М
Мортиша
Гост
„Вампиризъм” е условното название на паразитен начин на съществуване, при който един индивид живее за сметка на енергията и жизнените сили на други. Такава възможност възниква при нарушение на естествените процеси при енергообмена, съпровождащ всяко общуване между хората. Обмен на думи, мисли, чувства, одушевени и неодушевени предмети, пари, винаги имат и енергийна съставка. Но баланса на всяко взаимодействие може да бъде нарушен – някой започва „да придърпва одеялото към себе си”, стреми се да привлече към себе си всеобщото внимание, да предизвика съжаление, съчувствие или да очарова и „отнеме” мъжете на другите жени…
„Енергийно заемане” е възможно на всяко ниво, от „две” до „седем”. Умелия „вампир” може да се храни от разни нива и от различни хора. Някои се подхранват и от животните и дори от растенията – при такива хора домашните животни и растения не живеят дълго.
Най-често „енергийния вампир” не се смята за такъв, напротив, оплаква се от недостиг на внимание от страна на околните или твърди, че „изсмукват” него. Действително, вампиризма понякога създава цяла поредица отношения на „взаимно изсмукване”: човек изтощен от домашен вампир (например съпругата или майката), отива при приятели, за да се „зареди”, а те от своя страна търсят подхранване някъде другаде. Енергийно „лакомия” може да се окаже любящата майка, опитваща се да събере от всички обкръжаващи възхищението към детето й; или поне част от енергията („спонсорска помощ”) се предава и на детето (което не е добър вариант за ранно приобщаване към такова съществуване), но и голяма част остава и за мамичката. Някои стават вампири на преклонна възраст, когато усещат приближаването на болестите и смъртта (а много им се иска да поживеят още малко или просто ги е страх от смъртта) и тогава, за продължаване на, възможно, вече безрадостен, безполезен и безсмислен живот, човека започва да подяжда обкръжаващите: роднини и близки, медицински персонал, просто добрите и отзивчиви хора…
Вампиризъм от дълбоките нива (6, 7) има редица специфични свойства. Той често е много добре замаскиран. Тъй като вампира обезателно трябва да бъде привлекателен и притегателен за своите „донори”, той може да изглежда много щедър, общителен, весел, сърдечен, а и външно да е обаятелен. В действителност, отдавайки на другите енергия от нива 2 – 4, в същото време се насища с много по-плътни, по-„засищащи” енергии. Освен това вътрешната му пустота създава своеобразен енергиен водовъртеж (подобно на съблазняването в 13-та зона), притегателната сила, на който е толкова голяма, че попадналите в сферата на въздействие често не могат да прекъснат връзката с живеещия за тяхна сметка, дори да осъзнават напълно, какво се случва.
Освен „активната” страна на това качество, има и „пасивна” – свойствена за тези, които постоянно „хранят” вампири. В качеството на донори най-често са хора с отклонения по други Зони, особено по 3, 16 и 12-пасивна. Да кажем, човек, неуверен в себе си, се опитва да се самоутвърди, имитирайки добрина и услужливост; този, който лесно се поддава на внушение и чуждо влияние, хваща се на внушена му вина, попада във властта на по-силния; търсещия чужда защита, страхуващия се от всичко, с желание отива под „крилото” на този, който изглежда по-силен и се разплаща за покровителството със своите жизнени сили.
Такава псевдо добрина, влошава кармата и на донора, и на репициента, няма нищо общо с истинското самоотдаване (пример, за което е знаменитата Майка Тереза), когато слабите, нещастни, болни и осакатени, получават, наред с телесната помощ (а често и без нея) и духовна помощ, носеща им просветление и успокоение. В този случай оздравяването на болния, ако настъпи, то не е за сметка на „напомпването” с чужди енергии, а благодарение на дълбоките вътрешни трансформации на цялото същество. Ако смъртта се окаже неизбежна, то човека я приема очистен и вътрешно подготвен, а това може да повлияе съществено на след смъртното състояние и на следващото прераждане.
Обикновено между „ядящия” и „изяждания” се завързва кармична връзка. В следващите инкарнации могат да си сменят местата, след това отново и отново да се срещат в разни житейски ситуации, но винаги с присъствието на това Качество, дотогава, докато някой от тях не намери сили да излезе изпод властта на това отклонение.
