Туатауански Канит

[Гласът на истината]

Много ми се иска да възродя тази тема за канита ни понеже през последните няколко месеца активно се опитва да "пробутам" идеи от канита във, ако мога да използвам тази дума, философския "мейнстрийм" и като цяло да започна процес на "разтоварване" на познанията си в "матрицата" на тази цивилизация, но както може би се сещате от иновативния ми подход към тази тема, това въобвще не е лесен процес и ми се ще докато той протича да си имам своето "тихо кътче в Интернет" където дискутирам тези теми между тесен кръг от далеч по "словоохотливи" слушатели, които въпреки това могат да бъдат подходящи както за опора, така и за сериозна критика, ако счетат, че по някакъв начин аз се отклонявам от действителността. Затова и бих искал тази тема да се възобнови с, за сега, кратки разкази за новите развития, през които преминават моите контрибуции към съвременната философия и с дикусии за това какво е канита и как би било възможно това познание да "проникне" в съвременната философия, а и не само-тоест бих искал да видя това знание на само сред "езотеричните кръгове" (простете за израза), но и сред по-"представителни" дискусии в институциите създадени от тази цивилизация.

Същевременно обаче трябва да се боря с постоянен недостиг на време, а оттам и на концентрация, в това си начинание, което силно ограничава възможностите ми. А те са още по-силно ограничени и от факта, че необходимата литература, която трябва да изчета за да мога да напиша "технически грамотни" реферати и други видове професионални статии по теми вдъхновени от канита непрекъснато рсте и ми става вече физически невъзможно да изчета цялата литература, която ми е необходимо да зная за осъществяването на целите си. Проблема е още по-дълбок, защото практически цялата дискусия, която искам да водя е на английски език и като такава е необходимо на всеки мой евентуален помощник да владее на много високо ниво този език (тук не говоря само за възможността да се говори свободно английски език, но и да се рзбират множество силно технически терминаи свързани с философията). В идеален случай би ми отнело поне половин година да достигна до необходимото ниво на знания за да мога да пиша представителни статии по темите свързани с канита, но проблема ми е, че вече мина почти половин година откакта започнах това си начинание, а все още не съм стигнал и до половината-просто натовареността ми откъм задачи в "светския" ми живот е толкова голяма, че въобвще не успявам да се справя. Не че искам да исползвам тази трибуна само за да се оплаквам, но наистина ми е много трудно да изнеса тази информация изван нашите си дискусии тука.

И въпреки това смятам, че ще е възможно да използвам опита си тук за да "усъвършенствам" стила си достатъчно, че да мога да пиша и за "по-широка", а защо не и представителна, аудитория. Една от причините поради които пиша тази си "презентация" сега е именно и да потърся помоч за да мога да намеря някой който би имал както интереса, така и способностите, да ми помогне в това начинание и да може това познание да излезне от нашите кръгове в по-широкия свят, а защо ли не и да се превърне в източник на вдъхновение за хората по техните собствени духовни пътища? Вие, читателите на този форум, бихте ли ме подкрепили по пътя ми?

 

[Гласът на истината]

Като за начало, и за кратко въведение в проблемите, които в момента обхващат мисълта ми бих искал да Ви покажа това интервю с един от може би най-големите философи в областта на логиката и основите на онтологията-въпросите Какво и Защо съществува?-Греъм Прийст:

В момента усилено изучавам творчеството на Прийст, тъй като той ще е един от основните ми опоненти в търсенето на изява за канита. От това интервю можете също тка и да разберете основните противоточки на канита. Те са: идеята, че обекти, които не са част от света достъпен до нашите сензитивни органи, не съществуват (идеята зад философската концеция за Noneism); в по-широк смисъл идеята, че само това, което е достъпно за нашите сетива съществува; и идеята, че (не е добре упомената в клипа, но по принцип е част от "репертоара" на Прийст) е невъзможно за логиката да достигне до ключът за отговора на въпроса: Защо съществувам?

Прийст, както и болшинството съвременни философи, приемат съществуването на противоречия по отношение на въпросите за произхода на съществуването като доказателство, че логическата мисъл е неспособна да достигне до отговора на този въпрос и следователно е необходимо "изнамирането" на нови "видове логики", които приемат (както се казва at face value) противоречивостта на природата и само така могат да се разешат неразрешимите философски проблеми около същността на съществуването.

Аз, имам предвид според канита, от друга страна считам, че проблема не е в самата логика, а в приложението й. Според канита двете страни на спора-че съществуването не може да бъде обяснено, и че съществуването съществува поради самото себе си се "самоунищожават" през логически противоречивите, но същевременно доказващи се едно с друго твърдения, че "Несъществуването не може да се самоограничава." и че "Несъществуването се самоограничава само от себе си.", които водят до заключението, че "Несъществуването може да породи всяка форма на съществуване като резултат от своето собствено самоограничение, което не може да бъде спряно от него самото, но веднъж породи ли се то самото служи като основа за пораждането на всички неща." Да знам, че това е доста трудно за разбиране (все пак това е философия на високо ниво), но основаната ми теза (и тази на канита) е, че няма правила, които несъществуването да може да наложи само на себе си, които да му попречат да породи всяка възможна форма на съществуване, поради правилата, които важат за самото него, тъй като те са никакви. Ако можете да "смелите" това твърдение ще можете да си обясните произхода на абсолютно всичко, което може да съществува и в резултат на това ще сте запознати със самта основа на канита. На практика целия канит е едно огромно (и безкрайно просторно) търсене на следствията от това едно единствено твърдение.

 

[Гласът на истината]

Като силно „релевантни“ за разбирането на канита (или по-скоро на връзката на канита с това, което в момента имаме-тоест тази цивилизация има-като натрупано философско познание) смятам също, че са и Диалозите на Платон, и по-точно неговите идеи за „абстрактния“ свят на формите/идеите, който стои зад реалния свят според него. Български превод на диалозите на Платон може да се намери тук и аз самия силно препоръчвам да прочетете диалозите на Платон в тяхната цялост за да имате представа за света от който тези идеи идват и за умът на, може би, един от най-големите философи на всички времена. Накратко, смятам, че Диалозите на Платон са едно огромно философско богатство за цялото човечество и че четенето им си заслужава не само заради казаното за „абстрактния“ свят на формите. Но нека се върна към тематата....

И така, някъде преди повече от вече 2400 години в древна Елада живял мъж, наречен Платон, който смятал, че зад света достъпен зй сетивата ни се крие един друг свят, много по-истински от него, който се „прожектира“ (да, знам, че той няма как да е използвал тази дума) върху света достъпен за сетивата и таза определя сам едно ниво на възприятие на реалността до което ние имаме достъп, но зад него е скрито много по-голямо разнообразие от взаимодействащи си обекти, които всъщност представляват истинското ниво на „организация“ (да, знам, отново думи, котио Платон не е използвал) на съществуването. И тази идея представя множество проблеми за философията.

Първо, и може би най-съществено за модерните философи, тази идея не може да бъде лесно вписана в модерната онтологична парадигма за природата на съществуването, защото тези форми/идеи (но от тук нататък ще използвам предимно думата форми, защото аз самият смятам, че тя е по-утвърдената в Западната литература, която също аз самият предпочитам да използвам като източници) са недостижими, по принцип, за сетивата и следователно възниква въпросът: Как ние бихме могли да имаме знание за нещо,което по принцип е извън обхвата на собствените ни сетива. Проблемът в случая е, че изглежда (от няколко места в самите Диалози), че и самият Платон достатъчно добре е осъзнавал този проблем и не му е намерил решение още тогава, в древността, откъдето този проблем е стигнал чак до наши дни. Липсата на ясен механизъм, който да позволява на съзнанието да се свързва с този надсензорен свят на формите и досега преследва „класическите“ платонисти и предизвиква недоумение у скептиците как изобщо е възможно да съществува този абстрактен свят на формите?

И второ, самата идея на Платон за абстрактен свят на формите се откроява като ярко противоречие на „модерните“ парадигми в Западната философия, които издигат на пиедестал емперичността и по този начин твърдет, че само това, което може да се възприеме (и като следствие на това-измери) може да има истинско съществуване, а не някакъв „мистичен“ свят на формите. Така съвременната философия (поне според моето скромно разбиране по предмета) сама се опитва да затвори пътя на идеите за формите като основен конкурент на емпиричната парадигма и вземайки и първата особеност на тази идейна структура вече спомената в по-горния параграф се опитва да я изолира, сре развитието ѝ и в крайна сметка-отхвърли от страна на един далеч по-материалистически консенсус относно това какво може да съществува и какво не, който да бъде добре снаждан с достиженията на съвременната (изцяло оповаваща се на материализъм изпитан от сетивата) емпирична наука.

