Когато времето започна нямаше НИЩО-Вселената още беше млада и се побираше в 1 единствена точка.Всичко беше равно,защото всички бяха еднакви.Нямаше млади и стари,нямаше големи и малки,нямаше черни и бели,нямаше добри и зли,нямаше богати и бедни,защото в началото всичко беше 1.
Смятам,че това е достатъчно добро описание за ВСЯКО начало!Както,може би,и за всеки край?Без граници няма правила,без мрак няма светлина,без размер няма големина,без време няма спомени,без добро и зло няма опит.Тоест,когато се лишим от нещо се лишаваме и от неговото противополжно,а когато няма нищо няма и какво да ни дава нашата същност.Сигурен съм,че това е извод до който всички сте стигали по един или друг начин.Но от него съвсем логично произхожда едни друг въпрос-Какво отличава един характер от друг,какво ни дава различието в „нивото“ на развитието на един индивид от друг индивид,какво е мерилото за нашите успехи и провали когато нещата в света са толкова взаимосвързани и става така,че когато губиш нещо винаги получаваш нещо друго и обратното,тогава има ли такова „нещо“ което да ни покаже къде наистина се намираме в един свят на относителностти където границите между крайностите се размиват когато ги преминем една в друга?На хуасаут има такова понятие(въпреки,че неговата дефиниция не е толкова проста като „проста“ везна за сравняването на нивото на развитие)и то се нарича Ур!
Изговаря се като у-то си прилича много на обикновенно българско у само че езикът се изкривява леко надолу в края си при преминаването на въздухът през устата,а после след като свърши гласът за гласната се докосва леко до точката на свързването на резците с венците им за кратко р.Силата на звукът нараства от у-то към р-то,но не започва от липса на звук,а от средено състояние на нормално по звучност р,което преминава във високо(но НЕ и режещо)р.
Много грубо ур може да се преведе като един вид „везната“,с която се мери състоянието на два обекта.било то материални предмети,хора или Души или пък техните отделни аспекти.Например в съвсем простия случай ур-ът може да означава разликата в оцветяването между два обекта-например колко по-ярки са две светлини,колоко по-чисто бели са два чифта дрехи,колко по-големи са два камъка един спрямо друг и т.н..Но когато „на везната“ не са обикновенни физически обекти,а качества а характерът или „части“ от Духът значението а ур-а се променя в това,което изразява онази дълбока разлика в „механиката“ на функционирането на Душата,че води до коренни промени в нея дори при малки промени във възприятието или поведението.Значението на ур-а не е нещо което може да бъде предадено лесно,защото не ми е известно на български да има дума с еквивалентно значение затова ще се опитам да илюстрирам с един пример.
Представете си дин разбойник,мерзавец,крадец,лъжец и измамник,абе като цяло злодей,който както си върви по улицата един ден вижда една птичка с наранено крило да се мъчи на паважа.Изведнъж нещо в него се променя и той решава да прибере птичето вкъщи и да му привърже крилото и да го храни докато оздравее.Той самият не разбира какво се случва с него,но по някакъв начин това птиче предизвиква някаква промяна в Духът му и той вместо да го подмине,или още по-лошо-да го довърши както би направил с човек решава да му помогне и да се грижи за него.После след като птичето оздравява на него му минава през умът да построи къщичка за птици и да я закачи някъде в парка,после да носи трохи на гълъбите и да ги храни.Започва да се разва на птиците които кацат до него.Научава се да се грижи за тях.И един ден покрай него минава беден изгърбе човечец,който няма пари и в неговите очи той вижда същата онази птица,която е видял на улицата по-рано и решава да му помогне.А после разбира,че и ХОРАТА са като птиците,само че по-големи.

На това кзваме,че има промяна в Ур-ът на Дух-ът на този човек!
