Вера Кочовска
Да се добереш до Вера Кочовска е почти невъзможно. Опашката от очакващите да бъдат приети е огромна. Повечето са най-обикновени хора, надяващи се на помощта й, закъсали със здравето си. Предимно търсят съвет за заболявания на децата си или лек за други свидни същества. Търсят я всякакви - и млади, и стари, и богати, и бедни, и бедни духом, вярващи и невярващи, както и здрави, но болни за пари бизнесмени, и болни за власт най-обикновени политически шушумиги и палячовци.
Обаче кога и кой ще влезе при Вера решава само тя. Характерът й е чепат, не търпи възражения. Невъзможно е друг да я накара да стори каквото и да е против волята й. Горда и властна като горгона, не цепи на никого басма.
Отпращала е и отпраща най-високопоставени бизнесдами, отказвала е срещи със съпруги, командващи партийни командири, чакали са я без да я дочакат и президентски прими, иначе добре посрещнати в аристократичните дворове на Европа.
Няма по-първа от Вера. Само Ванга бе по-първа по поява и вангелизация. А преди Ванга - преподобна Стойна, единствената българска сестра на св. Георги Победоносец, която съвсем естествено за България, е напълно забравена от църквата, от държавата, от обществото, от повечето българи и българки. Но феномени като Ванга и Вера няма как да я забравят, защото и трите са част от една общност. Която е чужда на жалките жители на живота, съизмерващи земните цели единствено с проклятието на американизираните мечти за преуспяване.
Вера вярва в човешкото у човека, колкото и наоколо то да се среща много рядко, колкото и то да е осакатено, извратено, озверено. Тя лекува снагата, но подобно на Преподобието дава знак към болния и към неговите близки, че душата му е болна. Че всички болести са от греховете ни, които удрят за жалост и по децата. И по децата на техните деца.
Българинът е много прост, но и много прозрачен човек - вярва на очите си, не вярва в невидимото.
Но ако види чрез всевиждащите очи на Вера, Ванга и Преподобна Стойна прелестта на примера, ако някой му отвори очите и му покаже, че пътят е в нас и ние сме в пътя, тогава и най-простият простак понякога проглежда и вижда оного, за когото се твърди, че никой жив не го е виждал.
Вера е служителка на Бога и работи за негова полза. За ползата от неговата любов.
Господ отдавна не се осланя само на верните си брокери - свещениците, а праща между хората и свои човекоподобни воини, мъжествени ангели, достойни за мисията си и земните си мъчения жени, който ни дават даровете на доброто, на доверието. Което обикновено най-обикновените хора не притежават. Тези приземени ангели ни помагат сами да си помогнем.
Вера Кочовска е разгневеният ангел, наказан да помага на българите в момент, когато все повече българи не искат да бъдат българи. И мразят да бъдат (с) българи. Силите, които ни пазят, помагат и предупрежданат за опасностите, вече са вдигнали ръце от нас. Духовната ни територия намалява за сметка на блатото в душите н.
Ванга я прибраха. Вера я оставиха да гърми с гръмкия си глас, да тръби с йерохонската си тръба, че Содом и Гомор не са приказки от сънищата на някой навъртял се до калимавката поп, а част от сбъдналата се история, част от религията да вярваме, че не сме случаен плод, а предсказуемо прозрение на Световния разум.
Вера има право на свещен гняв. Тя боледува повече от всеки, защото поема повече от разрешената й поносимост, повече от разрешената й непоносимост.
Вера отдавна не може да се примири с бездарната агресия на злото, което ни прави нездрави, неблагодарни и лицемерни. Вера е готова да ни нахока, защото вижда безполезността на цялата си женска и майчинска нежност, на която е способна. И ни гълчи все по-често, защото лошотията не разбира от добра дума, а само по-силният може да я озапти. За това за мнозина е кисело грозде, което не могат да достигнат. От Вера не се плашат само онези, чиито грехове са човешки грешки.
Останалите обаче ги е страх, че наднича в душевните им пещери, където делата им са складирани, а мислите им са стаени като тайни, до които Вера има свободен достъп. Подобно на Ванга и Предоподна Стойна. В този живот Вера е чедо на Балканите, притежава чудодейната енергия на егейска жрица, на пророчица от пределите на Елада, но лечебната сила на камъка от библейските стени на Ерусалим. В този смисъл Вера е временно и българка, дошла да ни захрани с генератора си за генетични биотокове. Вера е доверено лице на Вярата като доказателство. Самата Вера е доказателство, че Земята е провинциална планета в общия парад на космическите столици. Последното й свидетелство е описано в книга на Лиляна Серафимова, приятелка и довереница на Кочовска:
"Вера знае може би. Ако е пожелала да попита. Едва ли й остава време за безхаберие при толкова огън около себе си, при толкова людоедство около нея, при толкова люде за изцеление и души за спасение.