Така тези две твърдения в упрек на Платон взаимно се допълват и подкрепят създавайки мощна бариера срещу възприемането на неговите позиции от по-широки слоеве на обществото и нализането на философията му в социалния „мейнстрийм“. (Или поне това е моето скромно мнение по въпроса.) Но аз бих искал да погледна на идеите на Платон откъм една „маааалко“ по-различна перспектива и да видя дали би могло да се покаже, че те не са толкова отдалечени от емпиричната перспектива колкото би се искало на някой съвременни философи и че достигането до света на формите е напълно възможно чрез капацитета на ума-както чрез неговото съзнание, което може да „проникне“ в същността на формите, така и чрез логическата мисъл, която може да унивесализира сетивността към формите и да направи достигането им възможно чрез изчерпването на емпирично вдъхновената сензитивност. Но за това мааааалко по нататък...

 

[Власти]

... и че достигането до света на формите е напълно възможно чрез капацитета на ума-както чрез неговото съзнание, което може да „проникне“ в същността на формите, така и чрез логическата мисъл, която може да унивесализира сетивността към формите и да направи достигането им възможно чрез изчерпването на емпирично вдъхновената сензитивност.

Според моето скромно мнение по въпроса, достигането на духовният свят, може да се постигне само чрез преминаването отвъд Интелекта и логическата мисъл. Т.е. чрез Интелекта няма как да се достигне един свят, който е отвъд интелекта. Свят който е изграден от друга субстанция и буквално би "изгорил" интелекта.

Интелекта и логиката могат да виждат само в Проявеното т.е. света на формите. Предполагам ако се напъне интелектуално човек може да стигне и до астралният свят, но ние се целим в Духовният свят.

Един вид - няма как човек да лети като птица ако си върже камъни за краката и скочи в някоя пропаст. Да - за миг ще си въобрази, че лети като птица, но след това ще се сблъска с твърдата реалност.

 

[Гласът на истината]

Власти , благодаря ти за коментара. Смятам, че той изразява една доста широко разпространена позиция, дори сред самите философи (и особено сред по-теологично настроените от тях) и аз щях да се спра на този аргумент в по-късни постове, но ти го приложи малко по-рано, за което (май) бу трябвало да ти благодаря. Но самата философия (играта на думи е преднамерена) на канита се базира на сливането на всички капацитети на личността в едно-включително и ума, както и (особено) логическата мисъл с помощта на която се анихилира първия аргумент срещу света на формите на Платон, който бе споменат по-горе-именно, че светът на формите не може да бъде достигнат от сетивата на този свят и следователно истината за него е отвъд нашите разбирания, и, в същата степен, се противопоставя и на втория аргумент против идеите на Платон описан по-горе-именно, че съвременната философия постига най-голям успех като защитава парадигмите на науката основани на въздигане на пиедестал на сетивните възприятия и ограничаването на познавателната способност само до това, което е възприемаемо само с тях. С по-прости думи канита слива целия когнитивен капацитет на личността в едно и така преодолява вътрешните ограничения на ума и предпоставя отриването на света на формите в една пълнота, която направо "отвява" ограниченията на чисто сензорните школи във философията поставящи емпиричната наука на пиедестал.

За да направи това канита се позовава на два основни принципа (които в едно негово по-ограничено тълкуване могат да се възприемат и като негови предположения, тоест вярвания). Първия е, че съществуването се появява от самоограничението на несъществуването и че се образува самопотвърждаваща се верига от твърдения защитаващи появата на съществуването от самото несъществуване-твърдения от типа: Несъществуването не може да ограничи собственото си отрицание-тоест възникване на съществуване-поради отсъствието на каквито и да е било правила в него., което твърдение отбелязва процес на възникване на всяка форма на съществуване от самото несъществуване поради възможната поява на правила в самото него, а това е нещо неописано от Платон и пряк път за логическата мисъл да навлезе в (иначе съвършенния) свят на формите и да го постави в причинно-следствена връзка помежду им произтичаща от различните разновидностти на акта на самоограничаване на неограниченето в несъществуването. И втория е, че всичко което би могло да съществува (тоест съществуването му не е свързано с възникването на логически парадокси) съществува. Това следва всъщност пряко от първия принцип на канита, защото според него всичко, което може да се прояви в резултат на самоограничаването на несъществуването, тоест е логически консистентно, се проявява в действителност. Така се оформя едно много интересно пространство от форми, които са логически консистентни сами в себе си и могат да се достигнат, ако сетивата бъдат "преодолени" и всички капацитети на личността, включително умът и логическата мисъл, се слеят в едно. Тези форми са истинският свят на формите на съществуване и за разлика от описаното от Платон са достижими, не за сетивата, но за ума. А това което е достъпно за сетивата са проявленията на тези форми, които са от много по нисък порядък от това, което възниква директно от несъществуването, но за това ще поговорим по нататък. Това, което искам да кажа сега, и което е директен отговор към твоя коментар Власти е, че да се достигне до формите на съществуване директно е възможно от едно добре тренирано в това съзнание и в едно такова съзнание ще има и (сериозна) логическа компонента обоснована от ума който размишлява между това което е възможно по принцип като логически затворено-тоест несъдържащо противоречия-логическо пространство, което може да се появи от несъществуването, и това, което е достъпно за сетивата. И именно чрез акт на "пре"напрягане на логическата мисъл отвъд това, което е достъпно за сетивата, но е логически затворено може да съзнанието да се озове в света на формите, който ти мислиш, че е отвъд ума, но не е, ако го "тренираш" достатъчно и правилно.