Вампиризът е свойствен и на организирано общество от хора, например, на държави, когато по-силна покорява и използва слаба за свои цели, изтощавайки природните и човешки ресурси. Качеството на 11-та Зона тук е тясно преплетено с Качеството на 10-та Зона (робство). Често държавата или религиозната организация, намиращи се под силното влияние на Низшите Зони, изсмукват своите членове, изсмуквайки жизнените сили за да повиши своята мощ (да си припомним колективизацията през 30-те години или концлагерите, където бавно измират под непосилния труд милиони затворници). Много тоталитарни секти изискват от своите членове, да предадат цялото си имущество в „общия котел” (под претекст за всеобщо благо), а също да отдават всичките си физически, духовни и душевни сили до пълно изтощение (което, както често се обявява, е единствения път към просветлението).
Освобождаването от влиянието на 11-та Зона е възможно само в резултат на съзнателни, целенасочени усилия. Обикновено, това е продължителен и тежък процес. При самия вампир, на 4-то ниво стават дълбоки промени на цялата биоенергийна структура. Той изпада напълно под зависимостта от допълнително подхранване, без което е немислимо съществуването му. Ако човека осъзнава неправомерността на действията си и поиска да се откаже, ще му се наложи да приложи немалки волеви усилия, преди да успеят фините му тела да се преустроят на „законното” състояние и ще им се наложи да „погладуват” достатъчно дълго време. През този период, човека може да изпадне в тъга, безпокойство, депресия (между другото, да отбележим, че депресията е много характерна „болест на гладния вампир”). Който успее да изтърпи тези състояния, да мине без странична помощ, да намери в самия себе си източника на жизнените сили – той е на пътя към освобождението.
Не по-малко, ако не и по-трудна е участта на „подхранващите” – техния енергобаланс също е неестествен и възстановяването му изисква определени усилия. Това пренастройване е особено трудно, тъй като често ги спират морални съображения или чувството за съжаление (точно на тази струна подрънква най-често вампира от всеки вид и ниво) – на тях им се струва, че без тях „подхранвания” ще заболее тежко, ще умре или ще се самоубие. Често и така се случва, но при такива случаи трябва добре да се помисли, кое е по-добре – да се живее в дълбоко отклонение, утежнявайки го с всеки изминал ден (при това, като правило, въвличайки и други хора), заработвайки за себе си и другите мъчително състояние след смъртта и силно кармично натрупване за следващите животи или да позволи на човека да приключи бързо сметките си с този живот.
Качеството на 11-та Зона е присъщо и на представители от другите природни царства: например, известни са много растения паразити, насекоми, снасящи яйцата си в други живи същества или кръвосмучещи (комари, дървеници, пиявици, кърлежи).
2. Увереността, че да се живее за чужда сметка (за него лично) е напълно естествено. Един обмисля, как да си създаде „хранителна среда”, друг иска да се сгуши в някого, да си намери защитник, приятел, общество, любим човек – казано направо, да си подготви почвата за паразитиране.
„Вампиризмът на ума” е хранене с мислите на другите хора. Постоянния информационен глад, потребността да се разговаря с някого непрекъснато, да слуша радио, да гледа телевизор, да чете унесено и безразборно – само и само главата да бъде заета.
3. Неудържимото бърборене, способността да надговориш всеки до пълно блокиране: словесния водопад, демобилизирайки събеседника, създава отлично прикритие за смучещия енергия паразит.
Особени стереотипи на поведение подпомагащи организирането на енергийно подхранване. Някой се опитва да изглежда услужлив и приветлив, помнейки че „ласкавото теле от седем майки сучи”. Други наблягат на жалостта – стремят се да предизвикат съчувствие в обкръжаващите, разказвайки на всички познати и непознати за своите нещастия, болести, неблагодарни роднини, зли началници. С превръщането това в навик, се появява унило изражение на лицето, вяли движения, а често човека и в действителност се разболява, което дава на вампира реално основание за „нещастния му вид” и енергийното подхранване във вид на съчувствие и помощ, започва в голям размер.
Има хора, които изглеждат много добри, винаги са готови да помогнат, сами си предлагат услугите, но в действителност очакват и дори изискват от обкръжаващите благодарност. Освен насищайки се енергията на тези думи, често опитват да привържат към себе си, тези, на които правят „добро”, наблягайки на чувството за дълг и желанието за отплата на благодетеля.
