А сега ще пробвам да запиша и по-подробен очерк на събитието. Ако не се получи... моля не псувайте... тука леко мъмрят затова.
Та отива моя милост ти с едни 30 секунди закъснение за срещата ... ама не за друго, имах 15 минутна дискусия с група мормони.
А вкарвах им ериси в главицата и се позабавих.
И закъснявам аз и гледам седи на паметника на Стефан Караджа един левент ... и си викам това ще да е Марто и мене ще да чака. И да ... прав се оказах, ама като няма как да вървя и да седя ... (трябва да се измисли нещо по въпроса).
И запознаваме се значи и той ми казва ... аз писах насам на там ... май каза форум/скайп/фейс ...ама кой ти помни всичко. Ама никой няма още и да почакаме. Аз нямах нищо против и решох да се възползвам от чакането и да вляза в Макдоналдс да изям еднин джънк.
Та седиме ние малко по-късно пред въпросното заведение и чакаме някой да се появи ама йок ... никой няма.
И си говорим там нещо ... А на 5 метра от нас кампания на БЧК ... и ние хем да чакаме хем да сме сигурни ... айде по един бърз тест.
Значи нямам СПИН ...
И след голямо чакане към 19:30 двамата герои на досегашният разказ поеха облекчени от здравословни терзания по поне един въпрос към морската градина на прекрасния град Варна. За мой голям ужас разбира се, защото няма как всичко да е наред .... точно на пътя ни "изложение на книгата" ... ох Господи, страдалчески с поглед в страни трябваше да подмина всички тези прекрасни щандове с великолепни книги ... но все пак ... трябва да се правят жертви.
И вървим ние към Морската ... ама без запас към нея не върви. Затова се отбихме и до едно магазинче, от което аз си пазаря стоки за морската. И така, заредени стаболно с литър бира ние се отправихме към Морската.
И вървим ние и си говорим, аз даже си отворих бирата и си надигам. И ето обажда се Ицето и пита къде сме.
Е разбраха се те с Марто, че ще се щакаме на сцената и отиваме ние и чакаме. А то там народ ... ама народ. Е нормално, някакви там свирят нещо
Аз тоя език не го умея, не ги разбрах.
И о времена, о нрави, събра се наща чета юнашка - Марто, аз и Ицо. И решихме да мръднем където не е толкова шумно. Та продължихме пътя си кум дълбините на Морската на Варна с цел специална - да намерим къде да седним.
И вървим и решихме да седнем н полянка една. И Марто предложи да седнем на една с хълмче и тръгнахме към нея. А аз през цялото време не спрях да си надигам бирата. Така си е, материалист съм, без бира не мога.
И заседяхме се ние около час на въпросното хълмче, кажи речи достатъчно да си изпия литърчето, ама не съвсем. И че като се почна един разговор ... то не бяха теми. Значи за много неща говорихме - минало, настояще, бъдеще. Материално и ирационално. Даже по някой време не помня кога намесихме и математика и езици ... или логика и етика ли ... абе аз съм с чиста съвест, мякой който помни повече да уточни.
Та по живо по здраво се раздеихме с Марто около операта на Варна ... към 21:30 а малко по-късно аз и Ицето серазделихме на козерката ...
На дълго разказано с чиста съвест .... това е от мене ...
Ама уж трябва да се видим пак до края на седмицата!
С сърдечни поздрави от слънчева Варна (ама през деня де) ваш Вълчо!
ccasion6: