в ръката. Странно би било отсъствието натакива явления. Но от това следва, че щом в телата на мъртвата природа може да се локализиралъчиста енергия, то същото може да се направи и с психическата енергия.Енергията, излъчена от разумно живо същество, винаги носи информация за емоциите. Втелата на мъртвата природа по този начин може да бъде локализирана информация. Тазиинформация може да се възприеме от живо същество, да се анализира от неговия мозък и да бъдеприета като ръководство за действие при нужда.

Обратни кръпки и системата "общо биомагнитно поле - индивид"

Понятието "преобразуване на информацията" изключва възможността за нейнотосъхраняване за неопределено дълго време. Какво би станало, ако в една и съща книга всеки читателвнася свои корекции? Ако по подобен начин изглеждат нещата и в общото биомагнитно поле, не бимогло изобщо да се говори за ролята му на пазител на информацията. Но самото явление ретроскопия ни подсказва, че положението в действителност не е чак толкова лото - независимо отфакта, че информационният елемент в психиката винаги е по-малък от единица, че всяка вълна вполето може и да не взаимодейства с други вълни и т.н., все пак имаме възможност да възприемаметъкмо тази информация, която веднъж е била изпратена. Следователно терминът "преобразуване" неозначава тя да бъде деформирана. Взаимодействието на вълните има забележителна закономерност.За сметка на наслагването на мощностите на отделни вълни (в случай на резонанс) или на тяхнотовзаимно погасяване в общото биомагнитно поле се наблюдава допълване на информационнитекомплекси до единица или тяхното унищожаване. Фактът на допълването не е изкривяване. С другидуми, общото поле работи като грамадна кибернетична машина на вълнови принцип.В случаите, когато се получава информация от бъдещето, факторът време се изплъзва отконтрола на съзнанието - възможно е съвсем конкретно да се възприеме предмет или явление, скоито предстои да се сблъскаме в бъдеще, ако не... Може с най-големи подробности да се "види"обстановката, в която протича процесът. Обаче само в изключителни случаи получателят на такаваинформация може да осъзнае ясно времето, в което ще се случи събитието. Нужно е да подчертаем,че в явленията на проскопията отсъства всякакъв елемент на фатализъм. По-голямата част от таканаречените ясновидски сънища не се сбъдват именно защото човекът съзнателно или подсъзнателномобилизира своите психически и физически сили с единствената цел — на всяка цена да променипроцеса, да вкара в него нови действащи фактори, да избегне бедата. Проскопията може да бъде разглеждана като един от могъщите фактори за приспособяване на живото мислещо същество къмнеживата природа, към законите за движението на материята. Дори най-съвършената никибернетична система, създадена на дискретни начала, е само жалък опит за създаване напроскопично приспособление, с цел да се разбере това, което "още не е, но би било, ако..." - т.е.имитация по "образ и подобие" на биомагнитното поле.

Обратни връзки в системата "индивид - тяло от мъртвата природа"

Тъй като цветът на предмета се възприема чрез електромагнитните колебания, предавани всистемата на Канарк, то може да предположим, че е възможно приемането на всякаква информация,локализирана в тяло от мъртвата природа под въздействието на психическа енергия. Нещо повече,всяка информация, локализирана в предмет и приемана от човека, с достъпна за осъзнаване иобработване. Става дума за информация, локализирана в тяло от мъртвата природа чрез спонтанноизлъчване - резултат от силни преживявания на човек, възприел дадения предмет като символ насвоите нещастия или като препятствие по пътя към собствената цел. Възможно е също такасъзнателно да бъде локализирана дадена предварително обработена информация. В "черната магия"този процес се нарича построяване на елемента. В повечето случаи целта е да се фиксира и предметаинформация, която може да предизвика у този, който я приеме, силно емоционално разтърсване(отчаяние, ужас, опустошеност и др.), и впоследствие да повлияе отрицателно върху неговатафизиология.Информацията, носеща отрицателен характер, може да се осъзнае в процеса на приемане ичовекът може да се защити или като се освободи от предмета, или като се противопостави активнона въздействието на елементала, като го обезвреди или като разгради съзнателно неговия потенциал.Локализираната в тела от мъртвата природа информация може да се съхранява произволнодълго (ако енергията, която носи тази информация, достигне вътрешноорбиталните електрони).Условие за задържане на елементала е липсата на обект на въздействие и на взаимодействие.