4. Изсмукването на сърдечни енергии, на любовни импулси, проявата на разнообразни чувства (в това число и ненавист, страх, ревност…). Широко са разпространени между хората от противоположни полове – съпрузи и любовници, но може да се проявява и в отношенията на родителите с децата, между приятели и приятелки. „Гладното сърце” не е в състояние да обича само, но стига до всякакви хитрини, за да поддържа и предизвиква любовта на другите, провокирайки ги постоянно да проявяват емоциите си. Като сурогат на любовта се демонстрира постоянно желание, сантименталност, сълзливо умиление от „емоционални” сцени във филми и книги (макар да се забелязва, че сантименталността прекрасно съжителства с жестокостта).
5. Стремеж да потиска някого, да го подчинява, да го смачка и да е доволен от властта си.
Насищането с злобна енергия, способността да предизвиква конфликти със самото си присъствие. Където и да се появи такъв човек, веднага раздразва, предизвиква скандал, сбиване, при това самият той да е в ролята на наблюдател, наслаждаващ се на случващото се. Може да бъде поглъщана дори ненавистта към самия него – провокирайки специално другите да проявяват злобата си, на сблъсък или сбиване.
Домашният вампир постоянно „досажда” всички обкръжаващи – намесва се в делата им, които не го засягат, досажда с глупави съвети, пречи с безсмислено суетене или знаейки за болното място на близките си, нарочно ги засяга, а на всичко отгоре упреква всички наоколо в неблагодарност и жестокост. Освен това, постоянно се оказва в центъра на внимание – дразнейки другите, вампира предизвиква да излъчват силна енергия, която веднага поглъща.
Садистите се хранят с енергията на чуждата болка, а мазохистите – от собствената, а някои, в края на краищата, изяждат сами себе си – за това помага постоянното самосъжаление или точно обратното – ненавист към себе си. Започвайки от това ниво, човек вече не е в състояние да съществува без чуждо подхранване, постоянно търси нови енергийни източници и падението по Качество на 11-та Зона се задълбочава необратимо.
6. Неравностоен обмен на енергии при полов акт, когато един от партньорите си „похапва” от другия. След съвкуплението първия усеща ситост и удовлетвореност, а втория тъга, празнота, безпокойство. Ако това се повтаря многократно, жертвата губи постепенно сили, отслабва, дори се разболява, а при продължителен съвместен живот може дори да умре.
По-изтънчените способи за хранене със сексуални енергии не изискват физическа близост. Създавайки около себе си ореол на привлекателност, очаровайки обкръжаващите, може да привлече към себе си множество хора от противоположния пол (а понякога и от същия). Предизвиквайки и поддържайки в тях постоянно сексуално желание, но не докарвайки отношенията до полов акт, той (или тя) се хранят с енергиите на увлечението, което може да достигне до такова нажежаване, че жертвите губят способност да мислят за друго, освен за своя кумир, и са готови буквално на всичко.
Случва се, вампиризъм от това ниво да е обусловен от пълно сексуално или творческо безсилие, от зееща вътрешна пустота и нищо и никой не може да запълни тази празнина, и затова преминаването на следващото, крайно дълбоко отклонение, е въпрос на време.
7. Пълно изсмукване на човешките жизнени сили. Преждевременната смърт на единия от съпрузите, често е следствие вампиризма на другия.
Крайните прояви на това качество, например, изнасилване и убийство, са тежко престъпление и се наказва от закона, а тихото и незабележимо поглъщане на жизнените сили на един човек от друг, остава незабележимо и дори едва ли се осъзнава от участващите в трагедията.
Случва се и вампира да загине от глад. Лишен поради някакви жизнени обстоятелства от възможността за енергийно подхранване отстрани, той може тихо да угасне или да се самоубие. Мнозина вампири са склонни към така наречените демонстративни суицидни опити, целта на които е привличане на вниманието, когато всички други възможности са изчерпани. Обикновено такъв самоубиец опитва да изчисли времето и мястото за действието така, че да бъде спасен и в крайна сметка получава своята доза жалост и грижа. Дори при негативна реакция на околните към постъпката му – дори да го ругаят, осъждат, да му се присмиват или да се гаврят с него – той получава необходимата доза внимание и се успокоява докато смели енергията.
Но да се нахрани веднъж за винаги вампира не може, „храна” му е нужна още и още, и все повече по количество и все по-разнообразна по качество. Бедата е в това, че енергийната зависимост е подобна на наркотичната – с времето само се усилва. Това е свързано с факта, че много вампири хранят не само себе си, но и „отливат” енергия и ефирен материал в Низшите Зони, където отива за подхранване на разни инфернални същности, за енергийно обезпечаване на 12-та и 13-та Зона или енергоснабдяват разрушителните програми на 14-та.