Ако послането е вече дошло по неведомите пътища на енергийна поща до мозъчния монитор на Вера, тя ще ни го прочете. Но дали има смисъл да ни отваря очите, да ни зове да спрем, за да помислим, да ни моли да се молим за здравето на Бога. Вера редовно ни разчита Евенгелието на Юда, но не щем да вденем, че не сребролюбието, а човеколюбието ще спаси света!
Румен Леонидов
...................................................
Какво съм всъщност аз? Сред мъртвите жива, сред живите - самотна, чудновата неразбрана...
Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в гр. Перник. Детството й е тъжно и самотно. Баща й Крум Балкански умира рано и момичето постъпва постъпва в дома за сираци в Кочериново, "един тъжен остров на детската самота", както го нарече тя след време.
На 12 години претърпява автомобилна злополука и получава тежки травми по тялото и главата. Лекуват я в миньорската болница в Перник,където поти 2два месеца прекарва в кома. След това цяла година лежи неподвижна в гипсово корито.
По време на клиничната смърт Вера има всички онези видения, за които пише в книгата си "Живот след смъртта" известният американски анестезиолог-реаниматор д-р Реймънд Муди. Най-напред вижда как "отгоре" и "отстрани" собственото си физическо тяло и работещия реанимационен екип.
След това преминава през дълъг бял тунел и попада в друг, непознат, ослепително красив свят, където вижда духове на свои близки и непознати същества, изтъкани от светлина. В следващите дни постепенно установява, че с нея е станало нещо необикновено и много смущаващо: вижда вътрешните органи на хората в обем, цвят и функциониращо състояние.
След месец открива, че може да чете чужди мисли и знае какво ще се случи на следващия ден. Лекарите и близките й откриват нещо друго, не по-малко странно, че очите й от кафяви са станали... теменужено сини.
От "Вера Кочовска" от Лиляна Серафимова
Да се добереш до Вера Кочовска е почти невъзможно. Опашката от очакващите да бъдат приети е огромна. Повечето са най-обикновени хора, надяващи се на помощта й, закъсали със здравето си. Предимно търсят съвет за заболявания на децата си или лек за други свидни същества. Търсят я всякакви - и млади, и стари, и богати, и бедни, и бедни духом, вярващи и невярващи, както и здрави, но болни за пари бизнесмени, и болни за власт най-обикновени политически шушумиги и палячовци.
Обаче кога и кой ще влезе при Вера решава само тя. Характерът й е чепат, не търпи възражения. Невъзможно е друг да я накара да стори каквото и да е против волята й. Горда и властна като горгона, не цепи на никого басма.
Отпращала е и отпраща най-високопоставени бизнесдами, отказвала е срещи със съпруги, командващи партийни командири, чакали са я без да я дочакат и президентски прими, иначе добре посрещнати в аристократичните дворове на Европа.
Няма по-първа от Вера. Само Ванга бе по-първа по поява и вангелизация. А преди Ванга - преподобна Стойна, единствената българска сестра на св. Георги Победоносец, която съвсем естествено за България, е напълно забравена от църквата, от държавата, от обществото, от повечето българи и българки. Но феномени като Ванга и Вера няма как да я забравят, защото и трите са част от една общност. Която е чужда на жалките жители на живота, съизмерващи земните цели единствено с проклятието на американизираните мечти за преуспяване.
Вера вярва в човешкото у човека, колкото и наоколо то да се среща много рядко, колкото и то да е осакатено, извратено, озверено. Тя лекува снагата, но подобно на Преподобието дава знак към болния и към неговите близки, че душата му е болна. Че всички болести са от греховете ни, които удрят за жалост и по децата. И по децата на техните деца.
Българинът е много прост, но и много прозрачен човек - вярва на очите си, не вярва в невидимото.
Но ако види чрез всевиждащите очи на Вера, Ванга и Преподобна Стойна прелестта на примера, ако някой му отвори очите и му покаже, че пътят е в нас и ние сме в пътя, тогава и най-простият простак понякога проглежда и вижда оного, за когото се твърди, че никой жив не го е виждал.