Това е моя кратък отговор-за по-дългия очаквай да се развие постепенно в още много постове за канита, които смятам да напиша тук.

 

[Власти]

Съгласен съм, че можеш да достигнеш "отвъд ума" чрез пренапрягането му и практиките, които описваш, но от друга страна не вярвам, че през ума може да достигнеш до чистия Духовен свят, понеже духовният свят има друго ниво на вибрация и е изграден от друг вид материя.

Все едно да искаш да смесиш вода и огън - неща, които са със съвсем различна природа и несъвместими едно с друго, макар че духовният свят прониква в нашият свят. Така, че може би не е много адекватен пример.

Както и да е.

Според моят личен опит духовният свят може да бъде достигнат само чрез сърцето. Като, както се казва в някои учения - от сърцето излизат сили, които активират "светилището на главата" и от там вече става осмислянето на тази връзка. Но Основата е Сърцето.

 

[Гласът на истината]

Този път, за съжаление, няма да се съглася с теб Власти Самият смисъл на канита, и неговото най-велико (поне според мен) постижение е, че той успява да „свали“ истини от много високо, дори най-високо, ниво до това на „най-обикновен“ интелект, така че да може и „простата“ глава да ги разбере. Канита представлява учение, което дава възможност на ума да проникне до най-висшите слоеве на съществуването и по този начин да си обясни слоеве на реалността недостъпни за него по какъвто и да е било начин иначе. Това всъщност Е самия канит-духовна практика, направо религия,заложена в най-дълбоките слоеве на идентичността на Туатауаните, която позволява на личността да последва самата структура на реалността в нейната абсолютна пълноста дотам докъдето съответната личност е готова да стигне. И аз не казвам тези думи случайно!

Канита се основава на възможността на едно съзнание отдадено напълно на преследването на истината да разбере същинската структура на Вселената на ниво, което иначе е достъпно само за Бога, и тук не споменавам името му напразно. Защото, ако наистина развиеш чистотата на възприемане на реалността така че да можеш да видиш самите форми на съществуване такива каквито са-ограничения на несъществуването само върху себе си, а не някакви „неща“ съществуващи във времето и/или пространството, то ти се въздигаш до ниво на възприемане на Вселената равноправно на това на нейния Създател. Затова казвам, че канита е нещо уникално и ако той навлезе в „мейнстрийма“ на познанието на тази цивилизация от него ще последват направо невероятни откровения във всички сфери на обществения живот. Това наистина е единственото учение, което ти дава възможност да се видиш в очите на Създателя си, ако естествено имаш съзнанието да задържиш това познание (кратка отметка тук-хората НЯМАТ това ниво на развитие на съзнанието за да задържат видяното в пълнота в мисълта си,но и за това ще говоря по нататък).