Откъс от книгата на И.В.Улрих „Нетрадиционна Астрология.
„Енергийно заемане” е възможно на всяко ниво, от „две” до „седем”. Умелия „вампир” може да се храни от разни нива и от различни хора. Някои се подхранват и от животните и дори от растенията – при такива хора домашните животни и растения не живеят дълго.
Най-често „енергийния вампир” не се смята за такъв, напротив, оплаква се от недостиг на внимание от страна на околните или твърди, че „изсмукват” него. Действително, вампиризма понякога създава цяла поредица отношения на „взаимно изсмукване”: човек изтощен от домашен вампир (например съпругата или майката), отива при приятели, за да се „зареди”, а те от своя страна търсят подхранване някъде другаде. Енергийно „лакомия” може да се окаже любящата майка, опитваща се да събере от всички обкръжаващи възхищението към детето й; или поне част от енергията („спонсорска помощ”) се предава и на детето (което не е добър вариант за ранно приобщаване към такова съществуване), но и голяма част остава и за мамичката. Някои стават вампири на преклонна възраст, когато усещат приближаването на болестите и смъртта (а много им се иска да поживеят още малко или просто ги е страх от смъртта) и тогава, за продължаване на, възможно, вече безрадостен, безполезен и безсмислен живот, човека започва да подяжда обкръжаващите: роднини и близки, медицински персонал, просто добрите и отзивчиви хора…
Вампиризъм от дълбоките нива (6, 7) има редица специфични свойства. Той често е много добре замаскиран. Тъй като вампира обезателно трябва да бъде привлекателен и притегателен за своите „донори”, той може да изглежда много щедър, общителен, весел, сърдечен, а и външно да е обаятелен. В действителност, отдавайки на другите енергия от нива 2 – 4, в същото време се насища с много по-плътни, по-„засищащи” енергии. Освен това вътрешната му пустота създава своеобразен енергиен водовъртеж (подобно на съблазняването в 13-та зона), притегателната сила, на който е толкова голяма, че попадналите в сферата на въздействие често не могат да прекъснат връзката с живеещия за тяхна сметка, дори да осъзнават напълно, какво се случва.
Освен „активната” страна на това качество, има и „пасивна” – свойствена за тези, които постоянно „хранят” вампири. В качеството на донори най-често са хора с отклонения по други Зони, особено по 3, 16 и 12-пасивна. Да кажем, човек, неуверен в себе си, се опитва да се самоутвърди, имитирайки добрина и услужливост; този, който лесно се поддава на внушение и чуждо влияние, хваща се на внушена му вина, попада във властта на по-силния; търсещия чужда защита, страхуващия се от всичко, с желание отива под „крилото” на този, който изглежда по-силен и се разплаща за покровителството със своите жизнени сили.
Такава псевдо добрина, влошава кармата и на донора, и на репициента, няма нищо общо с истинското самоотдаване (пример, за което е знаменитата Майка Тереза), когато слабите, нещастни, болни и осакатени, получават, наред с телесната помощ (а често и без нея) и духовна помощ, носеща им просветление и успокоение. В този случай оздравяването на болния, ако настъпи, то не е за сметка на „напомпването” с чужди енергии, а благодарение на дълбоките вътрешни трансформации на цялото същество. Ако смъртта се окаже неизбежна, то човека я приема очистен и вътрешно подготвен, а това може да повлияе съществено на след смъртното състояние и на следващото прераждане.
Обикновено между „ядящия” и „изяждания” се завързва кармична връзка. В следващите инкарнации могат да си сменят местата, след това отново и отново да се срещат в разни житейски ситуации, но винаги с присъствието на това Качество, дотогава, докато някой от тях не намери сили да излезе изпод властта на това отклонение.
Вампиризът е свойствен и на организирано общество от хора, например, на държави, когато по-силна покорява и използва слаба за свои цели, изтощавайки природните и човешки ресурси. Качеството на 11-та Зона тук е тясно преплетено с Качеството на 10-та Зона (робство). Често държавата или религиозната организация, намиращи се под силното влияние на Низшите Зони, изсмукват своите членове, изсмуквайки жизнените сили за да повиши своята мощ (да си припомним колективизацията през 30-те години или концлагерите, където бавно измират под непосилния труд милиони затворници). Много тоталитарни секти изискват от своите членове, да предадат цялото си имущество в „общия котел” (под претекст за всеобщо благо), а също да отдават всичките си физически, духовни и душевни сили до пълно изтощение (което, както често се обявява, е единствения път към просветлението).