 

[Мортиша]

„ Пътят към универсалната хармония”
Телепатия или изпращането на мисли е едно от състоянията , който индуйските йоги доминират , като нещо нормално между тях считайки , че това е част от  универсалната хармония.
Според тях мислите , който изпращаме към друг имат обем, цвят и тежест. Не можем да ги видим , но съществуват.
Ключът към взаимните ни комуникации и така , че същите да имат успех се съдържа в постоянни практики и концентрации създаващи дисперсивни лъчи , който минават през нашият мозък.И все пак трябва да споменем , че съществуват много и различни практики за събуждането на тези ни способности , като един от тях са картите на Зенер или практикуване в ментален план по двама или повече души чрез създаването на астрална верига.
Съществуват различни видове телепатия и те ни дават възможност да преминем през портала и да надникнем в Космоса уверявайки се ,че човешката раса притежава тези си способности и ,че сме в стадии на развитие, но разбира се не и в еднакъв план. Хората трябва да осъзнават , че мисълта е енергия преминаваща отвъд познатите ни физични процеси и също , както в Космоса това е експлозия от положителни действия създаващи трансмисии каквито познаваме , като радио вълни , но с тази разлика , че тук не се използват материални инструменти.
Дори и огромната дистанция не поставя бариери за такъв вид комуникациии единственият лимит , който може да попречи на този процес са хората и собствените им желания и подготовка.
Важно е да спомена , че всичко , което съществува във Вселената има своя собствена вибрация и мислите ни са тези , който им придават форми и , който по- късно биват приети или отблъснати в зависимост от нашите желания . И не по малко важното е , че човекът може да излъже друг човек , но вибрациите отделяни от подсъзнанието се разчитат безпогрешно в астрала и там именно по неосъзнат ТЕЛЕПАТИЧЕН път ние подаваме истинската информация за нас и нивото ни на развитие спрямо Вселенските закони.
Тези , който искат да практикуват развиването на телепатични способности трябва да знаят , че това е бавен, но сигурен процес при , който могат да започнат първо от пътуване към себе си. Изграждането на солидна духовна структура , която ще позволи извисяването на духът ви и от там ще започнете да опознавате стъпка по стъпка техниките за телепатични комуникации.
Автор Д.Герасимова

 

[Мортиша]

Много фантазии са свързани с телепатията. Затова е необходимо да се отсее истината от лъжата. Този феномен е бил отричан или идеализиран. Основният аргумент на неговите отрицатели е, че биополето е мит. В противниковия лагер често свързват нещата с чистата религия или окултизма, което е другата крайност. Лаиците пък отъждествяват процеса на телепатичното общуване единствено с четеното на мисли. Това е вярно по същество, но твърде неизчерпателно. Сред научните среди въображението все още се счита за грях. Липсата на въображение обаче свива непрекъснато обхвата на знанията ни и дори ги изкривява. Следователно наличието на достатъчен по обема и обхвата си доказателствен материал е задължително. От друга страна, никога не е възможно да се постигат стопроцентови гаранции за едно или друго твърдение, касаещи областта на познанието.
Телепатията е следствие от генерираната мощ на въображението. Природата е неизчерпаема информационна банка, т.е. всичко, което се е случило, случва се или предстои със сигурност да се случи, е записано и складирано в тази банка. Ясновидството в основата си също е вид телепатия, но с особеностите на частен случай. Релаксирането и медитацията са степени на телепатично общуване. По друг начин казано, телепатията е универсалният език за общуване в природата между всичките й съставни части. Тя е езикът, който може пълноценно да ни служи при обмяната на директна информация между качествено различни интелекти. Например разговор в реално време на същества от различна еволюция. Между видовете интелект винаги се е проточвала нишка на свързване. Благодарение на телепатията се стига до единение и издигане на по-високо стъпало на нашия разум. Изграждането на колективен разум се оказва факт.
Огромното мнозинсто от хората не е готово да приеме един съвършено раличен начин на живот.. Да улавяш мислите, чувствата, емоциите, състоянията и намеренията на хората - дори и когато те самите не са наясно, че ги имат.
Това е едната страна на нещата. Бих казала, познатата страна на нещата.
Тази способност през последните години се наблюдава вече у доста хора - а често и те самите не си дават сметка за това.
Но, по-дълбинната страна - тази за която малцина се досещат и виждат, вече е нещо друго.
Тук става въпрос самият човек да е наясно със собстените си мисли, чувства, емоции, състояния и намерения. Сам на себе си да е добър рецептор за информация.
Но, не да си въобразява, че е наясно - а наистина да е наясно. Критерий за това - е отлично физическо и психо-емоционално състояние и положение в благополучна жизнена линия.
И тук вече стигаме до въпросът за високото ниво на осъзнатост, което е нужно за тази цел.
Защото - сетивни хора има много и все повече ще ги има. Че, то дори у животните телепатията е естествено заложена и използвана.
Но, единствено при хора с високо ниво на осъзнатост - можем да наблюдаваме интелигентност на боравене с нея.
За целта е нужно - обективно познаване на собственото си състояние и сетивност, управляане на това състояние, обективно разпознаване на чуждите състояния, управляване на връзките с другия, трансформиране на това състояние в Знание.