Мога да ти дам конкретен пример защо това е така и възможностите на канита (поне на теория) са толкова големи, но това изисква скъсване с някой разбирания, които може би си имал досега. Готов ли си на известно „предизвикателство“ за сетивата си? (По написаното от теб досега усещам, че си скептичен относно възможностите на канита, затова възнамерявам да ти покажа какво той представлява на практика, пък тогава нека си тегли необходимите изводи.) Ето какво те съветвам да направиш. Вземи един физически обект, или по точно казано представата за този физически обект в ума ти, и се опитай да го разложиш до най-основните му характеристики. Без значение какъв е обекта рано или късно би трябвало да удариш „стена“ в разбирането си за него. Това може да стане когато не разбираш принципа на който е устроен съответния физически обект, или пък когато достигнеш до ниво на разбиране на устройството му, което извиква в паметта ти още по-минимални и по минимални понятия с които трябва да си послужиш за да го опишеш, или пък когато трябва да се отречеш от самите представи за пространство и време, които правят съществуването на този обект възможно. Каквото и да е ограничението мисълта ти просто трябва да „заблокира“ на определено ниво на разбиране за това кое прави едно нещо различно от друго нещо. И тук идвата съветите на канита-преодолей ограниченията на мисълта си като се опиташ да се представиш най-най-минималните понятия, които ограничават интересуващия те обект и се опитай да проникнеш в онези нив на битието, които ги ограничават в това, което те са. Според канита (и тук е голямото предположение на това учение) на известно ниво на проникване до най-минималните условия за съществуването на нещо ще достигнеш до самото несъществуване като такова-до ниво на което несъществуването се самоограничава само себе си и именно тези правила които ума ти възприема като характеризиращи обекта като различен от който и да е било друг обект са онези правила, които го отграничават от несъществуването. Можеш ли сега да възприемеш това твърдение? Например, ако тъсиш някакъв пространствен обект ще разгроничаваш и разграничаваш простронството едно от друго-фигура от линия, линия от точка докато стигнеш до точките-до отделни точки, които съществуват като самостоятелн пространствени обекти и тогава няма да знаеш откъде идват точките-ето това ти е основния пространствен обект от който произтича цялото пространство, всяко пространство, като такова. Но точката идва от самоограничаването на несъществуването като такова-от идеята за едното, което някак си се отделя от несъществуването за да се развие то самото като такова. Именно това е пространствената точка-и ето достигна до връзката съществуване-несъществуване-удари лимита с други думи. Ако примера ти е някакъв физически обект който случи за нещо-например мост, къща или фурна, то постепенно ще разлагаш думи докато стигнеш до идеята за личност която определя за какво служи дадена физическа конструкция. Тогава ти идва едно друго разложение докато удариш несъществуването с идеята за Аз-а като проява на самоограничилия се безкрай и ногвата интеракция с останалото съществувавне, както и с него самия. И така мога да ти давам примери за всеки един обект, който може да съществува и неговата редукция до понятия, които пък идват от връзката съществуване-несъществуване. Сега възприемаш ли гледната ми точка?

Това което е ограничена Власти не е умът сам по себе си, а нашето съзнание. И по точно-нашите възможностти да обхванем съществуването с мисълттта си. Това ни спера да бъдем „като Бога“ в един определен миниатюрен миниатюрен аспект от неговото съществуване. Но нашата неспособност да се добием до подобно съществуване ни кара да си лислим, че получаването на познание за същинските форми на съществуване на нещата е невъзможно без преминаването ни в друго ниво на нашето собствено съществуване. А това просто не е така. Получаването на познание за съществуването на нещата Е възможно, но се изисква специална нагласа на ума и най-вече разбиране-разбиране, което канита ни дава, за да го постигнам. Сега ставам ли по-ясен за теб?

 

[Власти]

Сега ставам ли по-ясен за теб?

Малко съм объркан, много техническо ми идва това обяснение за общуването с Бог и духовният свят. Може и да си прав, нямам компетенцията да отсъдя

 

[Гласът на истината]

Тогава ще се опитам да ти опростя практикуването (само практитката, без теория) на канита максимално Власти за да можеш да се опиташ да разбереш откъде идва увереността ми, че тези неща са възможни и без развитие на "специални сили" така да се каже. Надявам се този път да бъда по-ясен.

Винаги се започва с някакъв реален обект или поне осезаем предмет. Нещо което е вкоренено в реалността ни. Например вземи едно дърво-то си колкото материално колкото може да бъде, нали? Цялата философия зад канита е да се разбере кое прави това дърво уникален обект, тоест различен от всеки друг. Това е целия смисъл на канита. Но затова трябва да се разбере кои форми на съществуване са уникални за дървото и с кои форми на съществуване то има (ще го наричам отсега нататък) сечение, тоест тази форма на съществуване може да си ваимодейства с тях водейки до нови форми на съществуване. Но затова по-нататък. (Това също има връзката с един друг основен онтологичен философски въпрос-този за връзката между общото и частното- на английски е universal vs particulars но и това смятам да го разглеждам по-нататък.) Важното за контекста на практикуването на канита е, че за да се намери онази разлика която отграничава дървото от всеки един друг физически обект е необходимо то на практика да се "разложи" на формите на съществуване, които го дефинират като уникален физически обект и тези форми на свой ред трябва да могат да бъдат разлагани на още по-"първични" форми на съществуване докато се "удари" до самото несъществуване като прародител на всички форми на съществуване. Тоест е необходимо огромно ментално усилие всичките съзнателни капацитети на личността да могат да се слеят в едно за да стане възможно възприятието на формите, които съществуват отвъд света на възприятията та чак до онези, които самостоятелно се самопоявяват от самоограничаващото се несъществуване. Например, дърветата се асоциират с определена форма-геометрична структура, която е характерна за тях, нали така? Е, тази форма е съставена от линии, нали така? А линиите от какво се състоят-от точки. А точката от какво се състои. Отговорът е от самоограничаващо се съществуване-от форма "родена" от несъществуването! Това ти е една от онези форми, които не могат да се "разлагат" по нататък и тя стои в основата (като взаимодействията на точки с точки) на това, което ние разбираме като пространство. Ето ти една от дефинитивните форми с които да започнеш анализа на формата дърво-пространствената структура, която е характерна за него и конкретното взаимодействие на точки едни с други за да дадат фигурата на дървото. Ето ти начало, отправна точка от която да тръгнеш, но дали тя е достатъчна за да се дефинира дървото?