Освобождаването от влиянието на 11-та Зона е възможно само в резултат на съзнателни, целенасочени усилия. Обикновено, това е продължителен и тежък процес. При самия вампир, на 4-то ниво стават дълбоки промени на цялата биоенергийна структура. Той изпада напълно под зависимостта от допълнително подхранване, без което е немислимо съществуването му. Ако човека осъзнава неправомерността на действията си и поиска да се откаже, ще му се наложи да приложи немалки волеви усилия, преди да успеят фините му тела да се преустроят на „законното” състояние и ще им се наложи да „погладуват” достатъчно дълго време. През този период, човека може да изпадне в тъга, безпокойство, депресия (между другото, да отбележим, че депресията е много характерна „болест на гладния вампир”). Който успее да изтърпи тези състояния, да мине без странична помощ, да намери в самия себе си източника на жизнените сили – той е на пътя към освобождението.
Не по-малко, ако не и по-трудна е участта на „подхранващите” – техния енергобаланс също е неестествен и възстановяването му изисква определени усилия. Това пренастройване е особено трудно, тъй като често ги спират морални съображения или чувството за съжаление (точно на тази струна подрънква най-често вампира от всеки вид и ниво) – на тях им се струва, че без тях „подхранвания” ще заболее тежко, ще умре или ще се самоубие. Често и така се случва, но при такива случаи трябва добре да се помисли, кое е по-добре – да се живее в дълбоко отклонение, утежнявайки го с всеки изминал ден (при това, като правило, въвличайки и други хора), заработвайки за себе си и другите мъчително състояние след смъртта и силно кармично натрупване за следващите животи или да позволи на човека да приключи бързо сметките си с този живот.
Качеството на 11-та Зона е присъщо и на представители от другите природни царства: например, известни са много растения паразити, насекоми, снасящи яйцата си в други живи същества или кръвосмучещи (комари, дървеници, пиявици, кърлежи).
2. Увереността, че да се живее за чужда сметка (за него лично) е напълно естествено. Един обмисля, как да си създаде „хранителна среда”, друг иска да се сгуши в някого, да си намери защитник, приятел, общество, любим човек – казано направо, да си подготви почвата за паразитиране.
„Вампиризмът на ума” е хранене с мислите на другите хора. Постоянния информационен глад, потребността да се разговаря с някого непрекъснато, да слуша радио, да гледа телевизор, да чете унесено и безразборно – само и само главата да бъде заета.
3. Неудържимото бърборене, способността да надговориш всеки до пълно блокиране: словесния водопад, демобилизирайки събеседника, създава отлично прикритие за смучещия енергия паразит.
Особени стереотипи на поведение подпомагащи организирането на енергийно подхранване. Някой се опитва да изглежда услужлив и приветлив, помнейки че „ласкавото теле от седем майки сучи”. Други наблягат на жалостта – стремят се да предизвикат съчувствие в обкръжаващите, разказвайки на всички познати и непознати за своите нещастия, болести, неблагодарни роднини, зли началници. С превръщането това в навик, се появява унило изражение на лицето, вяли движения, а често човека и в действителност се разболява, което дава на вампира реално основание за „нещастния му вид” и енергийното подхранване във вид на съчувствие и помощ, започва в голям размер.
Има хора, които изглеждат много добри, винаги са готови да помогнат, сами си предлагат услугите, но в действителност очакват и дори изискват от обкръжаващите благодарност. Освен насищайки се енергията на тези думи, често опитват да привържат към себе си, тези, на които правят „добро”, наблягайки на чувството за дълг и желанието за отплата на благодетеля.
4. Изсмукването на сърдечни енергии, на любовни импулси, проявата на разнообразни чувства (в това число и ненавист, страх, ревност…). Широко са разпространени между хората от противоположни полове – съпрузи и любовници, но може да се проявява и в отношенията на родителите с децата, между приятели и приятелки. „Гладното сърце” не е в състояние да обича само, но стига до всякакви хитрини, за да поддържа и предизвиква любовта на другите, провокирайки ги постоянно да проявяват емоциите си. Като сурогат на любовта се демонстрира постоянно желание, сантименталност, сълзливо умиление от „емоционални” сцени във филми и книги (макар да се забелязва, че сантименталността прекрасно съжителства с жестокостта).