 

[Мортиша]

Телепатията е (пара)психичен процес на извънсетивното енергоинформационно възприятие и въздействие, при който едно живо същество предава и/или приема от/на друго информация за своя психичен и биологичен живот - емоции, усещания, представи, мисли, метаболизъм, здравословно състояние и др.
Телеестезията (ясновидството) е (пара)психичен процес на извънсетивното енергоинформационно възприятие на зрителна, слухова, емоционална, интуитивна и др. информация за живи същества, предмети, явления, събития, в настоящето, бъдещето и миналото, при които обикновенните сетива не могат да действат.
Телеестезията е качествено разширяване на възможностите на известните сетива, а телепатията е качествено нова способност.

 

[Мортиша]

Първата стъпка по пътя на съзнателното използване на енергията и информацията е изграждането на контрол над жизненоважните процеси, свойствени за човешките същества. Постоянното внимание към организма и неговите сигнали е задължително условие за успешно максимално превключване на вниманието към външната среда и последващото връщане към нормално състояние. Добрият ред във физическото тяло и психиката се възпитават и усъвършенстват чрез постоянна практика, като преди това е осъзната необходимостта от следните задължителни условия:

-пълно въздържане и контрол на всякакви емоции- любов, омраза, страх, злоба, съжаление...

Чувствата трябва да бъдат управлявани толкова успешно, колкото успешно командваме ръцете или краката си...

Трябва да се овладее умението да бъдат потушени емоциите при необходимост, както и да бъдат засилени до крайност, ако решиме... Това ще съхранява силата ни и тя ще може да бъде използвана при необходимост...

-контролът на мислите е също задължително условие, което осигурява възможностите ни да насочиме силата си в определен момент към конкретна цел...

-контролът над усещанията за да можем да притъпяваме или отстраняваме физически дразнители, които възпрепятствуват насочването на енергията в определена посока, е другото необходимо условие за успех при превключване на съзнанието... Ако се осъзнае необходимостта или желанието за повишаване на личната сила, която да направи живота ни по-богат и интересен се пристъпва към конкретни промени и упражнения, които следва да създадат необходимите предпоставки за осъществяване на тая цел.

 

[Мортиша]

При съзнателно търсене на информация, човек изпраща своята енергия към интересуващия го обект, слива се с него, включва го към своя енергиен обем и по създадения по такъв начин канал, получава интересуващата го информация. При несъзнателно търсене на информация, но при улавянето й, механизмът е същия...

 

[Мортиша]

Да си на една вълна с друг човек е чудо, дар. То е доказателство, че връзките между хората същестуват, каквото и да се говори за отчуждението и самотата. Трябва само да включиш невидимото копче на своето устройство, да намериш приемника на твоя сигнал, т.е. другия човек и да се окажете на една и съща честота, което е истински велико преживяване.

 

[Мортиша]

Когато между двама души съществува много силна емоционална връзка, те развиват помежду си нещо като невидим телепатичен мост. Всъщност именно този безсловесен контакт е сигурен показател, че между тези хора протичат мощни енергийни потоци. Може да звучи в някаква степен мистично, но който е изпитвал такава свързаност, има шанса да е преживявал и нейните удивителни проявления. Казано с други думи – двама души са на една вълна в най-буквалния смисъл на думата.

 

[Мортиша]

Мислите на другите въздействат върху нас в много по-голяма степен, отколкото предполагаме. Те са като вещи и при това с много силно въздействие. Настойчивите ни мисли създават така нареченото внушение. То може да бъде както самовнушение, така и атакуващо целенасочено внушение.