Отговорът на предния въпрос е естествено Не., защото може да има много геометрични обекти с формата на дървета, които нямат нищо общо с дървото по принцип. Така например една картина или триизмерен макет на дърво ще има същата форма като истинското дърво, но няма да е идентично с него, нали? Следователно ни трябва още нещо за да дефинираме дървото. Като отправна точка можем да използваме и факта, че то е жив организъм със съответните физиология, метаболизъм и анатомия. Следователно можем ли да кажем, че всеки жив организъм с подобни физиология, анатомия и метаболизъм е дърво. Това вече е много по-подходяща работна хипотеза, мислиш ли така Власти ? Нека тогава да дефинираме какво е жив обект. Ясно е, че това не е просто пространствена структура и че живото може да има разнообразие от пространствени структури затова не можем да го "разложим" до комбинация от точки. Но можем да използваме нещо научено от примера с точките. Да се опитаме да видим къде възниква формата "живот" и дали има подходяща връзка между нея и несъществуването, която можем да осъзнаем? Виждайки отвъд факта, че множество различни физиологични и анатомични "архитектури" могат да носят свойството живот стигаме до извода, че определена физиология или анатомия не е равносилна на живота като форма на съществуване. Тогава поглеждаме до това кое взаимодействие между форми на съществуване поражда онова, което ние разбираме като живот? Ясно е, че това ще е многофакторно взаимодействие между различни форми, които дават на определена организация нейните структура и функция-тоест анатомия и физиология-но има нещо непреодолимо в описанието на живота, което винаги е там. "Ядка", която остава неизменна без значение кои са конретните анатомия и физиология. И това е свойството на живата материя да се променя непрекъснато за да остане една и съща. Подобно на корабът на Тезей живото се подновява непрекъснато,но само за да остане едно и също. Ето ти неизменна характеристика на живота. Но откъде идва тя? Разлагайки я можем да стигнем до света отвъд сетивата за да разберем как нещо се променя непрекъснато за да си остане едно и също. Та, това е форма на същесвуване, която се проявява само когато несъшествуването се замества от съществуване, което се самотрича от самото себе си. Тоест за да стигнем до истинската форма на живота ни е необходимо да отидем отвъд света на сетивата, точно както направихме с точката в предния параграф, и да осъзнаем как тази форма на съществуване се поражда от несъществуването. И тя ще ни е "основата" за да дефинираме какаво е едно дърво. По нататък ни трябват още формите за това какво е фотосинтезата като физиологичен процес и какво може да я въплати, какво е синтезата на лигнин-материала от който е изградена дървесината-и още няколко конкретни физиологични процеса, което заедно формират физиологията на растението дърво и от там дефинират неговата наатомия. Но те всички зависят от съществуването на формата на съществуване живот, която дефинирахме по-рано. Следователно формата на съществуване на дървото няма да е неговата геометрична структура, както изяснихме бече по-рано, а определена комбинация от физиологични процеси (действащи като particulars за да дефинират оснобното-the universal), което се явява дървото. И така въпросът какво е дърво ще бъде сведен до изследване на определени физиологични процеси и връзката им с основната форма-формата на съществуване на живота, която както видяхме по-горе произлиза от директно взаимодействие на несъществуването със себе си, което поражда форми на съществуване. Съответно, ако се заровим достатъчно дълбоко, всеки един от тези физиологични процеси трябва да може да бъде изведен от взаумодействие на форми на съществуване произтичащи от "колапса" на несъществувнето само в себе си до определени форми, които по нататък взаимодействат с формата на съществуване живот и така пораждат това, което разбираме като дърво. Например, процеса на фотосинтеза зависи от светлина следователно тя трябва да може да сеще формата на съществуване живот по някакъв начин за да направи този процес възможен. Това също може да се проследи по същия начин с верирги от форми чак до изхода от възможностите на сетивата и така да се обясни произхода на формата светлина. После ше се покаже как тя или форма, която има сечение с нея, секат формата на живот и някъде в резултата на това сечение се дефинира процеса фотосинтеза. Подобни размисли могат да се приложат за всички физиологични процеси при растенията и техния комбиниран резултат е онова, което се разбира като форма на съществуване дърво. И ето как получаваме отговор на нашия първоначален въпрос.