5. Стремеж да потиска някого, да го подчинява, да го смачка и да е доволен от властта си.
Насищането с злобна енергия, способността да предизвиква конфликти със самото си присъствие. Където и да се появи такъв човек, веднага раздразва, предизвиква скандал, сбиване, при това самият той да е в ролята на наблюдател, наслаждаващ се на случващото се. Може да бъде поглъщана дори ненавистта към самия него – провокирайки специално другите да проявяват злобата си, на сблъсък или сбиване.
Домашният вампир постоянно „досажда” всички обкръжаващи – намесва се в делата им, които не го засягат, досажда с глупави съвети, пречи с безсмислено суетене или знаейки за болното място на близките си, нарочно ги засяга, а на всичко отгоре упреква всички наоколо в неблагодарност и жестокост. Освен това, постоянно се оказва в центъра на внимание – дразнейки другите, вампира предизвиква да излъчват силна енергия, която веднага поглъща.
Садистите се хранят с енергията на чуждата болка, а мазохистите – от собствената, а някои, в края на краищата, изяждат сами себе си – за това помага постоянното самосъжаление или точно обратното – ненавист към себе си. Започвайки от това ниво, човек вече не е в състояние да съществува без чуждо подхранване, постоянно търси нови енергийни източници и падението по Качество на 11-та Зона се задълбочава необратимо.
6. Неравностоен обмен на енергии при полов акт, когато един от партньорите си „похапва” от другия. След съвкуплението първия усеща ситост и удовлетвореност, а втория тъга, празнота, безпокойство. Ако това се повтаря многократно, жертвата губи постепенно сили, отслабва, дори се разболява, а при продължителен съвместен живот може дори да умре.
По-изтънчените способи за хранене със сексуални енергии не изискват физическа близост. Създавайки около себе си ореол на привлекателност, очаровайки обкръжаващите, може да привлече към себе си множество хора от противоположния пол (а понякога и от същия). Предизвиквайки и поддържайки в тях постоянно сексуално желание, но не докарвайки отношенията до полов акт, той (или тя) се хранят с енергиите на увлечението, което може да достигне до такова нажежаване, че жертвите губят способност да мислят за друго, освен за своя кумир, и са готови буквално на всичко.
Случва се, вампиризъм от това ниво да е обусловен от пълно сексуално или творческо безсилие, от зееща вътрешна пустота и нищо и никой не може да запълни тази празнина, и затова преминаването на следващото, крайно дълбоко отклонение, е въпрос на време.
7. Пълно изсмукване на човешките жизнени сили. Преждевременната смърт на единия от съпрузите, често е следствие вампиризма на другия.
Крайните прояви на това качество, например, изнасилване и убийство, са тежко престъпление и се наказва от закона, а тихото и незабележимо поглъщане на жизнените сили на един човек от друг, остава незабележимо и дори едва ли се осъзнава от участващите в трагедията.
Случва се и вампира да загине от глад. Лишен поради някакви жизнени обстоятелства от възможността за енергийно подхранване отстрани, той може тихо да угасне или да се самоубие. Мнозина вампири са склонни към така наречените демонстративни суицидни опити, целта на които е привличане на вниманието, когато всички други възможности са изчерпани. Обикновено такъв самоубиец опитва да изчисли времето и мястото за действието така, че да бъде спасен и в крайна сметка получава своята доза жалост и грижа. Дори при негативна реакция на околните към постъпката му – дори да го ругаят, осъждат, да му се присмиват или да се гаврят с него – той получава необходимата доза внимание и се успокоява докато смели енергията.
Но да се нахрани веднъж за винаги вампира не може, „храна” му е нужна още и още, и все повече по количество и все по-разнообразна по качество. Бедата е в това, че енергийната зависимост е подобна на наркотичната – с времето само се усилва. Това е свързано с факта, че много вампири хранят не само себе си, но и „отливат” енергия и ефирен материал в Низшите Зони, където отива за подхранване на разни инфернални същности, за енергийно обезпечаване на 12-та и 13-та Зона или енергоснабдяват разрушителните програми на 14-та.
Откъс от книгата на И.В.Улрих „Нетрадиционна Астрология.