Чрез силата на непосредствените мисловни вълни и колебания на вашия мозък вие можете да оказвате мощно въздействие върху умовете на другите. Мисловните вълни, преднамерено насочени от вашия ум към друго лице могат да му окажат огромно въздействие и без негово присъствие. Психическото въздействие може да бъде пряко и телепатично. За повечето хора съществуването на телепатията е безспорен факт като рентгеновите лъчи или безжичния телефон. Всъщност човечеството винаги е вярвало във възможността да се предават мисли от разстояние, а последните опити в областта на телепатията укрепиха тази вяра.

 

[MORTISHA]

По отношение на учениците и стремящите се към ученичество се предполага, че умовете им до известна степен са настроени към душата и са изравнени дотолкова, че душата, умът и мозъкът са координирани и започват да функционират като единно цяло. Това е индивидуалната предразположеност. Сега на дневен ред стои зада¬чата да се обучим да откликваме на групата и да откриваме и уста¬новяваме контакт с умовете, които са енергизирани от сходни мис¬ловни потоци. Това трябва да бъде култивирано, но как да се осъ¬ществи, братко мой? Нека разгледаме различните видове телепа¬тична работа.
Неразвитите човешки същества, немислещите, нементалните мъже и жени могат да бъдат и често са телепати, но центърът, чрез който работят, е слънчевият сплит. По тази причина каналът за връзка протича от един слънчев сплит към друг. Следователно това е ин¬стинктивна телепатия, във всички случаи отнасяща се до чувстването. Тя неизменно задейства излъчване от слънчевия сплит, който в животинския свят обикновено служи като инстинктивен мозък. Този тип телепатична връзка определено характеризира жи¬вотинското тяло на човека. Един от най-добрите примери за подоб¬на телепатична свързаност е връзката между майката и нейното дете. При средния спиритичен сеанс се демонстрира предимно такъв вид телепатия. В него медиумът напълно несъзнателно установява те¬лепатична връзка с хората в кръга. Техните чувства, безпокойства, скърби и желания стават осезаеми и достъпни за прочит. Както уча¬стниците, така и медиумът функционират чрез един и същ център. От такава категория медиуми и от такъв т75п сеанси високоинтелигентните и умствено поляризирани мъже и жени няма да научат нищо и вероятно няма да получат никакви други послания, освен фалши¬ви. Затова, когато са правени научни изследвания от обучени умове, са преобладавали физическите феномени, а не по-висшите форми на психизъм. Когато [9] са изследвани по-фините форми на свръх или екстрасензорни възприятия, субектите са били или юноши, или хора в началото на своето трето десетилетие, поради което естест¬вено са били фокусирани предимно в чувствено-емоционалното тяло и това е валидно за всички, дори и за високоинтелигентните индивиди. Следователно тази форма на телепатично свързване има две разновидности, като слънчевият сплит действа съответно:
1. От един слънчев сплит към друг (между два обикновени емо¬ционални индивида, управлявани от желанието и центрирани пре¬димно в астралното и животинското си тяло).
2.  Между човек от типа „слънчев сплит", ако мога така да го нарека, и индивид от по-висш тип, чийто слънчев сплит функцио¬нира активно, но чийто гърлен център също е оживотворен. Такъв тип човек регистрира връзката на две места - при условие, че мисълта, почувствана и изпратена от човека-„слънчев сплит", съдържа в себе си известно количество ментална субстанция или енергия. Чистото чувстване и изцяло емоционалните излъчвания между хората предполагат единствено контакт между слънчевите им сплитове.
По-късно, когато груповата телепатична работа започне да се осъществява от центъра на излъчване, работещ с висшите, светли чувства на преданост, устременост и любов, а групите започнат да работят с чистата любов, именно тогава комуникациите ще се осъ¬ществяват от сърце към сърце и от едно групово сърце към друго. Често употребяваната фраза: „сърце на сърцето говори''' рядко се осъществява в наши дни, но след време ще отразява действител¬ността. Днес тя обикновено е сведена до общуване между слънче¬вите сплитове!
Вторият тип телепатична работа протича от един ум към друг и точно тази форма на телепатична връзка се подлага на най-сериоз¬ни изследвания днес. Тя е присъща единствено на менталните ти¬пове хора и колкото по-цялостно са отстранени емоциите, чувства¬та [10] и силните желания, толкова по-точна ще бъде осъществена¬та работа. Силното желание да се постигне успех в телепатичната работа и страхът от неуспех са най-сигурните начини за осуетяване на плодотворните усилия. При работа от подобен характер най-важни са отношението на непривързаност и нагласата „каквото стане". Експериментиращите в тази насока трябва да посветят повече вре¬ме и размисъл на разпознаването на типовете сила. Те трябва да осъзнаят, че емоциите на получателя и неговото желание да получи нещо създават потоци от излъчвана енергия, които отхвърлят или отблъскват онова, което е изпратено и се стреми към контакт. На¬пример, насочената мисъл на някой, който желае да осъществи връзка. Когато тези потоци са достатъчно силни, те действат като бумеранг и се връщат към излъчващия ги център, привлечени об¬ратно от силата на вибрацията, която ги е изпратила. В тази законо¬мерност се крие причината за възможен:
а)  неуспех от страна на изпращащия или предаващия агент. Силното желание да се направи достатъчно силно впечатление при¬влича изходящата мисъл обратно към предаващия.
б) неуспех от страна на приемащия агент, чието собствено сил¬но желание за положителен резултат изпраща такъв поток от изхо¬дяща енергия, че потокът на постъпващата енергия се блокира и отблъсква обратно; ако приемащият е осведомен за това обстоятел¬ство, в стремежа си да обуздае своето желание той често се обграж¬да със стена от потиснато желание, през която нищо не може да проникне.