Сега процеса на действие на канита става ли по-ясен Власти или ще ми трябват още обяснения?

 

[Власти]

Сега ми се изясни, но все пак не виждам смисъл да се опитва човек да разбере Първоначалната идея спрямо всеки един предмет или процес, след като тя е еднаква за всичко. За мен е излишно усложняване на първоначалният принцип - Източникът на всичко е Божествената Любов (колкото и клиширано да звучи), а самата Божествена идея е Неразбираема за нас или поне докато напълно не се слеем с Бога. Понеже Бог не мисли като нас линейно и ограничено в 3-4-5-7 измерения, а е всичко едновременно и това изисква едно ниво на абстрактно мислене, което поне аз не смятам, че е постижимо за човек, но е постижимо за "Новороденият човек", казано по розенкройцерски или с други думи, когато човек се слее с Бог и работи със и чрез божествените сили и власти.

Но това разбира се си е моя лична гледна точка и уважавам това, че искаш да си обясниш процеса на "как функционира Творението". Може и да е постижимо за теб или някой друг, аз лично нямам толкова голям ментален капацитет и вероятността да полудея клони към 100%.

 

[Гласът на истината]

На теория, разбира се, е напълно възможно да си обясниш как функционира Творението с помощта на канита, но просто Бог е толкова много много много по-огромен от веки от нас, че да успее индивидуално съзнание да го обхване е напълно невъзможно. Заради това онова, което канита всъщност прави и ти дава като индивид е едно по-дълбоко (всъщност най-дълбокото възможно) разбиране за това от къде произтича съществуването като такова и то включва и произхода на самия Бог като Творец на тази конкретна Вселена. Толкова дълбоко може да те доведе канита, и да той може да бъде на моменти влудяващ поради огромната концентрация и капацитет, който се изисква за практикуването му. Но канита възнаграждава упоритостта и старанието. Просто това е най-„чистия“ път към отговаряне на онези фундаментални въпроси, които измъчват всеки един от нас по времето на живота му като от къде идвам аз, защо съществувам и естествено коронния въпрос-защо изобщо каквото и да е било, включително и Бога, съществува? Ето къде е ролята на канита-като компас, който да ти даде отговорите на тези огромни и фундаментални въпроси, а после нека всеки сам си се оправя-тоест да си избира сам пътя. Сега позицията ми става ли по-ясна за теб Власти ?

Иначе си напълно прав за менталния капацитет-канита изисква натоварване на 100% на психиката ти, че и отвъд 100%. Просто факта, че тази цивилизация все още не е открила канита на мен ми се струва като доказателство, че хората тук не са, или поне не искат да бъдат, толкова ментално развити, колкото умът би им позволил. И тук се намесвам аз икато искам да покажа докъде умът може да стигне. Естествено не мога да се съревновавам с Бога по широта исложност на капацитета си, но мога да се опитам (поне) да достигна онази дълбочина на съзнанието, която ще ми позволи да си отговоря на най-големите възпроси на съществуването, което и се опитвам да направя с тази тема. Сега позицията ми става ли по-ясна?

 

[Власти]

Всичко е напълно ясно вече.

А как канита се различаваме от духовни учения и практики, като даоизъм, розенкройцерство, будизъм, истинско (не религиозно) християнство, суфизъм и прочее?

Ще се радвам ако темата ти помогне да си отговориш на най големите въпроси на съществуването.

 

[Гласът на истината]

На най-големите въпроси вече съм си отговорил Власти , но ти благодаря за загрижеността. Въпроса сега е как да "излея" това познание на света, така че да пробие до "мейнстрийма" не само във философията, но и в обществото като цяло. Не искам канита да остане някакво "смахнато учение" на един "луд", на който така му са говорили или е видял това в спомени от предишен живот, а да отпусна това познание в реалния свят, тка че хората (или поне търсачите) да имат възможността да се докоснат до него. Заради това съм и тук онлайн, както се и бъхтя с изучаването на професионалните писания на философи въпреки, че те твърде често се разминават с моите схващания, спомени и размисли. Просто търся път това знание да излезе навън, но се оказва, че това не е никак лесно. Но както знаеш всичко започва с една първа крачка...