Вера е служителка на Бога и работи за негова полза. За ползата от неговата любов.
Господ отдавна не се осланя само на верните си брокери - свещениците, а праща между хората и свои човекоподобни воини, мъжествени ангели, достойни за мисията си и земните си мъчения жени, който ни дават даровете на доброто, на доверието. Което обикновено най-обикновените хора не притежават. Тези приземени ангели ни помагат сами да си помогнем.
Вера Кочовска е разгневеният ангел, наказан да помага на българите в момент, когато все повече българи не искат да бъдат българи. И мразят да бъдат (с) българи. Силите, които ни пазят, помагат и предупрежданат за опасностите, вече са вдигнали ръце от нас. Духовната ни територия намалява за сметка на блатото в душите н.
Ванга я прибраха. Вера я оставиха да гърми с гръмкия си глас, да тръби с йерохонската си тръба, че Содом и Гомор не са приказки от сънищата на някой навъртял се до калимавката поп, а част от сбъдналата се история, част от религията да вярваме, че не сме случаен плод, а предсказуемо прозрение на Световния разум.
Вера има право на свещен гняв. Тя боледува повече от всеки, защото поема повече от разрешената й поносимост, повече от разрешената й непоносимост.
Вера отдавна не може да се примири с бездарната агресия на злото, което ни прави нездрави, неблагодарни и лицемерни. Вера е готова да ни нахока, защото вижда безполезността на цялата си женска и майчинска нежност, на която е способна. И ни гълчи все по-често, защото лошотията не разбира от добра дума, а само по-силният може да я озапти. За това за мнозина е кисело грозде, което не могат да достигнат. От Вера не се плашат само онези, чиито грехове са човешки грешки.
Останалите обаче ги е страх, че наднича в душевните им пещери, където делата им са складирани, а мислите им са стаени като тайни, до които Вера има свободен достъп. Подобно на Ванга и Предоподна Стойна. В този живот Вера е чедо на Балканите, притежава чудодейната енергия на егейска жрица, на пророчица от пределите на Елада, но лечебната сила на камъка от библейските стени на Ерусалим. В този смисъл Вера е временно и българка, дошла да ни захрани с генератора си за генетични биотокове. Вера е доверено лице на Вярата като доказателство. Самата Вера е доказателство, че Земята е провинциална планета в общия парад на космическите столици. Последното й свидетелство е описано в книга на Лиляна Серафимова, приятелка и довереница на Кочовска:
"Вера знае може би. Ако е пожелала да попита. Едва ли й остава време за безхаберие при толкова огън около себе си, при толкова людоедство около нея, при толкова люде за изцеление и души за спасение.
Ако послането е вече дошло по неведомите пътища на енергийна поща до мозъчния монитор на Вера, тя ще ни го прочете. Но дали има смисъл да ни отваря очите, да ни зове да спрем, за да помислим, да ни моли да се молим за здравето на Бога. Вера редовно ни разчита Евенгелието на Юда, но не щем да вденем, че не сребролюбието, а човеколюбието ще спаси света!
Румен Леонидов
...................................................
Какво съм всъщност аз? Сред мъртвите жива, сред живите - самотна, чудновата неразбрана...
Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в гр. Перник. Детството й е тъжно и самотно. Баща й Крум Балкански умира рано и момичето постъпва постъпва в дома за сираци в Кочериново, "един тъжен остров на детската самота", както го нарече тя след време.
На 12 години претърпява автомобилна злополука и получава тежки травми по тялото и главата. Лекуват я в миньорската болница в Перник,където поти 2два месеца прекарва в кома. След това цяла година лежи неподвижна в гипсово корито.
По време на клиничната смърт Вера има всички онези видения, за които пише в книгата си "Живот след смъртта" известният американски анестезиолог-реаниматор д-р Реймънд Муди. Най-напред вижда как "отгоре" и "отстрани" собственото си физическо тяло и работещия реанимационен екип.
След това преминава през дълъг бял тунел и попада в друг, непознат, ослепително красив свят, където вижда духове на свои близки и непознати същества, изтъкани от светлина. В следващите дни постепенно установява, че с нея е станало нещо необикновено и много смущаващо: вижда вътрешните органи на хората в обем, цвят и функциониращо състояние.
След месец открива, че може да чете чужди мисли и знае какво ще се случи на следващия ден. Лекарите и близките й откриват нещо друго, не по-малко странно, че очите й от кафяви са станали... теменужено сини.
От "Вера Кочовска" от Лиляна Серафимова