 

[MORTISHA]

ТРИТЕ ТИПА ТЕЛЕПАТИЯ
Нека сега да обсъдим подробно изброените по-горе три типа телепатия: инстинктивната, менталната и интуитивната телепатия. Те пораждат различни видове активност и настройват (ако използ¬ваме тази позната дума) към различни равнища на свързване.
1. Инстинктивната телепатия се основава на енергийните импулси, излъчвани от едно етерно тяло и пораждащи впечатление у друго. Свързващата среда, както вече видяхме, е етерната суб¬станция на всички тела, която по необходимост е единна с етерната субстанция на планетата. Областта около слънчевия сплит (макар и не в непосредствена връзка с този център, който представлява ин¬струмент, различен от всички останали инструменти или центрове) е чувствителна към въздействието на етерната енергия, тъй като тази област в етерното тяло е пряко „свързана" с астралното или чув¬ственото тяло. Близо до слънчевия сплит (до далака) се намира и онзи център, който е канал за постъпването на праната в човешкия механизъм. Инстинктивният отклик на етерния контакт е бил сред¬ство за общуване в Лемурийската епоха и до голяма степен е заме¬нял мисленето и речта. Преди всичко той е засягал двата типа впе¬чатления, свързани съответно с инстинкта за самосъхранение и с този за себевъзпроизводство. Висшата форма на тази инстинктивна телепатия се е запазила и до днес в често употребявания израз „Имам чувството, че..." и други подобни фрази. Те са по-скоро астрални и действат чрез астралната субстанция, използвайки областта на слънчевия сплит като чувствителна повърхност за оказване на въздействие и за приемане на впечатления. [17]
Тук трябва да изясним нещо, над което си заслужава да размис¬лите. Астралната (не етерната) чувствителност или „телепатията чрез чувстване" по същество е атлантски метод за общуване, който в крайна сметка е задействал използването на самия център на слънчевия сплит като приемащ агент. Излъчващият агент (ако мога да използвам подобен израз) обаче е действал чрез цялата област на диафрагмата. В тази част на човешкия проводник при необходи¬мост сякаш възниквало струпване на сили или изходящи вълни от енергия. Относително обширното място, чрез което е била изпра¬щана информацията, действало като голям общ разпределител. Об¬ластта обаче, която е получавала впечатлението, е била по-локали¬зирана и е включвала само слънчевия сплит. Причината за това се крие във факта, че през Атлантската епоха човешкото същество все още не било способно да мисли по начина, по който ние разбираме мисленето. Цялата долна част на тялото, в трудно разбираем за нас смисъл, е била предназначена за чувстване; единственото мисловно усилие на предаващия е било да произнесе името на получаващия, плюс наименованието или понятието за идеята, която се съобщава¬ла. Тази зародишна мисъл е долитала до своята цел и могъщият „чувстващ" апарат на слънчевия сплит я е приемал, силно привли¬чайки към себе си (като магнит) „чувственото впечатление" и по този начин се е приближавал към изпращащия. Именно такъв про¬цес протича, когато например майката „чувства", че някаква опас¬ност заплашва нейното дете или че нещо се случва с него. По този начин, чрез инстинктивната любов, тя е способна да изпрати поня¬кога най-категорично предупреждение. При получателя е включен в действие слънчевият сплит, а при изпращача - областта около ди¬афрагмата.
2. В нашата арийската раса инстинктивната телепатична работа все още е основна проява на тази духовна възможност, с тенденция обаче за постепенно нарастване ролята на менталната телепа¬тия. [18] В този преходен период е изключително трудно да се оп¬ределят или разграничат въвлечените в нея специфични области, тъй като слънчевият сплит все още е извънредно активен. Това, ко¬ето сега наблюдаваме, е смес между инстинктивна телепатия и на¬ченки на ментална телепатия, която обаче се проявява много рядко и единствено у образованите съсловия. За масите основно средство за контакт си остава инстинктивната телепатия. При менталната телепатия е въвлечен главно гърленият център; понякога е налице незначителна сърдечна активност, но винаги има и реакция на слънчевия сплит. Оттук и нашият проблем. Често изпращащият излъчва съобщението през гърления център, а получаващият все още използва слънчевия си сплит. Това се среща най-често и бих искал да го запомните. Изпращането на съобщението може да включ¬ва гърления център, което при ученика често се случва, но получа¬телят вероятно използва центъра на слънчевия сплит. Гърленият център е най-вече център или средство за цялата творческа