П.П. Що се отнася до разликите между канита и останалите духовни учения и практики достигнали до наши дни, то аз самия считам, че има две основни черти, които правят канита доста уникален. Първо, е неговата много силна менталност. Канита е предназначен за личностти, които могат да се концентрират много силно и да използват логическата си мисъл за да "пробият" булото на сетивността скриваща истинските форми на съществуване, но използайки способностите на самия ум, а не бягайки от него в смътните пространства на духовни практики отричащи се от ума. Това аз смятам е силно отличителна черта на канита, която го приближава до моделът на действие на философията, а не на религията. При религията се набляга на вярата, а при философията-на мисълта. Канита е промисловна практика-такава, която разчита на самата мисъл да успее да преодолее собствените си ограничения въведени от сетивността чрез използването на логика и въображение. По това канита се приближава до философията, и дори може да бъде считан за част от нея, ако не беше неговото настояване, че истината е една и съзнанието може да я открие вместо вечното сравняване на гледни точки без да се дава предимство на коя и да е била от тях характерно за философията. Накратко-канита възбужда менталния капацитет на личността за сметка на предоверяването в сензитивните усещания за да доведе до получаването на максимално дълбоки прозрения за природата на съществуването като такова, което не е характерно нито за философията като практика, нито за тази на религиозни учения опитващи се да достигнат до абсолютни истини само по пътя на вярата. Единственото вярване в канита е това, че логиката на противоречията характерна за изследването на несъществуването може да се самоотрече пораждайки самото съществуване. Това е единствената точка на вяра в него и то това не е вяра в някакво божество или канон, а в капацитета на собствената мисъл да проникне отвъд всички тайни на битието та чак до пораждането на съществуването като такова. По това си прилича на религиозно учение, но не на такова основано на сляпа вяра в някакъв еднороден космически принцип, а в тази на способността на мисълта да прониква във всички аспекти на съществуването. Вече казахме по какво канита се отличава и прилича на философията. Това отличава канита както от религиозните учения, които са разпространени в тази версия на "матрицата", така и от философията като такава. И аз лично смятам, че това прави канита нещо уникално-нещо средно между духовно учение и философска школа, с което много малко системи за познание (може би е уникално за канита) могат да се похвалят.

Втората уникална черта на канита считам, че е неговата универсалност (или поне стремежа да се постигне универсалност при това, което се вижда чрез канита). Това означава, че канита счита, че след като реалността е една, и една и съща навсякъде, то полученото чрез гледането през канита винаги ще е едно и също за всички практикуващи. По това той всъщност се доближава много до един вид наука, а не до религиозна система. Стремежа при канита е да се универсализират практиките за достигане до познание на самите форми на съществуване така че съзнанието винаги да достига до едно и също познание докато, както може би знаеш, при религията може видяното от различни хора, които споделят една и съща система от вярвания да се различава коренно едно от друго. Затова при религията има догми и канони, които да наставляват вярващите как точно да тълкуват различните религиозни текстове. При канита няма такова нещо. То е заменено от сравняването на видяното от практика на канит с цел да се открие по-дълбоката истина за реалността. Така канита се самосвирява и самоподрежда чрез видяното в практиката си, а не изпада в догматичност породена от различни тълкувания на едно и също познание. Затова и казвам, че канита се стреми към универсалност-на видяното, на практиката за достигането му, и в крайна сметка-на самото познание, а не на поставяне на пиедестал на уникални персонални изживявания.

Общо взето считам, че тези две характерни за канита черти както го приближават, така го и отдалечават както от философията, така и от религиозните духовни учения и го правят нещо характерно само за себе си. Нещо, което ти предлага уникални възможностти да се достигне към Бога и Вселената, която той е създал и по такъв начин ти дава още една уникална перспектива към тях. Смяташ ли, че този отговор те удовлетворява Власти ?

 

[Власти]

Да, напълно съм удовлетворен сега. Само ще добавя, че религия и духовност са напълно различни неща.

Иначе разбирам напълно какво имаш предвид и ти желая успех в пътят, който си избрал.

 

[Гласът на истината]

Спокойно, смятам да пиша още доста постове в тази тема докато изчерпвам видяното чрез канита, а и го сравнявам със съвременните философия, наука и религия.