работа. В крайна сметка обаче сърцето и гърлото трябва да бъдат използва¬ни в синтез. По-рано посочих причината за това с думите: „Един¬ствено от сърдечния център могат действително да струят онези енергийни линии, които свързват и съединяват. Именно по тази при¬чина препоръчах определени медитации, които активизират сърдеч¬ния център (между лопатките), свързвайки го с центъра в главата чрез неговото (на сърдечния център), висше съответствие, намира¬що се в теменния център (хилядрлистния лотос). Този сърдечен център, когато е адекватно излъчващ и магнетичен, свързва учени¬ците както помежду им, така и с целия свят. Той поражда също и онова телепатично взаимодействие, към което трябва да се стре¬мим и което творчески е толкова полезно за духовната Йерархия, но при условие че бъде установено в група, в която учениците са дали обет [19] за служене на човечеството. Тогава на тях може да се раз¬чита." (Ученичеството в Новата Епоха, т. 1, стр. 87 от оригинала).
3. Интуитивната телепатия е едно от постиженията по Пътя на Ученичеството. Тя е един от резултатите на истинската медита¬ция. Областите, които в случая се активизират, са главата и гърлото, а трите центъра, които се задействат при този процес, са центърът в главата, който е възприемчив към впечатления от висши източници, и центърът аджна, който е приемник на идеалистични интуитивни впечатления; след това центърът аджна може да „излъчи" приетото и разпознато, използвайки гърления център както за творческо фор¬мулиране на мисълта, така и като фактор, който въплъщава долове¬ната или интуитивно възприета идея.
Следователно съществува очевидна необходимост от по-добро познаване на активността на центровате, подробно изложени в индуистката философия. От друга страна, докато в една или друга сте¬пен не се постигне действително разбиране за ролята на жизненото тяло като предавател и приемник на чувства, мисли и идеи, няма да бъде постигнат значителен напредък в правилното разбиране на методите за комуникация.
Съществува интересна аналогия между трите метода на теле¬патична работа, трите техники за постигането им и трите главни начина за комуникация на Земята:
ж.п. връзки, станции морски връзки, поши въздушни връзки, летища
телеграф
телефон
радио
Инстинктивна телепатия Ментална телепатия Интуитивна телепатия
Това, което се случва с човешкото съзнание, винаги се екстернализира или намира своята аналогия на физически план; същото се отнася и за развитата чувствителност към впечатления.
Друг начин, по който можем да разгледаме целия предмет за отклика между излъчващите и [20] приемащите области на съзна¬нието, е като изброим етапите на този процес. Засега голяма част ще трябва да остане на теория и само малка част ще може да бъде осъществена на практика. Но нека все пак изброя общите сведения за различните форми на телепатична работа:
1. Телепатична работа от слънчев сплит към слънчев сплит.
На нея вече се спирахме. Тя е тясно свързана с чувстването, като слабо или изобщо не засяга мисълта; при нея се задействат емоци¬ите (страх, омраза, отвращение, любов, желание и много други чи¬сто астрални реакции). Осъществява се инстинктивно под диафрагмата.
2. Телепатична работа от ум към ум. Тя започва да става възмож¬на и на нея са способни много повече индивиди, отколкото се пред¬полага. Хората днес не знаят откъде идват различните умствени впечатления, което значително усложнява живота им и изостря ум¬ствените проблеми на много от тях.
3. Телепатична работа от сърце към сърце. Този тип впечатле¬ния представлява сублимация на „чувствения" отклик, регистриран в слънчевия сплит на едно по-предишно стъпало от еволюционната стълбица. Той засяга единствено груповите впечатления и е основа на състоянието, за което се споменава в Библията по отношение на най-великия Сензитив, когото човечеството някога е раждало -Христос. Там Той е представен като „човек на скръбта, опознал тъга¬та", но това състояние не включва никаква лична тъга или скръб. То просто е съзнание за тъгата на света и за тежката скръб, която изпитва борещото се човечество. „Съпричастността с Христовото страдание" представлява реакция на ученика към това състояние на света и е израз на истинското „разбито сърце", което все още се среща много рядко. Обикновено под разбито сърце буквално се раз¬бира разстроен център на слънчевия сплит, предизвикващ пълен срив на онова, което окултно се нарича „център на чувстването" и впос¬ледствие - рухване на нервната система. Това [21] всъщност се случ¬ва поради неспособността за справяне с условията като душA.

 

[MORTISHA]

Ето едно базово твърдение - толкова основополагащо, че опре¬деля и насочва всяко мислене по отношение на етерното тяло:
Етерното тяло се състои преди всичко от доминиращата енергия или енергии, на които човекът, групата, нацията или светът реагират във всеки конкретен времеви цикъл или свето¬вен период.
За вашето ясно разбиране е изключително важно да изложа оп¬ределени твърдения по отношение на етерното тяло, които [142] трябва да ръководят цялото мислене на изучаващите. В противен случай те ще подходят към истината от погрешната страна, което съвременната наука не прави. Ограничението на съвременната на¬ука се състои в липсата на правилен ориентир, но нейната надежда е в това, че признава истината, когато тя е доказана. Главното е да се утвърждава истината при всички обстоятелства и в това науката дава добър пример, макар да игнорира и ненавижда окултизма. Окултните учени вредят на себе си или по начина, по който пред¬ставят истината, или с фалшива смиреност. И двете се еднакво отблъс¬кващи.
Съществуват шест главни твърдения, които определят осмис¬лянето на етерното тяло и като начало бих искал да ги представя на изучаващите:
1. Не съществува нищо в проявената вселена (в слънчевите, в планетарните или в различните природни царства), което да не при¬тежава енергийна форма. Тя е неуловима и неосезаема, но все пак е субстанциална и контролира, управлява и обуславя външното фи¬зическо тяло - етерното тяло.
2. Тази енергийна форма (лежаща в основата на слънчевата си¬стема, планетите и всички форми, намиращи се в специфичните им предели) сама е обусловена и управлявана от доминиращата слънчева или планетарна енергия, която постоянно и непрекъснато във времето я създава, променя и й придава качество. Етерното тяло е подвластно на неспирна промяна. Това е вярно както за Макрокос¬моса, така и за човека, микрокосмоса, а (чрез човечеството) в край¬на сметка и по загадъчен начин ще се окаже истина и за всички дочовешки природни царства. Свидетелства за това вече са живо¬тинското и растителното царство.
3. Етерното тяло е съставено от взаимосвързани и циркулира¬щи силови линии, излъчвани от някой (или някои) от седемте плана [143] или области на съзнание на нашия планетарен Живот.
4. Тези енергийни линии и тази тясно взаимосвързана система от силови потоци са свързани със седем фокусни точки, или центъ¬ра, които се намират в етерното тяло. Всеки от тези центрове е свързан с определен тип постъпваща енергия. Ако енергията, до¬стигаща етерното тяло, не се отнася до даден център, той остава неподвижен и непробуден; когато тя се отнася до него и той е чувст-вителен към нейното въздействие, тогава центърът става вибриращ, възприемчив и се развива като контролиращ фактор в живота на човека на физически план.
5. Плътното физическо тяло (съставено от атоми, всеки от кои¬то притежава свой собствен индивидуален живот, светлина и дей¬ност) се споява от енергиите, които формират етерното тяло, и ги изразява. Тези енергии, както ще стане ясно, са от два типа:
а) Енергии, които образуват (чрез взаимосвързани „линии на силова енергия") скритото етерно тяло като цяло и по отношение на всички физически форми. Тогава на тази форма се придават качес¬тва от всеобщия живот и жизненост на плана, върху който функ¬ционира Обитателят на тялото и следователно, където обикновено е фокусирано неговото съзнание.
б) Специфичните и специализирани енергии, чрез които ин¬дивидът (съобразно своята специфична точка в еволюцията, обсто¬ятелствата на всекидневния си живот и своята наследственост) из¬бира да ръководи житейските си дела.
6. Етерното тяло притежава много силови центрове, откликва¬щи на разнообразните енергии на нашия планетарен Живот, но ние ще разгледаме само седемте главни [144] центъра, които откликват на навлизащите енергии на седемте лъча. Всички по-малки центро¬ве са обусловени от седемте главни центъра; това е факт, който изучаващите са склонни да забравят. Именно тук знанието за егоичния лъч и за лъчите на личността е от първостепенна полза.
Може следователно да се види изключителното значение на тази тема за енергията, защото тя контролира човека и го прави такъв, какъвто той е във всеки конкретен момент, а също така показва и плана, на който той трябва да функционира, както и метода, чрез който трябва да управлява своето обкръжение, обстоятелства и вза¬имоотношения. Ако схване това, той ще може да осъзнае, че трябва да прехвърли цялото си внимание от физическия или астралния план върху етерните равнища на осведоменост; тогава неговата цел ще бъде да определи коя енергия трябва да контролира неговото все¬кидневно проявление (или кои енергии, ако е напреднал ученик). Той ще осъзнае също, че с преместването на неговото внимание, интерес и постижения към все по-високи равнища, етерното му тяло непрестанно ще се променя и ще откликва на новите енергии. Той ще въвежда тези енергии по своя воля и това е правилната употреба на думата „своеволен".
Не е лесно за средния виждащ или ясновидец да разграничи етерното тяло от неговото обкръжение или да изолира конкретния му тип енергия или жизненост, тъй като неговият автомат - физичес¬кото тяло, е съставено от вибриращи енергетични атоми и е в посто¬янно движение. Следствие от това движение е неизбежното излъчва¬не; животинският магнетизъм е пример за подобно развитие. Излъчването от плътното физическо тяло обикновено и по правило се смесва с енергиите на етерното тяло и затова само тренираният виждащ може да направи разлика между двете, особено вътре в са¬мото физическо тяло. [145]
От определена гледна точка етерното тяло може да бъде раз¬глеждано по два начина: първо, като нещо, което прониква дълбо¬ко, намира се в основата и изпълва целия физически организъм; и второ, като нещо, което се разширява извън физическата форма и я обгражда подобно на аура. Обхватът на етерното тяло извън конту¬рите на физическото тяло зависи от точката на еволюцията. Той може да се простира до няколко или до много инча. И единствено в тази област жизненото тяло може да бъде изучавано с относителна леко¬та, тъй като излъчването на физическите атоми е уравновесено или е взето под внимание.
Що се отнася до физическото тяло, мрежата на етерното тяло прониква във всяка негова част. В наши дни тя е свързана по особен начин с нервната система, която е подхранвана, поддържана, контро¬лирана и стимулирана от етерния двойник. Този двойник присъства във вид на милиони миниатюрни потоци или енергийни линии, ко¬ито източните окултисти наричат „надиси". Тези надиси са носите¬лите на енергия. В действителност те са самата енергия и носят качеството на енергията от тази област на съзнанието, в която за дадения момент е фокусиран „обитателят на тялото". Това може да бъде астралният план или плановете на Духовната Триада и единст¬вено по този начин всяка енергия, от който и да е план, независимо колко висш е той, може да контролира физическото тяло. Типът на енергията, пренасяна по надисите и преминаваща от тях към външна¬та нервна система, зависи от фокуса на съзнанието, психичното състояние на осведоменост, силата на стремежа или желанието, точ¬ката на еволюцията или духовния статус. Това общо твърдение тряб¬ва да бъде прието, тъй като целият предмет е все още твърде сло¬жен, а механизмът за наблюдение на изучаващия е твърде неразвит, за да се впусна в по-големи подробности. Представеното е до¬статъчно като първоначална хипотеза, върху която може да се работи. Количеството и типът енергия, която контролира всеки аспект на нервната система, са обусловени от [146] центъра, намиращ се в непосредствена близост. В крайна сметка центърът е разпределите¬лен агент. Макар че енергията влияе върху цялото етерно тяло, центърът, който е най-отзивчив към нейното качество и тип ще ока¬же силно влияние върху надисите и следователно върху нервите, които се намират в непосредствена близост.